Мотиви към присъда по НОХД №152 по описа за 2020 г. на ВПРС
На 04.06.2020 г.
от Районна прокуратура - гр. Шумен, Териториално отделение –гр.Велики Преслав е
внесен в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт ведно с ДП№120/20 г. по описа
на РУ гр.В.Преслав, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу:
И.Й.В. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен адрес ***, понастоящем в
Затвора гр.Ловеч, с начално образование, неженен, неосъждан, за това, че
на 22.04.2020 г. в с.***,
общ.В.Преслав, обл.Шумен, извършил
действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Е.М.А. с ЕГН **********, като употребил за това сила-престъпление по чл.149,
ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият
и защитника в разпоредителното заседание по делото са заявили, че ще се възползват от диференцираните
процедури по НПК по реда на съкратеното съдебно следствие,
като на основание чл.371, т.2 от НПК
подсъдимия признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
21.07.2020 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание
чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт. Съдът не може да откаже искане на подсъдимия за
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при наличие на предпоставките за това и да проведе събиране и
проверка на ангажираните от страните доказателства и доказателствени средства и
в съответствие с чл. 14 и чл. 301 - 305 от НПК извлече фактите по чл. 102 от НПК.
На основание чл.84 от НПК за съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет предявения от пострадалата Е.М.А., чрез нейната майка
и законен представител В.С.Й. граждански иск против
подсъдимия, за причинените й с престъплението по чл.149, ал.2, т.1 вр. с ал.1
от НК, неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лв., заедно със законната
лихва от деня на увреждането.
Пострадалата е
конституирана и като частен обвинител, който да поддържа обвинението наред с
прокурора.
В хода на съдебните прения представителят на РП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, да признае подсъдимия за
виновен и предвид високата степен на
ообществена опасност на деянието и дееца да му определи наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 5 години което да бъде намалено с 1/3 и да му наложи наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години и четири месеца, както и да
постанови същото да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че целите на наказанието биха могли да
бъдат постигнати с такова наказание. Счита гражданският иск за основателен и доказан в предявения размер и моли
да бъде уважен изцяло.
Повереникът на гражданиския ищец и частен обвинител
моди да бъде наложено наказание „лишаване от совобода“ в максималния предвиден
в закона размер, който да бъде намален с 1/3, както и да бъде постановено
ефективно изтърпяване на наказанието. Счита че гражданският иск е
основателени доказан в предявения, макар
и според повереника „символичен“ размер. Моли за присъждане на разноски.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и субективна страна и моли същият да бъде признат
за виновен за престъплението по чл.149,
ал.2 вр. с ал.1 от НК, и предвид многобройните счекчаващи отговорността му
обстоятелства, наказанието „лишаване от свобода“ да бъде определено на
осн.чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, което да бъде изтърпяно
ефективно. В случай че съдът не възпримеме защитната теза,
моли да бъде определо наказанието „лишаване от свобода“ към средния размер,
предвиден за извършеното престъпление, което да бъде намалено с една трета. От
определеното от съда наказание „лишаване от свобода“, счита че следва да бъде
приспаднато задържането на подсъдимия по ЗМВР и с мярка за неотклонение“задържане
под стража“. Счита гражданският иск за неоснователен и недоказан в предвянения размер и моли съда да
определи размер по справедливост.
В хода на съдебното следствие подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен, наясно е с последиците от проведеното
съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Съгласен е с предложеното от защитника наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Малолетната
пострадала Е.М.А., на 7 години, живеела с майка си св. В.Й. *** и нейния
съжител в с. ***, обл. Търговище. Свидетелката Й. *** и често със семейството си
отсядали там. На 19.04.2020г. св.Й., заедно с децата си,
сред които и постр. Е.А., отшли в къщата си
в с. ***. На 22.04.2020г. около 14,00 часа св. Й. изпратила малолетната Е.А. до
дома на св. С.М./леля на детето/, която живеела наблизо в същото
село на ул. ул.“***" № 8. Детето тръгнало само към дома на
св. М..
Подсъдимият
И.В. *** живеел в дома си сам в същото село на ул.“***"
№ 12, тъй като съжителката му от няколко месеца била в чужбина. На 22.04.2020г.
около 14,00 часа, подс. В. бил пред дома си.
Видял, че по улицата се задала малолетната Е.А.. Тъй като при вида й изпитал сексуален нагон, решил
да подмами малолетното момиче в дома си, за да извърши действия за
уводлетворяване на половото си желание. По тази
причина, след като Е.А. стигнала до него, той я заговорил. Тя се
спряла, за да поговорят, тъй като го познавала по име и физиономия от селото. Подсъдимият я поканил да влезе в къщата му, като обещал да й подари
златен синджир. За да бъде по-убедителен, показал на детето носен от него
метален синджир. Пострадалата А. се съгласила, тъй като харесала
предложения й подарък и влязла, заедно с В. в една от
стаите на къщата му. Първоначално той я
сложил да седне на едно от леглата в стаята и въпреки че тя се дърпала, започнал да я целува по бузите и по челото. След това подс.
В. си събул панталона и бельото. Седнал
на един от столовете,
дръпнал за дясната ръка момичето и го завлачил
до себе си. След това настанил пострадалата в скута си
с гръб към него и започнал да се притиска към нея, като извършвал
телодвижения с таза си, които имитирали полов акт. През това време я стискал с
ръце в областта на гърдите, опипвал я в областта на корема, слабините, раменете
и я целувал по челото и бузите. С описаните действия подсъдимият целял да удовлетвори половото си желание без
съвкупление. По време на блудствените действия казал на постр. А. да не казва
на никого за случилото се, защото „полицията щяла да го
прибере". А. се изплашила от действията на подсъдимия и се
разплакала. Ударила го, казала му че не иска повече да прави такива неща с нея.
След като подсъдимя я пуснал,
тя побягнала навън. Пострадалата дотичала
разплакана в дома на св. М. и й разказала за случилото се. Свидетелката М.
веднага отишла в дома на св. Й. и св. Св. С. и им
съобщила, че И.В. е блудствал с Е.. Изплашени, св.С. и св. Й. отишли до дома на
подсъдимия и започнали да чукат
по прозорците на къщата и да го викат,
но никой не им отговорил. Св.С. след като видял пострадалата подал
сигнал на тел.112. На място пристигнал
медицински екип и разследващ орган, след което било започнато настоящото
досъдебно производство.
Изготвеното в хода на досъдебното производство заключение на съдебно-медицинска
експертиза на постр. Е.М.А., установява че със същата не е извършван полов акт
и няма след от травматични увреждания по тялото.
Проведената съдебно-психиатрична експертиза на постр. Е.М.А. дава
заключение, че същата не страда от умствена недоразвитост или душевно
заболяване и може дава достоверния показания за релевантни по делото факти и
обстоятелства.
От изготвения от Д“СП“-В.Преслав социален доклад се установява, че след
случилото се детето е насочено за психологическа подкрепа към
„ЗонаЗакрила“-гр.Шумен за преодоляване на травмата.
Съдът
като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните
деяния подсъдимят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер, в което е обвинен. Съображенията за това са следните:
Обект на престъплението блудство по
чл.149 от НК са обществените отношения,
които осигуряват съблюдаването на половия морал в обществото, на половата
нравственост, на половата и телесната неприкосновеност, както и обществените
отношения, свързани със защита на децата от
посегателства, свързани с половата неприкосновеност. От обективна страна подсъдимият чрез своите действия
настанявайки пострадалата да седне в скута му, притискайки се към нея и извършвайки
телодвижения с таза си, имитиращи полов акт, едновременно стискайки я с ръце в областта на гърдите, опипвайки я в областта на корема,
слабините, раменете, както и целувайки я по челото и бузите е целял да възбуди и удовлетвори половото си желание, без съвкупление. За да удовлетвори половото си желание, подсъдимият
е принудил пострадалата със сила, като я дръпнал за ръката, за да я привлече
към себе си, притиснал я да седне в него, след което осъщетвил действията си.
Пострадалата по отношение на която е извъшил блудствените действия била на
седем години, ненавършила четиринадесет години.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице от мъжки пол. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл,
като деецът е съзнавал, че извършваните действия са от естество да възбудят и удовлетворят половото му желание без съвкупление,
съзнавал е че употребява сила, за да
принуди пострадалата, която не е навършила четиринадесет години, да претърпи
действията му, за които не е дала съгласие.
Причините за извършване на престъплението се
свеждат до ниския морал и незачитане от страна на подсъдимия на правата на
децата, личността, половата и чуждата телесна неприкосновеност.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление,
съдът се е ръководил от всички смекчаващи и отекчаващи отговорността му
обстоятелства и от реда на производството - глава двадесет и седма от НПК и в
частност от чл.373, ал.2 от НПК.
Подсъдимият И.Й.В. с ЕГН ********** е роден в гр.***, обл.Шумен,
български гражданин, с постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора гр.Ловеч, с начално образование, неженен, неосъждан.
Съдът прецени, като смекчаващи обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимия, чисто съдебно минало и съдействието на органите на наказателното
производство.
Като
отегчаващи, обстоятелства от значение за отговорността му, съдът прецени
високата обществената опасност на подсъдимия, обусловена от лошите
характеристични данни и обществената опасност на престъплението, която оцени
като висока предвид упоритостта при осъществяването му, по отношение на седем
годишно дете с използане на хитрост-обещание за дребен подарък и чрез въвеждане
в заблуждение за ценността на подаръка.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и определи наказанието на
осн.чл.54, ал.1 от НК при приоритен на отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства в размер на пет години “лишаване от свобода“, като на осн.чл.58а, ал.1 от НК, намали наказанието с една
трета и му наложи три години и четири месеца “лишаване от свобода“.
Съдът, като взе предвид, че в случая не са налице предпоставките за
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения е наложително да изтърпи наложенито
наказание „лишаване от свобода“ и на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяване на наказанието.
Определеният размер на наказанието,
съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъпленеято и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Съдът счита, че така определениното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще се отнеме възможността му да върши други престъпления, а освен
това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. По този начин и с тези наказания съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На осн.чл.59, ал.1 от НК от
определеното наказание „лишаване от свобода“, съдът постанови приспадане на
времето, през което подсъдимия е бил задържан на осн.ЗМВР и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело, считано от 23.04.2020
г. до влизане на присъдата в сила.
По отношение на предявеният от гражданския ищец Е.М.А., чрез нейната майка и
законен представител В.С.Й. граждански иск за
претърпените от нея неимуществени вреди,
съдът счита, че същия е допустим и основателен по следните съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения. В случая става дума за
нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква
разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е
подчинено на справедливостта. В този смисъл е и
съдебната практика. Понятието “справедливост” по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът
на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Именно съобразявайки всички
тези обстоятелства, във връзка с претенцията
за обезщетение за неимуществени вреди, начина на извършване
на престъплението, както и условията и обстановката, при които е осъществено
блудството, съдът на основание чл.52
от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания граждански иск да бъде уважен
изцяло в предявения размер от 10 000.00
лв., като взе предвид претърпените психически страдания
в резултат на деянието, причинната връзка между
тях, както и евентуалното възстановяване от нанесените психически увреждания на едно малолетно дете, което не се е сблъсквало в
живота си с такова посегателство, от което е последвала реакция на срам и
неудобство от преживяното. Съдът
констатира и следното:
пострадалата е на 7 години и в
резултат на деянието са застрашени правилното й морално, духовно и психическо
развитие. В едно малко населено място е било опетнено, както
името на пострадалата, така и на нейното семейство в
обществото. Последвалото унижение и претърпяното от нея
трайно затормозяване на психиката е довело до краткотрайна
депресивна и тревожна реакция, поради която е насочена към психологична помощ
в „ЗонаЗакрила“-Шумен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на
извършване на деянието. От този момент виновният им причинител изпада в забава.
Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната
лихва за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това
уваженият размер на гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде
присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на
увреждането, а именно - 22.04.2020 г.
Съдът възложи на подсъдимият
направените разноски от гражданския ищец и частен обвинител.
Съдът
възложи на подсъдимия деловодните
разноски за авокатско възнаграждение направени в хода на
досъдебното и съдебното производство по обвинението, по което е
признат за виновен и държавната такса
върху размер на уважения граждански иск.
Съдът на основание чл. 111, ал. 1
от НПК, постанови връщането на подсъдимия приложените като веществени
доказателства по делото спално бельо, дрехи, бельо и обувки негова собственост
на съхранение в РУ-В.Преслав.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: