№ 2238
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110216652 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13. състав, в открито
заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16652 по описа за
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХХХ, регистрирано в ТП – Истанбул с ХХХ чрез
търговското му представителство в Република България - „ХХ“ с БУЛСТАТ ХХХ, срещу
наказателно постановление /НП/ № 422 от 02.11.2023 г. на директора на РДГП – Аерогари –
ГДГП – МВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 51 от Закона за чужденците в
Република България /ЗЧРБ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
1
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли за неговата
отмяна. Твърди, че неправилно бил индивидуализиран извършителят на твърдяното
нарушение, доколкото посоченото дружество било само търговски представител на
действителния превозвач. Отделно от това, санкционираното лице се позовава на
неправилна индивидуализация на наложеното наказание, както и на маловажност на случая.
Въз основа на изложените доводи се моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател, чрез своите процесуални
представители, поддържа жалбата и претендира разноски. Заявено е становище, че
посоченият като нарушител субект е само търговски представител на действителния
превозвач, в този смисъл нито е юридическо лице, нито може да упражнява стопанска
дейност.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени разноски в полза на АНО.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 25.09.2023 г. свидетелката Д. И.-М. – командир на отделение на Граничен
контролно-пропускателен пункт – Аерогара София от Гранично полицейско управление –
София съставила срещу дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 407/25.09.2023 г. за извършено на 05.09.2023 г. нарушение на чл. 22,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ в присъствие на лицето О.Я., както и на двама
свидетели. Срещу АУАН не са предявени възражения нито след запознаването със
съдържанието му, нито в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН, и след извършена корекция в посочената правна квалификация,
на 02.11.2023 г. П.С. – директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари
при Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерството на вътрешните работи издал
наказателно постановление № 422/02.11.2023 г. - предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от
2
ЗЧРБ, като са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП обаче не съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е налице неяснота и противоречие при
индивидуализацията на подлежащото на санкциониране лице. В АУАН е посочено, че бива
издаден против „Авиокомпания „ТП ХХ“, представлявана в Р. България от О.Я.“. В НП като
нарушител е посочен „Авиокомпания “Turkish Airlines”, представлявана от М.Е.Е.“, като
при налагане на санкцията нарушителят е индивидуализиран и с ЕИК на търговското
представителство. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Несъответствието в правосубектността, юридическата форма, националността,
идентификационните данни и представителни органи в АУАН и НП създава неяснота за
волята на наказващия орган именно относно самоличността на нарушителя. Допуснатото
нарушение е съществено, като възпрепятства адекватно организиране на защитата на
санкционираното лице, доколкото липсва яснота кое е то, което и представлява
самостоятелно основание до отмяна на обжалваното наказателно постановление. Следва да
се отбележи, че и посоченото в АУАН търговско представителство, съгласно чл. 24, ал. 2
ЗНИ не е юридическо лице, поради което не може да има качеството на превозвач по
смисъла на § 1, т. 11 ДР от ЗЧРБ, респективно не може да е субект на нарушението по чл. 51
от ЗЧРБ, а и срещу него не може да бъде налагана имуществена санкция по чл. 83 от ЗАНН,
тъй като тя се предвижда само за юридически лица и еднолични търговци. Такава е и
практиката на АССГ по идентични казуси - Решение № 2213 от 2.04.2018 г. на АдмС -
София по адм. д. № 10526/2017 г., Решение № 2730 от 23.04.2018 г. на АдмС - София по адм.
д. № 486/2018 г. и др.
На следващо място съдът АУАН е съставен и връчен на лице, подписало се като О.Я..
По делото обаче не са ангажирани каквито и да е доказателства за представителната власт на
това лице по отношение на турската авиокомпания-превозвач или пък на неговия
териториален търговски представител на територията на Република България. При това
положение съдът намира, че АУАН е бил съставен в отсъствие на законен представител или
редовно упълномощен такъв на жалбоподателя. Явилото се при съставянето на акта лице не
е имал правомощието да съблюдава за гарантирането интересите на санкционирания субект.
В подкрепа на горния извод е отбелязването в приложената по делото докладна записка, в
която актосъставителката Д. И.-М. е отразила, че АУАН е бил съставен в отсъствие на
официален представител от страна на авиокомпанията, който е бил предварително уведомен
за съставянето му с покана, но въпреки това не се е явил на предварително посочените дата
и час. В случая не са били налице законовите предпоставки за неприсъствено съставяне на
акта по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – доколкото нито е направено такова словесно отбелязване,
нито са били налице стриктно разписаните императивни условия, с чието съществуване е
обвързано приложението на тази процедура.
3
За пълнота на изложението и с оглед инстанционната проверка на настоящия акт,
съдът ще изложи съображения и по отношение на релевантната за правилното приложение
на материалния закон фактическа обстановка съобразно доказателствата по делото.
Търговско представителство „Турски авиолинии / Тюрк Хава Йолларь“ (Turkish
Airlines) е регистрирано в Единния търговски регистър на Българската търговско-
промишлена палата под № 47333/11.12.1997 г. с БУЛСТАТ ХХХ. В съответствие с правния
си статут, ТП е неюридическо лице без право на стопанска дейност. Същото е учредено с
цел търговско представителство на чуждестранното акционерно дружество „Турски
авиолинии“ - регистрирано в Търговската палата на гр. Истанбул под рег. ХХХ, на
територията на Република България, по повод осъществяването на продажба на самолетни
билети.
В качеството си на превозвач, около 09:30 часа на 05.09.2023 г. чуждестранната
Авиокомпания „Turkish Airlines” („Турски авиолинии“) извършило услуга по превозване на
лицето Es Sahly Abdelhadi, роден на 18.03.1991 г. – гражданин на Мароко, притежаващ
паспорт № GZ3927835, издаден на 16.10.2020 г., като с полет ТК1027 лицето било
транспортирано до Република България по авиолинията от гр. Истанбул до гр. София. При
проведена гранична проверка на влизащите в страната пътници, контролните органи на
ГКПП – Аерогара София установили, че лицето не притежава валидна виза или разрешение
за пребиваване в РБ. В рамките на извършената проверка било установено, че превозвачът,
като изпълнител на полета, е предоставил услугата по превозването на горепосочения
марокански гражданин, като му е издал превозни документи – билет и бордна карта, без
преди това да е извършил проверка на документите, необходими за пътуването му. Поради
това му бил издаден писмен отказ за влизане в страната, като същевременно е прието, че
авиокомпанията, отговорна за превозването на пътника, следва да бъде санкционирана за
допуснатото административно нарушение по ЗЧРБ, за което бил съставен процесният
АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. Д. И.-М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства. Липсват противоречия в доказателствените
материали, поради което съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от чл.
305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е нарушена
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 т.1, от ЗЧРБ.
Тази разпоредба вменява в задължение на превозвачите, превозващи по суша, по
въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извършат услугата,
да установят наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава
се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания,
добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на
4
снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. С разпоредбата на чл.
19, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт пък е изведено задължението на чужденците, които
влизат в Република България или преминават транзитно през нейната територия, в
зависимост от целта на пътуването си, да притежават редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.
При извършена проверка на аерогара София е установено физическо лице, което е влязло на
територията на Република България без наличие на валидна виза или разрешение за
пребиваване, поради което е допуснато нарушение на посочената разпоредба на ЗЧРБ.
Същевременно, по изложените вече съображения, поради допуснати нарушения на
процесуалните правила, остава неясно кой, според АНО, е извършил твърдяното нарушение.
Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното производство
и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН и НП, като
съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО.
По изложените съображения от фактическа и правна страна, настоящият състав
приема, че жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер от 906.95 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение, като въззиваемата страна прави възражение за прекомерност, което
настоящата инстанция намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН въззиваемата страната следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 400 лв. –адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 422 от 02.11.2023 г. на директора на РДГП –
Аерогари – ГДГП – МВР, с което на ХХХ - чрез търговското му представителство в
Република България - „ХХ“, на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗЧРБ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Главна дирекция „Гранична полиция“ да
заплати на ХХХ сумата от 400 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
5
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6