№ 3457
гр. С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110130931 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЗАД А. И.“
АД срещу С. О..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил
„М.“, модел „С63АМГ“ с рег. № СВ **** МС. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът – С. О., която в качеството на собственик
на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка
на пътното платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в размер на 6128,44 лв. Счита, че
с плащане на застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в размер на
25 лв. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал
в забава в плащането. Въз основа на горното иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД сумата от 6153,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
08.10.2019 г. в гр. С., ж.к. „Х.“, на ул. „Н. П.“, ведно със законната лихва от 09.06.2021
г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане, и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 580 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 05.07.2021 г. до 08.06.2022 г.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, в който оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва да
е налице покрит застрахователен риск. Оспорва наличието на причинно – следствена
връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените щети на
процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване са отелени следните обстоятелства: ищцовото дружество е
изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по
застраховка Каско в размера, посочен в исковата молба – 6128,44 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от
представената по делото застрахователна полица от 16.04.2019 г. със срок на покритие
19.04.2019 г. – 18.04.2020 г. Застрахователният договор е формален, като писмената
форма е предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ
„Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.
В случая, процесната застрахователна полица по застраховка „Каско“ /л. 10 от
2
делото/ е подписана от застрахователя и от застрахования, поради което изискуемата
писмена форма е спазена. Ето защо, съдът приема, че към датата на процесното ПТП
ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек
автомобил „М. S 63 AMG“, с рег. № СВ **** МС, сключена при основна клауза –
Пълно каско.
Договорът е сключен при условията на клауза П – „пълно каско“, съгласно
Общи условия на „А. И.“ АД за застраховка „Каско на МПС“ в сила от 25.03.2013 г. с
последно изменение в сила от 15.04.2019 г. Видно от същите ищецът се е задължил да
покрие вредите от ПТП. Именно разходи във връзка с такова събитие се твърди да са
изплатени от ищеца. Съгласно общите условия спрямо клаузата „П“ – „Пълно каско“
са приложими специални изключения – съгласно т. 111 от общите условия
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за щети в случаите,
попадащи в раздел „Общи изключения“ и Специални изключения по клаузи „М“, „Р“ и
„К“, освен риска умишлен палеж и взривяване на МПС. Съгласно специалните
изключения по клауза „Р“ – „разширено каско“, към които препраща приложимата
клауза „П“, а именно съгласно т. 107.7 от приложимите общи условия,
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за щети в случаите на
увреждания на гуми и джанти на МПС от паркинг колчета, бордюри, тротоари и
предмети на пътното платно, неравности, дупки и други такива, които не
възпрепятстват ползването на тези детайли по предназначение /л. 18 по делото/. При
тълкуване на приложимата разпоредба от общите условия, ръководейки се от
критериите по чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че за да представлява покрит риск
увреждането на губи и/или джанти, същото следва да е в такава степен, че да прави
невъзможно използването на тези детайли по предназначение, което се тълкува в
смисъл увреждането да е такова, което да налага замяна на увредените детайли. В
случая, доколкото се установява еднопосочно както от събраните писмени
доказателдства /уведомление-претенция на л.8, опис на претенция на л. 22/, така и от
приобщените гласни такива, част от увреждането представлява спукване на гума и
изкривяване на джанта, а същите иманентно водят до невъзможност за ползване на
съответните увредени детайли от автомобила по предназначение. В насока
необходимостта от подмяна на джантата, което изключва ползването й по
предназначение, е заключението по изслушаната САТЕ. Ето защо съдът приема, че
конкретната щета в цялост, включително уреждането на гуми и джанта в случая
представлява покрит риск. Неоснователно се явява оспорването на ответника, че
отбелязването в описа на претенцията, че по гумата няма следи от срязване, сцепване и
т.н. опровергава твърденията на ищеца за увреждане на гумата, доколкото това
отбелязване е извършено именно във връзка с констатирана щета по последната.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието 08.10.2019 г.
съответстват на описаната фактическа обстановка в представената по делото
уведомление-претенция на водача /л. 8/, съгласно която на пътното платно, по което се
е движел водачът, е имало несигнализирана и необезопасена дупка. Писменото
изявление представлява частен свидетелстващ документ, чиято доказателствена
стойност се преценява във връзка с останалия събран по делото доказателствен
материал.
В случая писмените изявления на водача са възпроизведени и посредством
събраните гласни доказателства – показанията на св. И., водачът на увредения
3
автомобил, който заявява, че се е движел по ул. „Н. П.“, при което попаднал в дупка с
размер около 70-80 см от едната страна и 50 см. от другата, с дълбочина около 20-30
см и с остри ръбове. Вследствие на произшествието автомобилът бил със спукана гума,
изкривена джанта и щети по ходовата част. Свидетелят си спомня, че през деня имало
валежи. В случая не видял дупката и не могъл да я избегне.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 6070,04 лв. с ДДС, определена на база средни
пазарни цени. При изслушване в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
технологично уврежданията по джантата не се ремонтират, а същата се подменя с
нова. Страничното задиране на джантата, предвид установената дълбочина на дупката,
е възможно да се получи без оглед скоростта на движение на автомобила.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на
действителните вреди. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 6070,04 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. С., като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските
показания, то същият е част от общинската пътна мрежа, което обосновава
материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП ответникът, С. О.,
е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до
извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП
и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди. Това обуславя ангажиране на отговорността
за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
4
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
От събраните по делото доказателства не се установява поведението на водача
на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно, както е в случая, не
представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си, включително да избира
скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема, че ПТП е настъпило
единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Поради това искът на ЗД „Е.“ АД срещу С. О. следва да бъде уважен частично за
сумата от 6085,04 лв., ведно със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното
изплащане, като за разликата над сумата от 6085,04 лв. до пълния предявен размер от
6153,44 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в
забава на ответника.
От доказателствата по делото – регресна покана с вх. № при ответника от
04.06.2021 г. се установява, че на посочената дата ответникът е получил от ищеца
покана за изпълнение на това задължение в 30-дневен срок от получаване. Този срок е
изтекъл на 04.07.2021 г., респективно считано от 05.07.2021 г. ответникът е бил в
забава за изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Съдът изчисли
служебно с помощта на общодостъпен калкулатор размера на тази лихва за
релевирания период от 05.07.2021 г. до 08.06.2022 г. (денят до подаването на исковата
молба) и установи, че той е 573,01 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 580 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
разноски се поражда в полза на двете страни – съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част от иска.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 646,14 лв.
(296,14 лв. държавна такса, 300 лв. депозит по САТЕ, 50 лв. депозит за свидетел), като
следва да бъде признато в негова полза и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 737,79 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
5
съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ на стойност 100 лв. Следователно на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1,12 лв.,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О., Булстат: *********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 да заплати
на „ЗАД А. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Ш. П.“ № 35 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата
6085,04 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 08.10.2019 г. в гр. С.,
ж.к. „Х.“, на ул. „Н. П.“, ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 573,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.07.2021 г.
до 08.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД А. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ш. П.“ № 35 срещу С. О., Булстат: *********, с адрес:
гр. С., ул. „М.“ № 33 искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл.
45 ЗЗД за разликата над сумата от 6085,04 лв. до пълния предявен размер от 6153,44
лв. (за сумата от 68,40 лв.) и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 573,01 лева. до пълния предявен размер от 580 лв. (за сумата от 6,99 лв.),
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. О., Булстат: *********, с адрес: гр.
С., ул. „М.“ № 33 да заплати на „ЗАД А. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С., ул. „Ш. П.“ № 35 сумата от 737,79 лв., представляваща разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД А. И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш. П.“ № 35 да заплати на С. О., Булстат:
*********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 сумата от 1,12 лв., представляваща разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7