№ 1200
гр. Русе, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520106686 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД, представляван от изп. директор
А. Александров чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата
М. К. М. е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ
относно имот - апартамент в гр. *********, с абонатен №141552, като за
периода от месец май 2017г. до месец април 2020г. по извлечение от сметки
му дължи сумата в общ размер 1824.21 лв, от която 1660.17 лв главница,
представляваща стойност на незаплатена ТЕ и 119.18 лв лихва за забава за
периода от 15.09.2018г. до 01.04.2021г., както и 38.88 лв главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. ноември 2018г.
до м. април 2020г., 5.98 лв лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2018г. до 01.04.2021г. Сградата – ЕС, в която се намира
имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата
“дялово разпределение” на топлинна енергия с “Нелбо” ЕАД. За събиране на
вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3157/2021г. на Русенски районен съд.
Тъй като ответницата е подала възражение срещу заповедта за изпълнение,
моли да се признае за установено по отношение на М. К. М., че му дължи
сумата общо 1824.21 лв, от която 1660.17 лв главница, представляваща
1
стойност на незаплатена ТЕ за периода от месец май 2017г. до месец април
2020г., заедно със законната лихва от 13.04.2021г. до окончателното
изплащане и 119.18 лв лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до
01.04.2021г., както и 38.88 лв главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. ноември 2018г. до м. април 2020г. и 5.98 лв
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г.
до 01.04.2021г. Претендира направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ГПК.
На основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал участие на
трето лице - помагач на ищеца - ФДР “Нелбо” АД, ЕИК *********.
Ответницата М. К. М. чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на иска, като оспорва същия по основание и
размер. Оспорва ищецът да й е предоставил топлинни услуги в исковия
период с цена 1660.17 лв главница. Оспорва наличието на незаплатени суми
за предоставена услуга дялово разпределение, като заявява, че дължимите
суми са заплатени. Възразява, че вземането на ищеца за ТЕ за периода от
месец май 2017г. до месец март 2018г. е погасено с изтичане на тригодишна
давност, във вр. с което се позовава на ТР №3/18.05.2012г. по тълк. д.
№3/2011г. на ВКС, ОСГТК. Неоснователни са и исковете с правно основание
в чл.86 ЗЗД, във връзка с което оспорва ищецът ежемесечно да е публикувал
фактурите за ТЕ на интернет страницата си и че тя е имала възможност да
извърши справка на посочения в исковата молба адрес, поради което не е
изпаднала в забава. Прави възражение за погасяване вземанията на ищеца
чрез прихващане със задължението му към нея за възстановяване на суми по
изравнителни сметки за 2020-2021г. и за 2021-2022г.
Третото лице ФДР “Нелбо” АД, представлявано от изпълнителния
директор Боряна Ичкова Колева, чрез процесуалния си представител счита, че
искът е основателен.
По делото са представени писмени доказателства, приети са заключения
на техническа експертиза, на счетоводна експертиза и е приложено ч. гр. дело
№3157/2021г. на Районен съд - Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №3157/2021г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу М.
2
К. М. за сумите 1660.17 лв главница за доставена топлинна енергия за
периода от м. май 2017г. до м. април 2020г., за топлоснабден имот в гр.
********, абонатен №141552, заедно със законната лихва от 15.04.2021г. до
окончателното изплащане, 119.18 лв лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 01.04.2021г., 38.88 лв главница за дялово разпределение, 5.98
лв лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018г. до 01.04.2021г., както и за 86.48 лв разноски. Своевременно е
направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.
Видно е от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №165/15.03.2002г., том I, рег. №1114, дело 153/2002г. на
нотариус Весела Червенкова, рег. №210 на НК с район на действие Софийски
районен съд, че ответницата е собственик на апартамент №56, намиращ се в
гр. *********
По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент, описан в
приложения нотариален акт, е топлоснабден, респ. присъединен е към
топлопреносната мрежа на ищеца чрез сградната инсталация и е регистриран
с аб. №141552. Като собственик, ответницата е купувач на доставената от
ищеца топлинна енергия в жилищния й имот, поради което и съгласно §1,
т.2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ е битов клиент на топлинна енергия
за собствени битови нужди. Титуляр на партидата на аб. №141552 (КонсТ.вен
протокол от 06.06.2020г. - л.100).
От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено
устно от вещото лице маг. инж. С. Д. Х. в съдебно заседание на 28.02.2023г.,
се установява, че в сградата, в която се намира имотът на ответницата е
въведено дялово разпределение на топлинна енергия, монтирани са
индивидуални разпределители за разход на отопление (ИРРО) на
отоплителните тела в сградата, като през исковия период топлинното
счетоводство е извършвано от “Нелбо” ЕАД. В периода от месец май 2017г.
до месец април 2020г. в имота на ответницата е начислена топлинна енергия
за дялово разпределение от отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия, топлинна енергия за отопление, отдадена от три радиатора и щранг
лира, както и топлинната енергия за БГВ, начислявана по водомер. В имота не
3
са начислявани суми за ТЕ за общи части на сградата. Количеството топлинна
енергия, постъпило във вход Г на сградата, се измерва с определеното от
нормативната уредба средство за измерване (СИ) за търговско плащане – общ
топломер. СИ е монтирано в абонатната станция и се отчита по електронен
път в началото на всеки месец чрез уред с четяща глава “терминал”, като от
отчетеното количество се приспадат технологичните разходи в абонатната
станция (АС) и разликата се разпределя между потребителите за отопление и
БГВ. Експертизата установява още, че цените на топлинната енергия, по
които ищецът е начислявал дължимите от ответницата суми, са съобразени с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Топлинният
счетоводител разпределя потребената топлинна енергия през отчетния месец
между абонатите, съобразно действащата през същия период нормативна
уредба. През исковия период ежемесечните отчети на общия топломер са
представени в Приложение №1 към заключението. Сумите за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, са изчислени на основание чл.143, ал.1 ЗЕ и са
извършени по Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба
№16-334/06.04.2007г. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
се определя от ФДР и се разпределя пропорционално на пълния отопляем
обем на всички абонати. Отопляемата кубатура на отделните имоти в сградата
се представя от домоуправителя на сградата при включването й към
топлопреносната мрежа. Отопляемата кубатура на апартамента на
ответницата е 141.7 куб.м. За периода от м. май 2017г. до м. април 2020г.
начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на
отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и извършва
изравняване между начислената и дължимата сума: връщане или доплащане,
съгласно действащите нормативни документи. Топлинната енергия и сумите
за нея през исковия период, дадени в изравнителните сметки на абоната като
разлика с фактурираните от ищеца суми за прогнозно потребена топлинна
енергия, са на стойност, както следва: отоплителен период 05.2017 - 04.2018г.
сума за доплащане 64.87 лв, отоплителен период 05.2018 - 04.2019г. сума за
връщане 220.56 лв и отоплителен период 05.2019 – 04.2020г. сума за
доплащане 829.64 лв. В писменото заключение вещото лице установява, че
общо изчислена сума за потребена ТЕ по прогнозен дял на абонат №141552 за
исковия период е на стойност 2266.88 лв, начислената сума по фактури е
1573.98 лв, а сумата за получаване от изравнителните периоди е 673.95 лв.
4
Устно в съдебно заседание на 28.02.2023г. вещото лице заявява, че за
топлоснабдения имот се начисляват суми за отопление и за топла вода, като
сумата за отопление е двукомпонентна, тъй като включва сумата от сградната
инсталация и сумата за топлинна енергия по отоплителните тела. Сумите за
топлоенергия са правилно начислени при спазване на нормативните
документи. Дължимата сума за ТЕ през периода от м. май 2017г. до м. април
2020г. не е окончателна, тъй като точният размер на задължението трябва да
се изчисли от експерт счетоводител. В дължимата сума за ТЕ през исковия
период експертизата не е включила дължимите суми на ФДР за отчет на
уредите.
Заключението на техническата експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено
устно от вещото лице С.на Т. Х. в съдебно заседание на 30.05.2023г., се
установява, че за периода от м. май 2017г. до м. април 2020г. ответницата е
извършвала плащания, които “Топлофикация София” ЕАД е отразявала.
Общо дължимата сума по издадени фактури №№ 96651378/31.07.2018г.,
*********/31.07.2019г., *********/30.09.2019г. и **********/31.07.2020г. е в
размер на 1660.17 лв. Неплатените задължения по фактури за таксата дялово
разпределение са на обща стойност 38.88 лв. Общото задължение на
ответницата възлиза на 1699.05 лв главница. През исковия период ищецът е
фактурирал топлинна енергия за сградна инсталация в перо отопление и
подгряване на вода (БГВ), съгласно изменената Наредба №16-334/2013г.
Законната лихва по задължението на ответницата, начислена върху
главницата 1660.17 лв е в размер на 113.66 лв. Законната лихва по
задължението на ответницата, начислена върху главницата 38.88 лв е в размер
на 4.69 лв. Устно в съдебно заседание вещото лице пояснява, че през исковия
период са извършвани плащания на малки суми чрез “Изипей”, но тъй като
абсолютно всички задължения са плащани със закъснение, постъпилите
плащания са погасявали съществуващи най-стари задължения.
Във връзка с възражението за прихващане на насрещни задължения по
искане на ответницата съдът е назначил допълнителна счетоводна експертиза,
във вр. с което вещото лице С.на Х. е депозирало писмено заключение,
потвърдено и допълнено устно в съдебно заседание на 13.07.2023г. От същото
5
заключение се установява, че изравнителната сметка за периода от м. май
2020г. до м. април 2021г. е за връщане на сумата 715.19 лв. Тази сума не е
използвана за покриване на стари задължения, не е използвана за погасяване
на задълженията по фактури №№ 96651378/31.07.2018г.,
*********/31.07.2019г., *********/30.09.2019г. и **********/31.07.2020г.,
предвид образуваното от “Топлофикация София” ЕАД съдебно дело за
същите суми. Поради това счетоводно тези суми не се приспадат от
задължението по фактурите, а с тях се погасяват задължения за следващ
период. Със сумата 715.19 лв е погасено част от задължението по издадена
обща фактура за периода от м. май 2020г. до м. април 2021г. Устно в съдебно
заседание вещото лице пояснява, че сумата 715.19 лв, която е определена за
връщане от “Топлофикация София” ЕАД е съобразена при намаляване на
задължението на ответницата по следващата фактура от 30.06.2021г.,
обхващаща периода от м. май 2020г. до м. април 2021г., която е извън
исковия период. Потвърждава, че задължението на ответницата за исковия
период е в размерите, посочени в първоначалното заключение. Единствената
разлика в исковата претенция се явява по отношение на мораторната лихва.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца
към ответницата за сумите 1660.17 лв стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017г. до месец април 2020г., заедно със
законната лихва от 13.04.2021г. до окончателното изплащане и 113.66 лв
лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 01.04.2021г., както и 38.88 лв за
дялово разпределение за периода от м. ноември 2018г. до м. април 2020г.,
заедно със законната лихва от 13.04.2021г. до окончателното изплащане и
4.69 лв лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2018г. до 01.04.2021г. Искът следва да се отхвърли за разликата над
113.66 лв до 119.18 лв лихва за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия и за разликата над 4.69 лв до 5.98 лв лихва върху
главницата за дялово разпределение. Ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата 86.16 лв разноски по ч. гр. дело №3157/2021г. на РРС,
съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на
ищеца 1175.59 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на
6
иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на 100 лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците
1.53 лв разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. “Ястребец” №23Б, представлявано от изп. директор А. Славчев
Александров и Ивайло Ивов Епитропов, председател на УС, ЕИК *********,
към М. К. М. от гр. ***********, ЕГН **********, за сумите 1660.17 лв
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017г. до
месец април 2020г., заедно със законната лихва от 13.04.2021г. до
окончателното изплащане и 113.66 лв лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 01.04.2021г., както и 38.88 лв за дялово разпределение за
периода от м. ноември 2018г. до м. април 2020г., заедно със законната лихва
от 13.04.2021г. до окончателното изплащане и 4.69 лв лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.12.2018г. до 01.04.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 119.18 лв лихва за забава върху
главницата за незаплатена топлинна енергия и за разликата до 5.98 лв лихва
върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. К. М. да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумите
86.16 лв разноски по ч. гр. дело №3157/2021г. на Русенски районен съд и
1175.59 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД да заплати на М. К. М. сумата
1.53 лв разноски по делото.
По делото е привлечено трето лице “Нелбо” АД със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. “Хайдушка гора” №58, представлявано от
изпълнителния директор Боряна Ичкова Колева, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8