Решение по дело №972/2013 на Районен съд - Бяла

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

гр.Бяла, 18 ноември 2014г .

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на двадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година, в състав:      

                                                                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЪШЪЛ ИРИЕВА

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 972 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Предявен е иск  с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК  вр. чл.232 ал.2 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищеца Община Две Могили, ЕИК-............, Представлявана от Кмета Н. Х. Х.,чрез пълномощника си В.В.- АК  моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземания от ищеца спрямо ответника СДРУЖЕНИЕ „РАЗВИТИЕ 2010" с.КАЦЕЛОВО, Община гр.Две Могили, ЕИК-........., Ул.Т. С. № .. представлявано от Г. Т. Г.,ЕГН-********** - 23 745,38 лв-неплатен наем за 2011г., 2607,77лв-лихва за забава върху горната сума за периода 14.07.2012 г. до 09.08.2013 г.,ведно със законната лихва за забава от 10.08.2013 г. до окончателното изплащане, сумата 527,06лв- държавна такса по ч.гр.д. № 584/2013 г. БРС, 715лв.- адвокатски хонорар, ведно с разноските по  делото. Ищеца твърди, че с Решение № 950/29.04.2011г. на Общински съвет гр.Две Могили се отдават под наем за общо ползване общински мери и пасища на сдружения на животновъди, които да ползват за паша на животните и с която земя наемателите кандидатстват пред ДФ"Земеделие" за финансово подпомагане по схемите и мерките за единно плащане на площ за 2011 г. Това решение се отнасяло  за тези Сдружения на животновъди, които имат сключени двугодишни договори през 2010 г. на основание Решение № 658/23.04.2010 г. на Общински съвет гр.Две Могили, в което решение са определени подробно всички условия за наема и ползване на земите. Съгласно Решението на Общинския съвет наемната цена, която наемателите следва да заплатят на Община гр.Две Могили била една втора от субсидията, за която кандидатстват, като размерът на субсидията за 2011 г. е 22,50 лв. на декар, а дължимият наем е 11,25 лв. на декар. Субсидиите за 2011 г. се изплащат от ДФ"Земеделие" от м. февруари 2012 г. до 30.06.2012 г. Срокът за заплащане на наема започвал  да тече от 30.06.2012 г. и изтичал на 13.07.2013г. В срока ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на наема. На 12.11.2012 г. му била отправена покана за доброволно изпълнение. Ответникът бил изпратил отговор, с който не оспорвал задължението си по основание и размер.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва. Твърди се, че ищеца е предоставил на ответника пасища и мери, които не попадат изцяло или частично в слоя „Площи, допустими за подпомагане”. Излагат се съображения, че доворът за наем е нищожен поради невъзможен предмет, липса на съгласие и накърняване на добрите нрави. Прави се възражения за прихващане от дължимата сума за заем на сумата от 4985,40лв. преведена на ответника по банков път при сключване на договора за наем. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи договора за нищожен или да отхвърли изцяло иска. Алтернативно, ако съдът счете, че иска е основателен, ответника да бъде осъден да заплати разликата между дължимата и платената наемна цена за 33,34ха пасища и мери, а в останалата част да бъде отхвърлен.

В с.з. ищецът е направил уточнение на размера на иска, като го е намалил. На осн. чл.241 от ГПК направеното уточнение на размера на исковата претенция е прието от съда, като искът се счита за предявен за сумата от 18759,98лв. главница, законна лихва за забава върху тази сума, считано от 14.07.2012г. до 09.08.2013г. в размер на 2060,26лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2013г. до окончателното изплащане

 

Съдът след като взе предвид становището на страните и представените и приети по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 Общинският съвет - град Две могили, със свое Решение № 950 по протокол № 60/29.04.2011 г., точка 3, дал съгласие за стопанската 2011г., общинските мери и пасища, за които има сключени едногодишни договори през 2010 г. за общо и индивидуално ползване по Приложение № 3 да продължат да се ползват от сегашните им наематели. Съгласно приложение №3 един от тези наематели е ответника. С оглед на това между ищеца и ответника бил сключен договор за наем № 363/11.05.2011 г.  за срок от една година. По силата на договора община Две могили предоставила за временно възмездно ползване в землището на село Кацелово 211,07 хектара пасища и мери

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора Сдружението следвало да заплати при подписването му на община Две могили за 83,09 ха пасища и мери  наемна цена в размер на 4985,40лв.На 01.05.2011г., Община Две могили издала фактура № ********** за посочената сума, а ответника на същата дата с вносна бележка № 00076981, превел по банков път на ищеца тази сума.

Ответникът твърди, че в ОЗС - град Две могили, с тяхна помощ, извършил очертаване на площите, които впоследствие заявил за подпомагане. Там бил информиран за площите, които се намират извън слоя за допустимост и за настъпилата промяна в номерата на парцелите, поради това в подаденото заявление за подпомагане за 2011 г. били изписани парцели с други номера и с 11.76 хектара пасища и мери по-малко. Въпреки това твърди, че няма сключен анекс към договор № 363/11.05.2011 г., който да отразява тези промени.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011г., от дата 22.06.2012г. ответника бил уведомен, че в резултат на извършени административни проверки ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане по подаденото заявление от ответника за кампания 2011г. за сумата от 47115,33лв., на осн. чл.43 ал.4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площи които не стопанисва, съобразно утвърдените със Заповед РД 09-1214 от 22.12.2011г. на министъра на земеделието и храните площи, допустими за подпомагане. Съгласно писмото при декларирана площ 210,32ха, установената площ била 167,38ха, а наддекларираната площ 42,94ха. Процентът на наддеклариране бил 25,65%, в нарушение на чл.58 от Регламент ЕО 1122/2009г.

На 12.11.2012г. ищеца отправил покана за доброволно изпълнение на ответника за сумата от 23745,38лв. по договора за наем. На 20.11.2012г. ответника подал заявление до ищеца, с което взел становище, че задължението си по чл.4 ал.2 е изпълнил, а това по чл.4 ал.1 от договора не е изпълнил, тъй като не е получил дължимото директно плащане за 127,23ха.

Предвид на това, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, на 09.08.2013г., като било образувано ч.гр.д.№584/2013г. по описа на БРС и издадена заповед №570 от 09.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, за посочените в исковата молба суми. На 29.10.2013г. постъпило възражение от ответника, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, поради това, че не е получил субсидията за 2011г. В законоустановения срок по чл.415 от ГПК  ищеца подал настоящия установителен иск.

 Приложена била по делото заповед РД 09-1214 от 22.12.2011г. на министъра на земеделието и храните, с която бил одобрен специализиран слой ”Площи, допустими за подпомагане”, с която кандидатите за подпомагане по схемите и мерките за плащане на площ през 2011г. следвало да се запознаят, като ОСЗ следвало да оказват помощ при осъществяване на запознаването и при подаване на възражения в срок до 20.01.2012г. за извършване на корекции.

Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес на ищеца от предявяването му, с оглед твърденията му в исковата молба и представените доказателства. Налице е процесуална легитимация на страните.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Предявеният иск е установителен за вземането на ищеца към ответника. Съобразно тежестта на доказване по такъв иск кредиторът следва да докаже съществуването на вземането си-пораждането на задължението на ответника, неговата ликвидност  и изискуемост, а длъжникът-възраженията си в насока, че е платил или са настъпили други обстоятелства, които прекратяват правата на които се позовава ищеца. По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от сключен между страните договор № 363/11.05.2011г. за отдаване под наем на земеделски земи-пасища, мери от общински поземлен фонд. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договора. Първото релевирано от ответника  основание за нищожност на договора е  „невъзможен предмет” по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, която нищожност  предпоставя първоначално състояние на фактическа и правна невъзможност да се изпълни договора, към момента на неговото сключване. В производството по настоящето дело  не се установява твърдяната „липса на предмет” при сключване на договора за наем. Напротив, видно от договора ищеца е отдал на ответника 11бр.БЗС, обособени със съответен номер и площ, които реално са съществували. Второто основание за нищожност, въведено от ответника, е липса на съгласие. Договорът е сключен при липса на съгласие в случай, че то е изтръгнато чрез насилие или е изразено от страната  без намерение за обвързване, т.е когато е налице противоречие между действително формираната воля и тази, отразена в договора. Такова твърдение не се навежда от ответника. Същият посочва, като основание за нищожност поради липса на съгласие липсата на хипотеза, как следва да се уредят отношенията, ако не бъде изплатена исканата субсидия от ДФЗ-РА. Посоченото обстоятелство всъщност не е  предпоставка за нищожен договор, а за неуредени отношения. Но доколкото в чл.26 от договор за наем е посочено, че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство, то липсата на уредба в договора по определен въпрос следва да бъде заместена от приложимите законови разпоредби. Третото въведено от ответника основание за нищожност е  накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Не всяко нарушение на установените морални и етични норми следва да се счита за накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми. В настоящия казус, противоречието на сделката с добрите нрави, се извлича от ответника от факта, че ищеца претендира да получи наемна цена, при условие, че не е изпълнил своята част от договора-да предостави 211,07ха пасища и мери, а предоставяйки недопустими площи е станал първопричинина за неполучаване на субсидии от сдружението и довело до невъзможност последното да заплати наем на общината. Този довод на ищеца не може да бъде споделен, тъй като при сключване на договора ищеца не е предоставил недопустими площи, а такава недопустимост е възникнала след сключване на договора, вследствие заповедта на министъра на земеделието и храните от 22.12.2011г., с която е одобрен  нов допустим слой на подпомагане, валиден и за процесния договор, като не се спори по делото, че процесният договор за наем е сключен при действието на предходната ортофотокарта на парцелите от 2009г.

Неоснователно е възражението, че наем се дължи само за годните за подпомагане площи-113,43ха. Няма данни по делото, че  сдружението е ползвало по време на срока на договора по-малко от реално предоставените му площи, за които се дължи наем по чл.4 ал.1 от договора, въпреки, че е установената недопустима площ от 42,94 ха. Т.е според съда наем се дължи за реално предоставените, а не само за годните за подпомагане площи.

            Поставя се обаче въпроса дали вземането на общината е изискуемо. Според чл.5 ал.1 от договора плащането за дължимите суми по ал.1 от предходния член се заплаща в четиринадесет дневен срок след получаване на директните плащания по банковата сметка на сдружението. Т.е. плащането е обвързано с настъпването на определено условие. В случая това условие не се е сбъднало, тъй като видно от приложеното уведомително писмо са отказани директни плащания на сдружението, поради нарушаване на чл.58 от регламент ЕО 1122/2009г. на комисията от 30 ноември 2009г.Действително следва д се зачете въведеният в Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 краен срок за плащане по схемите за подпомагане. Съгласно чл. 29, ал.2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. плащанията се извършват под формата на най-много два транша годишно в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Това означава в конкретния случай, че след изтичане на 14-дневен срок от крайната дата-30.06.2012г.,  дължимото наемно плащане би било изискуемо. Това би важало при положение, че плащане не е отказано, какъвто не е настоящият случай. Налице са доказателства, че директни плащания по заявлението за подпомагане на ответника няма да се извършат. Няма данни уведомителното писмо да е обжалвано. Следва да се отбележи, че ответника не е бил недобросъвестен и е изпълнил задълженията си по договора за наем, и няма вина за установените недопустими площи. Безспорно същият няма и интерес от несбъдването на условието за плащане на наема към общината-получаването на директни плащания, тъй като при сбъдване на условието щеше да получи значителни парични средства. След като директни плащания  няма да се осъществят спрямо сдружението, то няма как да настъпи изискуемост на вземането на ищеца по договора за наем, по аргумент от чл.5 ал.1 от договора. Тъй като не е настъпила изискуемост на вземането на община Две могили спрямо Сдружение”Развитие-2010”с.Кацелово, то исковата претенция на ищеца е неоснователна. 

Ответника не е претендирал разноски по делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. В тежест на ищеца са направените от него разноски по делото, както и тези по ч.гр.д. №584/2013г. на БРС, поради отхвърляне на иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД за приемане за установено съществуването на вземания от Община Две Могили, ЕИК-........., Представлявана от Кмета Н. Х. Х. спрямо СДРУЖЕНИЕ „РАЗВИТИЕ 2010" с.КАЦЕЛОВО, Община гр.Две Могили,ЕИК-........... Ул.Т. С. № .. представлявано от Г. Т. Г.,ЕГН-********** - 18759,98 главница-неплатен наем за 2011г., законна лихва за забава върху тази сума, считано от 14.07.2012г. до 09.08.2013г. в размер на 2060,26лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2013г. до окончателното изплащане, както и за сумата 527,06 лв- държавна такса и 715лв.- адвокатски хонорар по ч.гр.д. № 584/2013 г. БРС, за които суми е издадена срещу ответника Заповед №570/09.09.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му страните.

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/