№ 553
гр. Ямбол, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Х. Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело №
20252330102922 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от В. Г. К. за издаване на заповед
за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от
страна на И. Н. К. – нейна дъщеря.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които се
твърди да е извършен твърдения акт на домашно насилие. Посочва се, че на 02.08.2025
год. възниква скандал между ответницата и баща й Н., и т.к. ответницата често е
проявявала агресия срещу родителите си, и за да се успокои ищцата се съгласява двете
да подадат искова молба по реда на ЗЗДН срещу Н. К. , по която е образувано и
висящо гр. дело пред ЯРС, като е издадена заповед за незабавна защита. След
издаването й, ответницата по всякакъв начин ограничавала контактите между двамата
си родители. В последствие ищцата оттеглила молбата си за защита.
На 08.10.2025 год. агресивното поведение на ответницата спрямо ищцата
ескалирало, взела й чантата с документите, изхвърлила я в коридора , започнала да й
крещи и заплашила, че ако не се случаи това , което иска ще запали къщата.
Молителката се скрила и по-късно звъннала на тел. 112. След като разбрала, че
ответницата е напуснала къщата ищцата установила, че същата е взела всички ключове
за жилището. Молителката се страхувала, че ответницата може да осъществи заканата
си и да запали имота. Претендира се за издаване на заповед за незабавна защита по
изложени съображения.
Към молбата е приложена декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
1
3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от молителката и
упълномощен адвокат.
Ответницата оспорва иска лично и чрез процесуален представител. В депозиран
отговор оспорва фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба, ангажира
доказателства.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените
в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се
твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 08.10.2025 г. , пред родово и
местно компетентен съд.
Между страните е безспорно, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че същите се намират в роднинска връзка, а именно ответницата е
дъщеря на ищцата.
Установява се от служебно изготвените справки, че срещу ответницата няма
налагани мерки по реда на ЗЗДН, същата е осъждана в чужбина, а ищцата не е
осъждана.
Представени са и доказателства за висящо пред ЯРС, по настоящем пред ЯОС
производство образувано по искова молба на ищцата и ответницата против разпитания
в качеството на свидетел по настоящото дело Н. К., частично прекратено – протоколи
от проведени о.с.з., заповед за незабавна защита.
Видно от Индивидуална оценка на потребностите от КЦ – Я. , Оценка на риска
при жертва от домашно насилие и Протокол за психологическо оценъчно интервю,
ответницата, заедно с ищцата и нейна майка са настанени в КЦ – гр. Я. на 03.08.2025
год.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетеля
Н. К.- съпруг на ищцата и баща на ответницата, същевременно ответник по гр. дело №
****/25 по описа на ЯРС ,който в показанията си посочва, че не е бил свидетел на
случилото се на 08.10.2025 год., пресъздава разказаното му от ищцата, излага
опасенията и страховете си, вкл. какви са били отношенията между членовете на
семейството им през последните 20 години, както докато са живели във В., така и след
завръщането им в България.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
2
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото доказателства, че
е налице осъществено по отношение на ищцата психическо насилие на посочената от
нея дата – 08.10.2025 год.
Изложеното в исковата молба е пресъздадено в декларацията по чл.9,ал. 3 от
ЗЗДН , която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за
защита. В процеса не бяха ангажирани годни доказателства,които да оборят
декларираното от ищцата. Като такива не могат да бъдат ценени доказателствата
касаещи упражнено над самата ответница от другия й родител домашно насилие.
Предметните предели на производството обхващат изследване на твърдения акт на
насилие, с посочената фактическа конкретизация и касаещ единствено страните по
делото, като при преценката си съдът следва да вземе предвид и предходни актове на
насилие, ако е имало такива, но отново касаещи единствено страните по конкретното
дело, а не изобщо наличието на усложнени междуличностни и имуществени
взаимоотношения между членовете на семейството им.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка,
за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали
по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по
смисъла на чл. 2 от закона. Законът защитава правото на лична неприкосновеност,
независимо дали е налице неправомерно действие на пострадалия, с което да е
предизвикал насилие спрямо себе си .
При установеността на извършеното домашно насилие следва да бъде
преценено какви мерки съдът следва да наложи за да гарантира защитата на
молителката. Съдът намира, че следва да наложи на ответницата единствено мярката
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като следва да бъде предупредена да се въздържа от
упражняването на домашно насилие. Според настоящия състав констатирания с
настоящото съдебно решение акт на домашно насилие няма характер на такъв акт,
който да сочи на някакво трайно и сериозно агресивно поведение на ответницата.
Същевременно по делото не се събраха категорични доказателства за констатирани
други извършени актове на домашно насилие от ответницата. Както твърденията на
ищцата, така и показанията на разпитания свидетел, ценени по смисъла на чл. 172 от
3
ГПК и най-вече съобразени с факта, че свидетелят е ответник по дело по реда на ЗЗДН
образувано от ответницата, не установяват категорично трайно агресивно поведение
на ответницата, като такова не може да се прецени твърдението, че същата е
своенравна, иска да се налага, опитва се да дава съвети на родителите си и да се
намесва в живота им и т.н. Съдът намира, че се касае за случай на психическо насилие,
между много близки роднини, продиктуван от изострените отношения, като в този
смисъл е достатъчно ответницата да бъде предупредена за в бъдеще да се въздържа от
такова поведение спрямо молителката. Тази мярка съдът намира за справедлива и
съответстваща на степента на тежест на извършеното, като при съобразяване на
примерните критерии по ППЗЗДН приема,че в процесния случай е налице ниско ниво
на риск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, в тежест на
ответницата следва да се възложи заплащането на държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.7 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
ЗЗДН, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на В. Г. К., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от страна на И. Н. К., ЕГН ********** , КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА И. Н. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на В. Г. К..
ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава И. Н. К., че при неизпълнение на заповедта полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
4
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР – Т..
Решението може да се обжалва пред Ямболския окръжен съд в седемдневен срок ,
считано от 21.11.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5