№ 4424
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20211110133524 по описа за 2021 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ от г.
град СОФИЯ
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на девети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ва
Като разгледа гражданско дело № 33524 от 2021 година по описа на
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
1
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз
основа на Искова молба, вх. № 12988/11.06.2021г. на СРС, уточнена с Молба, вх. №
68281/12.10.2021г. на СРС.
Ищецът В. Г. К. чрез адв. С.С. - АК-София, е предявил срещу ответника "***"
ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да му върне сумата от 307,00 лева, заплатена без основание на 04.11.2020г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (11.06.2021г.) до
окончателното изплащане, както и законна лихва за забава в размер на 17,40 лева
от датата на поканата (19.11.2020г.) до 10.06.2021г. Основателността на исковете си
ищецът обосновава с обстоятелството, че с оглед Решение № 116065/15.05.2019г. по
гр.д. № 90089/2017г. на СРС, 53 състав, и Решение № 1544/26.02.2020г. по в.гр.д. №
9867/2019г. на СГС, ІV-Г възз.с-в, следвало да заплати на ответника главница от 162,47
лева, ведно със законна лихва, както и 89,00 лева за съдебни разноски. Същите суми
следвало да заплати и К.В.В.. На 04.11.2020г. ищецът заплатил по банков път на
ответника сумата от 616,14 лева, вместо дължимата сума от 307,91 лева. На
27.05.2020г. обаче К.В.В. също заплатила сума в размер на 315,00 лева. На 19.11.2020г.
ищецът поискал от ответника да му възстанови надвнесените 307,00 лева. Такова
искане отново било направено и на 14.12.2020г. И в двата случая отговор не последвал.
Счита, че е налице неоснователно обогатяване и ответникът му дължи връщане на
надплатената сума. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се
явява лично и с адв. С.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на
устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "***" ЕАД чрез юрк. Б.А. е депозирал
Отговор на исковата молба, вх. № 47409/30.08.2021г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Сочи, че не са налице предпоставките,
позволяващи приложение на института на неоснователното обогатяване. Твърди, че
ищецът е бил наясно с това какъв е размерът на задължението му, съответно не е
платил при хипотеза, при която въобще да не знае, че няма такова задължение. При
изпълнение на договорно задължение длъжникът следвало да подхожда с грижата на
добър стопанин, така че престацията му да е точна. Ако не бъдело изпълнено по този
начин, изпълнилият трябвало да понесе материалните последици от поведението си. В
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от
юрк. Илиана Маноилова, която оспорва предявените искове, включително в хода на
устните състезания.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в
отговора , съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията
на пълно и главно доказване да установи наличието на описаното в исковата молба
плащане, както и че същото надхвърля в сочения размер задължението му, т.е. че не
съществува основание за плащане. Ответникът следва да установи, че за него е налице
основание да задържи внесената сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да установи неизпълнено на падежа парично задължение и
продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, с Решение № 116065/15.05.2019г. по
гр.д. № 90089/2017г. на СРС, ІІ ГО, 53 състав, е признато за установено, че К.В.В. и В.
1
Г. К. дължат на "***" ЕАД / част от главница за доставена в периода м.05.2014г.-
2
м.06.2014г. до имот в град София топлинна енергия в размер на 324,94 лева, ведно със
законната лихва от 31.05.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 40,00 лева за
2
лихва за забава за периода 15.09.2014г.-07.08.2017г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и 200,00 лева съдебни разноски. С
Решение № 1544/26.02.2020г. по в.гр.д. № 9867/2019г. на СГС, ГК, ІV-Г възз.с-в,
решението на районния съд е отменено в частта си по отношение на лихвата за забава в
размер на 40,00 лева, както и в частта си за разноски за горницата над 178,00 лева. В
останалата си обжалвана част решението е потвърдено. Решението на въззивния съд е
влязло в сила на 26.02.2020г., тъй като не подлежи на обжалване.
1
Относно главницата изрично е посочено, че се дължи / част от посочената
2
сума, а задълженията за разноски, дори и общо посочени, винаги се дължат разделно.
Затова и следва да се приеме, че по описаните по-горе съдебни актове В.К. дължи на
топлоснабдителното предприятие главница от 162,47 лева, ведно с лихва за забава,
която за периода 31.05.2017г.-04.11.2021г. възлиза на 56,60 лева, и 89,00 лева за
разноски, т.е. общо 308,07 лева.
Видно от представеното по делото заверено копие, с платежно нареждане от
27.05.2020г. К.В.В. е наредила плащане по сметка на "***" ЕАД на сумата от 315,00
лева. Като основание е посочено плащане по гр.д. № 90089/2017г. на 53 състав на СРС.
Видно от представеното по делото заверено копие, с вносна бележка от
04.11.2020г. В. Г. К. е внесъл по сметка на "***" ЕАД сумата от 616,14 лева. Като
основание за плащането е посочено гр.д. 90089/2017г. на СРС, 53 състав.
С уведомление, вх. № Г-26009/19.11.2020г. на "***" ЕАД, ищецът К. е поискал
да му бъде върната внесената в повече сума от 307,00 лева. Със следваща Покана, вх.
№ Г-26009/14.12.2020г. на "***" ЕАД отново е поискано връщане на сумата, като е
предоставен и седмодневен срок. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е
върнал търсената от ищеца сума.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. За да е налице фактическият състав, уреден в посочената норма, е
необходимо от патримониума на едно лице да преминават пряко блага в патримониума
на друго лице, като това преминаване става без за него да съществува каквото и да
било правно или житейско основание, съответно правоотношение, както и когато е
извършено въз основа на нищожен или прогласен за унищожаем акт или сделка.
В конкретния случай е налице прехвърляне на сума от страна на ищеца К.
спрямо ответника "***" ЕАД, като размерът надхвърля с 308,07 лева дължимите от
него 308,07 лева. Между К. и Вълкова не е налице солидарна отговорност, а разделна
такава. Още на 27.05.2020г. задължението на Вълкова е погасено, поради което не
може да се приеме, че с плащането на 04.11.2020г. К. съзнателно плаща и нейното
задължение. Извод в тази насока не може да се направи въз основа на представените по
делото доказателства, а и е лишено от житейска логика, доколкото то вече е погасено
лично от нея. Не се установява и намерение и изразена воля от страна на ищеца да
надари топлоснабдителното предприятие с платената в повече сума - във вносната
бележка ясно е посочено, че се плащат установените със съдебния акт задължения.
Напълно житейски и логически обосновано е обяснението, че е платена сума в повече
от дължимото поради недоглеждане, объркване и грешка, които своевременно са
констатирани и е поискано възстановяване на сумите. За ответника не е налице каквото
и да било житейско или правно основание да задържи платената в повече сума. Нещо
повече, при положение, че Красимира Вълкова също е заплатила задължението си към
предприятието, последното ще получи два пъти плащане за едно и също вземане.
Доводите, изложени в отговора на исковата молба, включително и че ищецът следвало
да носи материалните последици от неполагане на грижата на добрия стопанин да
плати точно задължението си, са несъстоятелни. Когато изначално липсва каквото и да
било основание на престацията, връщане не се дължи само тогава, когато нормативен
акт изрично позволява това, например при изпълнение на нравствен дълг, каквото
настоящата хипотеза категорично не е. Изложените съображения са в съзвучие и със
съдебната практика (ПП 1-1979г., т. 1).
С оглед горното съдът намира, че по делото се доказа да е реализиран
фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради изначална липса на основание, на
3
което "***" ЕАД да получи платените от В.К. в повече 308,07 лева. Доколкото искът е
предявен в по-нисък размер - за 307,00 лева, същият е изцяло основателен и следва да
бъде уважен, като ответникът бъде осъден да ги върне. Доколкото топлоснабдителното
предприятие не е възстановило сумата след отправената му покана, то дължи и лихва
за забава върху нея, която, изчислена по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен
софтуерен продукт, възлиза за периода 19.11.2020г.-10.06.2021г. на 17,40 лева, колкото
претендира и ищецът.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски
има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК. Доказани са разноски в общ размер от 400,00 лева,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "***" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Г. К. , ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 307,00
лева, заплатена без основание на 04.11.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (11.06.2021г.) до окончателното изплащане,
както и законна лихва за забава в размер на 17,40 лева за периода от
19.11.2020г. до 10.06.2021г.
ОСЪЖДА "***" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. Г. К. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400,00 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4