Решение по дело №678/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260035
Дата: 9 август 2022 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20212330100678
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260035/9.8.2022г.

гр. ЯМБОЛ 09.08.2022  г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ.....................районен съд ............... гражданска колегия в публично

заседание на .......26.05.2022 г........година в състав:

                                                                                              Председател:Св.ДИМИТРОВА

                                                                                                     

при секретаря ....................Й.П. ..................................................и в присъствието на

прокурора.............................................................................…като разгледа докладваното от

..................................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА.……………  ...гр.дело N  ...678..... по   описа

 за 2021год.  и за да се произнесе взе предвид следното..........................................................

         Производството е образувано по молба на ***, с която претендира да се осъди Н.М.Г. да му заплати дължимите годишни арендни плащания за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., в общ размер на 1870,92 лв. /623,64 лв. х 3/ по договор за аренда, вписан в *** Я. с вх. per. № ***г., том ***, стр. ***, с вписано Уведомление за разваляне с вх. per. № *** г., акт №***, том *** на *** Я., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, по посочена банкова сметка.

Претендират се направените в  производството разноски.

Ищеца твърди, че на 27.04.2015 г., като арендодател, е сключил с Н.М.Г., като арендатор, договор за аренда, с който му е предоставил за временно възмездно ползване недвижими имоти - земеделски земи, находящи се в землището на с. И., община С., област Я., а именно:

Нива от 30.000 дка /тридесет дка/, пета категория, в местността "***", съставляваща имот № *** /***/ по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ ***, ***, ***, ***, а съгласно скица, издадена от *** - гр. Я. -поземлен имот с идентификатор *** /***/, с площ от 29,997 дка /двадесет и девет дка и деветстотин деветдесет и седем кв.м./, пета категория, в местността "***", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:  нива, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** /***/, при съседи на имота с идентификатори: ***;

Нива от 32,364 дка /тридесет и два дка и триста шестдесет и четири кв.м./, пета категория, в местността "***", съставляваща имот № *** /***/ по плана за земеразделяне на селото, при граници: имоти №№ ***, ***. ***, ***, ***, ***, а съгласно скица, издадена от *** - гр. Я. - поземлен имот с идентификатор *** /***/, с площ от 32,360 дка /тридесет и два дка и триста и шестдесет кв.м./, пета категория, в местността "***", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: *** /***/, при съседи на имота с идентификатори: ***. Общият размер на арендованата земеделска земя е 62,364 дка, като съответно на това дължимото годишно арендно плащане е в размер на 623,64 лв. Твърди, че договора е сключен за срок от 10 стопански години, като е вписан в *** гр. Я., с вх. per. № *** г., том **, стр. ***. Поради неизпълнение на задължението на арендатора за извършване на арендни плащания за повече от три месеца, договорът бил развален с вписано Уведомление за разваляне с вх. per. № *** г., акт № ***, том *** на *** Я., което претендира с настоящият иск.

Твърди се, че Н.М.Г. не е заплатил дължимото арендно плащане за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. в уговорения срок до 01 септември на всяка стопанска година съгласно уговореното в чл. 2 от договора за аренда, като задълженията за плащане не са изпълнени и към датата на подаване на исковата молба.

В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.

В дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Ответника не оспорва сключването на процесният договор с ищеца, но твърди че след сключването му е получил реално ползване само върху ПИ с кадастрален идентификатор №***, а другият арендован имот с идентификатор № *** твърди че не му бил предоставен, като арендодателят – ищец го е отдавал с едногодишни наемни договори на едноличния си търговец ЕТ ***..

Посочва, че поради изначално неизпълнение на поетото основно договорно задължение – ищецът да му предаде ползването и на двата имота той е изпаднал в забава и без покана.  Не оспорва обстоятелството, че не е заплатил на ищеца арендно плащане, което се дължи за имота, който реално ползвал, като твърди, че той всъщност е упражнил правото си на задържане по отношение на неизправния ищец и в този смисъл прави възражение за неизпълнен от страна на ищеца договор. В тази връзка не оспорва действително, че ищеца има вземане срещу него но счита, че той не е в забава.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и тъй като счита, че не е станал повод за завеждане на настоящото производство счита, че не дължи разноски.

В срока за отговор ответника е предявил инцидентен установителен иск срещу ищеца, като желае да се признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между страните съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 27.04.2015 г., находяща се в землището на с. И., общ. С. обл. Я. с предмет – два ПИ с кадастрални идентификатори и площи съотв. № *** с плащ от 30,00дка и № *** с площ от 32,364 дка със срок на действие  10 стопански години,  надлежно вписан в *** гр. Я. под № *** от *** г. том ***, стр. ***, и на основание чл. 88 от ЗКИР вр. чл. 537, ал. 2 ГПК изр. последно: желае да се отмени извършеното в *** гр. Я. с вх. Рег. № *** г., акт № ***, том *** вписване на несъществуващо обстоятелство – едностранно прекратяване на арендното правоотношение въз основа уведомление рег. № *** г. том ***, акт № *** на *** с рег. № *** на НК от *** по договор за аренда на земеделска земя от 27.04.2015 г. находящ се в землището на с. И. общ. С., обл. Я.. Позовава се на обстоятелството, че ответникът арендодател не е изправна страна по договора, тъй като след сключването на договора той е получил реално ползване само върху единия ПИ този с кадастрален № ***, а другият не му е бил предоставен, като арендодателя го е отдавал с едногодишни наемни договори на ЕТ ***.. Посочва, че правният му интерес от предявяване на този установителен иск е от поведението на арендодателя, който е вписал в ***разваляне на договора за аренда на основание чл. 28, ал. 1, изр.1 вр. чл. 27, ал. 1, т.2 от ЗАЗ.

Ответникът е предявил в срока за отговор и насрещен осъдителен иск срещу ищеца, с който на основание чл.79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД желае да се осъди *** да му заплати сумата от 3000 лв. представляваща пропусната полза, /приход от реализация на реколтата плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по производството/, претърпяна от него общо през трите стопански години 2017-2018, 2018-2019, 2019-2020 г. в резултат на виновно неизпълнение на договорно задължение, поето с договор за аренда сключен между страните на 27.04.2015 г. надлежно вписан в ***гр. Я. и на основание чл. 86 от ЗЗД същия да бъде осъден да му заплати законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до пълното му събиране. С оглед даденото заключение по ССчЕ ответника е изменил размера на този иск като го е увеличил на 6530.96лв.

Излага твърдение, че арендодателят виновно не е изпълнил задълженията по сключения аренден договор във вр. с ПИ с кадастрален № ***, като не му е създал възможност да го ползва спокойно и несмущаващо в резултат на което в продължение на трите стопански години той е търпял реални загуби в размер на нетния доход /чистата печалба/, от този имот който би получил, ако ползването му е било предадено и е обработвал земята.

 В дадения срок е постъпил писмен отговор от ***, с който не оспорва допустимостта на насрещния осъдителен иск, но счита същия за неоснователен. Твърди, че между страните не е съставен опис за предаване на арендуваните имоти, но съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.5 от ЗАЗ /действаща при сключването на договора/, при липса на опис се предполага, че земеделската земя е била предадена и приета в надлежно състояние. Оспорва твърденията за неизпълнение на задължението за предоставяне на земеделските земи за обработване в частност за имот ***. Излага твърдение, че евентуалното неползване на арендуваните имоти може да  бъде последица само от пасивното поведение на ищеца и неподаване на съответните заявления за ползване в земеделската служба. Посочва, че арендаторът не е подал съответното заявление за ползване на имота за съответната стопанска година, като по този начин той сам се е лишил от лигитимното си правно основание – извод който прави , изхождайки от доказателствата подадени от ищеца по насрещния иск в които не са представени заявления по чл. 70 ал. 1 от ППЗСП за спорния имот.

В дадения срок е депозиран писмен отговор от *** и по предявеният инцидентен установителен иск. Счита същия за допустим, но неоснователен. Счита за изцяло неоснователни изложените от ищеца съображения относно чл. 18 от договора и чл. 28 от ЗАЗ относно законосъобразното едностранно прекратяване на арендния договор, тъй като същите са в пълно противоречие с ТР №2 от 20.07.2017 г. по ТД № 2/2015 на ВКС ОСГТК. Счита за несъстоятелна и тезата, че ищецът имал право на задържане което упражнил. Оспорва твърденията за неизпълнение на задължението за предоставяне на земеделски земи за обработване и в частност на спорния имот. Твърди че между страните не е съставян опис за предаване на опис на арендуваните имоти, като се позовава на разпоредбата на чл.6 ал. 5 от ЗАЗ, както и на разпоредбата на чл. 26, ал.1 от ЗАЗ. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за подадени от него заявления по чл. 70, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в който да е включен имот ***. Тъй като няма доказателства за извършване на дължимото арендно плащане, счита че извършените от него действия по развалянето на договора са изцяло в съответствие със законните разпоредби на ЗАЗ. В този смисъл моли да се отхвърли инцидентния установителен иск. В хода на производството възраженията и насрещните искове се поддържат.

         След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на иска си ищецът е представил с исковата молба Договор за аренда, вписан в ***Я. с вх. per. № *** г., том ***, стр. ***, видно от който *** е предоставил на Н.М.Г.  нива с площ от 30. 000дка в м.“***“ и нива от 32.364 дка в м.“***“ находящи се в землището на с.И.,община С.,обл.Я.. За имотите са представени Скици, издадени от *** – Я. №№ *** г., ***г.

 Съгласно представеното Уведомление за разваляне с вх. per. № ***г., акт № ***, том *** на *** Я., същото е подадено от *** до Н.М.Г., като го уведомява, че поради неплащане на дължимите аренди плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., разваля изцяло сключеният договор за аренда.

За собствеността върху земеделските земи, предмет на договора за аренда от страна на ***, същия е представил Нотариален акт № *** г., том ***, peг. № ***, дело *** г. на *** Я. и Нотариален акт № *** г., том ***, peг. № ***, дело *** г. на*** Я.; Нотариален акт № *** г., том ***, peг. № ***, дело *** г. на*** Я..

Ответника от своя страна с отговора си е представил заверени копия на Заявление вх. № *** по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37 б, ал.З от ЗСПЗЗ за стопанската 2017 / 2018 до *** „***" - С. от ***, с ЕГН ********** за ЕТ „***“ с ЕИК *** за имоти, находящи се в землището на с. И., община С., област Я., описани в приложение 1 и приложение 2; Заявление вх. № *** по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37 б, ал.З от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019 до *** „***“ - С. от *** с ЕГН ********** за ЕТ „***“ с ЕИК *** за имоти, находящи се в землището на с. И., община С., област Я., описани в приложение 1 и приложение 2, Обяснение на Н.М.Г. по прокурорска преписка № *** г. на Районна прокуратура – Я., заверено от И.В. - *** в РУ- С., удостоверение за банкова сметка *** г. на Н.М.Г., заверени преписи от Договор за аренда от 27.04.2015 г., надлежно вписан в *** гр. Я. - Вх. peг. № *** г., том ***, стр.***, Скица на поземлен имот № *** от *** г. на ***, Скица на поземлен имот № *** от *** г. на ***, ***-Я., уведомление, Вписано в *** с изх, рег. № ***г., акт № ***, том, Заявление вх. № *** по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37 б, ал.З от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 до *** *** С. от ***, Заявление вх. № *** по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл. 37 б, ал.З от ЗСПЗЗ за стопанската 2018 / 2019 до *** *** С. от ***, уведомление, Вписано в *** с изх, рег. № ***г., акт №  ***, том, статистически документ № *** г.от ***за Добиви от полски култури-реколта 2018 г., заповед от *** № *** от *** г., заповед от *** № *** от *** г., заповед от *** № *** от *** г., ценови листи за цени на земеделска продукция по години за 2018, 2019 г. и 2020 г. , достъпни от сайта на ***, статистически документ № *** г.от ***за Добиви от полски култури-реколта 2019 г., заповед от *** № *** от *** г., заповед от *** № *** от *** г., заповед от *** № *** от *** г., заповед от *** № *** от *** г., Доказателство, че ищецът е *** - регистрационна карта на ***;

По искане на ответника е открито производство по чл. 193 за оспорване автентичността и съдържанието на заявление вх. № *** г., на *** по *** гр. С., заявление вх. № *** г. на *** по *** гр. С., заявление вх.№ ***г. на *** по *** гр. С., подадени от Н.М.Г., като за целта е назначена съдена почеркова експертиза и са приети три броя заявления по чл.70,ал.1 от ЗСПЗЗ за подпомагане на ответника до ***. Експертизата е дала заключение, че подписите за „Заявител“ по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б,ал.3 от ЗСПЗЗ  за стопанската 2017/2018г. от Н.М.Г., заедно с Приложение 1 и Приложение 2 по чл.37в от ЗСПЗЗ с вх.№ ***г. по описа на“***“ гр.С., в Заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г.  от Н.М.Г., заедно с Приложение 1 и Приложение 2 по чл.37в от ЗСПЗЗ с вх.№ ***г. по описа на „***“ гр.С. и в Заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г.  от Н.М.Г., заедно с Приложение 1 и Приложение 2 по чл.37в от ЗСПЗЗ с вх.№ ***г. по описа на *** „***“ гр.С. не са положени от Н.М.Г..

По делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която дава следното заключение: по данни от “***“ за процесните стопански 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години ЕТ“***“ е подал заявленията по чл.70 и декларация по чл.59 от ППЗСПЗЗ за имот № ***, като този имот № *** е обработван от „Пеликан агро“ЕООД за същия период. На база данни от “***“ вещото лице е посол в табличен вид с каква култура е бил засят процесния имот през стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години, както и официално публикуваните данни в сайта на *** е изготвило справка за средния добив от засетите култури. На база данните от Инфостат вещото лице е изготвило справка за средната пазарна цена /цена на реализация/ за всяка култура, с която е бил засят процесния имот, през стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години. На база Заповеди на *** на ***, *** и публикувани на сайта на *** и на *** „***“ – Разплащателна агенция, вещото лице е изготвило справка за размера на полагащите се субсидии за процесния имот, за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години. Експертизата е посочила и размер на приходите от процесния имот, за стопанските 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020 години, който е общо 16327,40лв., като ги е посочил и по години. Съгласно заключението нетния доход за процесния имот № *** с площ 29 997дка, който не е заявяван и не е обработван от Н.М.Г., получен след приспадане на нормативно признатите разходи, е в размер на 6 530,96лв.

         Предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.8 от ЗАЗ във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Предявеният от ответника насрещен иск  е по чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД.

Предявеният инцидентен устантовителен иск е с правно основание чл.124,ал.1, от ГПК.

Съдът приема за безспорни следните факти: слючването на договор за аренда вх. per. № *** г., том ***, стр. ***, вписан в ***гр. Я., както и вписването на прекратяването му с вписано Уведомление за разваляне с вх. per. № ***г., акт №***, том *** на *** Я..

По иска по чл.8 от ЗАЗ във вр. с чл.70,ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установи, че е предал на ответника земеделските земи - предмет на договора за аренда, и че последният не е заплатил дължимата рента за исковия период.

Ответникът следва да установи възраженията си, че не е получил от ищеца земите, предмет на договора.

По делото страните не спорят, че ответника не е заплатил на ищеца дължимите по сключения между тях договор рента.

От страна на ответника не се спори, че е получил от ищеца реално ползването  само върху една от нивите предмет на договора за аренда, а именно  върху ПИ с идентификатор *** с твърдения, че другият имот предстваляващ ПИ с идентификатор *** ищецът го е отдавал под наем на себе си като едноличен търгоовец ЕТ *** през всички стопански години.

От доказателствата по делото, а именно приложените заявления по чл.60, чл.70 и чл.72 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б,ал.1 от ЗСПЗЗ подавани от ищеца до *** по ***-гр.С. е видно, че през процесните стопански години 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. позелен имот с идентификатор ***  е ползвана от ищеца, в качеството му на ЕТ“***“, като за имота е подавал декларации за ползването му. Според заключението на неоспорената съдебно-почеркова експертиза такива декларации не са подавани от ответника, т.к. същият не ги е подписвал, поради което те са неистински, като направеното оспорване бе успешно проведено, и на осн.чл.194,ал.3 във вр.с ал.2 от ГПК  следва да се изключат от приетите доказателства по делото. По този начин арендодателят-ответник не е изпълнил основното си задължение по договора да предаде имота на арендатор-ищец и да му осигури неговото спокойно безпрепятствено ползване. Това е следвало да става в продължение на всички стопански години, което ответникът не е изпълнил, обработвайки сам земите, които е предоставил. Обстоятелството, че арендаторът не е заявил ползването на земите пред ***, възползвайки се от преимуществото на датата на сключване на договора, не освобождава арендодателят от задълженията по договора да осигури  спокойното и безпрепятстващо ползване на имота, както и да се въздържа от всякакви действия, с които би пречил за ползване на имота по неговото обикновено предназначение. От това неизпълнение е възникнало неизпълнението и на насрещното задължение на ищеца да заплаща уговореното в договора арендно плащане. С оглед на това съдът приема, че ищецът не е изпълнил задължението си да предаде и двата поземлени имота, предмет на договора за аренда, поради което ответникът се е възползвал от правото си да задържи сумата, представляваща дължимата рента за ПИ с идентификатор ***. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По предявеният от ответника инцидентен устантовителен иск по чл.124,ал.1, от ГПК:

Основният въпрос по този иск е свързан с  правото на арендатора за разваляне на договора за аренда на земеделски земи по реда на чл. 28, ал. 1, изр. 1  ЗАЗ.

Съгласно цитираната разпоредба, арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца.

Член 27, ал. 1 ЗАЗ предвижда, че договорът за аренда се прекратява при неизпълнение – по общия ред, доколкото в ЗАЗ не е предвидено нещо друго. Неизпълнението ( виновно или невиновно ), в зависимост от причините,  може да доведе до разваляне на договора по право ( чл. 89 ЗЗД ) или до разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД.

Договорът за аренда в *** е двустранен договор, който може да се развали при неизпълнение на задължение по него с едностранно волеизявление на едната страна поради виновното неизпълнение на задълженията на другата страна, извън хипотезите на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ. Законът за аренда в *** изрично посочва случаи на неизпълнение по договора, които дават право на кредитора да развали договора – чл. 6, ал. 3, чл. 9, ал. 5,  във вр. с чл. 26, ал. 2, чл. 28, ал. 1 ЗАЗ.

Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в *** предвижда, че за неуредените в ЗАЗ въпроси се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Към въпросите, касаещи развалянето на договора за аренда, са приложими общите правила на чл. 87 ЗЗД.

Развалянето на договора за аренда произвежда действие само за в бъдеще – чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Правото да се развали договорът е преобразуващо. То се упражнява с едностранно волеизявление, без да е необходимо съдействие на насрещната страна. Правото има акцесорен характер. То възниква при наличие на неизпълнение, т.е. от вторичен юридически факт, който следва по време юридическия факт, породил двустранното правоотношение. Упражняването на правото води до прекратяване на облигационната връзка.

Елементите на фактическия състав на правото да се развали договорът са уредени в чл.  87, ал. 1 ЗЗД.

Може да бъде развалян само действителен договор, който не е прекратен на друго основание. Трябва да е налице неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора. Всяка форма на неизпълнение може да бъде основание за разваляне на договора – пълно неизпълнение, забавено неизпълнение, частично изпълнение, лошо изпълнение. Неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря.

Страните не спорят, че са сключили процесния аренден договор на 27.04.2015 г., надлежно вписан в *** гр. Я. , че той е сключен валидно, в съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 от ЗАЗ, като е спазена предвидена в закона форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите, поради което е годен да породи следващите се правни последици.

По делото няма спор, че ответникът не е заплатил нито една арендна вноска за стопанските години 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г..

На това свое неизпълнение ищецът противопоставя насрещното неизпълнение на ответника да му предаде имотите, който факт се оспорва от него с твърдение, че земята е предадена , кто се позовава на чл.6,ал.5 от ЗАЗ, когато няма съставен опик за предаване се предполага, че земеделската земя е била предадена и приета в надлежно състояние

Съгласно чл.4 и 5 от договора  ареднодадетял се е задължил да предаде на арендатора обектите на договора в състояние, което отговаря на ползването им, като осигури на арендатора тяхното спокойно и безпрепятствено ползване. Съгласно практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК- Решение № 238/04.09.2013 г. по т.д.№ 123/2011 г., ІІ т.о., правноирелевантно е реалното ползване на наетия имот от страна на наемателя само в хипотезата, при която наемодателят е изпълнил основното си задължение по договора. Фактът дали вещта реално е предадена на наемателя, е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение да отстъпи ползването на вещта. На осн. чл. 154 ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с пълно доказване, че е предоставил имота на арендатора и е осигурил безпрепятственото му ползване. Съдът счита, че страната не е провела такова пълно доказване.

От доказателствата по делото, а именно приложените заявления по чл.60, чл.70 и чл.72 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б,ал.1 от ЗСПЗЗ подавани от ответника по инцидентния иск до *** по ***-гр.С. е видно, че през процесните стопански години 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. ПИ с идетнификатор ***е ползвана от ответника, в качеството му на ЕТ“***“, като за имота е подавал декларации за ползването му. Според заключението на неоспорената съдебно-почеркова експертиза такива декларации не са подавани от ищеца, т.к. същият не ги е подписвал, поради което те са неистински, като направеното оспорване бе успешно проведено, и на осн.чл.194,ал.3 във вр.с ал.2 от ГПК  следва да се изключат от приетите доказателства по делото. По този начин арендодателят-ответник по инцинетния иск не е изпълнил основното си задължение по договора да предаде имота на арендатор-ищец и да му осигури неговото спокойно безпрепятствено ползване. Това е следвало да става в продължение на всички стопански години, което ответникът не е изпълнил, обработвайки сам част от земите, които е предоставил. Обстоятелството, че арендаторът не е заявил ползването на земите пред ***, възползвайки се от преимуществото на датата на сключване на договора, не освобождава арендодателят от задълженията по договора да осигури  спокойното и безпрепятстващо ползване на имота, както и да се въздържа от всякакви действия, с които би пречил за ползване на имота по неговото обикновено предназначение. От това неизпълнение е възникнало неизпълнението и на насрещното задължение на ищеца да заплаща уговореното в договора арендно плащане. Поради това съдът приема, че ответникът е бил неизправана страна по сключеният аренден договор, поради което и за него не е възникнало правото да разваля едностранно договора.

С оглед на изложените съображения се налага изводът, че за арендодателя не е възникнало правото по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ за разваляне на договора за аренда. Развалянето не е породило целения правен ефект – прекратяване на облигационната връзка, поради което в отношенията между страните арендното правоотношение продължава да съществува. Искът е основателен и следва да се уважи.

По предявеният от ответника насрещен иск  е по чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД.

          В чл.82 от ЗЗД са определени границите на договорната отговорност – за вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени.

