Решение по дело №4253/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1950
Дата: 28 октомври 2019 г. (в сила от 16 ноември 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330204253
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №1950

                                     гр. Пловдив, 28.10.2019  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми септември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4253/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Е.П.С. ***,  против Наказателно постановление № 19-0444-000044 от 02.05.2019 г. , издадено от *** РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.120, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв., както и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР. В жалбата се излагат оплаквания, свързани с нарушение на процесуалните правила, предвидени за издаване на наказателното постановление, оспорва се установената фактическа обстановка.

Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по повод подадената жалба.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 08.04.2019  г. служителите Н.П.П. - на длъжност *** към  05 РУ при ОД на МВР –Пловдив и К.Д.П.– на длъжност  ***при ОД на МВР-Пловдив, упражнявайки служебните си правомощия, осъществявали контрол на пътното движение  на територията, обслужвана от 05 РУ при ОД на МВР-Пловдив. На посочената дата около 13:50  ч.  в гр.Пловдив, ул. „Съединение“ срещу вх. В на бл.151 свидетелите установили л.а. марка „Хюндай Акцент“ с рег.№ ***да преминава на пешеходна пътека, сигнализирана с пътен светофар , на червен светофар  и без да пропусне минаващите по пешеходната пътека пешеходци.

Във връзка с констатираното нарушение на водача на МПС бил съставен акт за установяване на административно нарушение , който бил връчен на нарушителя и подписан от същия без възражения. В съставения акт нарушението било квалифицирано по чл.121, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН  постъпило писмено възражение от санкционирано лице, в което то изразило несъгласие с установеното в АУАН, като заявило, че преминало пешеходната пътека при светещ  жълто светофар, не както проверяващите констатирали при светещ червен светофар.  В допълнението,  направено към възражението, нарушителят заявил  също, че нарушението, описано в АУАН, не кореспондирало с посочената за нарушена правна норма от Закона за движение по пътищата.

Въз основа на съставения АУАН и като взел предвид изготвената в хода на  административнонаказателното производство докладна записка, административнонаказващият орган  издал обжалваното наказателно постановление, като по отношение на неправилно посочената правна квалификация, упражнявайки правомощията си по чл.53, ал.2 от ЗАНН посочил, че съответната на нарушението правна норма е тази по чл.120, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, а не чл.121, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, посочена  първоначално за нарушена  в АУАН.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на материалите към административнонаказателната преписка, както и дадените показания от разпитания в качеството на свидетел актосъставител Н.П.П., който категорично заяви, че е установил нарушителя на посоченото време, място да пресича на забранен червен светофар, което наложило спирането му със стоп-палка.

Съгласно чл.189,  ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. 

В хода на съдебното следствие бяха приети като писмени доказателства удостоверение, представено от жалбоподателя, издадено от „Сенсата Техноложис България“ ЕООД, съгласно което на процесната дата жалбоподателят е бил на работа първа смяна за времето от 06: 00 ч. до 14:00 ч. С цел установяване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина беше изискан от работодателя на жалбоподателя и приет по надлежния ред и трудов договор, видно от който се установява, че жалбоподателят е служител на посоченото дружество към датата на установяване на нарушението.

Съдът намира, че релевираните оплаквания, че на посоченото време и място не се установявало безспорно, че нарушението е осъществено от жалбоподателя, са неоснователни . В АУАН  и НП не е посочен точен час, а е посочено, че нарушението е установено около 13:50 ч., т.е. часът на установяване на нарушението не е точно фиксиран , което не внася съмнение относно обективното установяване на нарушението и неговия автор. Тези изводи на съда се основават и на това, че   в депозираното възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, жалбоподателят не оспорва да е бил на посоченото място и дата на нарушението, оспорва само, че светофарът е светел жълто, а не червено,  както е посочено в АУАН, такива оплаквания за неправилно отбелязване на часа на нарушението релевира едва в хода на съдебното производство с депозирането на жалба пред съда, което е част от правото му на защита.

Не възниква съмнение и по отношение на констатациите на проверяващите, че санкционираният водач на описания автомобил е бил преминал на червено. Именно след като установил това, св.П.  подал сигнал за спиране, за да осъществи проверка на автомобила и водача му.

С оглед изложеното съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.120, ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно  че на процесната дата и място, като водач на л. а. марка „Хюндай Акцент“ с рег.№ *** е преминал на забраняващ /червен/ сигнал на светофарната уредба, която регулирала преминаването през намиращата се на същото място пешеходна пътека, без да спре пред пешеходната пътека  и да пропусне преминаващия по нея пешеходец.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания, предвидени за съставяне на АУАН  и НП съдът констатира, че същите са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената и приобщена по реда на чл.283 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН Заповед .

АУАН  и НП са съставени в предвидената от закона форма и при пълно изясняване на обстоятелствата по случая. Към материалите от административнонаказателната преписка е приложена докладна записка, видно от която по повод подаденото възражение  наказващият орган преди да издаде наказателното постановление е положил усилия да извърши проверка по случая.  При съпоставка между словесното описание на нарушението  и посочената в АУАН правна квалификация е налице несъответствие, като е посочена за нарушена правна норма , а именно чл.121, ал. 1 от ЗДвП, която  не отговаря  на описаното нарушение. Този пропуск е констатиран от административнонаказващия орган своевременно и последният  го е отстранил при издаването на наказателното постановление. Съдът намира, че по този начин, отстранявайки несъответствието между описаното нарушение и правната норма, административнонаказващият орган не е ограничил правото на защита на жалбоподателя,  нито възможността  да разбере жалбоподателят точно в какво се състои нарушението.  Правомощие на административнонаказващия орган съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН е да отстрани допуснатото несъответствие, като прецизира правната квалификация и посочи нарушената правна норма  и то ако последната се извежда недвусмислeно от фактите и обстоятелствата, при които е прието за извършено нарушението. Спазено е и изискването при отстраняване на допуснатото несъответствие в АУАН в НП да се посочи изрично, че постановлението се издава при условията на чл.53, ал.2 от ЗАНН.

Правилна и съответна на нарушението е санкционната норма, предвиждаща наказание „глоба“,  която е във фиксиран размер, а именно 100 лв., като така наложеното наказание е съответно на нарушението.

Въпреки че не е посочено като оплакване в жалбата съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗНН. Обществената опасност на нарушението съдът определя като типична за този вид . Осъщественото нарушение е на просто извършване и е без значение дали от него са настъпили или не общественоопасни последици.

Правилно и в съответствие с Наредба № Iз-2539 на МВР във връзка с констатираното нарушение са били отнети общо 8 контролни точки.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0444-000044 от 02.05.2019 г. , издадено от *** РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Е.П.С. ***,е  ЕГН ********** за нарушение на чл.120, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл. 183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв., както и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

                                             Районен съдия :………………………….

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.