РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Силистра, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря ГА.на Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Търговско дело №
20243400900044 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от М. К. А., ЕГН
********** и Р. А. А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес
гр.Тутракан, ул. “Александър Стамболийски” №80А против “БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление гр.София, ул.
“Московска” №19, обективно кумулативно и евентуално съединени искове
/след уточнение с молба вх. №4279/15.11.2024г./, както следва:
1/ за прогласяване нищожност на Договор за ипотечен кредит от
09.08.2016г., Споразумение от 16.01.2020г. и Споразумение от 23.12.2022г.,
сключени между „Банка” ДСК и М. и Р. А., на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.38 вр. чл.24, ал.1, т.7, 8, 9 и 10 и чл.25, ал.3 от ЗКНИП вр. чл.366
ЗЗД,
2/ в условие на евентуалност, за прогласяване нищожност на
договорни клаузи по Договор за ипотечен кредит от 09.08.2016г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД и М. и Р. А. – чл.7 и чл.7.1, 11, на основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146 вр. чл. 143, ал.1, вр. ал.2, т.11 ЗЗП,
3/ в условие на евентуалност, за прогласяване нищожност на
договорни клаузи от ОУ към Договор за ипотечен кредит от 09.08.2016г.,
сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М. и Р. А. – чл.9.1, 9.2.1, 9.2.4, 9.3.1, 9.3.2,
9.5, 9.12, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146 вр. чл. 143, ал.1, вр.
ал.2, т.11 ЗЗП,
4/ в условие на евентуалност, за прогласяване нищожност на
договорни клаузи в Приложение №2 към Договор за ипотечен кредит от
09.08.2016г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и М. и Р. А. „Условия за
1
ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Уют”– чл.9.1,
9.2, 10.1, 10.2, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. 146 вр. чл. 143, ал.1,
вр. ал.2, т.11 ЗЗП и
5/ иск за установяване между страните, че ищците не дължат на “Банка
ДСК” ЕАД сумите по Договор за ипотечен кредит от 09.08.2016г.,
Споразумение от 16.01.2020г. и Споразумение от 23.12.2022г. в размер на 33
935.10лв. – главница, законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2018г.
до окончателното изплащане на задължението /към 16.01.2020г. в размер на
84.83лв./, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
517/2018г. по описа на РС – Тутракан, на основание чл.124 ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 09.08.2016г. между „Банка ДСК” ЕАД
и М. К. А. и Р. А. А. е бил сключен договор за ипотечен кредит, по силата на
който банката им е предоставила кредит в размер на 37 400лв., а
кредитополучателите са се задължили да го погасяват чрез плащането на 240
броя месечни вноски в размер на 259.42лв., считано от 07.09.2016г. при лихва
от 5.5% съобразно погасителен план. Изпълнението на задълженията на
кредитополучателите е било обезпечено с договорна ипотека, съгласно
Нотариален акт №190, т.VI, рег. №4380, дело №722/2016г. на нотариус Анелия
Н.а – Раева, рег. №315 на НК.
На 22.10.2018г. в полза на банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК №713/22.10.2018г., а на 23.10.2018г. е издаден
изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 517/2018г. на РС – Тутракан – солидарно
срещу двамата кредитополучатели за следните суми: 35 393.75лв.- главница,
816.02лв. – договорна лихва за периода 07.06.2018г. до 18.10.2018г., 12.11лв. –
обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода 28.09.2018г. до
18.10.2018г., 182.35лв. – дължими заемни такси, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, 25лв. – внесена държавна такса и 150лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че изпратените от ЧСИ Георги Георгиев, рег.№767 ПДИ не са
връчени надлежно. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК не са подА. възражение
срещу заповедта за изпълнение, нито са подавА. в същия срок отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните вземания.
На 16.01.2020г. между „Банка ДСК” ЕАД и ищците е подписано
споразумение със срок до 10.09.2021г., с което страните са се съгласили, че
към 16.01.2020г., вкл. остатъчният размер на задълженията възлиза общо на 37
849.40лв., както следва: 35 393.75лв. – главница, законна лихва върху
главницата, считано от 22.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, която към дата 16.01.2020г. възлиза на 1514.43лв., 941.22лв. –
присъдени съдебни разноски и платени авансови такси на ЧСИ по
образуваното изпълнително дело. Ищците са се задължили да го погасяват
чрез плащането на 20 броя месечни вноски в размер на 320лв., считано от
10.02.2020г., като законната лихва продължава да се начислява.
На 23.12.2022г. между страните е подписано споразумение със срок до
2
29.09.2024г., с което са се съгласили, че към 23.12.2022г., вкл. остатъчния
размер на задълженията възлиза общо на 34 169.93лв., както следва: 35
393.10лв. – главница, законна лихва върху главницата, считано от 22.10.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, която към дата 16.01.2020г.
възлиза на 1514.43лв., 941.22лв. – присъдени съдебни разноски и платени
авансови такси на ЧСИ по образуваното изпълнително дело. Длъжниците са се
задължили да го погасяват чрез плащане на 20бр. месечни вноски в размер на
420лв., считано от 23.12.2022г., като законната лихва продължава да се
начислява.
В случая процесната заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е
издадена на 22.10.2018г., преди вменяване служебно задължение на съда /ДВ,
бр.100/2019г. чл.7, ал.3 ГПК и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК/ да следи за нА.чието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. в текста на
процесната заповед за незабавно изпълнение, по никакъв начин не е
обективирано извършването на такава служебна проверка.
Счита, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила
на пресъдено нещо не препятства правото на страната, потребител да поиска в
следващо производство съдът да се произнесе по действителността на
сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на
съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в
съответното производство установителни искове. Цитира практика в
изложения смисъл.
Навежда, че е нА.це несъответствие на процесния договор за ипотечен
кредит от 09.08.2016г. с императивни изисквания на чл.24, ал.1, т.7, т.8, т.9,
т.10 и чл.25 от ЗКНИП и Директива 2014/17/ЕС. В чл.7 е посочено, че
лихвеният процент е променлив и се формира от стойността на Софибор,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула + фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5.169%, при изпълнение на условията.
Посочени са параметрите на лихвения процент към момента на подписване на
договора ЛП – 5.5% =0.331 % /Софибор/ + 5.169 % /преференциална
надбавка/. Извежда, че това не е методика за определяне на лихвен процент,
тъй като не става ясно как ще се формира лихвата при евентуално отпадане на
преференциалната надбавка. Банката не посочва методика за формиране на
референтния лихвен процент, а направо посочва методика за формиране на
преференциален лихвен процент, поради което това представлява
неравноправна клауза, която е неясна и неразбираема.
Съгласно чл.7, изр. 2 от договора при нарушение на условията е
предвидено ЛП да се увеличи чрез увеличение на надбавката, съгласно
условията, като е посочено максимален размер на ЛП – 6-месечен
Софибор+6.19% /фиксирана надбавка/. Намира, че този максимален размер не
е методика за определяне на референтния лихвен процент, доколкото касае
максимално допустимия размер. Последният се определя и по различен начин
от посочения променлив лихвен процент „с преференциални условия” по чл.7,
изр.1, където единият компонент е Софибор, а изр. 2 – 6-месечния Софибор.
3
Освен това е посочено, че изцяло или частично се променя преференциалния
лихвен процент, което води до неяснота. В този случай се въвежда и нов вид
фиксирана надбавка „стандартна”, като не е ясно по кой стандарт е надбавката
и какво значение е вложено в нея.
В чл.7.1 е посочено, че лихвения процент се променя с промяната на 6-
месечния Софибор, но не става ясно, дА. се има предвид промяна на
преференциалния лихвен процент или на лихвения процент. Въвежда се израз
– отрицателна стойност на „съответния лихвен индекс”, който е неясен и
неразбираем.
Определя за неравноправна и клаузата, че когато лихвения индекс е по-
малък от 0% следва да се приема за %, като по този начин се въвежда
минимална лихва в размер на 6.169% или размера на фиксираната стандартна
надбавка съответно намалена, в случай на изпълнение на условията. По този
начин се въвежда минимален праг на лихвен процент, във вреда на
потребителите.
Недействителни приема, че са и клаузите на чл.9.1, изр.2 на ОУ, в
частта „в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс,
същата се приема за стойност 0%”, както и чл.9.2.1, 9.2.4, 9.3.1, 9.3.2, 9.5, 9.12.
Кредиторът не е посочил в нито една клауза размера на надбавката,
която е непроменлива компонента на лихвения процент, с което е нарушено
императивното изискване на чл.24, ал.1, т.8 ЗКНИП относно предоставянето в
договора на информация за всички приложими лихвени проценти при
различни обстоятелства. На практика са били въведени две променливи
компоненти – променлив Софибор и надбавка в непосочен размер, приложима
към договори за жилищни/ипотечни кредити. През периода на действие на
договора банката може да определя различни по размер надбавки по
предлаганите от нея кредити и при липса на посочен размер на надбавката в
договора се оказва, че при отпадане на преференциите относно размера на
надбавката, РЛП може да бъде определян от кредитора с участието на
компонента „надбавка” в променливи размери през различни периоди.
Видно от чл.8 от договора не е посочен ГПР, заедно с подробна
информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита, в
нарушение на чл.24, ал.1, т.9 ЗКНИП.
Съгласно обявеното на 16.03.2017г. решение на УС на БНБ, считано от
01.07.2018 БНБ преустановява изпълнение на дейностите, свързани с
изчисляването и публикуването на справочните индекси Софибор и Софибид.
Следователно, от 01.07.2018г. лихвеният индекс /бенчмарк/ Софибор вече не
се прилага, а банките на основание чл.25, ал.6 и 7 от ЗКНИП следва да
приложат план за действие, изготвен съобразно чл.28, §2 от Регламент
/ЕС/2016/1011 на ЕП и на Съвета от 08.06.2016г. относно индекси, използвани
като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори
или за измерване на резултатите на инвестиционните фондове и за изменение
на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент /ЕС/ №596/2014г./ОВ, L
171/1 от 29.06.2016г., за което уведомява потребителя. Твърди, че „Банка ДСК”
4
ЕАД не е изпълнила вменените й задължения и изискването на чл.24, ал.1, т.8
и чл.25, ал.3, вр. ал.1 ЗКНИП, тъй като останалата част от срока на действие
на договора липсва каквато и да е яснота за потребителя как ще се определя
лихвения процент, какви ще са условията и начините на промяната му. Счита,
че горепосочените задължения на кредитора не отпадат независимо от
предвидената в чл.9.2.4 от ОУ възможност за банката да запази размера на
лихвения процент към този момент и да не уведомява писмено потребителя за
промените в РЛП, в това число и за промените в методиката за определяне на
РЛП, а само да ги обяви със съобщение на видно място в поделенията на
банката и на интернет страницата. Не са изготвяни и нови погасителни
планове, с което процесния договор не отговаря на чл.24, ал.1, т.7 ЗКНИП.
С гореизложеното обосновава нищожност на договора, на основание
чл.38 от ЗКНИП, като при приложение на чл.39 ЗКНИП и съобразявайки
направените погашения до настоящия момент в размер на 42 000лв., то
чистата стойност на кредита от 37 400лв. е изплатена изцяло. На основание
чл.366 ЗЗД сключените споразумения от 16.01.2020г. и 23.12.2022г. също
счита за нищожни.
Излага, че клаузите чл.9.1, 9.2, 10.1 и 10.2 от Приложение №2 към
договор за ипотечен кредит от 09.08.2016г. са неравноправни, доколкото са
част от определянето на лихвения процент по договора, а тези по чл.7 и 7.1, 11
са неравноправни, на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.11 от
ЗЗП. Клаузите чл.9.1, 9.2.1, 9.2.4, 9.3.1, 9.3.2, 9.5 и 9.12 от ОУ са
неравноправни, на основание чл.146, ал.1 вр. чл.143, ал.1 вр. ал.2, т.11 от ЗЗП.
Оспорените договорни клаузи са недействителни и с тях се определя основния
предмет на договора и са от съществено значение за изчисляването на
възнаграждението дължимо от потребителите, което води както до нищожност
на самите клаузи, така и до нищожност на самия договор и споразуменията.
Обявяването им за нищожни отново ще доведе до липса на задължения по
договора за кредит, тъй като кредитополучателите са извършили плащания в
размер на 47 000лв. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с
който оспорва исковата молба като недопустима, в евентуалност
неоснователна. Излага, че не е нА.це абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск. ПДИ са
връчени редовно на длъжниците, което се извежда и от твърдението им, че не
са възразили в срока по чл.414 ГПК, а с това и се стабилизирала издадената
заповед за изпълнение и се получава крайният ефект на окончателно решен
правен спор относно съществуването на вземането близък до силата на
пресъдено нещо. С това се преклудира възможността вземанията да се
оспорят по-късно, чрез иск, основан на възражения, които са могли да бъдат
релевирани в производство по чл.422 ГПК. Счита, че правото на потребителя
не е абсолютно, че правото на Съюза не задължава национална юрисдикция да
не прилага вътрешноправните процесуалноправни норми, които придават на
5
дадено решение сила на присъдено нещо, дори и ако това не би позволило да
се отстрани допуснато с решение нарушение на разпоредба, съдържаща се в
Директива 19/13//ЕИО, независимо от естеството на това нарушение.
Съществуват два начина за определяне на възнаградителната лихва,
която е израз на възмездния характер на договора за банков кредит. Първият
начин е фиксирането й като точно определен процент за целия период на
договора. Вторият начин е променлива лихва. Същата се състои от два
компонента, а именно стойност на 6-месечния Софибор и надбавка /марж/ над
него. Видно от чл.6 от договора е уговорен променлив лихвен процент, който
към дата на сключване на договора е 5.5% годишно, формиран от стойността
на 6-месечния Софибор 0.331% и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 5.169%. Изрично е било уговорено между страните, че в случай че
се нарушат условията, въз основа на които се прилагат преференциите, то
преференциалната надбавка се възстановява в своя стандартен размер към
датата на сключване на договора – 6.169%. Уговореният преференциален
лихвен процент бил по повод заявка, подадена от М. А., който посочил, че ще
заплаща 2 бр. услуги с месечно плащане от разплащателна сметка, открита
при ответника и заявил, че ще ползва „ДСК Директ”, като посочил, че
осигурява по разплащателната си сметка месечни постъпления от работна
заплата/пенсия, което довело до прилагане на фиксирана преференциална
надбавка в размер на 1% по –нисък от стандартната. В чл.7 ясно е посочено, че
при неизпълнение на условията кредитополучателят губи правата си да
ползва преференциите.
В общите условия са фиксирани периодите и процедурата за промяна
на лихвения процент, която е обвързана от промяната в шестмесечния
Софибор. Уговорен е и начин за уведомяване на кредитополучателите за
настъпилата промяна. В раздел III, т.9.2.4 от ОУ е посочено, в случай че
индексът престане да съществува лихвеният процент по заварени договори,
базиран на Софибор и надбавка, ще се формира по друг подробен публично
достъпен индекс и надбавка, като общият лихвен процент не се променя към
момента на замяната. В този случай Банката уведомява кредитополучателя за
стойността на новата лихвена база със съобщения на видно място на Банката и
на интернет страницата на Банката. Ответникът твърди, че е отчел
извършената промяна, касаеща преустановяването от БНБ на индекса
Софибор, считано от 01.07.2018г., който се заменя с нов – стойността на
индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинства със срок над 1 ден и 2 години”. Информацията относно
промяната на индекса е публикувана на интернет страницата на „Банка ДСК”
АД, която е била достъпна както към датата на преустановяване на индекса
„Софибор”, така и към момента.
За неоснователно счита и възражението, че не бил посочен годишен
процент на разходите по кредита, който видно от погасителния план е 5.85%, а
в раздел III, т.9.12 и т.9.13 са описани компонентите, които са включени в него.
Отделно, излага, че дори да са нА.це неравноправни клаузи, то на
6
основание чл.146, ал.5 ЗЗП нищожността на клаузи в договора не води до
нищожност на целия договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи.
Моли за прекратяване на производството, в евентуалност за отхвърляне
на исковите претенции.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват,
не изпращат процесуални представители. Постъпили са становища по хода на
делото и писмена защита от ответника, с която се поддържат наведените
твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото
доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба,
прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от представен Договор за ипотечен кредит от
09.08.2016г. се установява, че между ищците, в качеството на
кредитополучатели и ответника, в качеството на кредитодател е сключен
договор за кредит в размер на 37 400лв., със срок на издължаване на кредита
240месеца, считано от датата на неговото усвояване и падеж на вноската всяко
7-мо число на месеца. Съгласно чл. 7 от договора, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 5.50% годишно, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.331%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на
5.162 % при изпълнение на условията по програма „ДСК Уют”. В същия член
е предвидено, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи
правото си да ползва преференциите си изцяло или частично и приложимият
лихвен процент са увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно
условията, като максималният размер до който може да достигне до
променлив лихвеният процент, формиран от 6-месечен SOFIBOR към
съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 6.169%. ГПР е
в размер на 5.85%.
За обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателите по договора за кредит е учредена ипотека върху техен
собствен имот – къща в гр.Тутракан, ул. „Александър Стамболийски” №80А, с
ид.№ 73496.500.1765.2 с нотариален акт № 190, том VI, рег. № 4380, дело
№733/2016г. по описа на нотариус Анелия Н.а-Радева.
Представени са Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни
кредити на физически лица и погасителен план с данни за датата на вноската,
лихвен процент, оставаща главница, размер на погасителната вноска, размер
на лихва, размер на такса, както и пълния размер на погасителната вноска.
В полза на Банка ДСК е издадена заповед №713/22.10.2018г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. №517/2018г. по описа на РС – Тутракан за
солидарно заплащане от ищците на сумата от 35 393.75лв. – главница,
816.02лв. – договорна лихва за периода 07.06.2018г. до 18.10.2018г., 12.11лв. –
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода 28.09.2018г. до
18.10.2018г., 182.35лв. – дължими заемни такси, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда /22.10.2018г./ до окончателното
7
изплащане на вземането.
Между страните е сключено споразумение от 16.01.2020г., с което
предвид снабдяване на банката с изпълнителен лист, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение от 22.10.2018г. за сума в размер на 36 579.23лв. срещу
солидарно отговорните ищци и с оглед събиране на присъдените по
изпълнителния лист суми по изп. дело № 1083/2019г. по описа на ЧСИ Георги
Георгиев, рег. № 767 при КЧСИ, с район на действие ОС –Силистра, се
съгласяват, че към датата на подписване на споразумението остатъчният
размер на задълженията са, както следва: 35393.75лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от 22.10.2018г. /датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
задължението, която към 16.01.2020г. е в размер на 1514.43лв. и 941.22лв. –
присъдени съдебни разноски и платени авансови такси на ЧСИ по
образуваното изп. дело, както и други дължими към ЧСИ такси, подлежащи
на определяне от последния. Считано от 10.02.2020г. длъжниците се
задължават да заплащат до 10то число на месеца сума в размер на 320лв., за
период от 20 месеца.
На 23.12.2022г. е сключено споразумение между страните, с което се
съгласяват, че към датата на подписване на споразумението остатъчният
размер на задълженията е, както следва: 33935.10лв. – главница, законна лихва
върху главницата, считано от 22.10.2018г. /дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на
задължението, която към 23.12.2022г. е в размер на 84.83лв. и 150лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Считано от 23.12.2022г. длъжниците се
задължават да заплащат на кредитора до 20то число на всеки месец сума в
размер на 450лв., за период от 20 месеца. Заедно със сумата по т.2 ежемесечно
длъжниците се задължават да заплащат и всички нормативно установени,
начислени и дължими разноски по изпълнителното дело №1083/2019г. по
описа на ЧСИ Георги Георгиев.
Приобщено към доказателствата е изискан препис от изп.дело №
20197670401083 по описа на ЧСИ Георги Георгиев, с рег. № 767,
преобразувано под №20258320404900 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов, с
рег. №832 /л.83 и сл./.
В приложеното по делото ч.гр.д.№517/2018г. по описа на РС - Тутракан,
се намира уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
както и разписки за връчването му на 19.09.2018г. на кредитополучателите
/л.12 и 13/.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено. В заключението
вещото лице е посочило, че считано от 06.07.2018г. е преустановено
редовното погасяване на кредита. Последното извършено плащане по
договора, преди обявяването му за предсрочно изискуем, е отразено на
28.09.2018г., когато е платена сумата от 4лв. от М А.. След тази дата по
договор има три броя просрочени пълни вноски по главница и лихва, всяка
8
една в размер на 273.62лв., с падежни дати 07.07.2018г., 07.08.2018г. и
07.09.2018г. и няма данни за погасяване на суми. Тоест, към датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно датата, на която е
връчено уведомлението на ищците /19.09.2018г./, е спазено изискването на
чл.20.2 от ОУ – допусната забава повече от 90 дни.
Към дата 17.10.2018г. размера на непогасената главница е в размер на
35 393.75лв., възнаградителна лихва в размер на 816.02лв., обезщетение за
забава в размер на 3.58лв., начислени заемни такси в размер на 120лв. В
съдебно заседание вещото лице изчислява размера на дължимите суми към
19.09.2018г., като сочи, че главницата остава непроменена.
Общият размер на погасените суми по договора за ипотечен кредит от
09.08.2016г. до 19.10.2018г., датата на която е изпратено заявлението по чл.417
ГПК до РС – Тутракан е в размер на 6 244.02лв., от които 2006.25лв. погасена
главница, 3716.06лв. – договорна лихва, 1.24лв. –погасена наказателна лихва,
310.50лв. – платени такси /такса за разглеждане и одобрение 93.50лв., такса за
оценка 209.97лв./, 83.68лв. - застраховка живот и 126.29лв. – застраховка на
имущество.
Общият размер на погасените суми след 19.09.2018г., или след
образуване на изпълнителното производство, е в размер на 28 815.20лв.,
включващи 3816.89лв. – погасена главница, 22481.54лв. – погасени лихви,
1762.30лв. – съдебни разноски, 601.46лв. – платени такси /120лв. - такса
изискуемост и 481.46лв. – такси по изпълнителното дело/ и 153.01лв. –
платени разходи за застраховка.
Или, общо заплатената сума от датата на сключване на договора до
изготвяне на заключението са погасени суми в размер на 35 059.22лв.
ГПР вещото лице е изчислило в два варианта. При първия ГПР е в
размер на 5.85% и съвпада с посочения в погасителния план към договора,
включвайки еднократна сума от 285.50лв. –такса за проучване и одобряване на
кредит, 25лв. – еднократна сума, представляваща такса за вписване на
договорна ипотека и месечна такса в размер на 2.15лв., заложена в изготвения
погасителен план, касаеща такса за обслужване на банковата сметка. Във
втория вариант ГПР е в размер на 6.24% и са включени и разходи за
застраховане на недвижимо имущество, обезпечение по процесния кредит и
застраховка по Групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит”.
Излага се от вещото лице, че на 29.06.2018г. в сайта на банката е
публикувано Уведомление за замяна на Софибор, използван при определяне
на лихвата по кредити на физически лица в лева /Приложение №1/, в което се
съобщава, че БНБ преустановява дейностите, свързани с изчисляването и
публикуването на индекса Софибор. Затова, считано от 01.07.2018г., Банка
ДСК заменя използвания лихвен индекс „6-месечен Софибор” като
референтен лихвен процент по кредити на физически лица в лева с нов, равен
на стойността на индикатора „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинствата със срок над 1 ден до 2 години” и
9
изравнителен дисконт, като крайният лихвен процент, по който се изчислява
дължимата лихва. Считано от 01.07.2018г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение /18.10.2018г./
размера на лихвения процент, по който се изчислява дължимата лихва е с
непроменени стойности в размер на 6.332%.
Установява се, че промяната на лихвения процент в периода на
договора се е променяла, съобразно промените в 6месечния Софибор, а
именно: - считано от 17.08.2016г. лихвения процент е 5.5%, - от 16.07.2017г. е
в размер на 5.437%, - от 16.01.2018г. е в размер на 6.332%, като се отчете, че са
отпаднА. преференциалните условия, поради неизпълнение на условията и –
от 01.07.2018г. 6.332%.
При така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Производството по делото е образувано по обективно и субективно
кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и
чл.124 ГПК.
Ищецът следва да установи положителните факти, на които се
основават релевираните от него пороци на атакуваните сделки, както и
погасяване на чистата стойност на кредита, а в тежест на ответника е да
установи вА.дността на процесните договори и по-конкретно тяхното
съответствие с императивните съдържателни изисквания и с добрите нрави,
изпълнение на задълженията си, произтичащи от императивните правила за
защита на потребителите и индивидуалното договаряне на условията по
договорите.
С Определение №39/07.03.2025г. съдът е взел отношение по
допустимостта на предявените искове и е указал на страните, че ще се
произнесе по неравноправния характер на клаузите по договора.
От гореописаните ангажирани по делото писмени доказателства по
категоричен начин се установява нА.чието на сключен договор за банков
кредит между “БАНКА ДСК” ЕАД и М. К. А., ЕГН ********** и Р. А. А.,
ЕГН **********, двамата като кредитополучатели. Не е нА.це спор между
страните и за усвояване на кредита.
Спори се относно нА.чието на неравноправни клаузи по договора,
водещи до неговата недействителност в цялост или в част.
След извършен анА.з на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на ищците, съдът приема, че той има
характер на потребителски, а от своя страна ищците, като физически лица се
явяват потребители, на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на
потребителите и § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП.
Договорът попада в приложното поле на Закона за кредитите за
недвижими имоти за потребителите /обн. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г./ и Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно нормата на чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени
изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 – 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът
10
за кредит е нищожен. На основание чл. 39 от ЗКНИП, когато договорът за
кредит е обявен за нищожен от съда, потребителят дължи връщане на сума,
равняваща се на общия размер на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дА. процесният
договор съответства на материалноправни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Съгласно чл.24, ал.1, т.7-10 от ЗКНИП договорът за кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа: условията за погасяване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; лихвения процент по кредита, с изрично посочване дА. е
фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; годишен процент на разходите по кредита заедно с
подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по
кредита за потребителя.
Не се установява нищожност на договора поради противоречието му с
чл.24, ал.1, т.7 от ЗКНИП. Неразделна част от договора за кредит е
погасителен план, подписан от кредитополучателя, в който се съдържа
подробна разбивка на дължимите погасителни вноски, в това число главница и
лихва, както и общите им размери към края на договора за кредит. В този
смисъл, съдът намира, че е спазено изискването на цитираната разпоредба.
По отношение на взетите предвид разходи, включени в общите разходи
по кредита за потребителя, съдът съобразява разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 и
чл. 29 от ЗКНИП, съгласно които договорът за кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин. Видно от съдържанието на т.9.12 от ОУ
към договора са посочени разходите, които са включени в ГПР. Видно от
приложения по делото погасителен план, непосредствено след него са
посочени допълнителните допускания, които ответникът е взел предвид при
изчисляване на ГПР. В т.9.13 е предвидено, че ГПР включва и разход за
имуществена застраховка на обезпечението в размер съгласно сключен от
кредитополучателя застрахователен договор с избран от него застраховател.
Този разход става част от ГПР, когато стане известен на банката – след като
кредитополучателят, в зависимост от вида на кредитния продукт, представи
първата оригинална застрахователна полица. Банката посочва новия ГПР в
11
първия погасителен план, който се предоставя на кредитополучателя, след
получаване на полицата.
Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП е въведено, за да гарантира,
че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
Според легалната дефиниция на параграф 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП "общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за кредит за недвижим имот,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по- специално застрахователните премии, в случаите, когато
сключването на договора за допълнителна услуга е задължително условие за
получаване на кредита или за получаване на кредита при предлаганите
условия. Посочването на допълнителните задължения, които възникват по
договора за кредит /задължително сключване на договор за застраховка или на
друг договор за допълнителна услуга, задължение за откриване на сметка по
кредита и други/ също е въведено като задължително изискване на
съдържанието на договора- чл. 24, ал. 1, т. 16 от ЗКНИП.
Според т.13.5 от ОУ към договора предоставеният като обезпечение
недвижим имот трябва да бъде застрахован, съгласно изискванията на
кредитора, както и да му предостави оригиналните застрахователни полици.
Доколкото застраховката е задължително условие за сключване на
договора, тя представлява разход по кредита и трябва да е включена в ГПР, а
оттук - и в погасителния план, защото вноските са за сметка на
кредитополучателя. Дори и да се приеме, че размерът на застрахователната
премия досежно договорът за имуществена застраховка не е бил ясен към
датата на сключване на договора за кредит – 09.08.2016г. /съобразно
изложеното в т.9.13 от ОУ и датата на сключването на договора за
имуществена застраховка – 17.08.2016г./, то изнасянето на това изискване за
последващ момент и по-късното установяване на размера на този разход по
същество води до невъзможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора /чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП/.
Ирелевантно е обстоятелството дА. в последващ ПП тази информация ще
бъде отразена в ГПР, а и в случая това не е направено, с оглед изявлението на
вещото лице, че нов ПП не му е представен.
Видно от депозирано от М. К. А. „Съгласие за включване в групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с
банков кредит““ от 09.08.2016г. /приложено към заключението на вещото
лице/, същото е обвързано с искане №10036068/28.07.2016г. за кредит от
„Банка ДСК“ в размер на 37 400лв., като застраховател е посочен „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, а застраховащ „Банка ДСК“ ЕАД. Установява се и
размерът на застрахователната премия, която е 0.220% от застрахователната
стойност, или 0.220% от 37 400лв. – 82.28лв.
Когато една принципно лична застраховка не е била търсена от
12
кредитополучателя за задоволяване на собствените му нужди от допълнителна
сигурност срещу неблагоприятни промени в здравословното му състояние и
загуба на живота му, а напротив, е била сключена в хода на преддоговорни
отношения при избор на подходящ кредит по повод на предложени параметри
на кредит, волята на кандидата за застраховане не е била свободна. НА.це
е обусловеност и взаимосвързаност на двете сделки. Застрахователната услуга
се уговаря от клиент – кандидат за финансиране в полза на банка за покритие
само на риск от намаляване или изключване на възможност за реА.зиране на
нА.чните към кандидатстването трудови доходи, чрез изплащане на части или
цял остатък от задълженията по конкретен, планиран, но несключен още
кредит.
Едва след едновременното довършване на обвързването на кандидата с
условия на кредитната сделка и решението на застрахователя /търговец,
несъмнено свързан с банката/, дадено чрез агента му - същата банка, се издава
и застрахователната полица с конкретизираните параметри на дължими
плащания. Такава застраховка е типично заместващо обезпечение на
финансов риск /чл. 383 КЗ/ в полза на самия агент на застрахователя, който е и
кредитор на застрахования длъжник, а това обстоятелство само по себе си
налага категоричен извод, че "доброволната" застраховка е била избрана от
потребителя като част от пакетно предложение на кредитора /в този смисъл и
Решение №270/18.10.2024г. по втд №242/2024г. по описа на Апелативен съд -
Варна/.
При това положение не може да има съмнение, че обезпечението чрез
застраховка е допълнителна услуга, наложена на потребителя в резултат на
преговорите за предоставяна на кредита и затова и застрахователните премии
са част от общите разходи по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗКНИП.
Изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП е изпълнено, когато не само е
посочен ГПР, но и когато този процент е действителен и съответства на
поетите от потребителя задължения за заплащане на разходи по договора за
кредит. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът
съответства на неговите потребности и финансово състояние, и
въздействието, което може да окаже върху него, съответно да направи
осведомен и икономически обоснован избор дА. да го сключи, като в този
смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО:
да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този
процент. Поради това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР. Следва да се отбележи и че отразяването в договора за
кредит на по- нисък от действителния ГПР /предвид невключването на
застрахователните премии/ представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6 § 1 от
13
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е
възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай
не би взел. В процесния случай липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му, предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск, сам по себе си, е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е нищожен в неговата цялост, на
основание чл. 38 от ЗКНИП, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП вр. с чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
При така установеното основание за недействителност, остават
безпредметни всички останА. доводи, поддържани в исковата молба, за други
закононарушения, които биха довели до същия резултат.
Гореизложеното обуславя извод за основателност на предявения иск за
обявяване нищожността на сключения договор за кредит от 09.08.2016г.,
поради което следва да се уважи.
Съгласно чл. 366 ЗЗД спогодбата върху непозволен договор е нищожна,
поради което процесните Споразумение от 16.01.2020г. и Споразумение от
23.12.2022г., сключени между „Банка” ДСК и М. и Р. А. са недействителни.
Поради уважаване на предявените главни искове за прогласяване на
нищожност на договора за кредит и сключените впоследствия споразумения,
не следва да се разглеждат предявените, при условията на евентуалност,
искове за нищожност на уговорените в договора клаузи.
Що се отнася до кумулативно предявеният отрицателен установителен
иск за установяване между страните за недължимост на претендираното от
„Банка ДСК” ЕАД задължение, настоящият състав намира следното:
Установява се от заключението на вещото лице, че за периода от
09.08.2016г. до датата на изготвяне на заключението, заплатените от
кредиполучателите суми са в размер на 32 815.46лв., като се изключи сумата
от 1762.30лв. - платени съдебни разноски и 481.46лв. - платени такси по
изпълнителното дело, доколкото същите не произтичат пряко от оспореното
материално правоотношение. Или, при дължима чиста главница, в резултат
приложението на чл.39 от ЗКНИП и погасителни плащания в размер на 32
815.46лв. дължимата главница се равнява на 4584.54лв.
Горното обосновава извод за основателност на исковата претенция до
размер на 29 350.56лв., в която част подлежи на уважаване, ведно със
законната лихва, и неоснователност, респективно подлежаща на отхвърляне за
горницата от 29 350.56лв. до предявения размер от 33 935.10лв. – главница.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане,
представените доказателства, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в общ размер от 208.58лв., от
които 168.05лв. – депозит за вещо лице, 40.53лв. – юрисконсултско
14
възнаграждение, определено от съда, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК вр. чл.
25, ал. 1 от НЗПП.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати съразмерно с уважената част от исковете сумата от 2670.02лв., в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Силистра,
представляваща държавна такса.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявени искове от М. К. А., ЕГН ********** и Р.
А. А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр.Тутракан, ул.
“Александър Стамболийски” №80А против “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление гр.София, ул. “Московска”
№19 нищожността на Договор за ипотечен кредит от 09.08.2016г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на кредитодател и М. А. и Р. А., в
качеството на кредитополучатели, както и сключените във връзка с него
Споразумение от 16.01.2020г. и Споразумение от 23.12.2022г. между
„Банка” ДСК, от една страна и М. и Р. А., от друга, на основание чл.26, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.38 вр. чл.24, ал.1, т. 9 от ЗКНИП вр. чл.366 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
“БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление
гр.София, ул. “Московска” №19, че ищците М. К. А., ЕГН ********** и Р. А.
А., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр.Тутракан, ул. “Александър
Стамболийски” №80А НЕ ДЪЛЖАТ на банката заплащане на сумата от 29
350.56лв. /двадесет и девет хиляди триста и петдесет лева и петдесет и
шест ст./ по Договор за ипотечен кредит от 09.08.2016г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД, в качеството на кредитор и М. А. и Р. А., в качеството на
кредитополучатели и сключените във връзка с него Споразумение от
16.01.2020г. и Споразумение от 23.12.2022г., ведно със законна лихва върху
главницата от 29 350.56лв., считано от 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 517/2018г. по описа на РС – Тутракан, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за установяване недължимост за горницата над уважения
размер от 29 350.56лв. /двадесет и девет хиляди триста и петдесет лева и
петдесет и шест ст./ до предявения размер от 33 935.10лв. /тридесет и три
хиляди деветстотин тридесет и пет лева и десет ст./, представляваща
остатъчен незаплатен размер от чистата стойност по Договор за ипотечен
кредит от 09.08.2016г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на
кредитор и М. А. и Р. А., в качеството на кредитополучатели, на основание
чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН ********** и Р. А. А., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр.Тутракан, ул. “Александър Стамболийски”
№80А ДА ЗАПЛАТЯТ на “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със
15
седА.ще и адрес на управление гр.София, ул. “Московска” №19 сумата от
208.58лв. /двеста и осем лева и петдесет и осем ст./ , представляваща сторени
в исковото производството разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес
на управление гр.София, ул. “Московска” №19 ДА ЗАПЛАТИ на Окръжен
съд – Силистра сумата от 2670.02лв. /две хиляди шестстотин и седемдесет
лева и две ст./, представляваща дължима за производството държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
16