Решение по дело №571/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260041
Дата: 8 декември 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20201500600571
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

                 

                                 Р    Е    Ш   Е   Н  И  Е

 

                                  гр.Кюстендил, 08.12.2020 г.

 

                             В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в откритото заседание

на двадесети  и шести ноември

през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                 Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                         Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                         ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА 

 

при секретаря Симона Цикова

с участието на прокурора Бойко Калфин

като разгледа докладваното от съдия Братанова    ВНОХД  № 571

по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                    Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.

           С присъда №24 от 22.06.2020 г. на Кюстендилския районен съд по НОХД № 10/2020 г. на същия съд подсъдимият К.В.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по  чл.183, ал.1 НК- затова, че след като е осъден с влязло в сила решение по гр. дело № 18031/2013 г на Софийски районен съд, в сила от 09.04.2014 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си С. К. К., ЕГН **********, като заплаща издръжка в размер на *****лева месечно, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на две или повече месечни вноски, а именно - в размер на общо 3 (три) месечни вноски, за периода от м. юли 2019 г. до м. септември 2019 г. включително, на обща стойност **** лева. На основание чл. 54 от НК на подс. К. е наложено наказаниепробация” , изразяващо се в следните пробационни мерки: 1.„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично и 2.„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

                 Присъдата се обжалва от защитниците на подс. К.- адв.Кр.К. и адв. Х.К.. Изтъкнати са доводи за неправилност, незаконосъборазност на присъдата и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване на размера на наказанието.

                 Представителят на ОП- Кюстендил оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на присъдата.

                 Подсъдимият К.В.К. поддържа жалбата си и иска същата да бъде уважена. В с.з. пледира за приложение на разп. на  чл. 78а от НК.

                   Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени  в чл.314 ПК и като съобрази релевираните оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, същата е основателна частично по отношение на наложеното наказание по следните съображения:

                   Фактическата обстановка е  изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. От събрания от КнРС  доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

         С решение по гр. дело № 18031/2013 г., влязло в сила на 09.04.2014г. по описа на СРС подс. К.В.К. е осъден да издържа свой низходящ - дъщеря си С. К. К. като заплаща месечна издръжка в размер на ***** лева чрез нейната майка и законна представителка В. Т. Б..

      Въпреки осъдителното решение подс. К. съзнателно не е изпълнил задължението си да плаща месечна издръжка в размер на три месечни вноски за периода от юли 2019 г. до септември 2019 г. включително на обща стойност 300 лева. Впоследствие, след като е образувано ДП,  дължимите суми са погасени от подс. К., както следва: за месец юли 2019 г. е погасена на 16.10.2019 г., а дължимите суми за издръжка за месеците август и септември 2019 г. са погасени на 06.11.2019 г.

                 През 2017 г. срещу К. е било образувано друго наказателно производство за идентично престъпление, като  с присъда № 68/27.09.2017 г. същият е признат за виновен, но на ос. чл.183, ал.3 НК не му е наложено наказание.

   Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- показанията на св. Б., справки от съдебен изпълнител, назначените две съдебно счетоводни експертизи, справки за съдимост и препис- извлечения от бюлетини за съдимост, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства, съдържащи се в делото.

   На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е приел, че подс. К. от обективна и субективна страна съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 3 месечни вноски  в размер на **** лева.

                 Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудопособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното право, в случая- от наличието на осъдително решение на СРС. За наказателното право от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за издръжка е парично и се дължи на месечни вноски, тъй като целта на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят от нея.  КнРС е дал аргументиран отговор за наличието на признаците на деянието от обективна и субективна страна. Изложени са подробни съображения относно признаците на фактическия състав  на деянието по чл. 183, ал.1 НК, които изцяло се споделят от КОС и не се налага да бъдат преповтаряни. В светлината на изтъкнатите от защитата доводи за липсата на недозоказаност на обвинението, следва да се подчертае, че несъмнено е и безспорно е установено от назначените по делото експертизи, че подс. К. не е изпълнил задълженията си в срок, с оглед което обвинението за неплащане на дължимата издръжка в размер на 3 месечни вноски е напълно доказано.  

        При определяне вида и размера на наказанието са съобразени обстоятелствата, обуславящи наказателната отговорност на подсъдимия- степента на обществена опасност на деянието правилно е отчетена като висока,  доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с отношенията  родител- дете. Същевременно степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска, доколкото същият е неосъждан. Същият е ползувал един път привилегията на чл.183, ал.3 НК, респ. е бил освободен от наказание и съгл. ТР №19/ 27.03.1974 г. на ОСНК, се счита за неосъждан, доколкото не му е наложено наказание.  При това положение КнРС е следвало да прецени налице ли са предпоставките за приложението на чл. 78А от НК, доколкото несъмнено освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание е по- благоприятно за дееца с оглед на правния му статус.

               КнОС счита, че тези предпоставки са налице и в този аспект се съгласява  с искането му в съдебно заседание за приложение на  чл.78 а от НК- К. не е осъждан за престъпление от общ характер и не освобождаван от наказателна отговорност по реда на  глава VІІІ, раздел ІV от НК; за престъплението по  чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание ЛС до 1 година или пробация и причинените от деянието имуществени вреди са възстановени (това е сторено преди постановяване на присъдата от първата инстанция). Последният факт не е отчетен от КнРС при постановяване на присъдата, който без да изложи конкретни мотиви, е  наложил алтернативното наказание ”пробация”, като по този начин е влошил правното положение на К., доколкото с това наказание той ще се счита за осъждан за престъпление от общ характер. КнРС не е съобразил и задължителните указания на ВС, обективирани  с ППВС №7/04.11.1985г. на Пленума на ВС, в чиято т.2 подробно са разгледани случаите, в които при деянията по чл.183, ал.1 НК може да се приложи тази  разпоредба. Един от тях е именно настоящия, доколкото К. веднъж вече е освободен от отговорност поради несвоевременно изплащане на издръжката, извършил е ново престъпление, но в предвидените срокове (преди постановяване на присъдата от първата инстанция) е заплатил дължимата издръжка.)

               Практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред. В случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр. с чл. 78а НК тази разпоредба следва да се приложи.  

 При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент нямам каквито и да е данни за извършени криминални прояви; на следващо място- той е трудово ангажиран; същият се е издължил напълно на детето си, поради което отчитайки  и имотното му състояние, съдът счита, че спрямо същия следва да се определи наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно – "Глоба" в размер на ***** лева. Така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

                Ето защо наложеното наказание на подсъдимия К. не е съобразено  със закона и в тази й част присъдата е неправилна поради противоречие на материалния закон. Същата следва да бъде изменена, като наложеното наказание „пробация” следва да се отмени и вместо него се приложи института на чл.78А от НК. Подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи административно наказание „глоба” в минимално определения от разп. на чл.78А от НК размер- 1 000 лева. Този размер на наказанието е съобразен с имотното състояние на дееца и е достатъчен за неговото превъзпитание.

                В другата й наказателна част присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

                По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337, ал.1, т.3 НПК и вр. чл.338  НПК, окръжният съд

              

                                    Р       Е        Ш        И   :

    

                 ИЗМЕНЯВА присъда № 24 от 22.06.2020г., постановена от Кюстендилския  районен съд по НОХД № 10/2020 г. по описа на същия съд в частта на наложеното наказание, като ОТМЕНЯ определеното на подсъдимия К.В.К. наказание „пробация” с наложени пробационни мерки по  чл.42А, ал.2 т.1 и 2 НК  и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

             

                 ОСВОБОЖДА подсъдимия К.В.К. на осн. чл.78А от НК от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в полза на държавата в размер на ***** ЛЕВА.

                 ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

                  

                 РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.              

             

  

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

               

 

                ЧЛЕНОВЕ :         1.                                        2.