РЕШЕНИЕ
№ 1524
гр. Пловдив, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330200175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л.В.С., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-1030-009025/23.09.2021 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и административно
наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 1 (един) месец за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за
установена фактическа обстановка. Твърди материалният закон да е
приложен неправилно, квалифицирайки деянието му като административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Поддържа, че след като е разбрал, че зад него
се движи служебен автомобил на Министерството на вътрешните работи
(МВР), да е намалил скоростта си, за да го пропусне при първа възможност,
като твърди още, че не му е подаван светлинен и звуков сигнал. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. К.К., като и двамата
поддържат жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 2388/12.01.2022 г.,
с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище
при издаването на наказателното постановление да не са допуснати
1
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и
вината му да са категорично доказани. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Л.В.С., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 25.10.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 01.11.2021 г. съгласно датата на пощенското клеймо на плик на лист
6 от делото, поради което приложимият към датата на подаването й
седемдневен срок (съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди
изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г.) е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 03.09.2021 г. свидетелите К.Д.Д. и А.Ж.Д. – ***, изпълнявали
служебните си задължения като ***. Двамата се придвижвали със служебен
автомобил на МВР с рег. № ***, който бил оборудван с полицейска сирена и
блиц светлини, пробляскващи в син цвят. Служебният автомобил бил тъмен
на цвят и обозначен с надписи „полиция“, изпълнени с бял цвят и поставени
отпред, отзад и отстрани на превозното средство. Автомобилът се управлявал
от свид. Д..
Около 19:30 часа на същата дата и на километър 121-122 от
автомагистралата свидетелите Д. и Д. забелязали лек автомобил „Шкода
Суперб“ с рег. № ***, който се движил в лявата лента с висока скорост,
надвишаваща 150 км/ч. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя
Л.В.С., който бил сам в него. Свидетелите решили да извършат проверка на
водача и превозното средство и предприели действия по неговото спиране. На
123-я километър от автомагистралата лекия автомобил „Шкода Суперб“,
управляван от жалбоподателя С., задминал служебния автомобил. Тогава
свидетелите Д. и Д. последвали автомобила на жалбоподателя, като започнали
да подават светлинен и звуков сигнал. Жалбоподателят С. възприел този
сигнал и първоначално помислил, че трябва да пропусне полицейския
автомобил, поради което се преместил в съседната дясна лента. Служебният
автомобил, управляван от свид. Д., обаче не задминал автомобила,
управляван от С., а го последвал и също преминал в дясната лента, като
продължавал да се движи плътно зад него. Жалбоподателят разбрал, че
2
служебният автомобил на МВР го следва и му подава светлинен и звуков
сигнал, но вместо да спре в най-дясната част на платното за движение, той
увеличил скоростта си и отново се върнал в лявата лента. Служебният
автомобил на свой ред също последвал автомобила „Шкода Суперб“,
управляван от С., и преминал в лявата лента. В продължение на 5 километра –
от км 123 до км 128 на автомагистралата, служебният автомобил
непрекъснато подавал светлинен и звуков сигнал и преследвал автомобила,
управляван от жалбоподателя, като се движил на близко разстояние от 10 до 3
метра зад него и без друго превозно средство да застава между двата
автомобила. На 128-я километър служебният автомобил успял да изпревари
лекия автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ***, като тогава свид. Д. подал на
жалбоподателя сигнал с ръка за спиране, а свид. Д. започнал с маневра леко
да засича пътя му, за да го принуди да спре. Така автомобилът, управляван от
жалбоподателя С., спрял на км 128 от автомагистрала А1 „Тракия“.
Свидетелите Д. и Д. потърсили съдействие от местно компетентните
органи на сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. На място по подадения сигнал
пристигнал свид. И. Д. Г. – ***. Свидетелят Г. разговарял с жалбоподателя С.
и със свидетелите Д. и Д. и въз основа на съобщените му данни съставил Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) от 03.09.2021 г.
против жалбоподателя С., в негово присъствие и в присъствието на
свидетелите Д. и Д.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу
разписка.
Против АУАН било подадено писмено възражение, което било прието за
неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, на писмените доказателства
по делото, както и от вещественото доказателство.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.Д.Д. и А.Ж.Д.. От
показанията на свид. Д. се установяват датата и часа на процесното деяние, а
относно мястото на извършването му доказателствена информация се
съдържа в показанията и на двамата свидетели. Изяснява се още, че на датата
на деянието свидетелите са патрулирали по автомагистрала № А1 „Тракия“.
Установява се и моментът, когато автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е забелязан от свидетелите – около 121-122 км, като те са
започнали да подават сигнал за спиране и са последвали този автомобил от км
123. Показанията на свидетелите Д. и Д. са източник на доказателствена
информация още за начина, по който е подаван сигналът, за обозначението на
служебния автомобил, за причината да се пристъпи към спиране на
автомобила, управляван от жалбоподателя С., както и за поведението на
3
последния като водач на МПС след подаването на сигнала за спиране. Така
изяснява се, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил с марка „Шкода“
и на км 123 от автомагистрала А1 е задминал служебния автомобил, в който
са били свидетелите Д. и Д.. Макар да не е измервана с техническо средство,
установява се, че скоростта, с която се е придвижвал автомобилът „Шкода“, е
била поне 150 км/ч, което е мотивирало свидетелите да последват автомобила
и да предприемат действия по неговото спиране. От показанията и на двамата
посочени свидетели се установява, че в продължение на 5 километра – от км
123 до км 128 на автомагистрала № А1, те са се движили плътно зад
автомобила, управляван от жалбоподателя, като през цялото време са
подавали звуков и светлинен сигнал. Свидетелят Д. посочва, че тъй като това
не е дало резултат, той, управлявайки служебния автомобил, е превключвал
фаровете на дълги и къси светлини. Изяснява се от свидетелските показания,
че разстоянието между двата автомобила през тези 5 километра е било малко,
като свид. Д. пояснява, че дори е виждал как светлините на служебния
автомобил са се отразявали на задната страна на автомобила на
жалбоподателя. За светлинния и звуков сигнал се доказва да е подаван
непрекъснато и от автомобил с поставени надписи „Полиция“. В тази връзка
изяснява се, че тъй като конкретният полицейски автомобил е тъмен на цвят,
то надписите за по-голям контраст и ясна видимост са изпълнени с бял цвят и
са поставени отпред, отзад и отстрани, а автомобилът е притежавал и блиц
светлини. От показанията на свидетелите се установяват моментът и начинът,
когато автомобилът, управляван от жалбоподателя, е спрян. Изяснява се, че
това става, когато на км 128 от автомагистралата служебният автомобил
успява да изпревари лекия автомобил „Шкода Суперб“, управляван от
жалбоподателя С., и първо свид. Д. подава сигнал за спиране с ръка, а след
това свид. Д. извършва маневра по принудително извеждане, като леко засича
автомобила на С. и така го принуждава да спре. Показанията на свидетелите
Д. и Д. получават доверие от съда. Те са подробни, логически и
хронологически последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
кореспондиращи. В тях свидетелите възпроизвеждат свои непосредствени
възприятия като очевидци. Решаващият мотив, за да бъдат кредитирани
показанията на посочените свидетели, е, че те са и проверени по делото, а
достоверността им е доказана. Показанията на Д. и Д. изцяло намират
подкрепа в приобщения по делото запис от 03.09.2021 г. около 19:30 часа от
служебен автомобил с рег. № ***, който възпроизвежда събитията от
процесния случай. Подробният и обстоятелствен разказ на всеки от двамата
свидетели доказва, че те имат ясни спомени от случилото се.
От показанията на свид. И. Д. Г. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка и съставянето на АУАН след пристигането му на
мястото на извършване на нарушението. За свидетеля Г. се доказва да не е
очевидец на деянието и да няма непосредствени възприятия от него.
Показанията му относно случилото се са производни, като свидетелят
изяснява, че е съставил актът за установяване на нарушението, след като е
4
разговарял както със свидетелите Д. и Д., така и с жалбоподателя. В тази
връзка показанията на свид. Г. служат за проверка на тези на двамата
полицейски служители, които са очевидци. Показанията на Г. са първичен
източник на доказателствена информация в частта им относно оборудването
на служебния автомобил с полицейска лампа и обозначаването му с надписи
„Полиция“.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Л.В.С. се изяснява, че
той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ***, издадено на
15.06.2021 г., валидно до 15.06.2031 г. и с налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основание за отмяна на постановлението. При съставянето на
АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е издадено от материално и териториално
компетентен орган. Съдът приема, че е налице съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното
постановление.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят С. е
извършил виновно административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП. От
обективна страна времето и мястото на извършване на нарушението и
неговото авторство са категорично доказани, като на 03.09.2021 г. в 19:30
часа в община Марица, на път автомагистрала № А1 от км 123 до км 128
жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ***.
Самоличността на водача на автомобила е установена по несъмнен начин по
делото. Доказва се, че жалбоподателят е бил сам в превозното средство, като
в обясненията си също признава той да е управлявал лекия автомобил към
момента на извършване на деянието. Следователно С. е имал качеството
водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради
което се явява годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние
представлява поведението на жалбоподателя по продължаване на движението
на управлявания от него лек автомобил при подадения му сигнал за спиране
5
от свидетелите Д. и Д., вместо да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение. Тъй като нарушението е формално, още в този момент с отказа
на водача да спре при подадения му сигнал, т.е. с осъществяването на
изпълнителното деяние, нарушението е довършено от обективна страна. За
съставомерността на деянието не се изисква проверката да е била
безвъзвратно осуетена и осъществяването й на по-късен момент не
дисквалифицира извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не е спрял при подадения му
светлинен и звуков сигнал от контролните органи, а движението си е
преустановил чак 5 км по-късно на 128-я километър от автомагистралата.
Вместо това спорът по делото се концентрира около други две обстоятелства
– първо, дали сигналът от свидетелите Д. и Д. е бил надлежно подаден и в
този смисъл е пораждал задължение за жалбоподателя да съобрази
поведението си с него и второ, дали значението на подадения сигнал е било
възприето от жалбоподателя, с което се възразява срещу извода на
наказващия орган деянието да е виновно извършено от субективна страна.
Възраженията на жалбоподателя и по двете разгледани спорни
обстоятелства съдът приема за неоснователни. На първо място категорично се
доказва по делото от показанията на свидетелите Д. и Д., получили доверието
на съда, че те са подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е
подаден от надлежно обозначен служебен автомобил на МВР с поставени
надписи „Полиция“ с бял цвят на тъмен фон. През цялото време от момента
на активирането на светлинната и звукова сигнализация на служебния
автомобил до преустановяването на движението на автомобила, управляван
от жалбоподателя С., тези сигнали не са спирали да бъдат подавани.
Светлинният сигнал е представлявал пробляскваща синя светлина. Сигналите
са подавани в продължение на 5 километра, докато е траело преследването, и
от непосредствена близост, като по делото се установява, че служебният
автомобил се е движил на разстояние от 10 до 3 метра зад лекия автомобил
„Шкода Суперб“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя С.. При така
установените факти съдът приема, че продължително подаваният от
свидетелите Д. и Д. светлинен и звуков сигнал представлява надлежно
подаден сигнал за спиране от контролните органи по смисъла на чл. 103 от
ЗДвП. Сигналът е бил задължителен за жалбоподателя в качеството му на
водач на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3, изр. последно от
ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза, поради
което сигналът е съобразен със законовите изисквания. В случая съдът
намира, че сигналът е подаден по единствения възможен начин в конкретната
пътна ситуация и при движещия се с висока скорост автомобил, управляван
от жалбоподателя. Сигналът за спиране е законосъобразен и защото
свидетелите Д. и Д. са направили нужното той да бъде подаван по такъв
начин – от непосредствено близко разстояние и в продължение на 5
километра, че да може еднозначно и ясно да бъде възприет от водача.
6
Съдържанието на сигнала също не е оставило съмнение, тъй като при
първоначалното освобождаване на пътя служебният автомобил не е
продължил движението си направо, а плътно е следвал автомобила на
жалбоподателя С., като дори е променял лентата си на движение съобразно
промяната в разположението на платното за движение на автомобила,
управляван от С..
Съдебната практика е трайна в разбирането си, че подаването на
светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен служебен автомобил на
МВР е годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП – така Решение № 2119
от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 1995/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, в което изрично е прието за неоснователно
възражение с аналогично съдържание като разгледаното в настоящото
производство; Решение № 1854 от 07.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2128/2019 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2223 от
04.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2565/2020 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2878 от 16.12.2013 г. по к.а.н.д. № 3358/2013 г. на
Административен съд – Пловдив.
Категорично оборено по делото е и възражението жалбоподателят да не е
узнал, че така подаваният светлинен и звуков сигнал за спиране е адресиран
именно до него като участник в движението. Действително предвид
конкретния начин на изпълняване на сигнала – със светлинна и звукова
сигнализация, е възможно изначално водачът да помисли, че се касае за
хипотеза, при която автомобил със специален режим на движение
сигнализира да бъде освободен пътят пред него, за да премине пред
автомобила на жалбоподателя. За да се изясни кои обстоятелства са се
отразили в съзнанието на жалбоподателя и какви представи е формирал той
от субективна страна, не следва да се подхожда формално, а преценката
трябва да почива на доказаните по делото факти за конкретното поведението
на жалбоподателя. Така от приобщения видеозапис се установява, че още в
първите секунди на записа жалбоподателят първоначално се движи в лявата
лента, служебният автомобил се движи плътно зад него и подава светлинен и
звуков сигнал. Установява се, че в този момент жалбоподателят реагира, като
подава сигнал със светлинен пътепоказател и освобождава пътя пред
служебния автомобил, като преминава в съседната дясна лента. Следователно
още в този момент жалбоподателят е възприел движещия се зад него
полицейски автомобил, както и е забелязал подаваните светлинен и звуков
сигнал, което обяснява поведението му по преминаването в съседната пътна
лента, въпреки че през цялото останало време, установено и от свидетелските
показания, и от записа, той се движи в лявата лента. При тези факти следва да
се приеме, че в началото жалбоподателят наистина е приел светлинния и
звуков сигнал като изискване да пропусне служебния автомобил. По делото
обаче се установява, че когато жалбоподателят е преминал в съседната дясна
лента след подадените му сигнали с полицейска лампа и сирена, служебният
автомобил с рег. № *** веднага го последва и също преминава в дясната
7
пътна лента. Тази маневра на служебния автомобил е ясен и несъмнен сигнал
към жалбоподателя, че свидетелите Д. и Д. се движат зад него и в този момент
не искат да го изпреварват, а да му подадат сигнал за спиране. Вместо да
предприеме спиране жалбоподателят на свой ред ускорява скоростта си на
движение и отново се връща в лявата лента, в отговор на което му действие
служебният автомобил също веднага го последва и преминава в лявата лента.
Оттам нататък започва преследване в продължително време, като през цялото
време служебният автомобил е плътно зад този на жалбоподателя и скъсява
разстоянието до около 3-4 метра, като непрекъснато продължава да подава
светлинния и звуков сигнал. В нито един момент от продължаващото
преследване между автомобила на жалбоподателя и служебния автомобил не
попада друго превозно средство, нито се разкъсва непосредствената близост
между двата автомобила. След като доказано по делото С. е възприел
движещия се зад него служебен автомобил и светлинния и звуков сигнал още
от началото на тяхното подаване, когато се премества в дясната лента, за да
освободи пътя, то последвалите събития – начина на движение на служебния
автомобил и подаваните сигнали, указват по един ясен, несъмнен и
категоричен начин за всяко административнонаказателно отговорно лице с
нормално развита психика, че полицейските служители подават сигнала
именно към водача на автомобила, който те преследват няколко километра. В
нито един момент служебният автомобил не се насочва към друго превозно
средство, за да възникне каквото и да е съмнение у жалбоподателя. Доказва
се, че действително, както сочат свидетелите Д. и Д., през цялото преследване
звучи полицейската сирена, а от показанията им се установява и че е подаван
пробляскващ светлинен сигнал. При тези факти възражението на
жалбоподателя да не е забелязал подаваните му сигнали се явява категорично
оборено по делото. На първо място предвид непосредствената близост между
двете превозни средства и продължителното подаване на светлинния и звуков
сигнал, то защитната теза на жалбоподателя противоречи на правилата на
логиката. Жалбоподателят е осъществявал дейност, която изисква повишено
внимание и наблюдение върху изменящата се покрай него пътна обстановка.
Твърдението да не е възприел светлинен и звуков сигнал, подаваните му от
разстояние между 5 и 10 метра и в продължение на 5 километра, е
несподелимо и се ценни от настоящия състав като защитна версия.
Решаващият мотив да не бъде дадена вяра на обясненията на жалбоподателя
обаче е, че те противоречат на установеното му по делото поведение. Както
беше изяснено, фактът, че жалбоподателят е възприел своевременно
светлинния и звуков сигнал от служебния автомобил, се доказва от
действията му по преминаване в съседната дясна лента в опит да освободи
пътя пред полицейските служители. Когато жалбоподателят е разбрал, че те
преследват именно него, а не искат да го изпреварят, той не се е подчинил на
сигнала и не е спрял, а е ускорил скоростта си, връщайки се в лявата пътна
лента, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на
8
жалбоподателя да не е възприел сигнала за спиране е и изначало негодно да
обоснове отпадане на отговорността му. Сигналът е подаден достатъчно ясно
– от близко разстояние и продължително време, за да позволи на водача
обективно да може да го възприеме. Ако последният, въпреки задължението
си да наблюдава пътната обстановка, не е правил това, то не може да черпи
права от това си поведение. Дори и в подобна хипотеза деянието отново би
било административно нарушение, но извършено не умишлено, а при
несъзнавана непредпазливост, тъй като жалбоподателят ще е могъл и бил
длъжен да възприеме този сигнал. Това е годна форма на вината по аргумент
от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, поради което деянието отново би било съставомерно
и от субективна страна - така Решение № 1461 от 21.06.2018 г. по к.а.н.д. №
1146/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Тези
обстоятелства се сочат единствено като принципни съображения за
неоснователност на възражението, но в конкретния случай съдът приема, че
жалбоподателят своевременно е възприел сигнала за спиране и съзнателно не
го е изпълнил, поради което деянието е извършено умишлено по изложените
в предходния абзац съображения.
Следователно от субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му
жалбоподателят е формирал представа за проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки
това е извършил деянието си. Съзнавал е, че управлява МПС, с което се
движи по път, отворен за обществено ползване, възприел е подадените му
светлинен и звуков сигнал като сигнал за спиране от контролен орган,
изпълнен чрез сигнализацията на надлежно обозначен полицейски автомобил,
съзнавал е и че този сигнал е насочен към него. Въпреки това съзнателно
жалбоподателят е извършил нарушението, като не е спрял при сигнала, а е
продължил движението си.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба на чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. Законосъобразно наред с
имущественото наказание „глоба“ е наложено и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от права“, като в тази връзка по делото се доказва от
справката за нарушител/водач, че жалбоподателят С. е придобил правото, от
чието упражняване е лишен с наказателното постановление, а именно право
да управлява моторно превозно средство. И двете наказания са
индивидуализирани в предвидения в закона минимален размер. Липсва
процесуална възможност за определяне на всяко от двете наказания под
предвидения им най-нисък размер съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Настоящото
производство е образувано по жалба на наказаното лице, поради което съдът
не разполага с правомощие да отегчава положението му. Следователно при
доказани законосъобразност и обоснованост на наказателното постановление
9
съдът следва да потвърди същото, включително в частта му досежно
индивидуализацията на наказанията.