          Имуществената вреда от вида на пропусната полза, се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на увредения. Установяването й се основава на предположението за състоянието, което имуществото му би се намирало, ако не беше налице неправомерното деяние, съпоставено с това при осъщественото деяние. Пропуснатата полза съставлява реална, а не хипотетична вреда, предвид което предположението следва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане на закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза е винаги конкретна величина и подлежи на доказване, а не на предположение.

            По делото ищецът по този иск и ответник по основния иск не установи с години доказателства, че е можел да реализира приход от обработването на земите, че именно такива култури би засял и би реализирал посочената печалба. Същият не представи доказателства че е декларирал процесните земи във съответната служба, като и не е изпълнил редица изисквания във връзка с получаването на субсидии за тази земя.

                От това  се налага извода, че само наличието на сключен договор за аренда на земеделска земя не е достатъчно и не може да гарантира на ползвателя сигурно получаване на приход и субсидии за процесните площи земеделска земя. Дори да се приеме, че ответникът е бил изправен по договора за аренда, отпускането на субсидия зависи от редица фактори, които са извън волята на същия. Самият ищец следва да изпълни всички останали изисквания, за да е налице някаква сигурност за получаването на претендираните суми от съответния разплащателния орган. Т.е. макар размерът на всяка една субсидия да е определен законово, не е налице пряка причинна връзка между неизпълнението и вредата, доколкото получаването ѝ е опосредена от редица предпоставки, независещи от ищеца по иска.

    Предвид горното, претенцията на ищеца за обезщетение по чл.82 от ЗЗД за сумата от 6530,96 лева, представляваща пропусната полза от неполучаване на субсидии и приход от получена реколта от процесния имот за стопанските 2017/2018г., 2018/2019г., 2019/2020г. години се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

По разноските:

От представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК се установява, че същият е направил разходи по предявеният от него иск по чл.8 от ЗАЗ във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД за държавна такса  и адвокатски хонорар, които разноски с оглед отхвърлянето на иска не му се дължат.

Ответника има право на разноски за уваженият инцидент установителен иск, по който съобразно представения списък е направил разноски за: държавна такса от 50лв., адвокатски хонорар от 600лв., 300лв. за графологическа експертиза, както 15лв. – държавна такса за 3 бр.съдебни удостоверения и 10лв. – държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения. По предявеният от ищеца иск е направил разходи за адвокатско възнаграждение от 360лв., което също следва да му се присъди на осн.чл.78,ал.3 от ГПК. Или общо разноските които ищецът следва да заплати на ответника възлизат на сумата от 1335лв.

Воден от гореизложеното, ЯРС

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

На осн.чл.194,ал.3 от ГПК признава, че заявление вх. № *** г., на *** по *** гр. С., заявление вх. № *** г. на *** по *** гр. С., заявление вх.№ *** г. на *** по *** гр. С.,заедно с Приложение 1 и Приложение 2 по чл.37в от ЗСПЗЗ към всяко заявление подадени от Н.М.Г. са неистински документи и ги изключва от приетите по делото доказателства.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, с ЕГН ********** *** против Н.М.Г., с ЕГН ********** *** иск по чл.8 от ЗАЗ във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД  за заплащане на годишни арендни плащания за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г., в общ размер на 1870,92 лв.  по договор за аренда от 27.04.2015г., вписан в ***Я. с вх. per. № *** г., том ***, стр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124,ал.1 от ГПК в отношенията между  Н.М.Г., с ЕГН ********** и ***, с ЕГН ********** съществуването на арендно правоотношение по Договор за аренда на земеделска земя от 27.04.2015 г., находяща се в землището на с. И., община С., област Я., вписан в *** гр. Я. - вх. per. № *** г., том ***, стр. ***.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.М.Г., с ЕГН ********** против ***, с ЕГН ********** иск по чл.79,ал.1 във вр. с чл.82 от ЗЗД за сумата от 6530,96лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до пълното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА *** да заплати на Н.М.Г. направените по делото разноски в размер на 1335,00лева.

Решението подлежи неа въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: