Присъда по дело №46/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта:	8
Дата:	12 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия:	Деян Георгиев Събев

Дело:	20235100200046
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Кърджали, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Г. Събев
СъдебниКера Анг. Петрова

заседатели:Йорданка М. Мамирева
при участието на секретаря Траяна Н. Вълчанова
и прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Д. Г. Събев Наказателно дело от общ характер
№ 20235100200046 по описа за 2023 година
и на основание НПК

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА А. Х. И., роден на **.**.**** год. в гр. К., живущ в същия
град, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,
ученик в Професионална гимназия „В.Л.“ - гр. К., с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.07.2022 год. в гр. К., като непълнолетен, но
разбирайки свойството и значението на Д.ието и можейки да ръководи
постъпките си, при управление на МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел
„Вектра“, с ДК № * **** **, нарушил правилата за движение по чл.20 ал.2 от
ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение като водач на пътно
превозно средство не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на Е.В. П.а
1

от гр. К., с ЕГН **********, като деецът е управлявал МПС, без да има
необходимата правоспособност за това, поради което и на основание чл.343
ал.3, б.„б”, във вр. с ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.2,
във вр. с чл.58а ал.1, във вр. с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като го признава за
НЕВИНОВЕН в това, при избиране на скоростта на движение като водач на
пътно превозно средство да не се е съобразил с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
както и с характера и интензивността на движението, поради което го
ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в тази му част.

На основание чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ на А. Х.
И., със снета по делото самоличност, за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – лек автомобил марка „Опел
Вектра“ с ДК № * **** **, намиращ се на съхранение в РУ – Кърджали при
ОД на МВР - Кърджали, както и 2 бр. черни на цвят ключове за автомобил с
ключодържател, да се върнат на собственика им С.З.М. от с.С., общ. К., обл.
К., с ЕГН **********, след влизане на присъдата в сила; а веществените
доказателства – детска количка /намираща се на съхранение в РУ –
Кърджали при ОД на МВР – Кърджали/; 1 бр. компакт-диск „ЕМТЕС“ с
надпис „РУ – Кърджали ДП № 356/2022 г.“; и 1 бр. компакт-диск
„MediaRannge DVD-R“ с ръкописен надпис „Видеозапис от жп“, да се
унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност и
негодни за употреба.

ОСЪЖДА А. Х. И., със снета по делото самоличност, да заплати по
сметка на ОД на МВР – Кърджали направените на досъдебното производство
разноски, в размер на 1 842.54 лв.

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Апелативен
2

съд – Пловдив в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 8/12.04.2023 г. по Н.о.х.дело № 46/2023 г.

МОТИВИ: На подсъдимия А. Х. И. от гр. К. е предявено обвинение за
извършено престъпление по чл. 343 ал.3 б.„б”, във вр. с 1 б.„в”, във вр. с чл.
342 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК за това, че на 04.07.2022 год. в гр. К.,
като непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на Д.ието и
можейки да ръководи постьпките си, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с peг.№ * **** **, нарушил
правилата за движение - чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни
превозни средства при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост причинил смъртта Е.В. П.а от гр. К., с ЕГН **********, като
деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност.
Подсъдимият И. в съдебно заседание признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция
– Глава двадесет и седма от НПК. Защитникът на подсъдимия в съдебно
заседание твърди, че подсъдимият И. е неправоспособен водач, не е избрал
правилна скорост и не е бил с достатъчно фокусирано внимание към пътната
обстановка и към опасностите на пътя, но в случая липсвали други тежки и
укорими нарушения на правилата за движение. Счита, че установеното
обстоятелство от вещите лица – психиатри и психолози, а именно – че Д.ието
е извършено от подсъдимия, поради проява на увлечение, следва да бъде
отчетено като съществено смекчаващо отговорността на същия
обстоятелство. Пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” на
подсъдимия за срок от около 2-3 години, изпълнението на което да бъде
отложено на основание чл.66 от НК с максимален размер на изпитателния
срок – за срок от 3 години. Подсъдимият И. в съдебно заседание изразява
съжаление за извършеното, като моли да не бъде изпращан в затвора.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание
счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343
ал.3 б.„б”, във вр. с ал.1 б.„в”, във вр. с чл.342 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.2 от
НК, за което предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 2 години, което на основание чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирано
с 1/3. Счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати при
приложението на разпоредбите на чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК, като
изпълнението на наказанието бъде отложено с максималния изпитателен срок
от 3 години.
1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият А. Х. И. е роден на **.**.**** год. в гр. К., където живее
постоянно с майка си. Има завършено основно образование, не е женен, не е
осъждан, ученик в 9-ти клас на Професионална гимназия „В.Л.“ – гр. К.. По
местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият А. Х. И. живеел с майка си - св.Х. З. И., съжителят й - св.
М. М.М., както и с братята си и сестра си, във вилна зона „В.“ в гр. К.. Заедно
с тях живеел и св.И.М.Х., брат на св.М.. Подсъдимият И., който бил ученик в
девети клас на Професионална гимназия „В.Л.“ в гр. К., не посещавал редовно
учебните занимания, но не бил конфликтен по характер и не нарушавал реда в
училище.
Св. И.Х. ползвал лек автомобил „Опел Вектра“ с peг.№ К **** АР,
собственост на св.С.З.М. от с.С., общ. К.. Лекият автомобил обикновено бил
паркиран пред дома му във вилната зона. Подсъдимият И., макар и поради
непълнолетието си да нямал правоспособност да управлява моторни превозни
средства, понякога вземал ключовете за автомобила и го управлявал, при
което го придружавали и приятелите му - св.Е.Ц.Г. и св.С.С. А.ов, които
живеели наблизо.
Във вилна зона „В.“ в гр. К. пострадалата Е. П.а от гр. К. имала
зеленчукова градина, до която в летните месеци на годината ходела всеки ден
и се прибирала вечер.
На 04.07.2022 год., около 20.00 - 20.30 часа, подс.И. взел ключовете за
лекия автомобил „Опел Вектра“ с peг.№ К **** АР и го привел в движение в
района на вилната зона. По пътя срещнал свидетелите Е.Г. и С.А., които се
качили в автомобила, и тримата отишли да пият кафе до намиращата се
наблизо бензиностанция „М.“. Наближавало 21.30 часа, когато тримата
решили да се прибират. Подсъдимият привел лекия автомобил в движение и
потеглил към дома си, като до него на предната дясна седалка седял св.Г., а
св.А.ов бил на задната седалка вдясно. Навън било тьмно и подс.И.
управлявал автомобила на къси светлини на фаровете със скорост от около 53
км/ч, като се движел по ул.„И.и.з“ в посока от железопътната гара към
кръстовището с ул.„Х.“. Преминавайки покрай магазин „Т.А. 1“, и без да
намали скоростта на движение, И. навлязъл в кръстовището с ул.„Х.“ и
предприел маневра „завой наляво“, за да продължи по посочената улица.
По същото време пострадалата Е.В. П.а вървяла по платното за
движение на ул.„Х.“ в лявата му част по посоката й на движение,
наближавайки кръстовището с ул.„И.и.з“ на път за дома си, като бутала пред
себе си количка със зеленчуци.
Непосредствено след като завил по ул.„Х.“, подс.И. възприел Е. П.а,
задействал спирачната система, но не успял да спре своевременно и лекият
автомобил ударил с предната си дясна част пострадалата. От удара П.а била
2

изместена няколко метра напред, след което паднала на пътя под предната
броня на колата. В това време - около 21.30 часа, свидетелите В.Х.С., Н.П.Х.
и Е.Е.Х., които били на ул.„И.и.з“ в близост до кръстовището с ул.„Х.“,
видели преминаващият покрай тях лек автомобил, управляван от подсъдимия
и чули шум на спирачки в момента, в който автомобилът завил наляво.
Свидетелите В.С. и Е.Х. възприели удара на автомобила с пострадалата, и
заедно със св. Х. отишли до мястото на инцидента, за да окажат помощ. От
лекия автомобил слезли подсъдимият И. и свидетелите Г. и А.ов, които
вдигнали Е. П.а от земята и я придържали изправена. Жената била
дезориентирана, говорела несвързано, не знаела къде се намира и какво се е
случило. Св.Х. казал на подсъдимия и приятелите му да не пипат автомобила
и да останат на място, а св.С. се обадил на телефон 112, за да потьрси помощ.
Около 21.30 часа свидетелите Г.Н.Ю. и И.Б.Р. - полицаи в сектор
„Охранителна полиция“ в РУ - Кърджали при ОД на МВР - Кърджали били
изпратени на мястото на произшествието, където заварили подсъдимия в
лекият автомобил, а свидетелите Г. и А.ов били наблизо. Пострадалата била
изправена пред автомобила, но не била ориентирана за това къде се намира и
какво се е случило с нея. Скоро след това дошъл и екип на ЦСМП -
Кърджали, който транспортирал П.а в МБАЛ „Д-р Ат.Д.“ АД - гр. К..
Непосредствеко след тях там дошли и свидетелите И.В.Г. и Т.К.Т. - полицаи в
сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Кърджали.
По-късно същият ден Е.В. П.а починала в СПО на МБАЛ „Д-р Ат.Д.“
АД - гр. К..
От писменото заключение на вещото лице по назначената и извършена
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на Е.В. П.а са констатирани
съчетана черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и крайниците;
кръвонасядания, разкъсно-контузна рана и охлузвания на кожата на главата,
гръдния кош и крайниците; кръвонасядане на меката черепна покривка,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на тялото на гръдната кост
и на множество ребра от лявата половина на гръдния кош по две фрактурни
линии; кръвопропиване на рехавата тькан на средностението, разкъсване на
левия бял дроб, кръвоизлив в лявата половина на гръдната кухина в
количество около 600 мл; оток на мозъка. Вещото лице е дало заключение, че
причина за смъртта на Е.В. П.а е остра кръвозагуба вследствие на
разкъсването на левия бял дроб и последвал кръвоизлив в лявата половина на
гръдната кухина. Посочило е, че за по-бързото насrьпване на смъртта са
допринесли и останалите описани травматични увреждания, довели до
увеличаване на обема на кръвоизлива, както и черепно-мозъчната травма с
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. Съгласно заключението, всички
описани травматични увреждания са причинени от действието на твърд тьп
или тьпо-ръбест предмет и добре отговарят да са възникнали при вида
автомобилна травма „блъскане на пешеходец от движещ се автомобил“.
3

Видно от писменото заключение на вещото лице по назначената и
извършена на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза,
пътнотранспортното произшествие е настъпило в населено място, на ул.„Х.“ в
гр. К., в близост железопътен прелез, пресичащ ул.„И.и.з“. Трасето на пътя е
прав участьк с наклон на спускане в посока към картинг - писта от 10% и без
напречен наклон. Мястото на удара е на ул.„Х.“, на платното за движение, на
разстояние 4.20 м от базовата линия /левия ръб на асфалта по посоката на
огледа/ навътре към платното. Платното за движение е от асфалто-бетонов
тип, изпълнено от дребнозърнест асфалт, без напуквания, дупки и неравности,
без замърсявания от пясък или наноси. Движението по ул.„Х.“ е двупосочно, с
едно самостоятелно платно за движение в двете посоки, широко 4.5 м, а в
началото на улицата – 6.90 м, като няма маркирана осева линия. Встрани от
платното за движение няма изградени тротоари, а след десния ръб на асфалта
/по посока на огледа - към картинг-писта/ има скат на железопътна линия К.-
П.. В района на пътнотранспортното произшествие няма улично осветление.
Вещото лице е дало заключение, че движението на лекия автомобил се е
извършвало на къси светлини на фаровете, при ясно време и суха пътна
настилка в тьмната част на денонощието. Лекият автомобил се е движел със
скорост от 53.73 км/ч преди употребата на спирачната уредба, а по време на
удара - със скорост от 37.55 км/ч. Дължината на опасната зона на лекия
автомобил при скорост от 53.73 км/ч е била 37.13 метра. Дължината на
осветената зона пред автомобила при движение на къси светлини е била 25
метра. Според вещото лице, от техническа гледна точка механизмът на
настьпване на пътнотранспортното произшествие е следният: на
кръстовището на ул.„И.и.з“ с ул.„Х.“ подсъдимият е извършил маневра „завой
наляво“, при което пешеходецът Е. П.а, която е вървяла по платното за
движение в дясната му част по посоката на огледа и срещу лекия автомобил, е
попаднала в габаритите на превозното средство и е била ударена с предната
му дясна част. Ударът е бил индиректен, чрез бутаната пред пострадалата
количка, като автомобилът е избутал напред количката, а с нея и
пострадалата. П.а е изгубила равновесие и е паднала на асфалта под предната
броня на колата. Избраната от водача скорост на движение не му е позволила
чрез употреба на спирачната уредба да спре безопасно. Водачът е могьл да
възприеме пострадалата от разстояние 25 м, когато е попаднала в осветената
зона пред автомобила, и в този момент е възникнала опасност за движението.
Това разстояние е било по - малко от опасната зона – 37.13 м, поради което с
използването на спирачната уредба ударът е бил неизбежен. За водача е
съществувала възможност да предотврати настьпването на пътнотранспортно
произшествие чрез маневра „завой наляво“. Пак според същото заключение, в
конкретната обстановка от техническа гледна точка съобразена скорост би
била тази с величина 38.74 км/ч. Или, дори и да се е движел с допустимата
скорост от 50 км/ч, същата би била несъобразено с пътната обстановка. Също
от заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че
лекият автомобил „Опел Вектра“ с рег. № К**** АР е бил технически
4

неизправен - спирачката за паркиране /ръчна спирачка/ е била недействаща, а
светлинното петно на десния фар е под нормата и е осветявал надолу, но
според експерта тези неизправности не са повлияли за възникване на
пътнотранспортното произшествие.
От писменото заключение на вещите лица по назначената и извършена
на досъдебното производство съдебно - психиатрична и психологична
експертиза се установява, че при освидетелстването на А. Х. И. не са
констатирани данни за психично заболяване и същият не се води на
диспансерен учет в Държавна психиатрична болница - Кърджали. Вещите
лица са дали заключение, че към момента на извършване на Д.ието И. е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могьл да ръководи
постъпките си; същият може да участва в наказателното производство като
обвиняем, не страда от психически недостаrьк, но поради непълнолетната си
възраст не може да се защитава сам. Според експертите, Д.ието е извършено
поради проява на увлечение, характерно за непълнолетната възраст на
освидетелствания, а не поради прояви на психопатологични механизми.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното по реда на
чл. 371 т.2 от НПК признание от подсъдимия А. И. на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, за които е изразил съгласие да
не се събират доказателства в съдебното производство, и от събраните на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства,
установени чрез гласните доказателствени средства – обясненията на подс.А.
И., дадени на досъдебното производство, показанията на разпитаните пред
органите по разследването свидетели Е.Г., С.А., С.М., И.Х., М. М., Х. И.,
Д.М., М.Б., В. П., В.С., Н. Х., И.Г., Г.Ю., И.Р., Т.Т., Д. Д., Е.Х. и А. Д.; от
писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по извършената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 32/2022
год.; от писменото заключение на вещото лице С. М. по извършената на
досъдебното производство химическа експертиза за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества
или техни аналози – Протокол № 86/07.07.2022 год.; от писменото
заключение на вещото лице инж.В.Д. по извършената на досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза № 148/07.11.2022 год.; от
писменото заключение на вещите лица д-р Н.А. и Т.Д. по извършената на
досъдебното производство съдеба психиатрично-психологична експертиза №
61/2022 год.; както и от останалите писмени доказателства, приети от съда,
приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред – Протокол
за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие от 04.07.2022 год., ведно с
фотоалбум към него; Протокол за доброволно предаване от 06.07.2022 год.;
протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към
тях; Справка за нарушител/водач за подс.А. И.; Справка за съдимост на
подс.А. И.в с рег. № 902/08.07.2022 год., издадена от РС – Кърджали;
Характеристична справка на подс.А. И.; Заверено копие от акт за смърт №
686/05.07.2022 год., издаден от Община Кърджали; Удостоверение за
5

наследници на Е.В. П.а изх.№ 66-00-185/12.07.2022 год., издадено от Община
Кърджали; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подс.А. И. и др., които доказателства са логични,
последователни, напълно кореспондиращи помежду си, и които в своята
съвкупност подкрепят изцяло самопризнанието на подсъдимия А. И..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият А. И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343 ал.3 б.„б”, във вр. с ал.1 б.„в”, във вр. с чл. 342
ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.2 от НК - на 04.07.2022 год. в гр. К., като
непълнолетен, но разбирайки свойството и значението на Д.ието и можейки
да ръководи постъпките си, при управление на МПС - лек автомобил марка
„Опел”, модел „Вектра“, с ДК № * **** **, нарушил правилата за движение
по чл.20 ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение като
водач на пътно превозно средство не се е съобразил с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на
Е.В. П.а от гр. К., като деецът е управлявал МПС, без да има необходимата
правоспособност за това
От обективна страна по несъмнен начин са установени авторството на
Д.ието и начина на осъществяването му – на инкриминираните дата и място
подс.И. е нарушил правилата за движение по пътищата, и по-конкретно:
разпоредбата чл. 20 ал.2 от ЗДвП, тъй като при управлявление на МПС – лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № К **** АР, не е изпълнил задължението си
при избиране на скоростта на движение да се съобрази с конкретните условия
на видимост, а именно – че управлява МПС в тъмната част на денонощието, в
условията на намалена видимост, на светлината на фаровете на автомобила,
което не му е позволило своевременно да възприеме движещата се срещу
него по пътното платно на ул. „Х.“ пешеходка Е. П.а и да предприеме
действия по спиране или маневра по заобикалянето й, като освен това
подсъдимият е бил и неправоспособен водач. Избраната скорост на движение
на управлявания от подс.И. лек автомобил – 53.73 км/ч, не е била съобразена
с конкретните условия на видимост, тъй като видно от обстоятелствената част
на писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза, подс.И. е имал възможност
да забележи за първи път пострадалата Е. П.а в момента, когато автомобилът
му е отстоял от нея на разстояние 25.00 метра (колкото е осветената зона от
фаровете на управлявания от подсъдимия автомобил при движение на къси
светлини). Установено е от вещото лице още, че при движение на автомобила
със скорост от 53.73 км/ч, опасната зона на спиране на автомобила е била
37.13 метра, което означава, че при така избраната от подсъдимия скорост на
движение на управлявания от него автомобил, същият е нямал техническа
възможност да предотврати удара с пешеходката чрез навременно аварийно
спиране, тъй като дължината на опасната зона за спиране /ОЗС/ е по-голяма
6

от разстоянието, от което подс.И. е могъл да възприеме опасността на
пътното платно.
Следва в тази връзка да се посочи, че наличието на пешеходец на
пътното платно несъмнено представлява предвидимо препятствие, доколкото
подсъдимият е управлявал МПС в градски условия и е навлязъл в
кръстовище, при което е може да се очаква по пътното платно да се движат
пешеходци, още повече, че на ул. „Х.“ няма изградени тротоари. Именно
поради управлението на МПС в тъмната част на денонощието, при условията
на намалена видимост, при избирането на скоростта на движение подс.И. е
следвало да съобрази още и възможността за възникване на непредвидима
опасност на пътя, налагаща да намали скоростта, а при необходимост и да
спре управляваното от него пътно превозно средство. Вследствие на
посоченото нарушение на правилата за движение, както и вследствие на
липсата на правоспособност за управление на МПС, подс.И. е ударил с
предната дясна част на управлявания от него автомобил движещата се срещу
него пешеходка Е. П.а /като удара е бил индиректен - автомобилът е избутал
напред количката, бутана от пострадалата, а с нея и самата пострадала/, при
което последната е изгубила равновесие и е паднала на асфалта под предната
броня на колата.
Вследствие на посочените нарушения на правилата за движение от
страна на подсъдимия е последвал удар между управлявания от него
автомобил и пострадалата пешеходка Е. П.а, при който последната е
получила телесни увреждания, несъвместими с живота и довели до смъртта й,
като между виновното и противоправно поведение на подс.И. и настъпилият
вредоносен резултат е налице пряка причинно-следствена връзка.
Във връзка с осъществяване на престъплението от подс.И. от обективна
страна, е необходимо да се посочи още следното: Безспорно е установено от
заключението на вещото лице инж.Д. по изготвената на досъдебното
производство съдебна автотехническа експертиза, че подс.И. е управлявал
лекия автомобил „Опел Вектра” на инкриминираните дата и място със
скорост от 53.73 км/ч преди употребата на спирачната уредба на автомобила,
т.е. управлявал е МПС с превишена скорост, тъй като нормативно
разрешената максимална скорост на управление на автомобили в гр. К. е 50
км/ч. Въпреки това, съдът намира, че правилно осъщественото от подс.И.
нарушение на правилата за движение е квалифицирано от прокурора като
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а не такова по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Това е
така, тъй като в правната теория и съдебната практика последователно се
приема, че изпълнителното Д.ие на престъплението по чл.343 ал.1 б.„в” от НК
се изразява в нарушаване на конкретно правило за движение по ЗДвП или
ППЗДвП, като в обвинителния акт следва да са описани фактическите
обстоятелства за неговото извършване. Неотклонно се приема в правната
теория и съдебната практика също, че нормите на чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП
не се поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното
нарушение може да бъде квалифицирано по един от тези два текста, но не и
7

по двата едновременно, като разпоредбата на чл.21 от ЗДвП се явява
специална спрямо разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, т.е. превишената
скорост е частен случай на несъобразената скорост по смисъла на чл.20 ал.2,
изр.1-во от ЗДвП и се изразява в несъобразяване на водача с ограничаването
на скоростта до конкретна величина в съответен участък от пътя, което
логически е обвързано с избягване на предвидими опасности на пътя като
приближаване към кръстовище, предстоящ опасен участък от пътя и др. Или,
в тези случаи опасността е сигнализирана и очаквана и ако се установи, че
превишената величина на скоростта е в причинна връзка с
общественоопасния резултат, то отговорността на водача е за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП. За разлика от тази хипотеза, в текста на чл.20 ал.2, изр.1-
во от ЗДвП опасността не е сигнализирана, но се явява предвидима на базата
на проявлението на негативни фактори, които усложняват пътната обстановка
и изискват намаляване на скоростта, които следва да са изрично посочени или
изводими от обстоятелствената част на обвинението. В този смисъл, ако
превишението на скоростта само по себе си не е в причинна връзка със
съставомерния резултат, но се констатира, че водачът на МПС не е съобразил
величината на скоростта с други утежняващи и изрично посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактори на пътната обстановка,
които са налагали намаляване на скоростта под разрешената такава за пътния
участък, то отговорността му следва да бъде ангажирана за нарушение на
правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.
С други думи, съдът намира, че поради много малката си величина,
посоченото превишение на скоростта от 3.73 км/ч само по себе си не
представлява такова нарушение на правилата за движение, което да е в пряка
причинна връзка с общественоопасния резултат. Още повече, че въпреки
посочената в заключителната част на съдебната автотехническа скорост на
управлявания от подс.И. лек автомобил преди ПТП – 53.73 км/ч, ударът
между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пострадалата Е. П.а би
настъпил и при движение на подсъдимия с максимално разрешената скорост
от 50 км/ч, доколкото движението на автомобила се е извършвало на къси
светлини на фаровете на автомобила, при което пострадалата би могла да
бъде и е била възприета като опасност от подсъдимия на 25.00 метра, като
ударът между автомобила и пешеходката не би настъпил при движение на
автомобила със съобразена скорост – всяка такава равна на или по-ниска от
38.74 км/ч, съгласно заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза. Изложените съображения водят на извода, че настъпилият
вредоносен резултат – смъртта на пострадалата Е. П.а, е настъпила като пряка
и непосредствена последица не от допуснато от подс.А. И. нарушение на
правилата за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП /превишение на скоростта/, а
поради допуснато от подсъдимия такова нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП –
несъобразяване на скоростта на движение на автомобила с конкретните
условия на видимост в пътния участък, в който е настъпило ПТП /движение
през нощта, в тъмната част на денонощието, на светлината на фаровете на
8

автомобила/, което не му е позволило своевременно да възприеме движещата
се срещу него пешеходка и да предприеме действия по спиране или
заобикалянето й, каквото нарушение на правилата за движение е изрично
описано от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Все във връзка с осъществяването на престъплението от подс.И. от
обективна страна, е необходимо да се посочи още и следното: от изложеното
по-горе в мотивите е видно, че при движение на управлявания от подс.И. лек
автомобил с установената скорост от 53.73 км/ч, пострадалата Е. П.а е
попадала в опасната зона на спиране на автомобила. Опасната зона за спиране
включва минималното разстояние, което изминава едно моторно превозно
срество от момента на възприемане и реагиране на възникналата опасност, до
окончателното преустановяване на движението. Обстоятелството, че
пострадалата П.а е попадала в опасната зона на спиране на управлявания от
подсъдимия автомобил, обаче, само по себе си не е в състояние да изключи
наказателната отговорност на последния, тъй като водачът на пътно превозно
средство виновно нарушава правилата относно скоростта във всички случаи,
ако от това настъпи произшествие извън опасната зона за спиране или в
нейните граници при движение с недопустима или несъобразена скорост,
каквито именно данни в случая са налице - подс.И. е управлявал МПС с
несъобразена скорост. Още повече, че е установено по делото, че
подсъдимият е имал възможността да избегне удара между управлявания от
него автомобил и пострадалата, чрез извършване на маневра „заобикаляне
отляво”, което не е направил. С други думи, именно поради извършеното
нарушение на правилата за движение, посочено по-горе в мотивите,
управлявайки автомобила си с несъобразена с конкретните пътни условия на
видимост скорост и без да притежава необходимата за това правоспособност,
подс.И. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
съставомерния резултат, поради което е налице негово виновно поведение,
налагащо ангарижането на наказателната му отговорност.
Към момента на извършване на инкриминираното Д.ие подс.И. е бил
непълнолетен /навършил 15-годишна възраст/, като съгласно заключението на
вещите лица от извършената съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза, при същия не са констатирани данни за психично заболяване и
той не се води на диспансерен учет в Държавна психиатрична болница –
Кърджали; подсъдимият към момента на извършване на Д.ието е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могьл да ръководи постъпките
си; и Д.ието е извършено поради проява на увлечение, характерно за
непълнолетната възраст на подсъдимия, а не поради прояви на
психопатологични механизми.
Безспорно е установено от обективна страна още, че е налице
квалифициращото Д.ието обстоятелство по смисъла на чл.343 ал.3 от НК, а
именно: извършването на Д.ието от лице, което не притежава изискуемата от
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП правоспособност за управление на пътно
превозно средство, участващо в движението по пътищата. Това е така, тъй
9

като подс.А. И. е роден на **.**.**** год., т.е. към момента на извършване на
инкриминираното Д.ие същият е бил на 15 навършени години, или е бил
непълнолетен, поради което и не би могъл да придобие правоспособност за
управление на МПС. Липсата на правоспособност за управление на МПС у
подсъдимия се установява и от приетата като доказателство по делото
справка за нарушител.
От събраните по делото доказателства е установено, че при избиране на
скоростта на движение на управлявания от него автомобил на
инкриминираните място и време, подс.И. не е съобразил като неблагоприятен
фактор за движението конкретните условия на видимост, а именно – че
движението се извършва в тъмната част на денонощието, при условията на
намалена видимост, на къси светлини на фаровете на автомобила, което му е
попречило да възприеме своевременно възникналата опасност на пътя -
наличието на пешеходец на пътното платно, респ. да намали скоростта или да
спре автомобила. Същевременно, посочените от прокурора както в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в заключителната му
част, други негативни фактори, които подс.И. да не е съобразил при избиране
на скоростта на движение като водач на пътно превозно средство -
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, както и характера и интензивността на движението,
нямат никакво отношение към възникването на ПТП и настъпването на
общественоопасния резултат, поради което следва подс.И. да бъде признат за
невиновен в това, при избиране на скоростта на движение като водач на
пътно превозно средство да не се е съобразил с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
както и с характера и интензивността на движението, като следва да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение в тази му част. В тази връзка следва
да се посочи, че действително в заключението си вещото лице, извършило
съдебната автотехническа експертиза, е посочило, че управлявания от подс.И.
лек автомобил „Опел Вектра“ е бил технически неизправен – ръчната
спирачка е била недействаща, а светлинното петно на десния фар е под
нормата и е осветявал надолу, но според същото заключение тези
неизправности не са повлияли за възникване на пътнотранспортното
произшествие.
Престъплението подсъдимият И. е извършил от субективна страна при
форма на вината: непредпазливост - същият не е предвиждал като възможна
или сигурна последица от управлението от него на автомобила в нарушение
на посочените правила на ЗДвП настъпването на смъртта на пострадалата Е.
П.а Ахмед, но е бил длъжен и е могъл да предвиди този престъпен резултат.
Несъмнено, с оглед възрастта, придобитият житейски и социален опит и
нивото му на физическо и психическо развитие, макар и непълнолетен,
подс.А. И. е съзнавал, че управлява автомобила с несъобразена с конкретните
условия на видимост скорост, през нощта, на къси светлини от фаровете на
автомобила, при което и най-малкото отклонение от дължимото поведение по
10

ЗДвП при възникналата опасност /напр. появата на пътното платно на
пешеходец или велосипедист/ би довело до невъзможност да спре
своевременно управлявания от него автомобил. Същият безспорно е съзнавал
и квалифициращото Д.ието му обстоятелство – че управлява МПС, без да
притежава необходимата за това правоспособност. Подсъдимият е имал
субективната възможност да предвиди настъпването на вредоносния резултат
от поведението си, като лице, което разбира свойството и значението на
извършеното и можейки да ръководи постъпките си, разполагащо с
необходимите за това интелектуални възможности, но не е сторил това.
Причините, способствували за извършване на престъплението от
подсъдимия, се свеждат до неспазване на нормите и правилата за движение
по пътищата, както и поради проявено заради непълнолетната му възраст
увлечение.
При налагане на наказанието на подсъдимия И. за извършеното
престъпление, съдът взе предвид смекчаващите отговорността му
обстоятелства: много младата му възраст /непълнолетен/, чистото му съдебно
минало, чистосърдечните му самопризнания още от началото на досъдебното
производство, съдействието му разкриване на обективната истина, искреното
му разкаяние за извършеното, ниската степен на обществена опасност на
дееца, както и извършването на Д.ието, поради проява на увлечение,
обусловено от непълнолетната му възраст; и отегчаващите отговорността му
такива - завишената обществена опасност на Д.ието, обусловена от липсата на
правоспособност за управление на МПС на дееца, както и недобрите му
характеристични данни. С оглед на тях и съобразно разпоредбата на чл.54 от
НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния
предвиден в закона размер за такова престъпление /след редукцията на
наказанието по чл.63 ал.1 т.2 от НК за непълнолетен подсъдим/, а именно:
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. Предвид
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие пред първата инстанция по реда на Глава двадесет и седма от НПК
– по чл. 371 т.2, във вр. с 372 ал.4 от НПК, съдът намира, че на основание
чл.373 ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а ал.1 от НК така определеното на подс.И.
наказание следва да бъде намалено с 1/3, като на същия бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година /12 месеца/. Настоящият
състав намира, че по делото не са налице нито изключителни, нито такива
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление да се
явява несъразмерно тежко, и които да налагат определяне на наказанието на
подс.И. при условията на на чл.55 от НК. Съдът намира също, че за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита
подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави; както и да се
въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, не
11

е наложително изолирането му от свойствената му семейна и социална среда,
чрез ефективно изтърпяване на наказанието в затворническо заведение.
Налице са и останалите предпоставки за приложение на института на
условното осъждане – наложеното на подс.И. наказание е по-малко от 3
години „лишаване от свобода”, и същият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Ето защо съдът намира, че следва
на основание чл.69 ал.1, във вр. с чл.66 ал.1 от НК изпълнението на
наложеното на подс.И. наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено за
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Или, настоящият
съдебен състав счита, че именно чрез така наложеното на подс.И. наказание
по вид, размер и начин на изтърпяване ще бъдат постигнати в максимална
степен целите на личната и генералната превенция, посочени по-горе.
Тъй като подс.А. И. не притежава правоспособност за управление на
МПС, то по отношение на него не следва да се прилагат разпоредбите на
чл.343г и чл.37 т.7 от НК.
Веществените доказателства - лек автомобил марка „Опел Вектра“ с ДК
№ * **** **, намиращ се на съхранение в РУ – Кърджали при ОД на МВР -
Кърджали, както и 2 бр. черни на цвят ключове за автомобил с
ключодържател, следва да се върнат на собственика им - С.З.М. от с.С., общ.
К., обл. К., след влизане на присъдата в сила; а веществените доказателства –
детска количка /намираща се на съхранение в РУ – Кърджали при ОД на МВР
– Кърджали/; 1 бр. компакт-диск „ЕМТЕС“ с надпис „РУ – Кърджали ДП №
356/2022 г.“; и 1 бр. компакт-диск „MediaRannge DVD-R“ с ръкописен надпис
„Видеозапис от жп“, следва да се унищожат след влизане на присъдата в
сила, като вещи без стойност и негодни за употреба.
При този изход на делото, следва подс.А. И. да бъде осъден да заплати
по сметка на ОД на МВР – Кърджали направените на досъдебното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица, в размер на 1 842.54
лв.
Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
12

Съобщи за изтекли лични данни