Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
27.07.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 12036 по описа за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С протоколно решение от
20.12.2018 год., постановено по гр.дело № 64207/2018 г. на СРС, ГО, 62 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 20.12.2018 г./, е признато уволнението
на И.П.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес чрез адв.М.,***, от заеманата от
него длъжност „ звуков дизайнер“ в „ Н.Б.Г.“ АД, представлявано от Д.Ж.Ф.Щ.,
ЕИК ******, гр.София, бул.“ ******- Порше Бизнес Център, станало със заповед №
544/05.09.2018 г., считано от същата дата за незаконно и след като го отменя,
го възстановява на длъжността. С решението на съда е осъден „ Н.Б.Г.“ АД,
представлявано от Д.Ж.Ф.Щ., ЕИК ******, гр.София, бул.“ ******- Порше Бизнес
Център, да заплати на И.П.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес чрез адв.М.,***,
сумата – 5110 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за
периода от 05.09.2018 г. до 20.12.2018
г., ведно със законната лихва считано от 02.10.2018 г. до датата на изплащане,
като е отхвърлен иска до останалия предявен размер от 8760 лв. и за останалия предявен период до
05.03.3019 г., както да заплати и разноски- 1000 лв. С решението на съда е
осъден „ Н.Б.Г.“ АД, представлявано от Д.Ж.Ф.Щ., ЕИК ******, гр.София, бул.“ ******-
Порше Бизнес Център, да заплати на СРС държавна такса-364,40 лв.
Срещу решението на СРС, 62 с-в е постъпила
въззивна жалба от „
Н.Б.Г.“ АД, ***, подадена чрез пълномощника адв.С.Н. с искане същото да бъде отменено в частта, с която са
уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и вместо това да бъде постановено друго, с
което бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди се, че решението е незаконосъобразно
и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила,
по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени
разноски по делото. С определение постановено в публично съдебно заседание,
проведено на 28.01.2021 г. по в.гр.дело № 12036/2020 г. по описа на СГС, Г.О.,
ІІІ-В състав, на основание чл.227 от ГПК е конституиран, като ответник по
делото на мястото на досегашния ответник
„ Н.Б.Г.“
АД, с ЕИК ******, неговия правоприемник, а именно: „ Н.Б.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Н..
Въззиваемата страна-ищец И.П.С., чрез
пълномощника си адв.Г.М., оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като
неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищеца И.П.С. срещу ответника „
Н.Б.Г.“*** при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл.
225,
ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните доказателства/
трудов договор № 1219 от 06.06.2014 г./, че между страните е възникнало и
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът И.П.С. е
изпълнявал длъжността „звуков дизайнер“ в отдел „ОАП“, при ответника. От
трудовия договор се установява, че ищеца И.П.С. има средно специално
образование и специалност „ микропроцесорна техника“. Със заповед №
257/13.02.2014 год., издадена от Изпълнителен директор на „Н.Б.Г.“ АД е
утвърдено ново длъжностно разписание на персонала на дружеството, в сила от
01.03.2014 г., като видно от същото за длъжността „ звуков дизайнер“, в звено
„ОАР“ се изисква средно специално, техническо образование. Със заповед №
513/01.06.2018 г., издадена от Изпълнителен директор на „Н.Б.Г.“ АД е утвърдено
ново длъжностно разписание на персонала на дружеството, което влиза в сила от
18.06.2018 г. В заповедта е посочено, че в срок от 6 месеца от влизане в сила
на новото длъжностно разписание всички длъжности следвало да бъдат съобразени с
новите изисквания за заемането им. Видно от новото длъжностно разписание на
ответното дружество, в сила от 18.06.2018 г. за заеманата от ищеца длъжност „звуков
дизайнер“, в звено „ОАР“ се изисквало висше образование, образователно-
квалификационна степен „магистър“, специалност “ звукорежисура, звуков и медиен
дизайн“, „ музикални компютърни технологии и тонрежисура“.
От
писмо с изх.№ 534/03.09.2018 г., изпратено от Главен финансов директор на „Н.Б.Г.“
АД до И.П.С., се установява, че ищеца е уведомен, че съгласно длъжностното разписание
на персонала на „Н.Б.Г.“ АД, за
заеманата от него длъжност „ звуков дизайнер“ се изисквало висше образование на
образователно- квалификационна степен „магистър“, специалност “ звукорежисура,
звуков и медиен дизайн“, „ музикални компютърни технологии и тонрежисура“. С
оглед на което на ищеца е предоставена възможност до края на работния ден на
04.09.2018 г. да представи в отдел „ Човешки ресурси“ на „Н.Б.Г.“ АД, ***,
копие от диплома за завършено висше образование на образователно-
квалификационна степен „магистър“, специалност “ звукорежисура, звуков и медиен
дизайн“, „ музикални компютърни технологии и тонрежисура“. Установява се, че на
03.09.2018 год., ищеца И.П.С. е получил екземпляр от процесното писмо, лично
срещу подпис.
Със заповед № 544/ 05.09.2018 г.,
издадена от Изпълнителен директор на „Н.Б.Г.“ АД, на основание чл.328, ал.1,
т.6 от Кодекса на труда/КТ/ е прекратен трудовия договор с И.П.С., на длъжност
„ Звуков дизайнер“, код по НКПД 3521-5006, считано от 05.09.2018 г. В заповедта
е посочено, че причина за прекратяване на трудовия договор е липса на
необходимото образование. Установява се, че заповедта е връчена лично на ищеца
срещу подпис на 05.09.2018 год.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С
оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от И.П.С. срещу ответника „Н.Б.Г.“*** при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Изводите на съда
не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.
Доводите в жалбата на ответника са изцяло основателни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съществено изискване към
законноста на уволнението е наличието към момента на уволнението на всички
елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание - чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съдът приема, че основанието
за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е липса на необходимо образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът намира,
че новите изисквания за образование и
професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове,
длъжностна характеристика или щатно разписание. Работодателят има право с длъжностните характеристики или щатното разписание да
променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност,
когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не
влизат в противоречие с тях. Работодателят не
е длъжен да посочи причините, довели до промяна в изискванията за образование и
квалификация за заемане на дадена длъжност. Волята на работодателя в този
случай е подчинена на негова суверенна преценка- съдът не е компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадената длъжност и
дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Преценката в този случай
какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите
е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.
Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование
и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид
нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази
причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост
или не от такава промяна.
Съгласно установената трайна съдебна практика на ВКС, изискванията за образование и квалификация за
заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по -
нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато
изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е
длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед
спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе
и по - високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена
длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в
длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба
с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за
заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл,
дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ, което обуславя
преценката за законност на уволнението./ в
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения- решение № 321 от 31.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №
13/ 2011 г., Г.К, ІІІ г.о., решение № 148 от 05.06.2013 год. на ВКС по гр.дело
№ 515/ 2012 г., Г.К., ІV г.о., решение № 71 от 24.07.2013 год. на ВКС по
гр.дело № 294/ 2012 год., Г.К., ІV г.о., решение № 345 от 06.03.2014 год. на
ВКС по гр.дело № 3868/ 2013 год., Г.К., ІV г.о., решение № 85 от 19.03.2013 год. на ВКС по
гр.дело № 760/ 2012 год., Г.К., ІV г.о./.
В
настоящия случай съдът приема, че за законосъобразността на уволнението на посоченото
уволнително основание/ чл.328, ал.1, т.6
от КТ/ е
достатъчно липсата на необходимото за заеманата длъжност образование да е
настъпила след сключването на трудовия договор, поради повишаване на
изискванията за длъжността и лицето да не отговоря на промените условия -
образование за заемането й, обстоятелства установени от работодателя, в чиято
доказателствена тежест е да докаже фактическия състав на приложеното уволнение.
Степента и вида на завършеното образование могат да бъдат предвидени в закон, в
друг нормативен акт или длъжностна характеристика. С
оглед нуждите на производствената и служебна работа, работодателят разполага с
правомощия да определи вида на специалността и въведе по-високи изисквания за
образование. Както се посочи, тези промени могат да бъдат въведени с
длъжностната характеристика, а преценката е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. В настоящия случай към момента на уволнението
на ищеца за заеманата от него длъжност, с длъжностно
разписание, в сила от 18.06.2018 г., е въведено ново изискване за образование – висше
образование с образователна- квалификационна степен „магистър“, специалност “звукорежисура,
звуков и медиен дизайн“, „ музикални компютърни технологии и тонрежисура“, което е достатъчно, при несъответствие с образованието
на ищеца, да се приложи състава на чл.328, ал.1 т.6 от КТ и се прекрати трудовото му правоотношение.
На следващо място съдът приема, че в настоящия
случай е безспорно
установено
обстоятелството, че са налице всички елементи на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.6 от КТ. С ново
длъжностно разписание на персонала на ответното дружество, в сила от 18.06.2018
г., за заеманата от ищеца длъжност „звуков дизайнер“, е въведено ново изискване за образование – висше образование с
образователна- квалификационна степен „магистър“, специалност “звукорежисура,
звуков и медиен дизайн“, „ музикални компютърни технологии и тонрежисура“, на
което изискване безспорно ищеца вече не е отговарял, тъй като е със средно специално
образование, специалност „микропроцесорна техника“. С оглед на което за работодателят е
възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал.1,
т.6 от КТ.
Безпротиворечиво в практиката на ВКС се
приема, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е
нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е установен
дискриминационен подход. Когато изискванията са предвидени в закон или
нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази в длъжностната
характеристика, като с оглед спецификата на работата и нуждите на
предприятието, може да въведе и други и по-високи изисквания за образование и
квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото
правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика /в този смисъл–
мотиви по т.1 от ТР № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК;
решение № 321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г., III г.о., решение №
8/28.01.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г., III г.о. и др./. В случая е
установено, че няма повелителна разпоредба, която да забранява промяна на
длъжностната характеристика за длъжността заемана от ищеца- „звуков дизайнер“ -
по отношение въвеждането на конкретно изискване за висше образование, образователно-
квалификационна степен „магистър“,
специалност “ звукорежисура, звуков и
медиен дизайн“, „ музикални компютърни технологии и тонрежисура“. В този
смисъл, без правно значение е причината, наложила промяната в изискванията, тя
може да е свързана с бъдеща промяна на дейността, повишаване на качествените й
показатели, увеличен обем на работа или реорганизация. В мотивите към т. 1 от
ТР № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК изрично е
посочено, че с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на
предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за
образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно
установените; в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от
тълкувателното решение; в същия смисъл е и трайно установената непротиворечива
практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, която не е
предмет на обсъждане в това тълкувателно решение.
На следващо място съгласно трайно установената
практика на ВКС, преценката на работодателя относно необходимостта от
въведените от него нови изисквания за образование и/или професионална
квалификация за заемане на съответната длъжност, е такава по целесъобразност и
не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, освен ако ищецът е навел твърдения
за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна
на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели единствено
уволнението на ищеца, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва
от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация,
въведено от работодателя. Само при своевременно заявен довод за злоупотреба с
право /респективно и дискриминация/ следва да се извърши проверка дали
изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите
на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно и в
съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на
уволнението. В тежест на работника/служителя е да докаже тези обстоятелства -
че работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и
нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с определен
служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, или
предварителната закрила по чл. 333 КТ. В решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело
№ 284/2012 г. , Г.К., IV г.о. на ВКС е прието следното: Злоупотреба с права от
страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато
се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства е
постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да
установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена
добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е
установено, че правната възможност по чл. 328, ал. 1 т. 6 от КТ /допустимо,
възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да
обоснове нарушение по чл.8, ал.1 от КТ, съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението
за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са
въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът –
работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл.8, ал.2 от КТ се
презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение,
така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или
служителя. В същия смисъл е и решение № 192/14.06.2013 г. по гр.дело № 680/2012
г., IV г.о. на ВКС, както и решение № 6/08.02.2019 г. по гр. дело № 1659/2018
г., ІІІ-то г.о. на ВКС; в същия смисъл са и решение № 239/21.05.2012 г. по гр.дело
№ 799/2011 г., IV г.о. на ВКС, решение № 58/30.07.2017 г. по гр. дело №
2600/2014 г., IV г.о. на ВКС, решение № 235/04.10.2017 г. по гр.дело №
4531/2016 г., IV г.о. на ВКС, решение № 185/16.06.2016 г. по гр. дело №
846/2016 г., IV г.о. на ВКС.
В настоящия случай, съдът намира, че с
исковата си молба ищецът не е въвел в предмета на делото твърдения за
обстоятелства, които да обусловят извод за недобросъвестност от страна на
ответника-работодател при извършването на уволнението му на основание чл. 328,
ал. 1, т. 6 от КТ. В случая, с оглед данните по делото, съдът приема, че довод
за злоупотреба с право не е въведен от страна на ищеца с исковата молба по
делото, не се поддържа, а на практика не се и установява - няма доказателства
новите изисквания да са напълно неотносими към характера на работата и да целят
уволнението конкретно на ищеца.
По изложените съображения обжалваното решение
е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. От изложеното
следва, че предявеният по делото иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 за присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, се явяват неоснователни. С оглед на това, обжалваното решение, като неправилно,
следва да се отмени, включително и в частта за разноските, като вместо него
настоящата въззивна инстанция следва да постанови отхвърляне на неоснователните
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора по делото,
съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на въззивника-ответник, претендираните и направени от него разноски в
общ размер на сумата от 1715,80 лв./ от които сумата от 182,20 лв. за заплатена
държавна такса в производството пред въззивната инстанция по делото, както и
сумата от 1533,60 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, съгласно договор за правна помощ и
съдействие от 18.12.2018 г./.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ протоколно решение от 20.12.2018 год., постановено по
гр.дело № 64207/2018 г. на СРС, ГО, 62 състав/ обективирано в протокол от
публично съдебно заседание, проведено на 20.12.2018 г./, в частта, с която е признато уволнението на И.П.С., ЕГН **********,***
и съдебен адрес чрез адв.М.,***, от заеманата от него длъжност „ звуков
дизайнер“ в „Н.Б.Г.“ АД, представлявано от Д.Ж.Ф.Щ., ЕИК ******, гр.София,
бул.“ ******- Порше Бизнес Център, станало със заповед № 544/05.09.2018 г.,
считано от същата дата за незаконно и след като го отменя, го възстановява на
длъжността, в частта, с която е
осъден „Н.Б.Г.“ АД, представлявано от Д.Ж.Ф.Щ., ЕИК ******, гр.София, бул.“ ******-
Порше Бизнес Център, да заплати на И.П.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес
чрез адв.М.,***, сумата – 5110 лв., представляваща обезщетение за оставането му
без работа за периода от 05.09.2018 г. до 20.12.2018 г., ведно със законната
лихва считано от 02.10.2018 г. до датата на изплащане, както и в частта за разноските и
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените
от И.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Г.М., с адрес: ***, срещу „Н.Б.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Н.,
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за отмяна, като
незаконосъобразно, на уволнението на ищеца, извършено на основание чл.328,
ал.1, т.6 от КТ със заповед № 544/
05.09.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на „Н.Б.Г.“ АД, ***, и за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност Звуков
дизайнер“, код по НКПД 3521-5006 в ответното дружество, както, и иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от ГПК за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 от КТ за оставане на ищеца без работа за
периода от 05.09.2018 год. до 20.12.2018 год., в размер на сумата от 5110 лв./
пет хиляди сто и десет лева/.
ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.Г.М., с
адрес: ***, да заплати на „Н.Б.Г.“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес ***, чрез адв.С.Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 1715,80 лв. / хиляда седемстотин и петнадесет лева, и 80
стотинки/, представляваща направени разноски пред двете съдебни инстанции.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.