РЕШЕНИЕ
№22
гр. Силистра, 06.04.2021г.
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Антония С., с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП гр.Силистра
И.Ч., като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №16 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №9/14.01.2021г., постановено по АНД №605/20г.,
Силистренският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №19-001174/04.09.2020г.,издадено от директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра, с което на „Стефанов“ЕООД
гр.Силистра, в качеството му на работодател, на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция, в размер на 1 500 лева,
за нарушение на същата разпоредба, във връзка с чл.404 ал.1 т.12 от КТ.
Производството е образувано по касационна жалба на “СТЕФАНОВ“ ЕООД гр.Силистра, подадена чрез упълномощен представител адв.Б. ***, обективираща искане
за отмяна на акта на СРС и, след решаване на административнонаказателния
спор по същество от касационната инстанция,за отмяна на първоначално оспореното
наказателното постановление. В условията на евентуалност и, ако съдът приеме, че
твърдените с касационната жалба процесуални нарушения са допуснати и са
съществени, се иска да бъде отменено решението и върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд. От оплакванията в жалбата се извеждат
изводи, че се твърди неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът
при установени несъставомерни факти, неправилно бил
приложил материалния закон. Главното възражение е, че задължителните
предписания дадени по чл.404 ал.1 т.12 КТ са изисквали изрично заплащане на
обезщетението по ведомост. Касаторът бил положил
няколкократни усилия да покани служителката да получи по ведомост обезщетението
по чл.224 КТ, което тя не била сторила, откъдето се извежда аргумент, че
задължителното предписание не било изпълнено единствено и само поради нейното виновно
бездействие. В жалбата се съдържат и доводи за допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила,които са уточнени, че
били във фазата на преценка на събраните доказателства. Има развити оплаквания и
за необоснованост на съдебния акт (необосноваността
е извън нормативните основания от чл.348 ал.1 НПК), които няма как да бъдат преценявани от касационната
инстанция,в контекста и на чл.220 АПК.С оглед на всичко това се моли да бъде
отменен съдебният акт, както и да бъде отменено наказателното постановление; респ.
след отмяна на решението, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
Ответникът
по касация - Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Силистра, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт И.А., оспорва
жалбата, настоявайки обжалваното решение на СРС да бъде оставено в сила като
съответно на закона и фактите по делото. Излага аргументи в подкрепа на
решаващите изводи на съда и счита,че оспорването следва да бъде отхвърлено. Претендира
присъждане на съдебни разноски при условията на чл.63 ал.5 ЗАНН.
Заместник
окръжният прокурор счита,че обжалваното решение е правил-но. Дава
заключение за оставяне в сила на съдебния акт, с отхвърляне на жалбата.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационните основания,които са заявени
и поддържани пред настоящата инстанция, се свеждат до твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и за неправилно приложение на
материалния закон /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с
чл.63 ал.1 ЗАНН/.Настоящият състав,след проверка на касационните оплаквания и в
обхвата на правомощията си от чл.218 АПК за контрол относно допустимостта, валидността
и съответствието на оспореното решение с материалния закон, намира за
установено:
С процесното
пред СРС наказателно постановление на ”СТЕФАНОВ”ЕООД гр.Силистра е наложена имуществена
санкция по чл.415 ал.1 КТ затова, че след като е било дадено задължително за
изпълнение предписание по чл.404 ал.1 т.12 КТ от контролен орган, представляващо
по своя характер принудителна административна мярка, чието неизпълнение е
скрепено със санкцията от чл.415 ал.1 КТ,по т.2 от Протокол изх.№ПР2012885/09.06.20г.
(л.36-л.37) и със срок за изпълнение - 30. 06.2020г., предписващо да бъде изплатено дължимо
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни,съгласно
чл.224 ал.1 КТ, на К.С. Н., същото не е било изпълнено. Съставомерното
обстоятелство е било установено при извършена контролна проверка на 05.08.2020г.,
видно от Протокол изх.№2021482 (л.38-л.39).
Съдът е провел законосъобразно съдебното следствие, съгласно принципите
от НПК /чл.13;чл.14/, като е уважил доказателствените
искания на страните и е приобщил служебно изискана писмена справка от ОД МВР
гр.Силистра относно задграничните пътувания на К.Н. в
периода:01.08.2019г.-12.11.2020г. (л.96). Изслушал е показанията на актосъставителя
Р.П.и свидетелката Д.Т.. Изслушани лично и
непосредствено от съда са били още: по искане на жалбоподателя - св.С.Д.(от 1992г. и до момента изпълняваща длъжност
„счетоводител“ в ЕООД),както и по
искане на ответния орган:- потърпевшата К.С. Н.,вкл. и по инициатива на съда -
св.Д. С. - майка на последната,която е получавала поканите и трудовата
документация, изплащана на адреса ѝ в с.А., на който живее свидетелката.
При така осъществената пълнокръвна процесуална дейност,съдът е установил
вярно всички факти с правно значение за разрешаване на повдигнатия пред него
спор. Оспорващото дружество е сключило ТД №56/27.09.2011г. с К.Н. за длъжността
„счетоводител“, което правоотношение е
било прекратено със Заповед №30/27.01.20г.Последната невръчена на работничката
поради разрешения ѝ дългосрочен неплатен отпуск от 03.01.2020г., когато
същата заминала за Норвегия. На 18.05.20г. подала сигнал до ДИТ-Силистра за
незаплатени в нейна полза здравноосигурителни вноски от бившия ѝ работодател;както
и за невръчената ѝ заповед, прекратяваща ТПО, по което не възразява,но
настоява да ѝ бъдат изплатени дължимите трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ.На 09.06.2020г., при извършена проверка от служители на
ДИТ-Силистра, горните твърдения са били установени несъмнено,вкл.
обстоятелството,че към момента на прекратяване на процесното ТПО св.Кр.Н. е имала остатък от неизползван платен годишен отпуск
в размер на 5 дни,обезщетението за който не е било изплатено от работодателя. За
отстраняване на това нарушение на трудовото законодателство е било дадено
задължително за изпълнение писмено предписание в срок до 30.06.2020г. да бъде
изплатено същото, съгласно нормативното задължение от чл.224 КТ. Съдът е
установил отправените писмени покани до св.Кр.Н. в
периода от 09.06.20г. до 03.08.20г. на постоянния ѝ адрес в с.А., които
са били получавани от майка ѝ св.Д. С. и незабавно предавани като
съдържание на потърпевшата служителка, намираща се отдавна в Норвегия. В
отговор на същите, с писма на електронната поща на „Стефанов“ЕООД, К.Н. изрично
изразила желание дължимото ѝ обезщетение по чл.224 КТ да бъде преведено
по нарочно посочена банкова сметка *** „Райфайзенбанк България“ (л.45-л.47),където
е било превеждано и трудовото ѝ възнаграждение през 2019г., а и преди
това. При последваща проверка, на
05.08.2020г.,контролните органи установили,че задължителното предписание по
чл.404 ал.1 т.12 КТ, не било изпълнено не само в определения с него срок -
30.06.2020г., но и към датата на контролната проверка, за което съставили и
връчили АУАН №19-001174/06.08.20г. за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. В мотивите
си убедително и обстойно СРС е изложил съображенията, довели до формиране на фактическите
му изводи.Коментирал е доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. На
тази основа жалбата, в частта й, с която са наведени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно чл.218 ал.2 АПК, касационната
инстанция следи и служебно за съответствието на оспореното решение с
материалния закон, въз основа на фактите, установени от районния съд. Последният
е достигнал до обоснования извод,че работодателят ”СТЕФАНОВ“ЕООД /арг.§1 т.1 ДР КТ/, не е изпълнил даденото му задължително
предписание по т.2 от Протокол изх.№ПР 2012885/09.06.20г., както към датата на
контролната проверка и съставянето на АУАН№19-001174/06.08.20г. така и към момента
на издаване на НП-04.09.2020г., вкл. и към датата на откритото съдебно
заседание на 03.12.20г.,когато е изслушана като свидетел К.Н., потвърдила
обстоятелството, че не ѝ е изплатена процесната сума. При тези фактически
установявания, съдът е формирал верни изводи, че работодателят е действал при
категорично знание, че служителката, за изплащането на чието обезщетение по
чл.224 КТ, има задължително за изпълнение предписание от ДИТ-Силистра, е трайно отсъстваща от страната. Въпреки това
не е превел по посочената от нея банкова сметка ***, а е предприел релевираните действия - изпращане на писмени покани до
адреса ѝ в с.А., където тя не се е намирала от 03.01.2020г. до 16.08.2020г.
(вж.л.96), с твърдение, че дължал съгласно процесното
предписание, изплащане по ведомост, т.е. лично, срещу подпис на св.Кр.Н. сумата. В този контекст е поддържана и защитната му линия в
настоящия процес ,която не издържа критиката на закона и фактите по делото, както
правилно е приел районният съд. Позовавайки се на чл.270 ал.3 КТ, съдът е формирал
верния извод, че изплащането на иначе търсимото
задължение за трудово възнаграждение и приравнените на него обезщетения по КТ, е
нормативно регламентирано да се превежда на влог в посочена от служителя банка,
по писмено негово искане (каквото в случая
има двукратно заявено).
С Протокола от 09.06.20г. контролните органи по чл.399 и сл КТ, изрично
са указали на работодателя,че дадените с него задължителни предписания могат да
бъдат обжалвани в 14-дневен срок пред Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“ или пред
Административния съд Силистра, който протокол е надлежно връчен на страната на 10.06.20г.,
видно от записването на самия него. Като необжалвано процесното предписание по
т.2, е влязло в законна сила и е подлежало безусловно на изпълнение. Независимо
от това и съгласно изричната разпоредба на чл.405 ал.1 КТ, обжалването не спира
изпълнението на принудителната административна мярка, наложена в случая с цел
преустановяване на безспорното нарушение на чл.224 ал.1 КТ по отношение на
посочената по-горе служителка. Като е стигнал до такъв извод по съществото на спора,
районният съд е постановил законосъобразен акт. Правилно е приел, че случаят не
е „маловажен“, в контекста на чл.415в ал.1 КТ.Като самостоятелен източник на административнонаказателна отговорност, неизпълненото
предписание е годно да предизвика нейното законосъобразно ангажиране, още по-вече,
че става въпрос за обективната отговорност на юридическото лице-работодател. Приемайки,
че бездействието е осъществено както към момента на определения срок, така и
впоследствие, съдът е преценил, че случаят не е „маловажен“ по разума на
чл.415в КТ, защото не само, че е типичен за вида си, но и неблагоприятните
последици не са били отстранени през продължителен период от време.
В този контекст основателно е искането на ответния по
касация орган за присъждане на разноски, каквито съгласно правилото от чл.63
ал.3 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК, което в ракурса на чл.143 ал.1 АПК
означава, че същите следва да бъдат в полза на бюджета на органа, който е
способен да се разпорежда и да отговаря по имуществени претенции, т.е.
разпоредител с бюджет и в чиято структура е административнонаказващият
орган, издал процесното НП. В частта му за разноските решението на СРС, като
необжалвано е влязло в законна сила. Съгласно чл.2 ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Обн.ДВ,бр.6/14.,посл.изм.ДВ,бр.20/21г.), Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София, а дирекциите „Инспекция по труда“ са териториални поделения на
Главна дирекция „Инспектиране на труда“, съгласно регламентацията от чл.16 ал.1
от същия УПИАГИТ. Последните не са разпоредители с бюджетни средства и не могат
самостоятелно да поемат и да отговарят по имуществени претенции. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към който препраща чл.37 ЗПП, приложим по
аргумент от чл.63 ал.5 ЗАНН, размерът на разноските за осъщественото
процесуално представителство по делото на АНО от юрисконсулт,следва да бъде
определен на 80 лева. Ето защо, основателно поисканите разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ИАГИТ.
В обобщение, касационната инстанция приема, че
оспореното решение на СРС е съответно на установените по делото факти и закона,
постановено е при отсъствие на касационно основание за неговата отмяна, воден
от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във вр.
с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният съд Силистра
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №9/14.01.2021г., постановено по АНД №605 по описа за 2020 година на
Силистренския районен съд.
ОСЪЖДА „СТЕФАНОВ“ ЕООД с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр. Силистра, ул.“Добруджа“ №22, представлявано от П.М.С.с ЕГН:**********,
да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, с административен адрес: гр.София,бул.“Княз
Ал.Дондуков“ №3, сумата от 80.00 (Осемдесет) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.