РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер   248                       21.01.2020 година                     Град  ПЛОВДИВ

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                    IV брачен състав

В публично заседание на  тринадесети  януари   две  хиляди и  двадесета година в следния състав:

 

      Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА

 

Секретар: София Чаушева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер 13174                                                    по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

                         

          Производството по делото е  образувано  по  иск по чл. 150 от  СК предявен от М.Д.Б. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и  законен представител С.П.Б., и двамата с постоянно местожителство *** чрез пълномощник и съдебен адресат: адвокат Н.Т. *** **** СРЕЩУ: Д.Д.Б. ЕГН**********,***

        Ищцовата страна твърди, че с влязло в законна сила Решение № 343/21.05.2009 г. по бр.д. № 633/2008г. -Ill бр.с. на П. районен съд, влязло в сила на 09.07.2009г. е  определена  издръжка на  детето.  Последната  издръжка на детето в размер на  65 лв. била  определена с Решение от 31.03.2010г. г. по гр. д. №1064/2010г.-ПРС. От тогава били  изминали девет години. Детето сега щяло да бъде  в ***** клас, ще се подготвя за кандидатстване. Имало нужда от частни уроци по математика и български език. Освен това рисувало прекрасно, като най- вече правило изумителни карикатури. Майката нямала  средства за частни уроци по рисуване и всичко останало. До скоро работила в ******,  от където я съкратили  без предупреждение и сега била на трудовата борса. Още не била  получила и първото месечно обезщетение, което щяло да бъде  в размер на 60% от заплатата, която била получавала.

Ответникът живеел и работил повече от 15 години в *****. Отдавна имал ***** гражданство. През последните няколко години работил като ******* в Ч.. До сега плащал издръжка от 65 лв., като носил дребни подаръци на детето като си дойде веднъж в годината през отпуската си в България.

През последната година майката на  ищеца помолила ответника  да плаща поне частните уроци на сина им по математика, като  ответникът  изпратил пари за единия месец и после отказал категорично. Майката на  ищеца  теглила кредит, за да ходи детето на уроци, защото искало да кандидатства в ***** гимназия и в ****** училище. Ответникът нямал други деца, за които да се грижи. Разполагал със средства и живеел сам охолно. Демонстрирал валута и средства, с които много българи не можели да се похвалят. През последните години като си идвал от **** си купувал по един апартамент. Освен това имал две къщи в гр. Е. и няколко селскостопански сгради, негова собственост в гр. Е., които отдавал под наем. Ответникът във всички водени до сега дела за издръжка изтъквал, че е ****. Заплашвал, че съдът ще го толерира затова. Тази му болест не го правила по-беден, нито се отразявала по някакъв начин на доходите му, както и на задължението му към единственото му дете и не му пречила да демонстрира завидни материални възможности, които се доказват и с имотите, които имал. Размерът на издръжка в момента бил  под  изискуемия  законов минимум, установен в чл.142, ал.2 от СК. Детето пораснало и нуждите му нараснали многократно. М. бил  едро и високо дете за възрастта си. Непрестанно  му  се купували дрехи и обувки като на голям човек. Детето имало  нужда ежедневно от джобни средства, които майката  не можела да му осигурява  с тези си доходи и с тази издръжка. Детето  искало  да спортува плуване, а това също изисквало средства. Липсата на такива осакатявала детето и психически и физически и спирало  развитието му. Самото дете искало  да се заведе това дело и да се постанови една справедлива издръжка, а не да протяга ръка и да проси пари от баща си.

Направено е  искане съдът да постанови решение с което да  осъди  ответникът да заплаща  увеличен размер на  издръжка  за детето си   М.  в размер на по 300 лв. на месец, дължими от датата на завеждането на настоящия иск – 08.08.2019г., заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на законова причина за изменяването или прекратяването и.

Претендират се и направените разноски по делото в настоящата инстанция.

 

В срока за  отговор по чл. 131  от  ГПК  е депозиран такъв  от  ответника Д.Д.Б..ЕГН**********,***, чрез пълномощник- ***** *****; съд. адрес: ***

Твърди, че  счита исковата молба  за допустима. Оспорва размера на исковата претенция. Същата била частично основателна до размер от 180 лева. Нуждите на детето били нараснали от момента на определяне на издръжка с решение на ПлРС по гр.д.№1064/2010г. , с оглед на периода от време който е изминал от определянето й до настоящия момент

Възможностите на  ответника  да заплаща издръжка в поискания размер от 300 лева не се били увеличили многократно от момента в който е определена издръжката по гр.д.№1064/ 2010г. на ПлРС. В действителност присъдената издръжка с цитираното съд.решение не отговаряла на регламентирания законов минимум към момента.

Към настоящия момент живеел в *****,  но не постоянно като за определени периоди се завръщал в България. Не отговаряли на истината твърденията посочени в исковата молба, че работи на няколко работи в *** и демонстрира «завидни материални възможности». Работил на една работа, като *****, почасово тъй като страдал от *****, поради което бил с намалена трудоспособност, и ограничения на видовете работи вкл. забрана на общ физически труд. което в действителност ограничавало възможността му да си намери по-високоплатена работа  От друга страна твърденията в исковата молба, че бил  закупил и притежавал два апартамента в гр.П. и факта, че притежавал идеална част от жилището на родителите си в гр. Е. и един обор в с Ч. общ.Е., по никакъв начин не водил до извод, че следва да заплаща издръжка в размер на 300лв. Още повече от тези имоти ответникът не получавал допълнителни доходи тъй като същите не се отдавали  под наем,  а ги ползвал  за жилищни нужди за себе си и детето

Не отговаряли  на истината твърденията посочени в исковата молба,  че не дава допълнителни средства за задоволяване на потребностите на детето, напротив почти всеки месец превеждал на детето допълнителни средства за покриване на нуждите му като изпращал суми над присъдената издръжка Освен това детето М. прекарвал при ответника  и при родителите му в гр. Е. целият период на ваканциите, което правило около 3-4 месеца годишно и през този период средствата за издръжката му били изключително и само от ответника, въпреки това той отново изпращал пари на майка му и през този период.

С оглед всичко изложено по-горе счита, че иска е основателен до размер на 180 лева, като за горницата до 300лв. моли съдът да го  отхвърли.

Претендират се направените по делото разноски, съобразно с  отхвърлената част от  иска.

 

         Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Между страните не се спори, че М.Д.Б.  ЕГН ********** е дете на С.П.Б. ЕГН ********** и Д.Д.Б.  ЕГН **********

 

От разпита на допуснатия свидетел на ищцовата страна  Н. А. М., сестра на ищеца става  ясно, че живее с брат си М., майка си С.Б. и с дядо си в двустаен апартамент. Тя и брат й спели в една стая, майка й спяла в хола, дядо й спял в кухнята. Бащата на брат й живеел в **** от около 15 години. Брат й не бил ходил при него в ****, защото не е бил канен. Баща му даже тази година му бил обещал да го заведе на море, но това не се случило. Ответникът се прибирал от **** в България на 3-4 години веднъж. Виждал се с брат й като се прибере. Поддържали връзка, чували се през една-две седмици, предимно в неделя. Изпращал му това, което бил осъден да му заплаща. Знае, че е осъден да заплаща 65 лв. Изпращал му 65 лв. всеки месец. Септември месец единствено му изпратил 100 лв., извън издръжката, за учебни помагала. Обаждал му се за рождения ден, за Коледа, но не му изпращал пари и подаръци. Подарявал му старите си лаптопи. Ищецът бил получавал телефон преди 3-4 години, който в момента бил развален. Свидетелката не знае  дали ответникът има друго семейство в ****. Доколкото зна живее сам. Работил като ******. Лично на свидетелката  ответникът не бил  казвал какви пари получава, но знаела от негов роднина, че получавал заплата около 3000-4000 долара, също така получавал и инвалидна пенсия, защото имал заболяване - *****.

Ищецът в момента бил в ***** клас. Трябвало да се готви за маури - изпити, имал нужда от уроци. Искал да кандидатства в ***** гимназия, също така в *****. Ходел преди на уроци, майка й ги плащала, но понеже нея я съкратили от работа, нямало как да му плаща тези уроци. Помолили баща му, като свидетелката също съдействала, говорила с него, обяснила му защо трябва да ходи на допълнителни уроци, но той не се съгласил да дава допълнително пари  и в момента М. не ходил на уроци. Той умеел да рисува и това трябвало да се развива според свидетелката. Искал да ходи на курсове по рисуване, но в момента не ходил. Не ходи и на уроци. Единствената причина била липсата на доходи на майка им. Детето  имало  нужда от джобни пари всеки ден. Свидетелката също някой път му давала пари, когато майка й не можела. Имал нужда от дрехи,понеже много интензивно се развивал. Към 70 кг бил, 1,70 м бил висок и имал нужда постоянно от дрехи и  обувки. Много обичал да ходи на кино с приятели, да излиза като всяко нормално дете. Желаел да се занимава и с плуване, но не бил ходил досега.

Майката на  ищеца имала заболяването *****, в състояние на ****** била, също така ****** и също така била пред *****, което я възпрепятствало да работи каквато и да е работа и да вдига тежести.

 

По делото съществуват писмени  доказателства,  касателно доходите на майката на ищцата С.П.Б., ЕГН **********. Видно  от справката  НАП – П.  е, че лицето: Няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се лице. Няма участие в дружества. Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2017 г. и 2018 г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017 г. и 2018 г. Няма данни за декларирани МПС. Видно  от  Заповед № 255/19.07.2019г. / л.12 от делото / трудовото правоотношение на  майката на  ищеца е прекратено. Видно  от  Разпорежданена  НОИ – П. / л.74 от делото/ е, че  за айката на  ищеца е  определено парично  обезщетение за безработица от  22.08.2019г. до 21.06.2020г. в размер на 28.83 лева на ден.  Същата притежава недвижим  имот в гр. П. в който  живее заедно с  ищеца, пълнолетната си дъщеря и баща си. не притежава  ППС-та.

Касателно доходите на ответника от приложените справка НАП е видно, че няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигурявашо се лице. Няма участие в дружества. Няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2017г. и 2018г. Няма действащ трудов договор на територията на  РБългария. Не притежава МПс-та. Притежава дванедвижими  имота в гр. П. придобити през 2016 и  2019 години, както и недвижим  имот в гр. Е., недвижим  имот в гр. Е.  извън регулацията и недвижим  имот в с. М.,  извън регулацията. Видно  от представената  от  ответника декларация /л.45 от делото/ същият е декларирал, че за периода януари 2019г. – април 2019 година е получавал по 1000 долара от трудово възнаграждение. През периода май-август 2019г. не е  получавал доходи, тъй  като е пребивавал на територията на РБългария. Същият е представил  два броя  епикризи  от които е видно , че страда  от  *****, но същите  са за 2005 година и  2015 година. Представено е  и  решение на ТЕЛК, което  е  издадено през  2006 година със срок на действие две години.

 

От приложения по делото Социален доклад на ДСП П., става ясно че по данни на г-жа Б., бащата на детето е заминал за Ч. през 2011г., като от тогава периодично през три години се връща в България. Майката и детето споделят, че бащата е идвал в България през 2016г. и след това през месец август 2019г. По данни на майката и детето, когато г-н Б. си е в страната, тогава прекарва около месец със сина си. През останалото време момчето споделя, че разговаря с баща си всяка неделя по интернет и веднъж седмично разговарят по телефона. Определената месечна издръжка за детето е 65 лева, която бащата плаща редовно. Понякога бащата пращал по 200 лева за три месеца за сина си и допълнително бил изпратил 100 лева за началото на учебната 2019/2020 година. По тази причина майката е завела дело за увеличаване на издръжката на М., защото детето се чувства неудобно и не му е приятно, когато трябва да се обажда на баща си и да иска да му изпрати финансови средства, които са му необходими в ежедневието.

Основни грижи за малолетния М. полага майка му. Тя посреща базовите, образователните и емоционалните потребности на сина си. Личен лекар на детето е д-р ****** с практика в ******, гр. П.. По информация на майката, на М. са му извършени всички имунизации и профилактични прегледи според възрастта.

Г-жа Б. споделя, че се справя трудно с посрещането на всичките потребности на детето, тъй като М. вече е на по-висока възраст и има нужда от повече средства за издръжката му. Необходими са средства за закупуване на униформата му за училище, тъй като майката е успяла до момента да закупи само учебниците и учебните помагала. Ежедневно са необходими средства за джобни, каго майката му дава между 3 и 5 лева, необходими са му средства и когато излиза с приятели. По думи на детето и майката, предстои М. да ходи на екскурзия, като необходимата сума е 85 лева и бащата този месец му е изпратил заедно с издръжката 150 лева.

По думи на г-жа Б., са необходими средства за заплащане на частни уроци по математика, тъй като детето среща затруднения. През миналата учебна година бащата е заплатил един месец сумата от 30 лева и след това майката е плащала допълнителните уроци два пъти седмично по 30 лева. По данни на г-жа Б., поради предстоящите матури след **** клас може да се наложи детето да посещава и уроци по български език.

Освен това М. иска да ходи на фитнес, тъй като е натрупал излишни килограми, но за това са му необходими средства, които майка му не може да си позволи да заплаща.

Г-жа Б. споделя, че бащата й казвал, че той е закупил апартамент за сина си. който ще може да ползва като порасне и стане пълнолетен и това за него е достатъчно. По думи на Б. детето й сега има нужда от помощ и подкрепа и от средства за издръжката му, а като стане пълнолетен, той сам ще може да си осигурява средства.

Апартаментът, в който живеят майката и детето, е нейна собственост. Заедно е тях двамата живеят и бащата на г-жа Б. и дъщеря й, която е студентка в ******. Г-жа Б. казва, че е теглила кредит и сега изплаща по 280 лева месечно. Жилището се състои от кухня, спалня, и хол. М. и сестра му ползват спалнята, дядото спи в кухнята, а майката спи в хола. Апартаментът е обзаведен с необходимите мебели и уреди за домакинството. Хигиената в дома е много добра, всичко е чисто и подредено.

Към момента г-жа Б. е безработна и е регистрирана в бюрото по труда. Получава обезщетение за безработица около 600 лева месечно. Работила е в ***** до 22.08.2019 г. По думи на майката, тя издържа и дъщеря си, която е студентка в *****.

Майката не получава помощи по ЗСПД. Разчита на помощ от пенсията на баща й, която е 300 лева, други доходи няма.

По данни на майката и детето, г-н Б. работи като ****** в Ч. и доходите му са около 3-4000 долара месечно.

По майчина линия детето общува ежедневно с дядото, с когото живеят заедно. Общува и с вуйчо си. По бащина линия момчето има баба, дядо и чичо, които живеят в гр. Е., Област Я.. М. им гостува по един месец през лятната ваканция. Майката казва, че не възпрепятства контактите на М. с роднинския кръг по бащина линия, но след гостуването на детето при тях се връща настроено, че тя "му харчи парите".

През учебната 2019/2020г. М. е ученик в ***** клас в ОУ ******. Момчето посещава редовно учебни занятия, дисциплиниран и отговорен е. Успехът му е много добър. Среща затруднение в усвояването на учебния материал по математика и това налага да ходи на частни уроци.

При проведената среща на социален работник с детето и майката се наблюдава изградена емоционална връзка между тях. М. обяснява, че ако има проблем споделя е майка си. Също е привързан и към сестра си. По думи на майката и детето, М. има изградена емоционална връзка с баща си, въпреки, че двамата рядко се виждат.

Към момента двамата родители не си сътрудничат по отношение на отглеждането и възпитанието на детето им. Г-жа Б. казва, че се е опитала да разговаря с бащата за увеличаването на издръжката на детето и е искала да се разберат, без да се налага да води дело, но комуникацията с него е трудна. Майката споделя, че понякога трудно разговаря с него: "най-вероятно заради силните лекарства, които той приема", тъй като бащата страда от *****.

Направени са следните заключения: Към настоящия момент за М.Б. се грижи майка му по подходящ за възрастта на детето начин; Майката задоволява базовите, емоционалните и образователните потребности на момчето; Контактът между детето и бащата към момента не е прекъснат, те се виждат периодично и общуват редовно чрез социалните мрежи; В интерес на детето е да поддържа емоционална връзка и с двамата си родители. По думи на майката, детето поддържа контакти с разширените семейства по майчина и по бащина линия; Месечната издръжка за детето е необходимо да бъде съобразена с потребностите и възрастта му за осигуряване на финансова стабилност в ежедневието.

 

При предходното определяне на издръжката на М.,  същият е  бил на ***** години.  В момента  детето  е  на  **** навършени  години.  

 

         При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

            Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

         За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на  детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

         По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди повече от 9 години. За изминалия период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува  промяна на икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените преди около 9 години  средства – 65 лева за детето М. - издръжката, която ответникът е  осъден да  плаща. Освен това трябва да се има пред вид, че майката осъществява  и фактическото  отглеждане на  детето. От  друга  страна доходите, които е във възможностите да реализира бащата са над средните за страната,  доколкото  той е  млад, здрав и в трудоспособна възраст. Не се  установи бащата да  има задължение да  издържа и  на друго   непълнолетно  лице. Следва да се  отбележи, че освен  издръжката  бащата не участва  по други начини във възпитанието и отглеждането на детето. Не закупува необходимите дрехи, учебници, не плаща негови извънкласни курсове, не води детето на почивки, не заплаща тренировките му.  Нуждите на детето са  променени - детето е  ученик в ***** клас, предстоят му атури и кандидатстване в средно  учебно заведение, на същото  се дават джобни пари за храна през седмицата, когато е  на  училище и  такива  за свободното му време, понеже е във възраст в  която  се вижда с връстници и приятели навън от дома си. Детето  ползва  интернет,  телефон, желае да посещава  извънкласни мероприятия,  които неговата майка не можеда му  осигури. Необходими са суми за  закупуване на  учебни  пособия и материали. Освен това детето желае да се занимава със спорт, но средства за това няма. Изброените потребности на детето са обичайните за дете на неговата възраст.  От друга страна  касателно възможностите на  бащата да  заплаща  издръжка в  увеличен размер следва да се  отбележи,  че  същият няма задължения за издръжка на друго непълнолетно дете както  беше споменато по-горе, работив ***, където  получава  неколкократно по-високи  доходи  от тези на майката на детето, която  фактически  отглежда същото и се грижи всячески за него.

При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето М. има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на  около 360 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 220 лева месечна издръжка за детето си М., а останалите  140 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на детето.

Ето защо искът за увеличение на издръжката  се явява основателен за сумата в размер на 220 лева месечно за детето М.,, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.08.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид  факта, че бащата се намира в работоспособна възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да  допусне предварително  изпълнение на  решението.

 

   С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно  чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане на сторените от него  такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно и  договор за правна защита и съдействие, на основание на който е договорено възнаграждение  на  адв. Н.  Т. 400 лева /четиристотин лева/.

На ответника се дължат разноски съобразно с отхвърлената част на  иска. Видно от пълномощно /л.22 от делото/ ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за  един  адвокат в размер на 300 лева.

 

Пак с оглед изхода на спора, на основание  чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 223.20 лв. (двеста, двадесет и три лева и  двадесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(155 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред. Д.Д.Б.  ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на М.Д.Б.  ЕГН **********, чрез неговата  майка С.П.Б. ЕГН ********** сумата  от 263.83 лева /двеста, шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ - направени  разноски  от  ищцовата страна  за  заплащане на  адвокатско възнаграждение за един  адвокат съобразно с  уважената  част от  иска. Ищецът М.Д.Б.  ЕГН **********, чрез неговата  майка С.П.Б. ЕГН ********** следва  да бъде  осъден да заплати на Д.Д.Б.  ЕГН ********** сумата  от 80 лева /осемдесет лева/ - направени  разноски  от  ответната страна  за  заплащане на  адвокатско възнаграждение за един  адвокат съобразно с  отхвърлената  част от  иска.

 

 

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 1036/31.03.2010г., постановено по гр.д. № 1064/2010г. по описа на ПРС – ХІV гр.състав, месечна издръжка, дължима от Д.Д.Б.  ЕГН ********** на детето М.Д.Б.  ЕГН **********, чрез неговата майка С.П.Б. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 65 лева /шестдесет и пет лева/ на 220 лева /двеста и двадесет лева/ месечно, считано от 08.08.2019г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.

 

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително  изпълнение на  решението

 

 ОСЪЖДА Д.Д.Б.  ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 223.20 лв. (двеста, двадесет и три лева и  двадесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(155 лв. х 36 месеца) х  4 %] за присъдената  издръжка занапред.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Б.  ЕГН ********** да заплати на М.Д.Б.  ЕГН **********, чрез неговата  майка С.П.Б. ЕГН ********** сумата  от 263.83 лева /двеста, шестдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ - направени  разноски  от  ищцовата страна  за  заплащане на  адвокатско възнаграждение за един  адвокат съобразно с  уважената  част от  иска.

 

ОСЪЖДА М.Д.Б.  ЕГН **********, чрез неговата  майка С.П.Б. ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Б.  ЕГН ********** сумата  от 80 лева /осемдесет лева/ - направени  разноски  от  ответната страна  за  заплащане на  адвокатско възнаграждение за един  адвокат съобразно с  отхвърлената  част от  иска.

 

   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

         Вярно с оригинала

         С.Ч.