Р Е
Ш Е Н И Е № 731
05.06.2019г, гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 368/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба от адв.П.М.К.-Б., като процесуален представител на Й.Д.Д. и Г.В.Д. ***
против Решение по гр.д. № 3838/ 13.11.2018г. постановено по гр.д.№ 17218/2017г.
по описа на ПРС – 14 гр.с., в частта, в която
е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против М.М.Х. иск за разликата над сумата
6 720,54 лева до сумата 9 243 лева, претендирано обезщетение за подобрения,
извършени в първи жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ IХ-393, кв. 180, по регулационния план на
гр. С., включваща
и обезщетение за подобренията за оформяне на тераса,
както и в частта, в която е уважен предявеният от М.М.Х. *** жалбоподателите
насрещен иск за сумата от 8786 лева- главница, представляваща
обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползване без правно основание
на първи жилищен етаж на същата двуетажна жилищна сграда регулационния план на гр. С. за периода от
14.02.2013 г. до 18.07.2017 г., ведно с 1/2 ид.ч. от общите части, избите и
стълбището. Сочи се неправилност, необоснованост и постановяване на обжалваното
решение в противоречие с доказателствата по делото във връзка с приетата от
съда увеличена стойност на имота по втората по делото допусната СТЕ , даваща
увеличена стойност на имота в размер на 7 707 лева, по която при
определяне на тази сума вещото лице се е ръководело от отразените в молбата на
ответницата липси и повреди, което се
счита неправилно от жалбоподателите, при което чрез увеличение процента на
обезценяване поради експлоатация е довело до повторно намаление, което от друга
страна било в резултат на промените настъпили в дограмата след предаване на
владението, в каквато насока се изразява несъгласие със заключението на в.л. в
тази му част; поддържа се доводът, че посочените
обстоятелства настъпили след предаване владението на ответницата, в каквато
насока се цитират от жалбоподателите доказателства по делото в
първоинстанционното производство; по отношение на уважения от съда насрещен иск
на ответницата се счита наличието на противоречивост и нарушение на материалния
закон на решението в тази му обжалвана част с довод за липса на изискуемото се
по чл.59 ЗЗД неоснователно разместване на блага, тъй като владението е
установено със съгласието на собственика на вещта и докато трае, владелецът не
дължи обезщетение на собственика, отделно от което се изтъква, че ответниците
по насрещния иск са били поканени от ищцата да ползват и живеят безвъзмездно в
процесния етаж, съответно ползвали са етажа безвъзмездно, за което
жалбоподателите сочат съответни доказателства в първоинстанционното
производство и в каквато насока поддържат тезата за наличие на фактическия
състав на заем за послужване по силата на чл.243 ЗЗД като вид безвъзмезден
договор, както и становището, че дори и да е настъпило имуществено разместване
, то същото е станало със съгласието на М.Х.. ; предявеният насрещен иск се
счита за недоказан по размер и прекомерен, в каквато насока се счита, че не са
били взети предвид доказателствата относно състоянието на имота преди
подобренията.
Постъпил е писмен отговор
от адв.Т.К., като пълномощник на М.Х., с който се оспорва основателността на
въззивната жалба по съображенията: оспорва се качеството на „владелци“ на
жалбоподателите въз основа на поддържаното обстоятелство, че жалбоподателите били поканени временно да
живеят при нея докато си намерят жилище и се преместят, доколкото всички били
наясно, че имотът е лична собственост на М.Х.; последната не е обещавала да
прехвърли правото на собственост върху имота, за което се позовава на
доказателства по делото; ищците не оспорват
собствеността на М., нито на новите приобретатели и твърдят, че са
упражнявали само и единствено фактическа
власт върху имота, поради което същите се явяват държатели на имота, а
квалификацията им е като недобросъвестни владелци, а в последствие - на
основание договор за заем за послужване. В тази насока се цитират събрани
доказателства по делото, изхожда се от разпоредбата на чл.68 ЗС; изразява се
съгласие с приетото от районния съд позоваване на приет по делото
приемо-предавателен протокол и гласни доказателства относно наличие на разлика
в състоянието на имота към момента на изготвяне на експертизата и момента на
предаване владението на имота; във връзка с направено искане на тази страна в
първонстанционното производство за спиране на производството по делото с оглед
наличието на идентичен по предмет , но с различни страни спор в
първоинстанционния съд, предмет на разглеждане, се мотивира становище относно
депозирано по цитираното дело заключение на вещото лице С. Ж. като отразяващо
действителната увеличена стойност на имота в резултат на извършените от
насрещните ищци подобрения като цяло в по-нисък размер; излагат се съображения
и по уважения на тази страна насрещен иск и присъденото й обезщетение, като се
оспорват възраженията на жалбоподателите
относно недоказаността му по основание и размер.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с
доводите на страните и на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.259, ал.1 ГПК двуседмичен срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по чл.74, ал2 във връзка с чл.72,
ал.1 ЗС от Й.Д.Д. и Г.В.Д. *** против М.М.Х. *** присъждане на сумата за
разликата от 6720,54 лева до 9 243 лева, претендирана увеличена стойност
на описания недвижим имот в резултат на извършени подобрения по време на упражнявана
от ищците фактическа власт в периода 2003г. – 2017г. Искът се основава на
обстоятелствата, че след закупуване на имота през 2002 г от ответницата, ищците
били поканени от ответницата да живеят при нея в имота, като им била предадена
фактическата власт върху него, който същите държали като свой. Било обещано от
ответницата впоследствие да прехвърли
имота на ищците.
С постановеното по делото решение на районния съд искът е
уважен за сумата до размера от 6720,54 лева , с която е приет за доказан по
основание и размер искът за настъпило увеличение на стойността на процесния имот в резултат на
подобренията -
поставяне на алуминиева и ПВЦ дограма, ремонт на канализация в тоалетна и
поставяне на теракота, смяна на входна врата, поставяне на тапети и боядисване
на тавани, ремонт в кухня и преустройство на отоплителната инсталация да
обслужване единствено първия етаж с поставяне на нов котел на твърдо гориво, в
която част решението е влязло в законна сила.
С жалбата по
първоначално предявения иск в отхвърлената му част за размера от 6720,54 до
9 243 лева ищците формулират оплакване, че необосновано е било кредитирано
второто допълнително заключение на вещото лице В.Р.. Видно от това заключение
по СТЕ видовете СМР – грундиране с латексов грунд стени и таван кухня,
извършени в периода 2012г. – 2013г. не са включени като подобрения, които
увеличават стойността на имота / позиция №№18 и 19 от
табличната част на заключението/. По отношение на тези видове СМР
е уточнено от вещото лице при изслушването му / с.з. 10.07.2018г./ , че към
момента на огледа на процесното помещение – кухня, е налице нарушено грундиране
поради демонтаж на кухненските шкафове, което в резултат води до необходимост
от ремонт на помещението. На следващо място относно заявеното като подобрение,
датиращо от периода 2003-2004г. – доставка и монтаж на мивка фаянсова тоалетна не е включена като
стойност, в резултат на което да се увеличава стойността на имота поради
констатацията на вещото лице, че такава при огледа не е била налична. По отношение на претендираните за
остойностяване СМР – монтаж подов отводнителен сифон тераса, PVC –тръба, включена в
канализация, циментова замазка тераса,
направа парапет тераса с метални тръби и два реда обработени и лакирани дъски
от масивна дървесина, направа на метален асмалък тераса черни тръби и винкелно
желязо, възлизат на общата стойност от 986,25 лева. Разясненията на вещото
лице, дадени при изслушване на депозираното заключение, изясняват също, че не е взето предвид
боядисването на тавана в кухнята, защото необходимостта от боядисване на
стените налага необходимостта и от боядисване и на самия таван. Що се касае до
възражението на жалбоподателите относно увеличения процент на овехтяване,
обезценка при експлоатация, е разяснено, че това се дължи на констатирани
повреди на дограмата, подпрозоръчните корнизи, стени и таван, както и на
констатирани липси / на мивки, батерии в банята и кухнята, кухненски шкафове/.
Разликата в констатациите от депозираното първо заключение на вещото лице е
мотивирана с обстоятелството, че към този момент ищците все още са живели в
имота. Констатациите на вещото лице се
подкрепят от част от депозираните показания на разпитания по делото ищцов
свидетел – св.Р.Б. относно наличие на нарушен гипсокартон в цитираното
помещение, както и демонтаж на батерии в банята и бойлера. Детайлно липсите и повредите по извършените
от ищците подобрения се установява от св.Г. – липса на душ, батерии и тръби,
повредени механизми на дограма, предизвикващи теч, дупки по прозорците, липса
на мухарници. Относно изработката на тераса над гараж и съоръжения към нея се
установява същата да е в резултат на обща помощ на всички деца на ответницата,
което било осъществено през 2003г., преди нанасяне на ищците в имота. При тези
показания правилно са кредитирани тези гласни доказателства като подкрепящи се
от представените по делото 2
бр.протоколи при предаване владението от ищците на 20.02.2018г. относно кухня –
стени в лошо състояние, липса на кухненско обзавеждане, батерии и мивка,
дограма- сменена, но със счупен перваз под дограма и липса на комарници, баня в
лошо състояние и липса на батерия и душ, без бойлер. Следователно касае се за повреди и липси,
настъпили преди предаване владението от ищците на 20.02.2018г.
Неоснователно и
недоказано е възражението на жалбоподателите още в насока на това, че при
определяне на сумата от 7 707 лева вещото лице се е ръководело от
отразените в молбата на ответницата
липси и повреди, което се счита неправилно от жалбоподателите, при което
чрез увеличение процента на обезценяване поради експлоатация е довело до
повторно намаление. В случая както с оглед констатациите на вещото лице, така и
при така събраните гласни и писмени доказателства, коментирани по-горе, се
налага извод, че са налице фактически обстоятелства, които следва да се отчетат
при изчисление на увеличената стойност на имота в резултат на извършените от ищците
подобрения, групирани в наличието на две основания за отчитане и съответно
намаление на тази стойност – отчитане на коефициент на овехтяване на тези
подобрения с оглед момента на тяхното извършване и момента на тяхното
оценяване, тяхната годност, липса или повреда към момента на оценката.
При така
изяснените фактически обстоятелства
възражението на ищците за необосновано намаление на увеличената стойност
на процесния имот на сумата от 7 707 лева по второто допълнително
заключение на СТЕ с оглед констатирани липси и повреди на извършените от ищците
подобрения е неоснователно, а претендираното увеличение на тази стойност от
подобренията – изграждане на тераса и съоръжения към нея над гараж – недоказано
по основание. Това обуславя неоснователност на жалбата в тази обжалвана част на
решението за претендираната увеличена стойност на имота в резултат на
подобрения на ищците за разликата от 6 720,54 лева до 9 243 лева.
По насрещния иск.
Предмет на претенцията е поискано от
ответницата присъждане на обезщетение за неоснователно ползване на имота за
периода 14.02.2013г. – 18.07.2017г. , при което безспорно е, че от момента на
закупуване на процесния имот през 2002г. до отчуждаването му на 18.07.2017г.
ищцата по този иск е била собственик на процесния имот, както и
обстоятелството, че в периода от 2003г,
след като същата е поканила ответниците по този иск да живеят при нея, до предаване на владението от тях през м.февруари 2018г. ответниците са
ползвали имота. Районният съд е уважил
претенцията, приемайки наличие на обедняване на ищцата, тъждествено по размер с
обогатяването на ответниците, съизмерено
със средния пазарен наем, който ищцата е могла да получи, съответно
спестената на ответниците пазарна наемна цена, който е следвало да платят за
ползването на имота, установена по депозираната по делото ДСТЕ в размер на 8786
лева.
Тезата на ответниците по насрещния
иск относно вида на реализираната фактическа власт на процесия имот е
противоречива. Същите като ищци по първоначалния
иск претендират на основание чл.74, ал.2 увеличена стойност на имота, основана
на извършени от тях подобрения като недобросъвестни владелци при
непротивопоставяне на ответницата по първоначалния иск, което обосновава
правото им да търсят тази увеличена стойност в резултат на подобренията,
призната на добросъвестните владелци. Фактическо твърдение относно вида на
осъществената фактическа власт от тяхна страна се съдържа в исковата молба с
уточнението, че фактическата власт са реализирали върху имота като свой с оглед
обещанието на ответницата да им прехвърли собствеността в по-късен момент. В
контекста на това несъстоятелно е
въведеното от ищцовата защита при взаимно противоречие , вкл. за процесния
претендиран по насрещния иск период за обезщетяване 14.02.2013г – 14.02.2017г.
, ищците да са упражнявали фактическа власт върху имота по облигационно
правоотношение – заем за послужване по чл.243 ЗЗД, като вид безвъзмезден
договор. Характеристиката на този договор би определило ищците като държатели с
правото да искат от заемодателя заплащане само на извънредните разноски/
чл.243, пр.2 ЗЗД/ , ако те са били необходими и неотложни, но не и правото на
ищците като заематели да искат признатата на недобросъвестните владелци в
специалната хипотеза по чл.74, ал.2 ЗС във връзка с чл.72, ал.1 ЗС увеличената
стойност на имота в резултат на извършените подобрения.
Възражението на
жалбоподателите относно неправилно приложение на материалния закон, което се
сочи да е свързано с правната квалификация по чл.59 ЗЗД в тази обжалвана част
на първоинстанционното решение не се възприема за основателно, водещо до порок
на решението, обуславящо неговата отмяна в тази му част. Дори и да се приеме,
че е налице изрично позоваване от страна на районния съд на правното основание
по чл.59 ЗЗД, на което да е уважен предявения насрещен иск по констатираното
разместване на имуществени блага, съответно пропуснати ползи от страна на
ищцата по този иск, това не е основание да се приеме, че е нарушено правото на
защита на ответниците по насрещния иск или нарушени основните начала на
състезателност и равенство. „ Както при иска по чл.59 ЗЗД, така и при иска по
чл.73, ал.1 ЗС защитата се състои във възстановяване на неоснователното
разместване на имуществени блага, като във втория случай обезщетението за
ползите, от които недобросъвестният владелец е лишил собственика, се дължи за
периода на неоснователното й ползване, без да се съизмеряват обедняването и
обогатяването на страните в резултат на това ползване.“ / Решение № 25 от
30.03.2017г. на ВКС по гр.д.№ 2389/2016г., Четвърто ГО, по чл.290 ГПК/.
По
така изложените съображения на въззивния съд жалбата се намери за
неоснователна, а решението в обжалваните му части ще се потвърди като правилно
и обосновано.
С
оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция на въззиваемата страна
се следва да се присъдят направените по делото разноски, претендирани с
отговора по жалбата, което искане не се поддържа в хода на въззивното
производство.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение по гр.д. № 3838/ 13.11.2018г.
постановено по гр.д.№ 17218/2017г. по описа
на ПРС – 14 гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от
Й.Д.Д. и Г.В.Д. *** , чрез адв.П.К. – Б. против М.М.Х. *** иск за разликата
над сумата 6 720,54 лева до сумата
9 243 лева, претендирано обезщетение
за подобрения, извършени в първи жилищен етаж на двуетажна
жилищна сграда, находяща
се в УПИ IХ-393, кв. 180, по регулационния план на
гр. С., включваща
и обезщетение за подобренията за оформяне на тераса,
КАКТО И В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от М.М.Х. *** против Й.Д.Д. и Г.В.Д. ***
насрещен иск за сумата от 8786 лева- главница, представляваща
обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползване без правно основание
на първи жилищен етаж на същата двуетажна жилищна сграда регулационния план на гр. С. за периода от
14.02.2013 г. до 18.07.2017 г., ведно с 1/2 ид.ч. от общите части, избите и
стълбището.
В
НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ решението е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на
РБ.
Председател: Членове: