№ 559
гр. Перник, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720100473 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от КР. Р. Г., чрез адв.
С.И., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с която се иска да се признае за установено,
че поради погасяване по давност ищецът не дължи на ответното дружество сумата в
размер на 1010,86 лева –главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2009 г., сумата от 248.35 лв., представляваща законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2006 г. до 28.12.2009г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 28.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 25.18 лева- държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист от
15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 433/2013 г. на Пернишкия районен съд, въз основа на който
е образувано изп. д. № 1661/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
Ищецът твърди, че вземанията са погасени по давност, която според него е
тригодишна. Поддържа, че изпълнителното производство по изп. д. № 1661/2021 г. по
описа на ЧСИ А.В. е образувано след погасяване на вземанията, тъй като
първоначално образуваното изп. д. № 616/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Топлофикация-Перник“ АД е
подало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен по
подробно изложени съображения. Моли същият да бъде отхвърлен и претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
1
С представеното решение № 883 от 01.10.2001 г. по гр.д. № 1534/2001 г. на ПОС
е допусната промяна на фамилното име на К.Р. Н., което е променено на Г.. Върху
решението е извършено отбелязване, че същото е влязло в сила на 02.11.2001 г.
От приложените копия на изп.д. № 1661/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. и изп. д.
№ 616/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че в полза на „Топлофикация-
Перник“ АД въз основа на заповед № 354 от 28.01.2013 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу К.Р. Н. е издаден изпълнителен лист от 15.07.2013 г.
по ч. гр. д. № 433/2013 г. на Пернишкия районен съд за сумата от 1010,86 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 248.35 лв., представляваща законната лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.06.2006 г. до 28.12.2009г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от 1010,86 лева, считано от датата на подаване на заявлението- 28.01.2013
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в
размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25.18 лева- държавна такса.
Установява се също така, че изп. д. № 616/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. е
образувано на 10.10.2013 г. по молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. №
12744/10.10.2013 г. въз основа на посочения изп. лист от 15.07.2013 г. С молбата за
образуване на делото на взискателят е посочил като способи за принудително
изпълнение- изпълнение на парични вземания на длъжника, изпълнение върху
движими вещи, респ. продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи,
изпълнение върху вещо в съпружеска общност, както и да се извършат всички
регламентирани в закона изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземанията
на взискателя.
ЧСИ Д. е извършила справки за имущественото състояние на КР. Р. Г. и е
изпратила покана за доброволно изпълнение до ищеца, която не му е връчена редовно.
От „Топлофикация-Перник“ АД е подадена молба с вх. № 7866/27.06.2016 г. по
изп. д. № 616/2013 г., с която се моли да бъде извършена справка в ТД на НОИ и в
случай, че бъде открит секвестируем трудов или приравнен на него доход на длъжника
или пенсия, да бъде наложен запор върху тях. Запорното съобщение е изпратено на
25.01.2017 г., като видно от удостоверение с изх. № 3040-13-50/26.01.2017 г от ТП на
НОИ-Перник, личната пенсия КР. Р. Г. по чл. 68 КСО е в размер на 707,21 лева, като
върху пенсията му за м. януари 2017 г. е наложена удръжка в размер на 287,21 лева.
С постановление от 14.01.2020 г. ЧСИ Д. е прекратила производството по изп.д.
№ 616/2013 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По молба на „Топлофикация-Перник“ АД с вх. № 28967/03.08.2021 г. въз основа
на същия изпълнителен лист от от 15.07.2013 г. е образувано изп. д. № 1661/2021 г. по
описа на ЧСИ А.В.. С молбата за образуване са възложени правомощията по чл. 18
ЗЧСИ на ЧСИ В., като се моли да бъдат извършени справка в регистъра на БНБ за
налични банкови сметки, справка в НОИ за наличие на секвестируем трудов/приравнен
на него доход или пенсия. При открити банкови сметки или секвестируем
трудов/приравнен на него доход или пенсия се моли да бъде наложен запор.
ЧСИ В. е извършила справки за имущественото състояние на ищеца и е
наложила запор върху пенсията на К.Г., като е изпратила запорно съобщение чрез
ССЕВ с идентификатор 1389376/28.09.2021 г. до ТП на НОИ-Перник. ЧСИ В. е
изпратила запорно съобщение и до „Централна кооперативна банка“ АД с изх. №
40013/20.09.2021 г. относно наличностите по банковите сметки на К.Г., като от банката
са уведомили съдебния изпълнител с писмо от 20.10.2021 г., че е извършен превод на
наличната секвестируема сума от 336,65 лева. Съобщението за наложените запори е
връчено на длъжника чрез неговата съпруга Детелина Г.а.
2
По изп. д. № 1661/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. е присъединена и НАП за
публични задължения на ищеца в размер на 137 лева, за което същият е уведомен със
съобщение връчено на 22.11.2021 г.
С постъпилите по сметката на ЧСИ от наложените запори суми е погасен изцяло
дългът, поради което ЧСИ В. е вдигнала запорите на 24.01.2022 г. и е приключила
производството по изпълнителното дело.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство, искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Това е така защото влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето
поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства
възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в
сила - такива факти са преклудирани. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по
заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед
има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл. 423
ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. От изложеното
следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното дружество се погасяват с
изтичането на петгодишен давностен срок.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена против ищеца на основание чл. 410 ГПК. Предвид липсата на
данни за момента на влизането и в сила, съдът приема, че най-късният момент за това е
датата на издаване на изпълнителния лист- 15.07.2013 г. Това е и моментът, от който
започва да тече срокът на 5-годишната погасителна давност относно вземанията,
посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 15.07.2013 г. до
образуване на първото изп. д. № 616/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. на 10.10.2013 г. не е
изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото към този момент
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното
производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл. 116, б.
"в" ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла
3
да тече през време на изпълнителното производство относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. " Ж" ЗЗД. Така цитираното
постановление е обявено за изгубило сила с с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, от който момент спирането на
давността за вземанията е преустановено. В този смисъл е постановеното по реда на
чл. 290 ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, което
се споделя от настоящия съдебен състав. В същото е прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния
ред. Прието е също така, че с новото тълкувателно решение тълкуването на правната
норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително,
по случаите които са от тяхна компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване от тях след приемането на новото тълкувателно решение или по такива,
които са били заварени към този момент.
Съобразявайки възприетото в цитираното съдебно решение на ВКС, съдът
намира, че спирането на погасителната давност по изп. д. № 616/2013 г. по описа на
ЧСИ Е.Д. за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исково
производство, е преустановено от 26.06.2015 г. - момента на постановяване на
горепосоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. и че от този момент е
започнала да тече нова погасителна давност. Същата е прекъсната на 27.06.2016 г.,
когато взискателят е поискал извършването на изпълнително действие- налагане на
запор върху секвестируем трудов или приравнен на него доход на длъжника или
пенсия. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането
на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е
забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане/ в този смисъл- решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., ГК/. В случая поисканият с молба с вх. № 7866/27.06.2016 г. запор
върху пенсията на ищеца е наложен със съобщение от 25.01.2017 г., но наложеният
запор е прекъснал давността с ефект от 27.06.2016 г., когато е бил поискан.
Изп.д. № 616/2013 г. по описа на ЧСИ Д. е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 27.06.2018 г. след изтичане на две години от
последното поискано от взискателя с молба с вх. № 7866/27.06.2016 г. действие по
принудително изпълнение.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да
инициира по реда на чл. 426 ГПК наново изпълнително производство като се образува
ново канцеларско дело под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу
същия длъжник до изтичане на погасителната давност. Поради това настъпилото по
силата на закона прекратяването на изп.д. № 616/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Д. не е
прекъснало давността за процесните вземания.
Новото изп. д. № 1661/2021 г. по описа на ЧСИ А.В. е образувано с молба вх. №
28967/03.08.2021 г., която е подадена след изтичане на 5-годишната погасителна
давност, започнала да тече на 27.06.2016 г. и изтекла на 27.06.2021 г. В случая
ответникът не установи да е предприел действия в този период, поради което преди
4
образуване на новото изпълнително дело за вземанията по процесния изпълнителен
лист същите са се погасили по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
се присъдят направените разноски. Съдът намира за основателно възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, което не е съобразено с фактическата и правна сложност на
делото, поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 318,15 лева. Освен адвокатското възнаграждение, на ищеца се
дължат и останалите разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно-
55,38 лева- държавна такса, 48 лева- такси за копия на изпълнителни дела и 2,26 лева-
такси за преводни нареждания.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес гр.
Перник, ул. „Р.“ бл. 3, вх. А, ап. 8, НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, поради погасяване по давност сумата в размер на 1010,86 лева /хиляда и
десет лева и осемдесет и шест стотинки/ –главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2009 г., сумата от 248.35 лева /двеста четиридесет и
осем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2006 г. до 28.12.2009г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-
28.01.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски
по делото в размер на 100 лева /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение и 25.18
лева /двадесет и пет лева и осемнадесет стотинки/- държавна такса, за които е издаден
изпълнителен лист от 15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 433/2013 г. на Пернишкия районен
съд, въз основа на който е образувано изп. д. № 1661/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, ДА ЗАПЛАТИ на
КР. Р. Г. , с ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул. „Р.“ бл. 3, вх. А, ап. 8, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 423,79 лева /четиристотин двадесет и
три лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски в производството.
След влизане на решението в сила на решението, изисканата заповед № 354 от
28.01.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
433/2013 г. на Пернишкия районен съд да бъде върната в архив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5