О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260791

 

17.12.2020 г., гр.Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:ВИДЕЛИНА  КУРШУМОВА

                                                  ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело №3017 по описа за 2020 г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника си по делото юрк. В.Г., подадена срещу Разпореждане  от 11.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 14711 по описа за 2020г. на  Районен съд- Пловдив,  II гр.с-в, инкорпорирано  в  Заповед  № 261627  от  11.11.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника Т.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 159,80 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 40,27 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.07.2019 г. – 09.10.2020 г.; 49,32 лева – административни разноски, дължими на основание договор за кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Т.Н.П., обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. В частната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваната част на разпореждането, като се настоява за отмяна и присъждане на претендираните суми в заповедното производство, както и на разноските за настоящото производство.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Районен съд  - Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК въз основа на заявлението на от  “Ай Тръст” ЕООД за сумите от 159,80 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 40,27 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.07.2019 г. – 09.10.2020 г.; 49,32 лева – административни разноски, по съображения, че клаузите, с които същите са договорени се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, поради което се  явяват неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП.

Разпореждането в обжалваната част е правилно.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и  проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ АД и длъжника Т.Н.П., както и на общите условия към него, въз основа на които е сключен  договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и Т.Н.П., като с последният заявителят е поел задължението да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на задълженията му по договора за кредит. Така длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Правилно Районен съд Пловдив е отказал да издаде заповед за изпълнение за вземането за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 159, 80 лева. С оглед легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК и компонентите формиращи общите разходи на потребителя съгласно §1, т.1  от ДР на ЗПК, процесното възнаграждение по своята същност представлява разход по кредита. Съдът намира, че макар възнаграждението за предоставеното поръчителство да не възниква от договора за потребителски кредит, то същото съставлява част от ГПР, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го плаща  наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Процесното възнаграждение е следвало да се заплаща за предоставеното обезпечение на потребителя в размер на 87,76 лева месечно или общо 789, 84 лева за срока на договора за кредит от девет месеца, разсрочено заедно с всички останали задължения по договора за потребителски кредит – главници, лихви, на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за кредит /видно от Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство/. Нещо повече, заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от договор за предоставяне на поръчителство, като същото му се  изплаща с приоритет пред това по основното задължение при недостатъчност на внесената сума. В тази връзка се констатира от приложената по делото справка за актуално състояние на заявителя, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, тоест двете дружества са свързани лица, като длъжникът е следвало да сключи договора за предоставяне на поръчителство именно със свързаното с заемодателя лице, предвид изискването в договора за потребителски кредит за сключването на договора за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице. Изложеното налага извода, че процесното възнаграждение представлява допълнителен  разход на потребителя за предоставения кредит, респективно и допълнително възнаграждение за заемодателя, което той е бил изрично овластен да получи. Така нареченото възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая с Приложение към Договора за потребителски кредит е установен ГПР в максималния размер от 50 %, който обаче не включва процесното възнаграждение.С оглед на това потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Следователно се налага извод,  че е налице обоснована вероятност претендираната сумата по договора за предоставяне на поръчителство, да се дължи въз основа на неравноправни клаузи.Обосновава се и извода, че след като ГПР е определен на 50. 00 %, а уговореното възнаграждение за поръчителя е в размер от общо 789, 84 лева лева за срока на договора,  налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК обосновава нищожността на клаузата. С оглед  неоснователността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на възнаграждението, правилно е отхвърлено заявлението и относно акцесорно вземане за мораторна лихва.

Въззивният съд намира, че е налице обоснована вероятност за  неравноправност на клаузата за заплащането на „административни разноски“ на основание чл. 143 т. 5 ЗЗП(в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019г.), поради противоречието й с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според разпоредбата на чл.10а, ал.2 ГПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

Предвид  горното  съдът  намира,  че разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане  от 11.11.2020г. постановено по ч.гр.д. № 14711 по описа за 2020г. на  Районен съд- Пловдив,  II гр.с-в, инкорпорирано  в  Заповед  № 261627  от  11.11.2020г.  за изпълнение  на парично задължение  по  чл.410  от  ГПК,  в частта, с която е отхвърлено заявлението на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410  от  ГПК срещу длъжника Т.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 159,80 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 40,27 лв. – обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.07.2019 г. – 09.10.2020 г.; 49,32 лева – административни разноски, дължими на основание договор за кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Т.Н.П., обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между кредитора „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника Т.Н.П., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: