№ 1459
гр. Плевен, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430101067 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Д. П. М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***, и П. К. М., ЕГН
**********, от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № 6 и двамата чрез адв. В. В. от
АК-Плевен, против “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“***“ с посочено правно основание чл.439, ал.1
ГПК вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
С Определение от 01.04.2025г. П. К. М., ЕГН ********** е освободен
от заплащане на държавна такса и разноски по предявената искова претенция.
С Определение от 23.04.2025г. на основание чл.95, и сл. от ГПК, за
процесуален представител на ищеца П. К. М., ЕГН **********, по
гр.д.1067/2025г. по описа на РС-Плевен, е назначена адв. В. Т. В.-Х..
Твърди се в исковата молба, че на 22.01.2025г., в полза на „Банка ДСК“
ЕАД с ЕИК *** по ч.гр.д. № ***г. по описа на PC Плевен е издаден
изпълнителен лист за вземане в размер на:
2865,65 лв. главница,
1
328,45 лв. -лихва за периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г.-
201,79лв., - санкционираща лихва за периода от 20.02.2012г. до
25.11,2012г.
309,92лв. – разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2012г. до
изплащане на сумата.
Твърди се, че „Банка ДСК“ АД с ЕИК *** с договор за продажба е
прехвърлило вземанията на „ОТП „Факторинг“ ЕАД, който от своя страна с
договор за цесия от 19.03.2020г. е прехвърлило вземанията на „ЕОС Матрикс"
ЕООД ЕИК ***, за която цесия ищецът няма сведение и надлежно връчване.
Твърди се, че „ОТП Факторинг“ ЕАД, е поискало образуване на
изпълнително дело № ***г., образувано с вх. № 27129/ 17.05.2017г. при ***.
Твърди се, че последното изпълнително действие по него е извършено на
01.06.2017г., при което по делото е настъпила перемпция на 30.06.2020г., на
осн. чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Твърди се, че от друга страна „*** ЕИК *** в молба вх. № 4187 от
22.01.2025г. преобразувана отново изпълнително дело № ***г. по описа на
***. Твърди се, че по делото няма извършени изпълнителни действия.
Изложени са доводи, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение е
започнала да тече 5-годишна давност за установените с нея вземания. Твърди
се, че действия по принудително изпълнение са били извършвани до
01.06.2017г., с оглед направените отбелязвания върху изпълнителния лист.
Според ищеца, не се твърди и не се установява извършването на други
изпълнителни действия след 01.06.2017г., от една страна до перемпция на
делото на 30.06.2020г. и от друга страна до 22.01.2025г. когато е образувано
ново изпълнително дело № ***г. по описа на ***.
Ищецът счита, че от една страна петгодишната давност е изтекла,
считано от 01.06.2017г., / последно изпълнително действие / освен до
перимиране на делото на 30.06.2020г., ако съда счете, че са периодични
плащания и тук е приложима тригодишната погасителна давност, и от друга
страна петгодишната давност е изтекла от 01.06.2017г., / последно
изпълнително действие до образуване на новото дело 22.01.2025г. - при което
са изминали повече от 8 /осем/ години. Ищецът посочва, че след последното
изпълнително действие от 01.06.2017г. е започнала да тече нова петгодишна
2
давност за погасяване вземанията на кредитора, за които е била издадена
влязлата в сила заповед за изпълнение и този давностен срок е бил изтекъл на
01.06.2023г.
Сочи се, че съгласно съобщение за образуване на изпълнително дело с
изх. № ***/03.02.2025г. - покана за доброволно изпълнение по изп.д. № ***г.
по описа на *** задължението по делото възлиза на 8908,22лв. от които:
2865,65лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.11.2012г. до изплащане на сумата; 3728,33лв. - законна лихва към момента;
840,16лв. - неолихвяема сума; 300лв. адв. Възнаграждение; 407,60лв. разноски
по изп.дело.
Отправено е искане, да бъде прието за установено по отношение на Д.
П. М. с ЕГН ********** и П. К. М. с ЕГН ********** с.***, че не дължат на
„ЕОС Матрикс" ЕООД ЕИК ***, горепосочените суми.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника “***, чрез ***. Излагат се доводи, че искът е недопустим, тъй като
бил предявен пред некомпетентен съд. Отправено е искане производството
пред РС-Плевен да бъде прекратено, и да бъде изпратено по компетентност на
Софийски районен съд.
По отношение на основателността, ответникът излага доводи, че
претенцията е неоснователна и недоказана.
Отправено е искане ищецът да уточни какво се включва в сумата от
840,16 лева. Посочва, че не е ясно дали в тази сума не се включват и суми,
представляващи разноски, такси и други дължими суми във връзка с
образуваното изпълнително дело, доколкото недопустим се явява искът за
сумите, начислени в изпълнителното производство, като разноски, такси и
други дължими суми, необективирани в изпълнителния лист.
Твърди се, че на 31.03.2010 г. е сключен договор за кредит между П. К.
М. /кредитополучател/ и Д. П. М. /поръчител/, от една страна, и „Банка ДСК"
ЕАД /кредитор/, от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит,
се сочи, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Сочи се, че посоченото вземане е прехвърлено /цедирано/
3
първоначално съгласно сключен Договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД
/цедент/ и „***" ЕАД /цесионер, понастоящем влял се в „Банка ДСК“ АД/.
Твърди се, че „*** е придобило процесното вземане от цедента „***" ЕАД
съгласно сключен договор за цесия от 19.03.2020 г. и считано от тази дата
кредитор по задължението е именно дружеството-ответник. Твърди се, че
ищците са уведомени за настъпилото частно правоприемство на вземането.
Твърди се, че поради неизпълнение на договора от страна на
задължените лица, от кредитора „Банка ДСК" ЕАД е инициирано заповедно
производство, образувано е ч.гр.д. № *** г. по описа на PC Плевен, завършило
с издаването Заповед за изпълнение по реда на чл, 417 ГПК и изпълнителен
лист. С издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист се
сочи, че е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ***, с peг. №
*** при ***. Твърди се, че въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано ново изпълнително дело № *** г., отново по описа на ***, като
производството е висящо към датата на депозиране на исковата молба.
Твърди се, че с депозираната искова молба ищцовата страна претендира
и недължимост на всички суми, които са обективирани в съобщение с изх. №
***/03.02.2025 г. по изпълнително дело № *** г. по описа на ***, т.е.
недължимост и на суми, представляващи разноски, такси и други дължими
суми във връзка с образуваното изпълнително дело. Ответникът счита, че
недопустим се явява искът за сумите, начислени в изпълнителното
производство, като разноски, такси и други дължими суми, необективирани в
изпълнителния лист. В този смисъл счита, че предявеният иск за недължимост
на сумите, начислени в изпълнителното производство, включващи 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 407,60 лева
разноски по изпълнителното дело е недопустим и производството в тази част
следва да бъде прекратено.
Отделно от горното счита, че предявеният иск е недопустим по
отношение установяването на недължимостта на законната лихва върху
главницата в размер на 3728,33 лева. Излага доводи, че законната лихва върху
процесната главница е визирана в изпълнителния лист глобално /само като
период, а не в точен размер/ и поради това същата не следва да бъде
включвана в предмета на иска.
Отбелязва, че за установените вземания със заповед за изпълнение тече
4
5-годишна погасителна давност от датата на влизането й в сила.
Посочва, че в конкретния случай, на длъжниците е връчена покана за
доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение по образуваното
първоначално изпълнително дело № *** г. по описа на ***, като заповедта е
влязла в сила спрямо двамата длъжници поради неподаване на възражение в
законоустановения срок. Прави извод, че с изтичането на преклузивния срок за
подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният
ефект, именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
на вземането, като по аргумент от чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, за цялото вземане
следва да се прилага 5-годишната погасителна давност.
На следващо място, счита за неправилно е изложеното твърдение в
исковата молба, че в периода 01.06.2017г.-01.06.2023г. не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.
Посочва, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
погасителната давност. Излага доводи, че дори да се приеме, че в даден
момент по първоначално образуваното изпълнително дело № *** г. по описа
на *** да е настъпила перемпция, същата е без правно значение за прекъсване
на давността. С оглед изложеното, счита, че погасителната давност е
прекъсната последователно, както следва:
На 17.05.2017 г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело
по описа на *** от цедента „***“ ЕАД. С молбата твърди, че
погасителната давност е прекъсната, тъй като в същата се съдържа
искане за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжниците;
На 01.06.2017 г. са наложени запори на установени активи на
длъжниците;
На 29.05.2020 г. е входирана молба за конституирането на „*** като
взискател, в която е обективирано искане за извършване на изпълнителни
действия - извършване на опис на движими вещи.
Ответникът счита, че с депозираната молба от 29.05.2020 г.,
погасителната давност е надлежно прекъсната. Посочва, че съдебният
изпълнител е бил сезиран с редовна молба, съдържаща всички необходими
реквизити, а също така и искане за извършване на изпълнително действие -
опис на движими вещи. В този смисъл, счита, че неизвършването на
поисканото действие не може да се вменява във вина на кредитора.
5
Излага съображения, че започналата да тече погасителна давност от
29.05.2020 г. е прекъсната с депозирането от страна на отвеното дружество на
молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен
лист. Същата сочи, че е входирана на 22.01.2025 г. по описа на ***. С молбата
счита, че давността е прекъсната, тъй като в т.5 от същата се съдържа искане
за налагането на запор на банковите сметки на длъжниците. Посочва, че в хода
на новообразуваното изпълнителното дело № *** г. по описа на ***,
погасителната давност е прекъсната за последно на 03.02.2025 г. с налагането
на запор на установените активи на длъжниците.
Отбелязва, че удължаването на давностните срокове със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр.
28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г,) не е съобразено от ищцовата страна.
Отправя искане делото да бъде изпратено по подсъдност. В случай, че
Съдът приеме, че е компетентен да разгледа делото, отправя искане
претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Отправя искане да бъде
прекратено производството в частта за установяване недължимостта на
самите, начислени в изпълнителното производство, включващи 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 407,60 лева
разноски по изпълнителното дело.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В случай на
неявяване на процесуален представител на ответника в първото по делото
съдебно заседание, Моли делото да бъде разгледано в отсъствие на
процесуален представител и Съдът да приеме, че отговорът на исковата молба
се поддържа по изложените съображения.
В открито съдебно заседание ищецът Д. М. не се явява, не се
представлява. С молба адв. В. В. взема становище по същество, прилага
писмени бележки и списък на разноски.
В открито съдебно заседание ищецът П. М. не се явява, не се
представлява. С молба адв. В. В. взема становище по същество, прилага
писмени бележки и списък на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за
6
установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от копие на изпълнителен лист от ***г., издаден по
ч.гр.д.№***г. по описа на Районен съд – Плевен, въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение №***/***г., че ищците Д. П. М., ЕГН
********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***, и П. К. М., ЕГН **********, от с.
***, обл.Плевен, ул. „***“ № 6 са осъдени да заплатят солидарно на „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК ***, суми както следва: 2865,65 лв. главница; 328,45 лв. -
лихва за забава за периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г./ вкл./; 201,79лв., -
санкционираща лихва за периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г. /вкл./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2012г. до изплащане
на сумата, както и сумата от 309,92 лева представляваща разноски по делото.
Приложено е заверено копие на Заповед за изпълнение на парично
задължение №***/***г., на л.113 от делото, като в придружителното писмо от
РС-Плевен / л. 112 от делото/ е отбелязано, че прилагането на делото в цялост
е невъзможно, поради изтичане срока на съхранение и унищожаването му.
От изисканото копие на изпълнително дело № *** г. по описа на ***, с
peг. № *** при ***, се установява, че е образувано на 17.05.2017г. по молба
на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД, против длъжниците П. М. и Д. М., за
събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен лист. Видно от л.
75 от същото дело, то е прекратено на 02.06.2020г. с Постановление на ***, на
осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като изрично е отбелязано в постановлението, че
последното изпълнително действие по делото е извършено на 01.06.2017г.
От изисканото копие на изпълнително дело № *** г. по описа на ***, с
peг. № *** при ***, се установява, че е образувано на 22.01.2025г. по молба
на взискателя „ЕОС Матрикс“ЕООД, против длъжниците П. М. и Д. М., за
събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен лист. Видно от л.
59 и л.60 от същото дело, са наложени запори по отношение на вземанията на
длъжниците.
Претенцията на ищците намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка
за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт
е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д.№***г. по описа на
РС-Плевен. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на
въведената като предмет на делото сума е процесуално допустим, а по
същество и основателен.
Давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
7
изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията, които не
представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В същото
Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Правният интерес от водене на настоящото производство се обосновава
с твърдения за факт, възникнал след издаване на изпълнителен лист,
съобразно предвидените в чл.439 от ГПК предпоставки, като ищецът се
позовава на изтекла в негова полза обща петгодишна погасителна давност. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието.
Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска
принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до
погасяване на искането за принудително осъществяване. Периодът от време,
през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото
принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице
да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.
Следователно погасителната давност е свързана с бездействието на носителя
на едно субективно право и води до загуба на право. Всъщност не се погасява
самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на
правото, тоест погасява се само възможността за правна защита. В основата на
погасителната давност, като правен институт, стои предположението, че
носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му
/отказал се е от него/, щом като в продължителен период от време не търси
помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е
средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението,
породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните
изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност представляват условия за
допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването
на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на
изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу
8
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор
относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков
ред. Разпоредбата на чл.439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може
да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на
изпълнителен лист.
Погасителната давност е юридически факт, който включва
волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл
в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е
бездействал. Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се
позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се
упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага
служебно, не настъпва и по право. Това означава, че правозащитният орган не
може да възбуди процес и да приложи погасителната давност по своя
собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на
изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение:
пред съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети
от кредитора действия по принудително изпълнение /привеждане в
изпълнение на изпълнителен лист/. По изключение правото на длъжника
може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл.439
от ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство,
при наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в
частност след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, тоест
влизане в сила на заповедта за изпълнение/.
В общия случай, когато съдебното решение влезе в сила, почва да тече
нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното
производство започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително
основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение
и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, издадената заповед
за изпълнение влиза в сила. Въпреки липсата на законов текст, който изрично
да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила
на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение
9
замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към
принудително изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство
нова давност почва да тече от влизането в сила на заповедта за изпълнение.
Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на
предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че
правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща
/пет години/.
Съобразно разясненията дадени в ТР №2/26,06,2015 г. по тълк.д.
№2/2013 г. на ВКС, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска
нови изпълнителни способи/. Изпълнителният процес не може да съществува
сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на
чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко
такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Хипотезата на „прекъсване на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от
ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от
ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е
уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебното
решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални
пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което
признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в
10
началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я
прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ /извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на
длъжника и др./, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Следователно в изпълнителното производство за събиране на
парични вземания предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/.
Изпълнителни действия, които прекъсват давността са: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на
кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело;
изпращането и връчването на ПДИ; проучването на имущественото състояние
на длъжника; извършването на справки; набавянето на документи, книжа и
др.; назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга; извършването на разпределение; плащането въз основа на влязлото в
11
сила разпределение и др. Ако обаче в хода на принудителното изпълнение
длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността
съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, а прекъсването на давността има за последица
нова давност. В този смисъл са разясненията в т.10 на ТР №2/26,06,2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С предприемането на всяко валидно
действие за принудително изпълнение започва да тече „нова давност“. От
правилото, че когато започва да тече „нова давност“ се възстановява
съответният давностен срок – общ, специален или особен, и в предвид, че се
прекъсва давностен срок, установен със съдебно решение /доколкото влязлата
в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание/, поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност“, като
съответна, също е обща – петгодишна.
Настоящият съдебен състав намира, че давностния срок за погасяване
на вземането, е изтекъл. Последното изпълнително действие по изпълнително
дело № *** г. по описа на ***, с peг. № *** при *** е на 01.06.2017г.
Изпълнително дело №***г. по описа на ***, с peг. № *** при *** е образувано
на 22.01.2025г. въз основа на същия изп. лист, след изтичане на давностния
срок.
В случая се касае за естествено задължение. Ответникът сочи също така,
че погасителната давност преклудира възможността вземането да бъде
събирано по принудителен ред, но не и да бъде погасено по доброволен начин.
Горното налага извода, че предявеният отрицателен установителен иск
по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за
посочените в исковата молба суми, за които е издаден изпълнителния лист.
Следва да бъде отбелязано, че разноските в изпълнителното производство не
подлежат на разглеждане в настоящия спор.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*** следва да бъде осъден да заплати на ищеца Д. М. направените по делото
разноски в размер на 162,83 лева държавна такса, 800 лева за адвокатско
възнаграждение, 72 лева разноски за ксерокопия на изп. дело, съобразно
представения списък на разноски. Съдът намира, че възраженията на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение са
неоснователни. Процесуалният представител на ищеца *** М. адв.В. В. е
изготвил исковата молба, депозирала е писмена защита и предвид
фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението не е
прекомерно. Следва да бъде отбелязано, че възнаграждението не надвишава
12
минималното, съгласно чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение е в
размер на 800лева, които са изплатени изцяло и в брой от *** М..
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да заплати разноски в полза на Съда за държавна такса в размер на
162,83 лева, поради това, че ищецът П. М. е освободен на основание чл. 83, ал.
2 от ГПК с Определение №1729/01.04.2025г.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439 ГПК вр. чл. 124 ГПК,
по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“, ул.“***“
№***, представлявано от *** че ищците /при условията на солидарност/ Д. П.
М., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***, и П. К. М., ЕГН
**********, от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“ № 6, НЕ МУ ДЪЛЖАТ сумите
по издадения изпълнителен лист от ***г. на Районен съд – Плевен, издаден по
ч.гр.д.№***г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
№***/***г., а именно: 2865,65 лв. главница; 328,45 лв. -лихва за забава за
периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г./ вкл./; 201,79лв., - санкционираща
лихва за периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г. /вкл./, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.11.2012г. до изплащане на сумата,
както и сумата от 309,92 лева представляваща разноски по делото, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“,
ул.“***“ №***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. М., ЕГН
********** от с. ***, обл.Плевен, ул. „***, разноски по делото, както следва:
162,83 лева държавна такса, 800 лева за адвокатско възнаграждение, 72 лева
разноски за ксерокопия на изп. дело.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.6 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“,
ул.“***“ №***, представлявано от ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметката на РС-Плевен сумата от 162,83 лева за държавна
такса.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13