Процесното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. То не само не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от
този вид, но настоящият състав приема, че всъщност деянието разкрива
завишен интензитет на опасност и е извършено с особена дързост.
Жалбоподателят е проявил и значителна упоритост за осуетяване на
проверката, като преследването му от полицейския автомобил е продължило
цели 5 км. През цялото време, установено от показанията на свидетелите Д. и
Д., движението е с висока скорост. С цялостното си поведение – от
нежеланието да изпълни подадения му сигнал за спиране, рисковото
шофиране и предизвикано преследване на автомагистрала, до опита да обясни
и извини деянието си с представянето на служебна карта на полицейски
синдикат, жалбоподателят е демонстрирал неглижиране на необходимостта
да спазва правилата за движение и проявено усещане за надмощие и
недосегаемост при нарушаването на обществените отношения, осигуряващи
нормалното и безаварийно осъществяване на транспортната дейност. Тези
характеристики на жалбоподателя С. го определят като лице със завишен
риск като водач на МПС и с висока лична обществена опасност. Данните от
справката за нарушител/водач потвърждват изцяло този извод, като
жалбоподателят има множество наказания за неспазване на режима на
разрешената максимална скорост. Възражението, че се касае за деяния,
извършени от трети лица, е неотносимо. Наказанията са влезли в сила
съгласно справката и липсва основание да не бъдат зачетени. В случай че
деянията са извършени от трети лица с автомобил, собственост на
жалбоподателя, той е разполагал с процесуална възможност да отблъсне
понасянето на отговорност за чуждо поведение чрез процедурата по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, което не е сторено.
Независимо от данните за предходни нарушения на жалбоподателя,
съдът приема, че сам по себе си начинът на извършване на конкретното
деяние е достатъчен, за да изключи по категоричен начин възможността за
приложение на правилата за маловажност на случая. Деянието е с
изключително завишена обществена опасност спрямо типичните случаи на
нарушения от този вид, защото е съпроводено с преследване от полицейски
автомобил на автомагистрала, рисково шофиране от дееца с висока скорост,
опит за осуетяване на проверката, дързост и упоритост в общественоопасното
поведение на водача. Адекватната и навременна намеса на свидетелите Д. и Д.
е пресякла възможността от ескалиране на деянието дори до осъществяването
на престъпен състав – по чл. 270, ал. 1 от НК или чл. 325, ал. 3 от НК.
Следователно, като е наложил административно наказание вместо само да
предупреди жалбоподателя С., че при последващо нарушение ще му бъде
наложено наказание, административнонаказващият орган правилно е
приложил закона. Значението на смекчаващите обстоятелства по липсата на
10
конкретно настъпили вреди и оказаното съдействие при проверката съгласно
показанията на свид. Г. не е игнорирано по делото, тъй като всяко от
наказанията е наложено в минимален размер. При преценката на
отностелната тежест на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства обаче се
налага категоричен извод, че обществената опасност на деянието и на дееца
не са по-ниски спрямо обикновените случаи.
По тези съображения съдът приема жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление намира за законосъобразно и обосновано,
поради което то трябва да бъде потвърдено.
Вещественото доказателство – 1 брой компактдиск, приложен на лист 27
от делото, следва да бъде върнато на Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР след влизане на решението в сила.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски би имала единствено въззиваемата страна, която обаче не е поискала
овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказала извършването
на такива. Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта им
съдът не се произнася служебно, а само при надлежно сезиране (така Решение
№ 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив). По тези съображения разноски не следва
да се присъждат в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
009025/23.09.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на Л.В.С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява
МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – 1 брой компактдиск,
приложен на лист 27 от делото, ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на Главна дирекция
„Национална полиция“ при Министерство на вътрешните работи след
влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
11
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12