Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 162
25.06.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на девети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 436
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Регионална инспекция по околната среда и
водите – Хасково, против Решение № 260025/19.02.2021 г., постановено по АНД №
17/2021 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
В жалбата се
изразява несъгласие с мотивите на съда, че дружеството получател не е отговорно
за превоза и внасянето в Общността на посочените отпадъци. Издаденото CMR за
всеки един от шестте тира, превозващи отпадък, било официален удостоверяващ
документ, чрез който можело да се проследи изпращача, превозвача и получателя
на товара. Специфично в конкретния случай било, че самият товар представлява
отпадък и че за същия се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1013/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на
отпадъци, където в чл. 2, т. 14 се давало легално определение на „получател“ -
лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по местоназначение, до
което се превозват отпадъците за оползотворяване или обезвреждане; т. 23 -
„страна по местоназначение“ - всяка страна, към която се планира или
осъществява превоз на отпадъци за обезвреждане или оползотворяване в нея, или
за целите на натоварване преди оползотворяване или обезвреждане на територия,
която не е под националната юрисдикция на никоя страна.
„Депа -
Импорт - Експорт“ ООД, ЕИК: ***внасяло отпадъка (според чл. 2, т. 30 „внос“
означавало всяко влизане на отпадъци в Общността, с изключение на транзита през
Общността) и дружеството било вписано в поле 2. и 3. от Международните товарителници,
което го правело отговорен субект.
Извършеното
административно нарушение от дружеството се състояло в това, че същото, в
качеството си на получател/вносител на отпадъци не изпълнило изискванията на
чл. 18 от Регламент (ЕО) 1013/2006. Към документацията, съпътстваща товара, не
били представени необходимите документи, по Регламента, а именно Приложение VII
и договор за оползотворяване съгласно чл. 18 от същия регламент.
Извършеният
превоз на отпадъци от дружеството-жалбоподател се явявал незаконен по смисъла
на чл. 2, § 35, б. "ж" iii от Регламента/ЕО/ № 1013/2006 г., който текст
гласял, че е „незаконен“ превоз, извършен по начин, който фактически не е
посочен в документа, описан в приложение VII. Това приложение било
основополагащият документ за законността на превоза, и той не бил налице и към
настоящия момент, установено от контролния орган и АНО. Тази липса дала
основание на митническите власти да преустановят движението на превоза и незабавно да уведомят директора на РИОСВ, по
местонахождението на която дирекция било
установено нарушението и/или незаконният превоз.
Същевременно
и като получател на отпадъците „Депа - Импорт - Експорт“ ООД не притежавало
документ, издаден по реда на чл. 35 от ЗУО, с който се разрешавала дейност по
третиране на отпадъци.
Ето защо
следвало да се приеме, че извършеното административно нарушение от дружеството е
съставомерно и наказуемо.
Посочва се,
че административнонаказателната процедура била изцяло спазена и че фактическата
обстановка била ясна и непротиворечива, изведена въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на съдебното производство,
включително съдържащите се АНП и приобщени в хода на съдебното следствие, по
реда на чл. 283 от НПК.
Безспорно било,
че превозваният товар представлява отпадък в големи количества с код В3026 по
приложение III към Регламент /ЕО/1013/2006, като за превоз на отпадъци, предмет
на проверката, класифицирани с код 07 02 13 по Приложение № 1 към Наредба № 2/2014
г. за класификация на отпадъците, се прилагали разпоредбите на чл. 18 от
Регламент 1013/2006г. Не се спорело и за факта, че към документацията,
съпътстваща товара, липсвали необходимите документи, изискуеми по Регламент № 1013/2006
относно превозите на отпадъци, а именно Приложение VII и договор за
оползотворяване съгласно чл. 18 от същия регламент.
При
определяне на административното наказание били отчетени всички смекчаващи и
отегчаващи тежестта на нарушението обстоятелства. Деянието в случая било с
по-висока степен на обществена опасност, тъй като водело до повишен риск за
околната среда, поради което се санкционирало и по-строго от законодателя.
С оглед
гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 260025/19.02.2021 г. по АНД
№ 17/2021 г. на РС - Свиленград и касационната инстанция да се произнесе с
решение, с което да потвърди изцяло НП на Директора на РИОСВ - Хасково като
правилно и законосъобразно. На основание чл. 63, ал. 3, във вр. ал. 5 от ЗАНН се
моли за присъждане на направените разноски в производството - юрисконсултско
възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – „ДЕПА – ИМПОРТ – ЕКСПОРТ“ ООД с.М., обл.П., чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмено възражение по касационната
жалба, оспорва същата. Счита, че решението на РС – Свиленград е правилно и
законосъобразно и не страда от пороци, поради което моли да бъде оставено в
сила. Претендира направените разноски в касационното производство.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита постановеното по решение за правилно и
като такова предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а
разгледана по същество – за неоснователна.
С Решение № 260025/19.02.2021 г.,
постановено по АНД № 17/2021 г., Районен съд - Свиленград е отменил като
неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 65 от 25.11.2020 г.
на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково, с
което на „ДЕПА-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ООД с ЕИК: ***с адрес: с.М., обл.П. ул.***, за
нарушение на чл. 150, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, във вр. чл. 2,
т. 35, буква „ж“/iii/ във вр. чл. 18, пар. 1, буква А, вр. чл. 3, пар. 2, буква
А от Регламент /ЕО/ 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета на Европа
относно превози на отпадъци, е наложено на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 158 от Закона за управление на отпадъците
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 20 000 лева, като
Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково е осъдена да заплати
на жалбоподателя сумата в размер на 1 000 лв., представляващи извършени
разноски по осъществената адвокатска защита.
За да постанови решението си,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.06.2020 г.
на територията на МП Капитан Андреево пристигнал товарен автомобил на фирма
„MSD AVRASYA TASIMACILIK“, марка
Мерцедес-Бенц с рег.№ на влекача № *** и рег.номер на полуремарке № **, управляван от турския гражданин М.С. К.. За превозваната стока - пластмасови
отпадъци с тарифен код 391590, водачът на товарния автомобил представил за
обработка митническа декларация със
следните документи - търговска фактура № 0ZD2020000000154 от 05.06.2020 г., издадена
от “OZDEMIRBAGLAR METAL INS“ с получател
дружеството – жалбоподател; CMR от 05.06.2020 г. за 23 820 кг. товар и
TRANSIT TRADE PROTOCOL, заверен с печат и подпис на изпращача на товара. От
представената фактура се установявало, че общото тегло на товара било 139 096
кг. - бруто тегло; 137 884 кг. - нето тегло, като същият бил разпределен в
общо 6 броя товарни автомобили, пристигнали на МП Капитан Андреево на
08.06.2020 г. Съгласно представените документи било прието, че превозният товар
представлява пластмасов композитен скрап
(отпадъци) с посочен код по Комбинираната
номенклатура /КН/ на ЕС в чл. 33 на МД 391590,
но към документацията, съпътстваща товара, не били представени
необходимите документи, изискуеми по
Регламент /ЕО/ 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г.
относно превоза на отпадъци, а именно - Приложение 7 и договор за оползотворяване
съгласно чл. 18
от същия регламент. Товарният автомобил марка Мерцедес -Бенц с рег.№ *** и прикаченото към него
полуремарке бил отклонен за извършване на физическа проверка, при която било
установено, че превозваният товар представлява отпадък с код В3026 по
приложение III към Регламент /ЕО/1013/2006 и че съответно са приложими
разпоредбите на чл. 18 от Регламент 1013/2006г. Към документацията, съпътстваща
товара, липсвали необходимите документи, изискуеми по посочения регламент, а
именно Приложение VII и договор за
оползотворяване съгласно чл. 18 от същия. В тази връзка било прието, че
превозът следва да се квалифицира като незаконен превоз по чл. 2, т. 35, буква ж /iii/ от
Регламент 1013/2006 във вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците, а именно – превоз, извършен по начин, който фактически не е посочен
в документа, описан в Приложение VII. В случая ставало въпрос за внос на
отпадъци в общността /ЕС/ от трета
страна, а именно от Р.Турция, страна по Базелската конвенция, поради което било
прието, че получателят - дружеството жалбоподател било отговорно за извършения
незаконен превоз.
От правна страна съдът е цитирал
дефинициите за „Отпадък“ и „Незаконен превоз“, както и текста на приложената
санкционна норма и нейните адресати. Приел е, че страните не спорят, че
процесният товар е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО и че
извършеният превоз на процесните отпадъци е незаконен, тъй като е липсвало
Приложение 7, съгласно чл. 2, пар. 35, б. "ж" iii от Регламент/ЕО/ № 1013/2006 г. Във връзка със спора правилно
ли е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател,
в качеството на получател, съдът е посочил, че видно от приобщените по делото
12 бр. уведомления за приемане на постъпили данни от справка декларация за ДДС,
подадени от дружеството жалбоподател за периода м. 01.2020 г. до 12.2020 г. вкл., в
посочения период дружеството не било извършвало дейност, поради което всички
уведомления били с нулева ставка. Съдът е обсъдил факта, че не са представени
абсолютно никакви доказателства, че дружеството се явява превозвач на стоката и
че попада в кръга на задължените лица по
чл. 150, ал. 1 от ЗУО. В случая
превозът на процесната стока бил извършен от турско дружество, видно от
транзитната декларация. Посочил е, че единствената връзка на дружеството с
осъществения превоз било обстоятелството, че същото е посочено като получател
на превозваното, при това в документи, които не са съставени от последното. При
това положение следвало да се приеме, че въззивникът нито е организирал, нито е
извършил/осъществил процесния превоз.
Настоящата инстанция споделя
изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Обжалваният съдебен
акт е мотивиран, като са обсъдени всички относими за изхода на спора факти.
Както правилно е приел и районният съд, налице е незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление поради недоказаност на факта на
осъществяване на вмененото
административно нарушение именно от касационния ответник. В случая
административно-наказващият орган е приел, че нарушението е извършено от „Депа
– Импорт – Експорт“ ООД, обосновавайки се единствено с факта, че дружеството е
вписано като получател в поле 2. и 3. от представените при проверката международните
товарителници. Съгласно дефиницията на чл. 2, § 14 от Регламента,
„получател" е лицето или предприятието под юрисдикцията на държавата по
местоназначение, до което се превозват отпадъците за оползотворяване или
обезвреждане. Съгласно регламента, с цел да се помогне за проследяването на
превозите на тези отпадъци, лицето под юрисдикцията на страната изпращач, което
урежда превоза, обезпечава отпадъците да се придружават от документа, който се
съдържа в приложение VII. Документът, който се съдържа в приложение VII, се
подписва от лицето, което урежда превоза преди започването му и се подписва от
съоръжението за оползотворяване или лабораторията и получателя, когато се
получат въпросните отпадъци. Договорът, посочен в приложение VII, между лицето,
което урежда превоза и получателя за оползотворяване на отпадъците, влиза в
сила, когато започне превоза и включва задължение, когато превозът на
отпадъците или тяхното оползотворяване не може да се извърши според плана или
когато е извършен незаконен превоз, лицето, което урежда превоза или
получателят, когато това лице не е в състояние да извърши превоза на отпадъци
или тяхното оползотворяване (например при неплатежоспособност), да вземе
обратно отпадъците или да гарантира тяхното оползотворяване по алтернативен
начин, и обезпечи междувременно, ако е необходимо, тяхното складиране.
Безспорни доказателства за факта, че именно дружеството – касационен ответник в
настоящото производство, е получател по смисъла на Регламента обаче, освен
посочените вписвания, не са представени по делото. Такива не се съдържат и в
административнонаказателната преписка. Съдът и в този състав не констатира дружеството
- жалбоподател да е задълженото лице, което е следвало да снабди превоза с
необходимите документи, изискуеми по Регламент /ЕО/
1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно превоза
на отпадъци, а именно - Приложение VII и договор за оползотворяване
съгласно чл. 18 от същия регламент. С оглед на така изложеното, касационната
инстанция възприема напълно довода на районния съд, че следва да има безспорни
доказателства за наличието на договор с
получателя на отпадъка, каквито доказателства по делото липсват и че единствената
връзка на дружеството с осъществения превоз е обстоятелството, че същото е
посочено като получател на превозваното, при това в документи, които не са
съставени от последното.
С оглед гореизложеното, изводът
на въззивния съд за неправилно ангажиране на административнонаказателната
отговорност на това основание, е законосъобразен. При извършената служебна
проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с
материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218, ал.2 от АПК, не бяха
констатирани нарушения. По изложените съображения настоящият състав на
Административен съд - Хасково, намира, че решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответното дружество следва да се
присъдят сторените пред касационната инстанция разноски. Неоснователно
ответната страна претендира пред касационната инстанция присъждане на разноски
и за производството пред РС – Свиленград, доколкото такива са присъдени с
постановеното решение. Според задължителните указания в Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато
страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е
прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой
или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване
на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с
представяне на доказателства за извършен банков превод. В случая, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 23.03.2021 г., от
уговореното възнаграждение в размер на 1 200 лева, са заплатени единствено
300 лв. в брой, като липсват доказателства за заплащане на остатъка от
уговореното адвокатско възнаграждение, поради което на касационния ответник следва
да бъде присъдена сумата от 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в
настоящото касационно производство.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260025/19.02.2021 г., постановено по АНД №
17/2021 г. по описа на РС – Свиленград.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция
по околната среда и водите - гр.Хасково
да заплати на „ДЕПА-ИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ООД с ЕИК: ***, с.М.,
обл.П. ул.***, сумата
от 300 (триста)
лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.