Р Е Ш Е Н И Е
град София, 08.09.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.д.№12112 по
описа за 2020г. и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №72843 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело №36828/2017г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, е признато за установено, че съществуват следните вземания на „Н.“ ООД,
ЕИК*********, представлявано от управителя Г.Я.А., срещу „Б.Ш.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.А., както следва: по иска с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за
сумата 3600 лв., представляваща подлежащо на връщане
авансово плащане поради разваляне на договор за изпълнение на ИТ проекти от
07.10.2016г. и анекс №1 към него от същата дата, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда
06.01.2017г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 39.08 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 28.11.2016г. до 05.01.2017г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 02.02.2017г., издадена по ч.гр.д.№833/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав. С решението е отхвърлен предявения от „Н.“ ООД, ЕИК*********, представлявано
от управителя Г.Я.А., срещу „Б.Ш.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.А., иск с
правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.309а, ал.1 ТЗ за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в
размер на 80.00 лв., представляваща
разноски за събиране на вземането. С решението е осъден „Б.Ш.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.А., да заплати на „Н.“ ООД, ЕИК*********, представлявано
от управителя Г.Я.А., на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените
в заповедното и в исковото производства разноски в общ размер на 1336.17 лв. за внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с уважената част от предявените искове. С решението е осъден „Н.“ ООД, ЕИК*********, представлявано
от управителя Г.Я.А., да
заплати на „Б.Ш.Б.“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.А., на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
10.75 лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение,
изчислени съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - „Б.Ш.Б.“ ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Б.С.А.,
чрез адв.Н.Ц., с която се обжалва решение №72843 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело №36828/2017г. по описа на СРС,
ІІ Г.О., 60-ти състав, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в
частта на възложените в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи
за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на събраните по
делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния
закон. Излага се, че неправилен е изводът на първостепенния съд, че от
доказателствата по делото не се установява да е налице забава на кредитора по
смисъла на чл.95 от ЗЗД, при която рискът преминава върху кредитора, а
длъжникът, ако и той е бил в забава, се освобождава от нейните последици. Твърди
се, че в конкретния случай забавата на ищеца- кредитор се състои в това, че
същият е нямал яснота относно параметрите на възложената поръчка, което следва
да се приеме, че представлява форма на неоказване на съдействие на изпълнителя
от техническа страна да изпълнил възложената му работа така както е била договорена
по съдържание и срок на изпълнение. Излага се още, че дружеството-възложител -
„Н.“ ООД като неизправна страна по сключения договор не разполага с
потестативното право да развали процесния договор от 07.10.2016г. за изпълнение на ИТ проекти, който има
за предмет „разработка и
тестване на софтуерни технологични проекти,
съгласно двустранно съгласувани проектни задания и спецификации, приложени като
анекси към договора“, заедно с анекс №1 от
07.10.2016г. към
него, с който е възложено изработването на
проект „извършване изработка
на интернет сайт, със система за управление“ по задание на възложителя. В тази връзка се твърди, че не са
налице предпоставките в закона ищецът да претендира връщане като получена на
отпаднало основание от ответника в аванс сума по сключения между страните
договор и същата се явява дадена на валидно основание. На следващо място се
излага още, че неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че не е
налице частично изпълнение на възложената работа от страна на изпълнителя.
Поддържа се, че по делото е установено, че изпълнителят е изработил три
варианта на „визия“ на електронния сайт, поради което дори и да се приеме, че
сключеният договор е развален не се дължи връщане на заплатения аванс. Излага
се още, че неправилно СРС е приел за неоснователно направеното възражение за
прихващане, с което се претендира от ищеца заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие при предсрочно прекратяване на други сключени между
страните два договора за рекламни услуги от 20.07.2016г. и един договор за
управление на социални мрежи от 20.06.2016г.. Твърди се, че възражението за прихващане
с насрещно вземане на ответника, което има към ищеца, е основателно и следва да
бъде уважено до размера, за който е предявено. По изложените аргументи моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените
при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски, направени пред
двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „Н.“ ООД, ЕИК*********, представлявано от управителя Г.Я.А., чрез адв.С.Б., депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата
въззивна жалба, като счита, че не са налице посочените основания за отмяна на
първоинстанционното решение. Твърди се, че първостепенният съд е анализирал
релевантните за спора факти и обстоятелства, преценени с оглед събраните по
делото доказателства и е обосновал правилен и законосъобразен извод, че
изпълнителят не е спазил предвидения в сключения между страните договор от 07.10.2016г. за изпълнение на ИТ проекти, заедно с анекс №1 от 07.10.2016г. към него, с който е възложено изработването на проект „извършване изработка на интернет сайт, със система за
управление“, срок за изпълнение на възложената му работа, независимо че възложителят-ищец
е оказвал необходимо съдействие на изпълнителя за изпълнение на възложената
услуга, предвид на което са възникнали предпоставките за едностранно разваляне
на сключения договор на
основание чл.262, ал.2 ЗЗД и на чл.9.4 от самия договор, което е настъпило с отправено от ищеца уведомление за разваляне на договора от 22.11.2016г., получено от ответника на 24.11.2016г., което от своя страна дава валидно основание за
уважаване на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
връщане на авансово платена сума, дадена на отпаднало основание, респективно и
за уважаване на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата. Излага се още, че
релевираното от ответника възражение за прихващане е недопустимо или
алтернативно неоснователно доколкото от доказателствата по делото се
установява, че посочените от ответника договори - два договора за рекламни
услуги от 20.07.2016г. и един договор за управление на социални мрежи от
20.06.2016г., по които са наведени твърдения, че има валидни и изискуеми
вземания към ищеца, страна като изпълнител е юридическо лице, различно от
ответника. Отделно се поддържа в случай, че съда разгледа по същество
възражението за прихващане, че посочените от ответника договори, от които
претендира, че са налице изискуеми вземания от ищеца, са прекратени между
страните по взаимно съгласие и по тях ищецът е заплатил всички реално
предоставени услуги, за които са издадени фактури. По тези съображения се
поддържа, че по делото са доказани предвидените в закона основание за
ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя да заплати на възложителя
сумите, предмет на предявените искове. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80
от ГПК.
Предявени
са от „Н.“ ООД, ЕИК*********, срещу „Б.Ш.Б.“ ООД, ЕИК *********, при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД и чл.9.4 от договор от 07.10.2016г. за изпълнение на ИТ проекти, заедно с анекс №1 от 07.10.2016г. към него, чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.309а, ал.1 от ТЗ.
С оглед
предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи постановеното
първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В останалата част, в
която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с
чл.309а, ал.1 от ТЗ, постановеният съдебен акт е влязъл в сила като
необжалваем.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира,
че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
още между страните и се установява от доказателствата по делото, че за
процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.№833/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, въззиваемият – ищец - „Н.“ ООД, ЕИК*********,
е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410
от ГПК на 06.01.2017г.
и е постановена на 02.02.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу „Б.Ш.Б.“ ООД,
ЕИК *********, за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е
подадено от длъжника - „Б.Ш.Б.“ ООД, ЕИК *********, възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната
жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при
извършената служебната проверка по чл.269,
изр.1 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната
част е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от „Н.“ ООД срещу „Б.Ш.Б.“ ООД
при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.262, ал.2 ЗЗД и чл.9.4 от договор от 07.10.2016г. за изпълнение на ИТ проекти, заедно с анекс №1 от 07.10.2016г. към него, чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателност на предявените установителни искове за главница и обезщетение за
забава като
на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от доказателствата по делото се установява за
валидно възникнало между тях облигационно правоотношение на основание сключен на 07.10.2016г. договор за
изпълнение на IT проекти, по силата на който ищецът - „Н.“ ООД, в качеството на възложител е възложил, а ответникът - „Б.Ш.Б.“ ООД, в качеството на изпълнител е приел срещу заплащане на договорено възнаграждение да
изпълни следните видове дейности: разработка и тестване на софтуерни
технологични проекти съгласно двустранно съгласувани проектни задания и
спецификации, приложени като анекси към договора (чл.1.1 от договора). Уговорено е в чл.1.2 от договора, че за всеки отделен проект
страните следва да подписват анекс към договора, в който да определят неговия
предмет, цена, срокове, начин и място на изпълнение. Съгласно чл.3.2 от
договора определената цена за съответния проект следва да бъде заплатена от
възложителя по следния начин: 40 % авансово, 40 % след предаване на проекта и
20 % след тестване и одобрение. В чл.4.1
от договора е
посочено, че страните поемат задължението да си съдействат и да се консултират във
връзка с цялостното изпълнение на проектите. Всяка страна е длъжна незабавно да уведоми другата за
обстоятелствата, които могат да доведат до невъзможност за изпълнение на
задълженията по договора (чл.4.4 от договора). Изпълнителят се задължавал да
изпълни и предаде проекта в съответствие със сроковете, уговорени в съответния
анекс, с техническата и функционалната спецификация и с указанията за
изпълнение на възложителя, когато такива бъдат дадени (чл.4.5 от договора). С
клаузата на чл.5.1 от договора страните са уговорили
реда за приемане и предаване на съответния проект, който се счита за изпълнен с подписване на приемо-предавателен
протокол. Сред начините за прекратяване на сключения между страните договор е посочена възможността за едностранно изявление от
изправната страна при неизпълнение на задълженията по договора от насрещната
страна, а при съществено неизпълнение на задълженията на другата страна – по
общия ред от всяка от страните по договора (чл.9.4 и чл.9.7 от договора). На основание чл.1.2 от договора на
07.10.2016г. за
изпълнение на IT проекти между
страните е бил сключен на 07.10.2016г. анекс №1, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да извърши изработка на
интернет сайт със система за управление, като е посочено, че възложителят следва да предостави описание на
функционалността на сайта. Договореното възнаграждение е било в размер на 7500 лв.
без ДДС, а сроковете за изпълнение са уговорени в чл.2, както следва: дата на започване на проекта – 07.10.2016г. /чл.2.1/, дата за предаване на проекта – 17.11.2016г. /чл.2.2/. С оглед съдържанието на сключения между страните договор от 07.10.2016г. за изпълнение на IT проекти и представляващия неразделна
част към него анекс №1 от същата дата съдът приема, че същият има характеристиките
на договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете
страни – възложител и изпълнител, досежно предмета, цената и поети права и
задължения за всяка от тях.
По исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД хипотезите на
"получаване без основание" обикновено са обусловени от едно
преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД изисква съществуване
на основанието при получаване на престацията, но след това същото да е
отпаднало с обратна сила, например при унищожаване на договора, разваляне
поради неизпълнение (респективно разваляне по право), при настъпване на предвидено прекратително условие.
Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на
основанието, което е обусловило имущественото разместване. Съобразно чл.154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
първите две предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да
докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова -
че е върнал полученото.
В конкретния случай
и от анализа на събраните доказателства въззивният съд счита, че по делото е
доказано неизпълнение
от страна на
дружеството-изпълнител - „Б.Ш.Б.“ ООД на възложените задачи по договора за изработка, с предмет
извършване на софтуерни услуги, изчерпателно изброени в анекс №1, сключен на 07.10.2016г., по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение да извърши изработка на
интернет сайт със система за управление. От събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в договорения
срок за предаване на проекта –
17.11.2016г., така и
към датата на която изпълнителят е получил уведомлението, изходящо от възложителя, за разваляне на договора – 24.11.2016г.,
дружеството-изпълнител - „Б.Ш.Б.“ ООД не е предал на възложителя по начина, уговорен в чл.5.1 от договора, а именно с подписване на приемо-предавателен протокол, възложеният му и приет за
изпълнение проект, представляващ изработка на функциониращ интернет сайт със система за управление. На следващо място не може да бъде
споделен доводът на въззивника, че в случая е доказано, че е налице частично изпълнение на възложената работа, тъй като
от ангажираните по делото доказателства не се установява поддържаното от
ответника възражение, че до уговорения краен срок за
изпълнение на проекта е
представил на ищеца за одобрение три тестови варианта на интернет сайт. Напротив – въззивният съд
напълно споделя изложените от първостепенния съд аргументи, че от показанията
на разпитаните по делото свидетели – С.М.и Л.С., които са дадени в резултат на
техни преки и непосредствени впечатления, логично последователни са и не са
противоречиви, се установява по категоричен начин факта, че двата хоумпейджа на сайта, изработени от
свидетеля Л.С., макар да са
били одобрени от ищеца като визия, по отношение на тях е изразено категорично становище от подизпълнителя на ответника, който е
трябвало да извърши самото програмиране, че така както са изработени не биха могли да доведат до един добре функциониращ,
работещ сайт, съвместим с мобилно приложение. Дори и да се приеме, че изпълнителят е изработил и
предложил вариант за визия на интернет сайта, която е било одобрена от
възложителя, това автоматично не води до извод, че е налице частично изпълнение
на възложената и приета за изпълнение работа, тъй като спорен настоящият състав
в случая договорът има за
предмет едно комплексно изделие – изработване на интернет сайт със система за управление, състоящо се от самостоятелни компоненти,
чиято взаимна функционална връзка определя единния характер на предмета на
договора, поради
което непълното
изпълнение, неточното изпълнение или изобщо наличието на неизпълнена част от
продукта се равняват на съществено неизпълнение. Следователно и доколкото по делото няма
ангажирани доказателства в обратния смисъл се налага извода, че към 17.11.2016г. - уговорен краен срок за предаване на възложения
проект, съгласно в чл.2.2 от анекс №1 от 07.10.2016г., е налице пълно неизпълнение от страна на ответното
дружество на възложения
му и приет за изпълнение проект, представляващ изработка на функциониращ интернет сайт със система за
управление /съгласно
подписан между страните анекс №1 от 07.10.2016г./. На следващо място не може да
бъде споделен доводът на ответника-въззивник, че забавата, респективно неизпълнението
на възложената работа се дължи поради неоказване на необходимото съдействие от
страна на възложителя. При доказателствена тежест за
ответника по делото няма събрани доказателства, че
възложителят по някакъв начин не е съдействал на изпълнителя или е препятствал
приключването на възложената работа в срок, респективно, че възложителят е нямал яснота относно
параметрите на възложената поръчка, което следва да се приеме, че представлява
форма на неоказване на съдействие на изпълнителя от техническа страна да
изпълнил възложената му работа така както е била договорена по съдържание и
срок на изпълнение. Напротив - от събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че от страна на възложителя е направено всичко
възможно за приключване на възложената работа в срок, поради което няма
основание да се приеме, че същият е изпаднал в забава, освобождаваща ответника
от собствената му забава.
Следователно от
анализа на събраните доказателства се налага извода, че дружеството-изпълнител
- „Б.Ш.Б.“ ООД, въпреки
поетите със сключения писмен договор задължения и платената в съответствие с
договореното авансова
част от възнаграждението, не е разработил и не е извършил възложените му от възложителя
софтуерни услуги, изчерпателно изброени в подписан между страните анекс №1 от
07.10.2016г., неразделна част от договор за изпълнение на IT проекти, нито в уговорения в чл.2.2 от анекс №1 от
07.10.2016г. краен срок, нито и към по-късен период. По делото няма ангажирани доказателства възложените софтуерни услуги да са изпълнени в съответствие на уговореното между страните в
подписан между тях анекс №1 от 07.10.2016г., неразделна част от договор за изпълнение на IT проекти.
В разпоредбата на чл.87 ЗЗД е заложен
принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва
след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата
нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно
правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни
причини, обосноваващи развалянето на договора. По общо правилно двустранният договор се разваля
поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно
изявление от кредитора. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за
изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето
настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако изявлението не
съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако
длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. В настоящото производство ищецът представи документ,
обективиращ негово волеизявление за разваляне на договора, за което твърди, че
е било получено от ответната страна. Последното обстоятелство не се оспорва от
ответника. Дори да е налице такова оспорване, следва да се посочи, че с
исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от
това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв
срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с
исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок (решение №37 от 22.03.2011г. по гр.д. №920/2009г.,
Г.К., ІV Г.О. на ВКС). Договорът за изработка съгласно чл.262, ал.2 ЗЗД може
да бъде развален без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по
надлежен начин. В
конкретния случай по изложените по-горе съображения съдът приема, че при
доказателствена тежест за дружеството-изпълнител - „Б.Ш.Б.“ ООД, не са ангажирани доказателства, че е разработил, съответно извършил изцяло възложените му от възложителя софтуерни услуги,
изчерпателно изброени в подписан между страните анекс №1 от 07.10.2016г.,
неразделна част от договор за
изпълнение на IT проекти, нито в уговорения в чл.2.2 от анекс №1 от
07.10.2016г. краен срок, нито и към по-късен период. В тази
връзка съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на договора без
даване на допълнителен срок за изпълнение, тъй като последното вече е било
безполезно за възложителя - ищец. Отделно от горното и само за пълнота съдът намира да
посочи, че в случая и в
клаузата на чл.9.4 от сключения договор е
предвидена възможност за изправната страна да прекрати действието му с
едностранно волеизявление, отправено до другата страна, без предизвестие в
случай на неизпълнение на задължение по договора. Следователно на основание чл.262, ал.2 ЗЗД и на чл.9.4
от самия договор ищецът е имал право да го развали с едностранно изявление до
ответника и без да му дава подходящ срок за изпълнение, от което право се е възползвал
с изпратеното до ответника на 22.11.2016г. уведомително писмо.
Предвид горното, съдът намира,
че е налице неизпълнение на ответника, поради което съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало право да развали договора изцяло по реда на чл.87 ЗЗД, което потестативно право в
случая е надлежно упражнено. Ответникът
следва да върне на
ищеца полученото авансово
плащане на част от договореното възнаграждение в размер на претендираната сума поради отпаднало с обратна сила основание
за нейното получаване. По тези съображения следва да бъде изцяло уважен предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3600.00 лв., представляваща
авансово заплатена сума на отпаднало основание поради разваляне, считано от 24.11.2016г., дата на получаване на уведомително писмо за разваляне на договор за
изпълнение на IT проекти и анекс №1 към него от 07.10.2016г., поради неизпълнение по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 06.01.2017г. до
окончателното изплащане на дължимата сума. Първоинстанционният съд като е
достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявеният установителен иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД
във вр. с чл.87, ал.2 от ЗЗД е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед
уважаването на главния иск подлежи на разглеждане и акцесорната претенция на
ищеца. Правилно и законосъобразно е обжалваното
решение и в частта на уважения иск за заплащане на мораторна лихва. Във
въззивната жалба липсват конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност на
съдебното решение в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на
обезщетение за забава върху дължимата главница. Доколкото съдът е обвързан само
с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл.269 от ГПК/ и при липса на
конкретни възражения за незаконосъобразност препраща изцяло към мотивите на
обжалваното решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са правилни и
законосъобразни.
По възражението за прихващане, направено от
ответника в отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба, съдът приема следното:
Прихващането в
материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е
регламентирано в чл.103, ал.1 ЗЗД,
съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват
до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на
компенсационното волеизявление. Фактическият
състав на правото да се извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) съществуването на две действителни вземания/ задължения/; 2) вземанията да са насрещни;
3) да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; 4) вземането на
страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно.
В конкретния случай
с оглед данните по делото
въззивният съд намира, че ответникът не доказва да са налице негови насрещни действителни вземания
към ищеца, представляващи обезщетения за неспазено предизвестие при предсрочно
прекратяване на предходни три
договора, сключени между страните – договор за рекламни услуги в Netinfo adwise
от 20.07.2016г., договор за рекламни услуги в Google от 20.07.2016г. и договор
за управление на социални мрежи от 20.06.2016г.. В случая от представените по делото и сочени от
ответника три договора, за които твърди, че са сключени между страните и на
основание на които претендира насрещни вземания към ищеца, се установява, че са
сключени между ищеца и дружество, различно от ответника като изпълнител, а
именно „Б.Ш.“ ООД, което е самостоятелен правен субект, различен от ответното
дружество - „Б.Ш.Б.“ ООД. Само на това основание и без да се обсъждат
останалите поддържани от въззивника-ответник доводи, касаещи възражението му за
прихващане, се налага извода, че по делото не се установява ответното дружество
да има действителни вземания към ищеца на основание сочените от него три
договора. При това положение
не са налице предпоставките на чл.103 ЗЗД и не е
настъпил правният ефект на материалноправното изявление на ответника за прихващане. Поддържаното от въззивника-ответник възражение за
прихващане е неоснователно.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение в обжалваните части, в т.ч. и в частта
за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на
спора пред настоящата съдебна инстанция и предвид изричната претенция на
въззиваемата страна за присъждане на разноски, на основание чл.81 и чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК
следва да й се присъди сумата от 600.00 лв., представляваща реално сторени
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, както и сумата
от 450.00 лв., сторени разноски в обезпечителното производство по аргумент на
т.5 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав счита, че в настоящото
производство не следва да се присъждат претендирани от въззиваемата страна
разноски, които същата е сторила в образувано изпълнително производство във
връзка с изпълнение на издадена обезпечителна заповед. Така сторените разноски
следва да се претендират в образуваното изпълнително производство, съгласно
чл.79 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №72843 от
15.04.2020г.,
постановено по гр.дело №36828/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 60-ти състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА „Б.Ш.Б.“
ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.С.А., със седалище и адрес на управление:***; да заплати на „Н.“ ООД,
ЕИК*********, представлявано от управителя Г.Я.А., със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 1050.00 лв. /хиляда и петдесет лева/, сторени разноски пред въззивната
инстанция и в обезпечително производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1./ 2./