Определение по дело №732/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Град Пловдив,

15.05.2020 г.

 

     Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Нина Кузманова

                                         Членове:   Веселин Хаджиев

                                          Христо Иванов            

като се запозна с докладваното от мл.съдия Иванов ВЧНД №732 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

        Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и сл. НПК.

        С Определение № 55/09.03.2020 г., постановено по ЧНД № 41/2020 г., по описа на Асеновградски районен съд, е оставена без разглеждане жалбата на П.С.Т.,  с ЕГН **********  против Постановление за прекратяване  на наказателното производство на РП–Асеновград  от       09.01.2020 г., с което същата е прекратила  наказателното производството по досъдебно производство № 946/2019 г. по описа на РУ- гр.Асеновград ,  на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1  от НПК, образувано и водено за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

        Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от П.С.Т., с която се атакува като  неправилен и незаконосъобразен постановения съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна.

        Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

       Производството пред първата инстанция е инициирано по жалбата на П.С.Т.,  с ЕГН **********  против Постановление за прекратяване  на наказателното производство на РП–Асеновград  , искайки същото да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуално-следствените действия като бъдат дадени указания на прокуратурата за правилното прилагане на материалния закон. Районният съд е оставил жалбата без разглеждане, тъй като е счел, че жалбоподателят П.Т. няма качеството на пострадал от престъпление по чл.296  ал.1 от НК. Изложил е съображения, че  обект на  престъплението по чл.296 ал.1 от НК са обществените отношения свързани с  функционирането на правосъдието, както и че престъплението  по чл.296 ал.1 от НК е насочено против правилното функциониране  на правосъдната дейност и е включено в раздел III  на глава VIII от НК, както и че  то е формално престъпление и не съдържа в обективната страна на състава си конкретни вредни последици, относими към определено лице,  поради което и не може да обуслови фигурата на пострадал.

  Настоящият съдебен състав, като прецени законосъобразността на атакувания съдебен акт, намери следното:

            За да бъде изпълнен престъпния състав по чл. 296 НК е необходимо с обективирано действие или бездействие да се препятства реалното осъществя­ване на очакваните последици, към които е насочено влязло в сила и общозадължи­телно съдебно решение. Резултатът следва да е целен, като не се изисква той да е настъпил.  Престъпните действия или бездействия следва да бъдат противоправни. За съставомерността на деянието не се изисква да е настъпил целения резултат, т.е. да се е стигнало до реално неизпълнение. Това престъпление може да бъде извършено само умишлено. От обективна страна, за да бъде наказуемо едно деяние по смисъла на чл. 296 ал.1 НК, то трябва да посяга върху последиците на постановения съдебен акт.          

           В чл.243, ал. 3 от НПК лимитативно са изброени лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното                   производство - обвиняемият, пострадалият и неговите наследници или ощетеното юридическо лице.

           Преценката и решаването дали едно физическо лице има качеството на „пострадал” по смисъла на чл.74 и следващите от НПК изисква да се      анализират обстоятелства, свързани с  обекта на посегателство,                    съдържанието на изпълнителното деяние, сферата, в която са настъпили      общественоопасните последици, съставомерните общественоопасни           последици, връзката между обекта на посегателството и правната сфера на определено физическо лице, вредата като негативно въздействие върху         благо, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение в         материалната или в духовната сфера на един правен субект. Актуалната       съдебна практика и правна доктрина, придържайки се към принципите,      залегнали в Директива 2012/29/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за     правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, все повече разширява              възможността за  признаване статут на пострадал от престъпление в хода   на наказателното производство на конкретни физически лица,  чиято лична сфера е била засегната в резултат от престъпления против правосъдието и престъпления против реда и общественото спокойствие Формалността на едно престъпление  не изключва възможността да възникне фигурата на пострадал, със следващите от това процесуални права по чл.74 и следващите от НПК. (В този смисъл Решение № 536/22.11.02г. по н.д. 432/02г. ІІ н.о. на ВКС, Решение № 301/20.05.2003 н.д.87/03 І н.о., на ВКС)

           Във връзка с гореизложеното, настоящият въззивен състав приема ,че ако нито общият (груповият) обект на посегателство (изводим от заглавието на съответния раздел на НК), нито непосредственият обект (изведен в заглавието на съответния раздел на НК), както е в конкретния случай, не насочват директно към защита на индивидуална правна сфера, то необходимо е да се анализира конкретния фактически състав. В случай, че бъдат установени общественоопасни последици, накърняващи непосредствено нечии права, тогава съдът следва да приеме, че от съответното престъпление има пострадал. Настоящият въззивен състав намира, че по престъплението по чл.296, ал.1, пр.2 от НК може да има пострадало лице, тъй като от диспозицията на нормата следва, че наред с общия и непосредствен обект на престъплението - обществените отношения, гарантиращи нормалното функциониране на правосъдната система, е налице и допълнителен обект, относим към правото на защита на лицето, в чиято полза е била издадена заповедта за защита. Това от своя страна означава, че от деянието пряко и непосредствено могат да настъпят вреди за това лице.

         По изложените съображения съдът намира, че  обжалваното                определение следва да бъде отменено, като   неправилно и                            незаконосъобразно.

         Мотивиран от изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

       ОТМЕНЯ    Определение № 55/09.03.2020 г., постановено по ЧНД № 41/2020 г., по описа на Районен съд - Асеновград, IІ н.с, с което е прекратено производството и е оставена без разглеждане жалбата на П.С.Т.,  с ЕГН **********  против Постановление за                прекратяване  на наказателното производство на РП–Асеновград  от 09.01.2020 г., с което същата е прекратила  наказателното производството по      досъдебно производство № 946/2019 г. по описа на РУ- гр.Асеновград ,  на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1  от НПК, образувано и водено за престъпление по чл.296, ал.1 от НК и ВРЪЩА  делото на същия съд и състав за произнасяне по съществото на жалбата.

   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и            протестиране.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: