РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
Година |
03.12.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
05 ноември |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Диана Г. |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
656 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 154 от 14.05.2020 г., издадено
от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр.
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лв. на Е.Н.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
В жалбата се сочи, че издаденото наказателно
постановление било неправилно и незаконосъобразно предвид това, че наказващият
орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, допуснати били съществени
процесуални нарушения. Липсвало основание и санкционна норма в диспозитива на
наказателното постановление. Посочено било, че жалбоподателят е нарушил т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., а такава точка в заповедта нямало, т.9 била
в друга заповед. Отделно от това, процесната заповед, която въвеждала т.9, била
в колизия с нормите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо
или скриващо лицето, и поначало на това основание тя не можела да се приложи.
Допълнително основание за неизпълнимост на задължението за носене на маска
предоставял и чл.63, ал.4 от ЗЗ. Дори и нарушението да е установено по несъмнен
начин, то случаят се явявал маловажен и следвало да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно
предвид на това, че не била нарушила закона, като в момента на проверката в
залата били само близки хора, с изключение на майстора, който бил с маска.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се
представлява от ю.к. П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага
подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, като при условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2020 г. свидетелите И.П., А.Ч., П.К.и Е.Ю. били на работа като
полицейски служители в РУ-Кърджали. На същата дата те се намирали в района на
централната част на гр.Кърджали и извършвали контрол по спазване на въведените
в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно
положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно
били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка
задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени
места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Извършвайки обход на
14.04.2020 г., около 19.10 часа, полицейските служители посетили фитнес зала
„Импулс“. Пред залата бил управителя, който като видял полицаите се затичал към
залата. Външната врата била затворена, но отключена, а вратата на самата зала
била отворена. Установили няколко лица, от които един мъж, който бил с маска,
за когото разбрали, че е ВиК майстор, както и няколко момичета, които били
облечени със спортни екипи и тренирали на уредите. Едно от момичетата била и
жалбодателката, за която установили, че се казва Е.Н.Д., която също била без
маска. Лицата били отведени в сградата на РУ-Кърджали, където на жалбоподателката
бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по
чл.209а от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г., който тя подписала, отбелязвайки, че няма
възражение. На 30.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление,
с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Г.Л.Г. за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от
показанията на свидетелите А.Ч., И.П., П.К.и Е.Ю., кредитирани изцяло като
достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото; Акт за установяване на административно нарушение от 14.04.2020 г.;
Докладна записка от 15.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на
директора на ОД МВР-Кърджали; Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло
показанията на свидетелите А.Ч., И.П., П.К.и Е.Ю., които са очевидци, извършили
проверката и установили жалбоподателката на закрито обществено място без
поставена защитна маска за лице. И четиримата свидетели удостоверяват, че
достъпът до залата не е бил ограничен предвид на това, че и двете врати са били
отворени. Показанията на св. Г. в частта им, в която твърди, че залата не е
работила, но поради наводнение била там, като приятелка на св. Д., не се кредитира
от съда предвид на това, че полицаите са влезли във фитнеса около 10-15 минути
след пристигането на жалбодателката и свидетелката Г., достъпа до фитнеса не е
бил ограничен, никой от полицаите не е видял вода по пода на помещението. При
анализ на гласните доказателствата следва да се отбележи, че и на четирите
лица, установени в залата, са съставени АУАН за нарушения на чл. 209 ал.1 от
ЗЗ, включително и на св. Г., което я прави заинтересован от изхода на делото
свидетел, още повече, че е в близки приятелски отношения с жалбодателката. От
приетите от съда писмени доказателства, събрани по ДП № 208/2020г. по описа на
РУ-Кърджали, се изяснява, че установените от полицаите 4 лица от женски пол са
отишли в залата, изтъквайки различни причини. Три от тях заявяват, че са
почиствали уредите, като само разпитаната като свидетел Х.Х.С. е заявила, че
четирите момичета, по двойки, са тренирали в залата.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в
редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или
2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към
процесната дата, там е предвидено при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй
като с издадена на основание чл.63 от ЗЗ Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е
допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В
цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които
са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. В §1а от ДР на ЗЗ е дадено определение за обществени
места, според което това са местата, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп, след които са и фитнес залите. На 14.04.2020 г. Д. се е намирала на закрито
обществено място, но без да има
поставена защитна маска за лице, с което е осъществила състава на вмененото й
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020
г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Затова правилно е реализирана административнонаказателната й
отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия
да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани
твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява
безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели-очевидци, изброени
по- горе, както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй
като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на
жалбоподателя, че в цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало т.9, а
последната се намирала в друга заповед. Напротив, видно от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при
което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание.
Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно
са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Несъстоятелно е и
твърдението, че със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. министърът на
здравеопазването отменил Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и затова, предвид
разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, наказателното постановление следвало да
бъде отменено. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. Ал.2 на чл.3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага
се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала по-благоприятна законова
разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. На съда е
известна Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. (публикувана на
сайта на МЗ), с която са отменени процесните актове на министъра на
здравеопазването, цитирани в наказателното постановление, но това не води до
отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. От правно значение са
издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. След 14.04.2020 г., а и до момента, не е отпаднала
административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. Затова
възприемането на виждането на защитата, че всеки нов акт на министъра на
здравеопазването води до отпадане на отговорността за
неспазване на противоепидемични мерки от предходен такъв, не намира опора в
закона. Липсват основания за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този
вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението
е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Предвид
изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания
с разпит на свидетели, на които е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.
Така мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 154 от 14.05.2020 г., издадено
от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр.
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300 лв. на Е.Н.Д. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА Е.Н.Д. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: