№ 36
гр. Ихтиман, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20231840100778 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 52 ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявен от от С. А. С. иск срещу М. Г. Л.
за заплащане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в размер на
2000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2018 г. около 10.30 часа в гр. М. на ул. ‚Б.“
пред дом №8, ответникът М. Г. Л., посредством стискане и усукване на ръката в областта на
пръстите й причинил телесна повреда, изразяваща се в счупване на средната фаланга на
пети пръст на лявата ръка с разместване на фрагментите, което й причинило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни. Ищцата твърди, че
след причиняването на увреждането е изпитвала силни болки, а и е получила ограничения в
хватателната способност на китката.
Ответникът, редовно уведомен, не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното от фактическа страна:
Съгласно присъда № 28 от 17.11.2024 г. по НОХД № 517/2022 г. по описа на Районен
съд-Ихтиман, М. Г. Л. е признат за виновен в това, че на 01.09.2018г. около 10:30 часа в град
М., област Софийска, ул. „Б.“ пред дом номер 8 е причинил, посредством стискане и
усукване на ръката в областта на пръстите, средна телесна повреда на С. А. С., ЕГН:
********** от град М., изразяваща се в счупване на средната фаланга на пети пръст на
лявата ръка с разместване на фрагментите, което е причинило трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл. 133 НК, и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500 лева, а на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2. вр. ал. 1 от НК.
1
От приложеното по делото Решение № 117 от 04.09.2024 г. по ВНОХД № 123/2024 г.
по описа на Софийския окръжен съд, се установява присъдата на РС–-Ихтиман е била
отменена и наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК,
тъй като наказателното преследване, за престъплението, за което Л. е признат за виновен е
погасено по давност. В мотивите си окръжният съд е посочил, че от събраните по делото
доказателства несъмнено е установено, че от обективна страна подсъдимият Л. на 01.09.2018
г. в гр. М. на ул. „Б.“ № 8 е причинил телесното увреждане на С. С., като деянието е
извършено по непредпазливост и в частност – небрежност.
От показанията на св. Л. С., която е дъщеря на ищцата, се установява, на майка й е
отнело около месец да се оправи от счупването, но психически все още не се е възстановила
напълно от преживения стрес от нападението. Според свидетелката, С. С. отказвала дори
сама да изхвърли боклука в контейнера, който се намира на около 100 метра от дома й
В показанията си съпругът на ищцата – св. И. С., твърди, че М. си разхождал често
кучетата край дома им, който е в началото на Б., като инцидентът е възникнал именно по
повод куче, което нападнало съпругата му. След случилото се тя била много уплашена, като
към настоящия момент изпитва силен страх от кучета.
От представените медицински документи – етапни епикризи от 17.10.2023 г. и
08.01.2025 г. се установява, че М. Л. страда от двустранна загуба на слуха, както и от
увреждане на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радиколупатия, както и стенокардия.
От показанията на св. Р. Р., която е племенница на ответника, се установява, че вуйчо
й е бил много привързан към животните, тъй като няма съпруга и деца. Разказал, че ищцата
нападнала кучето с пръчка и той я е изтръгнал от ръцете, за да защити кучето и себе си.
След инцидента кучето починало и М. не е взимал да гледа други кучета. Той страда от
сериозни заболявания, за които приема скъпи лекарства, но може да се обслужва сам, като
свидетелката и семейството й му оказват подкрепа при нужда
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основно задължение на всеки е да не вреди другиму. Това задължение произтича
непосредствено от закона – чл. 45 ЗЗД, и при неговото неизпълнение за увреждащия
възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементи от
фактическия състав на основанието по чл. 45 ЗЗД, наред с вината, са още противоправно и
виновно поведение на дееца, настъпилата вреда, и причинната връзка между тях, която
следва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Когато бъде доказан фактическият
състав на непозволеното увреждане всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането подлежат на обезщетяване – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Те могат да са
имуществени или неимуществени.
Ищцата С. С. претендира заплащане от ответника на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в преживените болки в
резултат на причинената й телесна повреда, представляваща счупване на средната фалангана
пети пръст на лявата ръка с разместване на фрагментите. Следователно се касае за
ангажиране на отговорност по реда на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила осъдителна присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
В случая обаче, присъдата, с която ответникът е бил признат за виновен е отменена и
наказателното производство прекратено поради изтичане на абсолютна давност с прилагане
от страна на въззивната инстанция на разпоредбата на чл. 334, т.4 вр.чл.24, ал. 1, т. 3 НПК.
2
Същевременно и първоинстанционният, и второинстанционният съд са приели една и съща
фактология по вменената престъпна дейност от страна на ответника, като са направили
извод за наличие на признаците от обективна и субективна страна на престъпление по чл.
133 НК – че е причинил, посредством стискане и усукване на ръката в областта на пръстите,
средна телесна повреда на ищцата, като телесната повреда е осъществена при небрежност -
той е предвиждал общественоопасните последици на деянието, респ. не е искал или
допускал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да предвиди причинения от
действията си резултат. Независимо от обстоятелството, че давността за наказателното
преследване е изтекла, с оглед фактическите обстоятелства, приети от наказателния съд,
деянието, осъществено от ответника е противоправно и виновно, т.е. то представлява деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. В този случай подлежащите на установяване факти от
гражданския съд са свързани с настъпването на вредата за ищеца – твърдените страдания и
справедливия размер на обезщетението.
Съдът се доверява на показанията на св. Л. С. и И. С., които установяват
претърпените от ищцата болки и страдания във връзка с причиненото й телесно увреждане
от страна на Л..
Затова и съдът приема, че е доказано осъществяването на фактическия състав на
непозволеното увреждане и ответникът дължи обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва
да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Установената съдебна практика,
включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ в Постановление
№ 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се
определя обезщетението за причинени неимуществени вреди.
При определяне на размера на обезщетението, което ответникът дължи на ищцата,
съдът взе предвид характера на деянието и начина на неговото извършване - то е
осъществено при небрежност и то след като самата ищца е провокирала с действията си
/замахвайки с пръчка към кучетата на Л./ противоправното поведението на ответника. Освен
това характерът на телесното увреждане не се отличава със значителни и/или
продължителни болки и страдания. От страна на ищцата не се събраха доказателства за
това, че и към настоящия момент има последици за здравето й в резултат от увреждането.
Не на последно място, за размера на дължимото обезщетение съдът съобрази
възрастта, здравословното и имущественото състояние на ищцата и ответника, както и
обстоятелството, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди има функция да
възмезди ищеца за преживяното, а не да служи за източник на доход, както да бъде
допълнителна санкция за извършеното.
След като съобрази изложените обстоятелства, настоящият състав намери, че
справедливото обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла ищцата, е в
размер на 500,00 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2000 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, това обезщетение се дължи ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 01.09.2018 г., до окончателното му изплащане.
Ищцата не претендира заплащане на разноски, поради което и такива не следва да й
бъдат присъждани.
Водим от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Л. ЕГН ********** от гр. М., ул. «Р.» № 26 ДА ЗАПЛАТИ на С. А.
С. ЕГН ********** от гр. М., ул. „Б.“ № 8 сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 01.09.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от
2000,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4