Р Е
Ш Е Н
И Е № 260074
гр.
Пловдив,18.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесети
октомври,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова Силвия Алексова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от
председателя в.гр.д.№ 1449/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на
И.С.К.,ЕГН-********** чрез пълномощника ѝ адв.Н.Г. против решение №
842/09.03.20г.,постановено по гр.д.№ 2770/19г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.,с
което са отхвърлени предявените от И.С.К. против С.Х.П.,гражданин
на*******,роден на ***г.,постоянно пребиваващ в Република България искове с
правно основание чл.28,ал.2 от ЗАЗ във вр.
чл.27,ал.1, т.2 от ЗАЗ и чл.8,ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договор за аренда № 161,том 4 от 08.07.2016г.,вписан в Служба по
вписванията – Пловдив под акт № 64,том 11,вх.рег. № 21831/ 08.07.2016г.,сключен
между „Алика” ЕООД в качеството на арендодател и ответника, в качеството на
арендатор,както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
90лв.,представляваща стойността на две арендни вноски за стопански години
2016г.-2017г. и 2017г.-2018г.,ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда–18.02.2019г.,до окончателното изплащане на
вземането,както и сумата от 7,34лв.–обезщетение за забава за периода от
31.10.2017г. до 18.02.2019г.
Жалбоподателката счита решението за неправилно,необосновано и
незаконосъобразно по съображения,изложени в жалбата.Моли ПдОС да го отмени и
постанови друго,с което да уважи изцяло предявените искове.Претендира разноски
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-С.Х.П.,гражданин на Г.,роден на ***г.,постоянно пребиваващ в
Република България изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в
писмен отговор.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
ПдОС, след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отхвърлителното
спрямо нея решение страна,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред
ПдРС са предявени обективно съединени искове с
правна квалификация чл.28,ал.2 ЗАЗ,във вр.чл.27,ал.1,т.2 от ЗАЗ,чл.8,ал.1 от
ЗАЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД от И.С.К. против С.Х.П. за
разваляне на договор за аренда от 08.07.16г., № 161, том 4,сключен между арендодателя „Алика“ЕООД и арендатора С.Х.П. в частта,касаеща новообособения ПИ с идентификатор 56784.12.63,за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 90лв.-стойността на две
арендни вноски за стопански години 2016г.-2017г. и 2017г.-2018г.,ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда–18.02.2019г.,до окончателното изплащане на вземането.Предявен е и
акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 7,34лв.,представляваща обезщетение
за забава върху претендираната главница за периода 31.10.17г.-18.02.19г.
По делото не се
спори,че ищцата и „Алика” ЕООД са били
съсобственици на недвижим имот,съставляващ ПИ с идентификатор №
56784.12.33,находящ се в гр. **********,с площ от 11853 кв.м.,като с решение №
72/08.01.2018г.по гр.д.№ 16935/16г.на РС-Пловдив,влязло в сила от 30.01.2018г.,
съсобствеността е прекратена и имотът е поделен по следният начин:в дял на
ищцата е поставен самостоятелен ПИ с идентификатор № 56784.12.63 с площ от 3000
кв.,а в дял на „Алика” ООД – ПИ с идентификатор № 56784.12.64 с площ от 8853
кв.м.Безспорно е също,че още преди извършването на делбата съсобственика
„Алика” ООД е сключил договор за аренда от 08.07.2016г.на съсобствения имот с
идентификатор № 56784.12.33 за срок от 30 стопански години с ответника
С.Х.П..Поземленият имот,предмет на договора,към момента на сключването му е
съсобствен между ищцата и „Алика“ЕООД
при квоти 15/16 идеални части за „Алика” ЕООД и 1/16 идеална част за И.К..
Твърденията
в исковата молба са в насока,че ответникът не изпълнявал задължението си по
договора за аренда за заплащане на арендните вноски за стопанските години
2016-2017г. и 2017-2018г.,поради което,предвид неизпълнението на задължението
му като арендатор по договора за аренда, за ищцата възниквал правния интерес от
неговото прекратяване.
Ответникът е оспорил исковете.Изразил е становище,че за ищцата липсва активна процесуална легитимация
да предявява исковете, тъй не била страна по процесния договор за
аренда.Последният бил сключен на 08.07.2016г.преди влизане в сила на решението
за делба на имота и приложение намирала разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ.Освен
това е оспорил да е налице соченото от ищцата неизпълнение по договора,като
твърди,че е изпълнявал точно задължението си към арендатора „Алика“ ЕООД.От
страна на арендатора „Алика“ ЕООД било направено всичко възможно ищцата да
получи полагащата се част от рентата,като на същата бил изпратен паричен превод от 12.12.2018г. в
размер на 130лв. по „Български пощи“ ЕАД– аренда за три години-2016г.,2017г. и
2018г.,но К. отказала плащането-паричния превод не бил получен от нея и
бил върнат на изпращащия.
По делото са представени писмени
доказателства-процесният договор за аренда,решение № 72/08.01.18г.постановено
по делото за делба № 16935/16г.,писмо до ответника от 06.12.19г.от
„Бълг.пощи“ЕАД,ПС Пловдив 4 – справка относно паричния превод от ответника до ищцата за заплащане на
арендна вноска за три години в размер на 130лв.,служебна бележка от Пощенска
станция Пловдив,кл.23.Изготвена е и е приета неоспорена СТЕ с в.л.В.Р.,която е
дала заключение за средния размер на арендното плащане по отношение на ПИ с идентификатор 56784.12.63 за двете претендирани стопански години и
размера на мораторната лихва.Събрани са и гласни доказателства-разпитан е по
един свидетел на всяка от страните-св.на ищцата Г. Ф. и свидетеля на ответника
П. Ю.
Въз основа на събраните доказателства първостепенният съд е стигнал до
извод за неоснователност на претенциите на К.,като е изложил мотиви,че
същата не е
материалноправно легитимирана да
иска разваляне на процесния договор,а ответникът от своя страна не е пасивно
материално легитимиран да отговоря по иска за заплащане на арендно плащане за
двете стопански години.
Разпоредбата на чл.3,ал.4 от ЗАЗ предвижда,че договор за аренда може да се
сключи както със собственик,така и със съсобственик на земеделска земя при
условие,че собствеността на последния е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствения имот.В конкретния случай договорът за аренда е сключен от
съсобственика „Алика“ЕООД,който към датата на сключването е притежавал 15/16
ид.части от имота,т.е. притежавал е повече от 50 % ид.части от
съсобствеността.Ето защо именно на него в качеството му на арендодател са били
дължими всички плащания по договора за аренда,а отношенията му с другия
съсобственик-ищцата К. се уреждат по реда на чл.30,ал.3 от ЗС,както изрично
посочва ал.4,изр.последно от чл.3 на
ЗАЗ.
Ищцата претендира да притежава потестативното право
да развали процесния договор поради това, че за две стопански години – 2017г. и
2018г.,не е получила плащане по договора от ответника – арендатор,като се
позовава на нормата на чл.28,ал.2 ЗАЗ, във вр. чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ.Съгласно
разпоредбата на чл.28,ал.1 от ЗАЗ обаче арендодателят може да развали договора за аренда
поради забавяне в плащането на арендното плащане за повече от три
месеца.Следователно само „Алика“ЕООД в качеството му на арендодател има право да
развали договора за аренда,като към датата на сключването на договора е било
собственик на повече от 50% ид.части от съсобствения с ищцата имот.Правилно
районният съд отбелязва,че цитираната разпоредба потвърждава принципното положение,че договорите имат действие само между
страните,които са ги сключили-чл.21,ал.1 от ЗЗД.Ето защо именно
„Алика” ЕООД е материално легитимирано да иска както изпълнение по
договора,така и да претендира за неговото разваляне поради виновно неизпълнение
на арендатора.Докато имотът е бил съсобствен,отношенията между съсобствениците
са се уреждали по реда на чл.30,ал.3 от ЗС.Прекратяването на
съсобствеността,считано от 30.01.18г.,(когато влиза в сила решението във
втората фаза на делбата) не води до
извод,че ищцата е станала страна по договора за аренда и съответно същата не е
придобила материалноправна легитимация.Единствената последица за ищцата в
резултат от прекратяването на съсобствеността върху имота касае уредбата на
отношенията между нея и бившия ѝ съсобственик,които вече следва да се
разглеждат на плоскостта на нормата на чл.59 от ЗЗД вместо на специалната
разпоредба на чл.30,ал.3 от ЗЗД,касаеща само съсобствениците.
Ето защо изводите на районния съд за липса на
материалноправна легитимация на ищцата са правилни и се споделят и от
настоящата инстанция.
Във въззивната жалба се твърди,че първостепенния съд не се е
съобразил с направените вече изводи от страна на ПдОС в определение от
14.05.19г.,постановено по ч.гр.д.№ 842/19г.и образувано по частна жалба на К.
против прекратително определение на ПРС
по делото.С цитираното във
въззивната жалба определение на ПдОС е отменено прекратителното определение на
ПдРС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.Според
жалбоподателката районният съд отново се е мотивирал,отхвърляйки претенцията,с
липсата на правна легитимация на ищцата
въпреки постановеното от ПдОС определение от 14.05.19г.,според което ищцата
разполагала с правен интерес и с правната възможност да иска прекратяване на
договора за аренда.
Тези доводи са неправилни.Жабоподателката в случая
не прави разлика между процесуалноправна и материалноправна легитимация.Докато
първата е въпрос,касаещ допустимостта на исковата претенция и по този въпрос се
е произнесъл и ПдОС в цитираното определение,то материалноправната легитимация
е въпрос по съществото на спора и именно него е разгледал районният съд в мотивите на решението си,като е стигнал до
правилния извод за липса на материалноправна
легитимация на К..
Дали е изпълнено задължението на
ответника да заплати на ищцата арендните вноски за две години с оглед
направеното от него възражение съдът е коментирал единствено за пълнота на изложението,като изрично е подчертал,че тези
обстоятелства са ирелевантни за случая,доколкото е изяснено,че
ищцата не е страна по договора за аренда и не би могло да се говори за забава
на кредитора. Правилно първостепенният съд отбелязва,че плащане в натура по
арендния договор е било осъществено и то в полза на страната по него,поради
което повторно изпълнение от арендатора в полза на ищцата не би могло да се
претендира,а тя може да търси плащане от предишния съсобственик.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира за
правилни изводите,до които е стигнал районния съд,поради което счита,че
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и заявени претенции за разноски и
от двете страни съдът приема,че разноски се дължат на въззиваемата страна за
настоящото въззивно производство.Същите следва да се присъдят в размер на
600лв.за адвокатско възнаграждение съгласно представения ДПЗС.
Водим от горното Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
842/09.03.20г.,постановено по гр.д.№ 2770/19г.по описа на ПдРС,3-ти гр.с.
ОСЪЖДА И.С.К.,ЕГН-********** да заплати на С.Х.П.,гражданин на Г.,роден на ***г., постоянно
пребиваващ в Република България, с адрес: гр. **********сумата от
600(шестстотин)лв.разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: