Решение по дело №547/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 121
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20215000600547
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600547 по описа за 2021 година
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда № 260023/29.10.2020г., постановена по НОХД № 835/2020г. по
описа на Районен съд- Пазарджик подс.Б.А.Б.. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б.а вр.чл.343 ал.1 б.б
предл.1вр.чл.342 ал.1 НК вр.чл.58 т.2 предл.2 и т.3 от ЗДП вр.чл.119 т.2
предл.2 и т.3 от ППЗДП и на основание чл.54 от НК е бил осъден на една
година и три месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК подс.Б.А.Б.. е бил лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Присъдата е била потвърдена с решение № 260057/08.04.2021г. по
ВНОХД № 13/2021г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
На 07.10.2021г. в Районен съд - Пазарджик е постъпило искане от
осъдения Б.А.Б.. чрез защитника му адв. Р.П. за възобновяване на делото, в
което са развити подробни съображения за нарушение на материалния закон
и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката
на доказателствата, поради което се иска възобновяване на наказателното
производство, отмяна на постановената присъда и на въззивното решение и
оправдаване на осъдения Б.А.Б.. по предявеното му обвинение за извършено
престъпление по транспорта, а алтернативното искане е за връщане на делото
1
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представителят на Апелативна – прокуратура Пловдив счита искането за
неоснователно, поради което предлага да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери налице ли са наведените в искането основания за възобновяване на
делото по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, приема за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е подадено от активно
легитимирана страна- от осъдения / а не подсъдимия / Б.А.Б.. и в законния
срок, т.е. е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява
неоснователно.
Преобладаващата част от съображенията, изложени в искането за
възобновяване касаят необосноваността на присъдата и на въззивното
решение и като цяло с оспорване правилността на установените от
съдилищата факти, които оплаквания обаче не са предмет на обсъждане в
извънредната проверка на влезлия в сила съдебен акт. Доколкото обаче
защитата ги свързва с необсъждане на свързаните с тях възражения на
подсъдимия и на неговия защитник следва да се има предвид, че настоящата
инстанция не констатира такива недостатъци при аналитично-оценъчната
дейност на съдилищата, които да покриват критериите за съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.
Внимателният прочит на мотивите към присъдата и на въззивното решение
убеждава, че и двете съдебни инстанции са съобразили доказателствената си
дейност с процесуалните изисквания на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5, чл.305 ал.3 и
чл.339 ал.2 от НПК като по ясен, разбираем, логичен и непротиворечив начин
може да се разбере начинът, по който са формирали вътрешното убеждение
по фактите и по приложимото право и е ясна волята да се вземе решение
именно в посочения смисъл – за осъждане на подс.Б.Б. по повдигнатото
обвинение. По аналитичен и процесуално издържан начин съдилищата са
обсъдили и преценили, както поотделно така и в логическата им съвкупност,
всички правнозначими обстоятелства от посочените в кръга по чл.102 от
НПК като приетите фактически положения са съответни на действителното
съдържание, смисъл и логическо звучене на доказателствата и средствата за
тяхното установяване. Правилността на установените факти е била обезпечена
не само въз основа на пълната им, обективна и всестранна преценка
съобразно доказателствените източници по делото, но и в резултат на
аргументираните, обосновани и законосъобразни отговори, които са
получили всички доводи и възражения на защитата и на подсъдимия при
тяхното обсъждане. Включително за механизма на произшествието,
местоположението на пострадалата на платното за движение, мястото на
удара и всички останали обстоятелства от значение за обективното
изясняване на конкретиката на процесното ПТП. И първият и
второстепенният съд еднозначно и непротиворечиво са приели, че ударът е
настъпил в лентата за принудително спиране на АМ“Т.“, когато пешеходката
Х.Б. е била неподвижна на платното за движение и обърната с гръб към
движещия се на заден ход по същата лента автобус, управляван от подс. Б.Б..
2
Именно за правилното и обективно изясняване на делото от фактическа
страна и за начина, по който е настъпило произшествието, включително
относно местоположението и взаимното разположение между участниците в
него, районният съд е назначил повторна комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, чието заключение е било надлежно анализирано,
както и показанията на пострадалата, като са били изложени обосновани и
законосъобразни изводи относно доказателствената им стойност. В този
смисъл не се констатира игнориране, тенденциозност или превратно
тълкуване на доказателствата и на доказателствените средства, както и
вътрешна противоречивост между приетите за установени факти по делото /
напр. дали пострадалата е била неподвижна или се е движела по платното за
движение, както се твърди в искането /, а коментираното от
първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на св. Х.Б. е обяснено с нарушаване на разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗДП –
на автомагистралата е забранено “движението на пешеходци“, т.е. тя изобщо
не е трябвало да бъде там.
Другото, основно възражение на подс. Б.Б. и на неговия защитник- какъв
е характерът на лентата от платното за движение, на което се акцентира и в
искането за възобновяване - също е получило обоснован и законосъобразен
отговор и от двете съдебни инстанции, които еднозначно са приели, че
инцидентът е станал в аварийната лента на автомагистралата. Идеята на
защитата за подобно твърдение – че ударът е настъпил на платното за
движение, което не е част от път, обозначен като автомагистрала, а именно в
„ускорителната лента“ има логичен резон, тъй като води до несъставомерност
на нарушенията на специалния закон- по чл.58 т.2 предл.2 и т.3 от ЗДП
вр.чл.119 т.2 предл.2 и т.3 от ППЗДП като причина за настъпване на
произшествието. Подобно твърдение обаче съдилищата аргументирано са
отхвърлили като неоснователно не само защото е доказателствено
необезпечено, но и защото противоречи на законовите дефиниции за
автомагистрала / коректно цитирани в искането за възобновяване / по чл.3
ал.7 т.1 от Закона за пътищата “…като всяко платно е с най-малко две ленти
за движение и със специална лента за аварийно спиране.“ и по т.52 от § 6 от
ДР на ЗДП, а чл.58 т.3 от ЗДП използва термина “ лента за принудително
спиране“. Както районният съд, така и въззивната инстанция са пояснили /
като са взели предвид и понятията, използвани в заключението на посочената
КСМАТЕ – ускорителна/аварийна лента /, че съобразно предписанието на
чл.117 ал.2 от ППЗДП, когато се навлиза в най-крайната, дясна лента за
движение на автомагистралата , където безспорно е настъпил ударът, от
намиращ се странично от нея обект / в случая бензиностанцията на * / тя се
използва „ за ускоряване“, а в обратния случай- при излизане от
автомагистралата “ за забавяне на движението“, което в никакъв случай не
променя нейното предназначение на лента за принудително спиране, където е
забранено движението и спирането, освен при повреда на пътното превозно
средство и при здравословни проблеми на водача, както и да се движи назад.
При това положение е неоснователно оплакването и за нарушение на
закона, включително за случайност на деянието по смисъла на чл.15 от НК,
3
което съдилищата също са отхвърлили със законосъобразни мотиви и с
относима към случая съдебна практика на ВКС „ Опасната зона за спиране на
МПС не може да бъде оневиняващо обстоятелство при движение на заден
ход. Понятието "опасна зона" е неотносимо към движението на заден ход.“
като е бил приложен законът, който е трябвало да бъде приложен – бланкета
на чл.343 ал.1 б.б предл.1 от НК е бил запълнен с относимите, съставомерни и
намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
общественоопасни последици нарушения на чл.58 т.2 предл.2 и т.3 от ЗДП и
чл.119 т.2 предл.2 и т.3 от ППЗДП.
С оглед на горното апелативният съд намира искането за възобновяване
на делото за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.А.Б.. за възобновяване
на ВНОХД № 13/2021г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4