О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
23.11.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Сандулов въззивно гр.д.№ 717
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 419 от ГПК.
Постъпила е
частна жалба от „Европарк” ЕООД ЕИК ******със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 81 против
разпореждане за незабавно изпълнение и ЗАПОВЕД № 721/26.06.2020Г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
по ч.гр.д. № 1787/2020г. по описа на Районен съд –Сливен.
В жалбата се твърди, че
на
15.07.2020г. е получено писмо от Община Сливен във връзка с отношенията по концесионния договор, като в
това писмо е даден едномесечен срок да изпълни задължението си да заплати
концесионното възнаграждение и ДДС за 2018г,2019г. и 2020г..
До получаване на книжата, свързани с изпълнителното дело, търговското
дружество, въз основа на писмото, описано по-горе, е заплатило на Община Сливен
с платежни документи на 03.08.2020г. и на 28.09.2020г. концесионното
възнаграждение за 2018г. и 2019г.,ведно с ДДС по сделката, общо
в размер на 40 800 лв. с ДДС. На практика дружеството изпълнило задълженията си
още преди да разбере, че има образувано изпълнително дело против дружеството и
поради това счита, че не се дължи сумата по изпълнителния лист, издаден въз
основа на разпореждането и заповедта по ч.гр.д.. № 1787/2020г. по описа на РС-
Сливен, както и не дължи разноски по заповедното производство и изпълнителното
производство. Поради гореизложените обстоятелства се иска да се постанови
решение с което да се отмени изцяло разпореждането за незабавно изпълнение и
издадената въз основа на него ЗАПОВЕД № 721/26.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и да бъде
обезсилен издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1787/2020г. по описа на Районен съд -Сливен като незаконосъобразно, неоснователно
и неправилно, включително и в частта за разноските по заповедното и
изпълнителното производство.
Постъпил е писмен отговор на тази частна жалба, в
който се твърди, че подадената жалба за недопустима. Разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в
едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение на длъжника. Частната
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с
възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на
съображения, извлечени от представения от заявителя документ по чл. 417 ГПК. В
настоящия случай, частния жалбоподател формално не е изпълнил изискванията на
закона, тъй като няма подадено възражение по чл. 414 от ГПК. На второ място е
неоснователна. Съгласно разпоредбите на чл. 418 ал. 2 и чл. 419 ал. 2 от ГПК,
незабавното издаване на изпълнителен лист предполага редовност от външна страна
на документа по чл. 417 от ГПК и удостоверено с него подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника, като частната жалба на последния срещу постановеното
незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от
актовете по чл. 417 от ГПК. Компетентността на съда в производството по чл. 419 ГПК е ограничена само до преценка на обстоятелството дали актът, въз основа на
който е издадена заповедта за незабавно изпълнение е редовен от външна страна -
т.е дали е спазена формата и съдържанието на представения със заявлението
документ, с който се установява изискуемостта и ликвидността на подлежащото на
изпълнение вземане. От частния жалбоподател не са наведени доводи за
нередовност на заявлението и документите представени от община Сливен в
производството по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. 1787/2020 г. на PC - Сливен. Практиката
в производството пред въззивната инстанция е еднозначна. Въззивната
проверка по чл. 419, ал. 1 ГПК включва спазването на изискванията,
регламентирани в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК. За законосъобразно
постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК, е необходимо наличието на две условия: представеният със заявлението
документ да бъде редовен от външна страна и документът да удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато според представения
документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на
насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на
задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с
официален или изходящ от длъжника документ /чл. 418, ал. 3 ГПК/.
Настоящият
състав с оглед приложените по делото доказателства констатира следното:
Между Община Сливен - концедент и „Европарк“ ЕООД - концесионер, е сключен договор за концесия
от 26.04.2002 год. по реда на ЗОбС. Според цитирания
договор концесионера разполага с изключителното право да осъществява търговска
дейност на територията на градската градина в гр. Сливен. Концесионерът дължи
годишно концесионно възнаграждение в размер на 15 000 (петнадесет хиляди лева)
лв. без ДДС, платимо до 31 март на годината, за която същото е дължимо. В
договора е предвидена клауза за увеличаване на концесионното възнаграждение с
индекса на инфлацията. Към настоящия момент годишното концесионно
възнаграждение, дължимо от концесионера е в размер на 17 000 (седемнадесет
хиляди лева) лв. без ДДС. Община Сливен подава заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК
с Изх. № 1100-1561/24.06.2020 год., входирано
в Районен съд- Сливен на 24.06.2020 год. По заявлението е образувано ч.гр.д. №
1787/2020 год. по описа на Районен съд - Сливен. Издадена е Заповед № 721 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 26.06.2020 год. и
издаден Изпълнителен лист от 26.06.2020 год., с който е осъден длъжника „Европарк“ ЕООД да заплати на Община Сливен сумата от 40 800
лв. с ДДС - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор №
1/26.04.2002 год. и сумата от 916,00 лв. - представляваща разноски по делото,
от които 816,00 лв. - платена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
След снабдяване със заповедта и изпълнителния лист от Общината е подадена
молба до Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Сливен, за образуване на
изпълнително дело с Изх. № 1100-2208/31.07.2020 год. и Вх. № СД
03-03575/31.07.2020 год. в деловодството на ДСИ при PC Сливен. Образувано е изпълнително дело №
20202230400575 на 03.08,2020 год. Заповедта е връчена на 30.09.2020 г. Към
настоящия момент не е подадено възражение.
Настоящият
състав намира подадената частна жалба против разпореждането за незабавно
изпълнение за недопустима, поради следното:
Предпоставка
за допустимостта на частна жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение,
съобразно правилото на чл. 419 ал. 2 ГПК, е подаването заедно с
нея и на възражение по чл.
415 ГПК, тъй като по смисъла на закона страната няма правен интерес да
обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, ако не оспорва самото вземане.
Макар възражението да може да бъде подадено напълно самостоятелно и при липсата
на подадена частна жалба, процесуалната допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК е обусловена от
едновременното подаване и на възражение срещу вземането.
От представените към настоящата частна жалба документи е видно, че не е било
депозирано възражение от длъжника
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането
за незабавно изпълнение може да се основава
само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от
ГПК. Съдът издава заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка
на документа от външна страна,
както и на обстоятелството дали същият установява подлежащо на изпълнение
вземане - чл. 418,
ал.2 от ГПК. Тъй като съдът извършва
проверката чрез преглед на документа
от външна страна, претендираното от заявителя вземане трябва да е подкрепено
от съдържанието на документа, въз
основа на който заявителят може да иска
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа,
при която следва да бъде
съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване.
С подаване на възражение и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение в преклузивния
срок длъжникът реализира правото си на защита и ако документът, въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение, не е редовен от външна страна
разпореждането за незабавно изпълнение ще бъде отменено. Както
първоинстанционният съд така и въззивният съд по
принцип не извършват проверка дали действително отразените в документа по
чл.417 от ГПК вземания са дължими. Достатъчно е от външна страна документите да
са редовно оформени. Тази проверка се осъществява единствено при наличието на
своевременно подадена възражение. Такова обаче не е подадено. В случая
логичното процесуално поведение изисква да бъде подадено възражение по чл.414а
от ГПК. Така за жалбоподателя правилното реагиране е по чл. 433 ал.1 т.1 от ГПК.
Ръководен от изложените съображения, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Европарк” ЕООД ЕИК ******със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 81 против разпореждане за незабавно
изпълнение и ЗАПОВЕД № 721/26.06.2020Г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
по ч.гр.д. № 1787/2020г. по описа на Районен съд –Сливен.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването пред БАС.