№ 60984
гр. София, 06.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д . С .М.
като разгледа докладваното от Н. Д . С .М. Частно гражданско дело №
20221110127907 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, депозирано от „В. БГ“ ЕООД срещу М. СТ. М. за осъждане на длъжника да
заплати на заявителя сумата от 51,26 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на заявление за издаване на кредит, и сумата от 84,00 лв., представляваща
разходи за просрочени задължения.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира,
че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните
разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната
хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на
която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на
заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в
чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената
национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива
2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна
практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни
1
2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от
18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C‑96/16 и C‑94/17.
В случая, за да стигне до извода, че вземането следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът взе предвид на първо място
обстоятелството, че процесният договор за паричен заем има характеристиките на
такъв, сключен с потребител. Следователно по отношение на процесното
правоотношение приложение намират разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, респективно и
императивно вмененото задължение на съда да следи служебно за нищожност на
клаузи в договора, вкл. поради неравноправен характер на същите, съобразно
гореизложените мотиви.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че е налице обоснована
вероятност за неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит, въз
основа на която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги (както в
случая) или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по същия.
Начислените по процесния договор за заем такси за експресно разглеждане на
документи и разходи за просрочени задължения се основават на нищожни клаузи, като
същите влизат в противоречие с императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК
(кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК (годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва).
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 18,69 лв. за държавна такса и над
37,39 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „В. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу М. СТ. М., ЕГН ********** в
частта, с която се претендира сумата от 51,26 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на заявление за издаване на кредит, и сумата от 84,00 лв., представляваща
разходи за просрочени задължения, както и в частта за разноските над сумата от 18,69
2
лв. за държавна такса и над 37,39 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3