Р
Е Ш Е
Н И Е
№246
гр. Добрич, 10.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело №
131/ 2020 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал.
4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Кооперация
„Районна потребителска кооперация „****““, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Каварна, ул. “****“ № 39, представлявана от председателя Д.И.Щ.,
подадена чрез адв. Д.Д., ДАК, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) №74-ФК/ 14.02.2020 г., издадена от Началник на
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят не оспорва извършеното
нарушение, за което е наложена ПАМ, но твърди, че председателят е взел всички
мерки за спазване на закона и след установяване на нарушението е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ на продавач - консултанта. Счита, че в магазина е била
създадена организация за спазване на данъчното законодателство, като
неотчетената продажба е на ниска стойност – 1.10 лева, поради което не е
обоснована необходимостта от прилагане на ПАМ чрез запечатване на магазина за
определен срок, в случая от 14 дена. Иска отмяна на ПАМ и присъждане на
сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на
Отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт Г. А.,
счита, че са били налице материалните предпоставки за издаване на оспорената
Заповед. Иска да бъде потвърдена същата. Претендира присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание
чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Административното производство по
издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 13.02.2020
г. в търговския обект на жалбоподателя, представляващ магазин за хранителни
стоки, в който магазин е извършена контролна покупка на два броя дълги кафета
от проверяващите инспектори на НАП на стойност 1.10 лв., за която покупка не
бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и функциониращо
фискално касово устройство, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 25, ал.
1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Разпоредено е запечатването на
обекта да се извърши в срок „от 3 дни от датата на връчване“ на Заповедта, като
е допуснато предварително изпълнение на Заповедта.
Заповедта е връчена на 20.02.2020 г.
лично на председателя на кооперацията. В
разписката за връчване е вписано, че запечатването ще се извърши на 23.02.2020
г. от 10.00 часа. С Определение на АдмС – Добрич по ЧАД № 114/ 2020 г. е
отменено предварителното изпълнение на ПАМ.
Въз основа на констатациите от
извършената проверка срещу Кооперацията е съставен АУАН № F538711 от 20.02.2020
г. (л. 15), в който е отразено, че при извършена контролна покупка не е издаден
фискален касов бон в магазина от ФУ, както и ръчна касова бележка от кочан.
Добавено е, че за целите на проверката след легитимация е изведен КЛЕН за деня
на проверката от 06.00 до 13.28 часа, *** от който продажбата на контролната
покупка не е регистрирана на ФУ. Установена е и положителна касова разлика в
размер на 492.08 лв. между разчетената и и фактическа касова наличност, за
което е издаден втори АУАН.
Нарушението, свързано с неиздаване на
фискален касов бон, е квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 25,
ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС е издадена и Заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Въз основа на АУАН е издадено
Наказателно постановление (НП) № 500975 - F538711/ 24.03.2020 г., с което за
установеното при проверката нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата е
наложена на ***“ имуществена санкция в размер на 600 лв.
НП е обжалвано пред РС – Каварна, като е
образувано НАХД № 92/2020 г. по описа на съда. Към настоящия момент няма
произнасяне на съда.
Жалбоподателят е заплатил наложената
санкция и е подал Молба по реда на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, като с Постановление от
22.07.2020 г. административният орган е прекратил наложената ПАМ.
Жалбата е подадена на 02.03.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Предмет на обжалване е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №74-ФК/ 14.02.2020 г., издадена
от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС на ***“ е
наложена ПАМ, състояща се в запечатване на търговския обект – магазин за
хранителни стоки, находящ се в с. Вранино, общ. Каварна, ул. „***“ № 20,
стопанисван от кооперацията, и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни..
В мотивите на обжалваната заповед, въз
основа на административно-наказателната преписка са приети за установени
посочените факти, доказани от съставения при проверката Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0356205 от 13.02.2020 г., КЛЕН от ЕКАФП от 13.02.2020 г.,
опис на паричните средства, дневен финансов отчет от ФУ, Декларация Кд-126. По
отношение на срока на принудителната административна мярка органът посочва, че определеният
от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект указва
значимостта на охраняваните обществени отношения. Указва, че при определянето
на срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, вкл. неотчетената
продажба, установената положителна разлика между фактическата наличност и
разчетената касова наличност от работещото ФУ в немалък размер, а именно от
492.08 лв., наличието на същото по вид нарушение, за което на задълженото лице
е издадена Резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност
с отправяне на предупреждение № 47933-F046723/
11.04.2013 г., в сила от 15.05.2013 г., неточното деклариране на облагаемия
оборот, вида на предлаганите в обекта стоки – хранителни, както и за да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения.
Административният орган е отчел факта,
че с констатираното нарушение за неиздаване на фискален бон, а и с допълнително
установеното относно разлика във фактическата и касова наличност, се засяга
утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните
от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за
проследяване на реализираните обороти. Счел е, че констатираното показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, съответно
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Указал е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на всички реализирани обороти. Административният
орган е отразил всички обстоятелства, при което е счел, че определеният срок от
14 дни е необходим и достатъчен за постигане целите на мярката.
След задължителната проверка по чл. 168
от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК Заповедта следва да отговаря на изискванията за
законосъобразност, т.е. да е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и
в съответствие с целта на закона. В случая оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената форма съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени на административния орган със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по
приходите (НАП). Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените норми при издаване на акта.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един
месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба.
Фактическото основание е установеното
обстоятелство, че на 13.02.2020 г. в търговски обект – магазин за хранителни
стоки, находящ се в с. Вранино, общ. Каварна, ул. „***“ № 20, стопанисван от ***“,
ЕИК ****, представлявана от Председателя Д.И.Щ., след извършена контролна
покупка от органите по приходите е установено, че търговецът в качеството си на
лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Наредбата) не изпълнява
задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството е образувано за нарушение
на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите. С разпоредбата на
чл. 186 ЗДДС законодателят е предвидил налагането на принудителна
административна мярка - "запечатване на обект за срок до 30 дни",
като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" - неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
продажба. Установено е, че не е издадена касова бележка за конкретните
продажби, независимо че в обекта е установено регистрирано и действащо ФУ. Спор
по отношение на това, че не е издаден ФКБ за конкретната консумация няма.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба издаден по установения ред за доставка/ продажба.
Следователно условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е
търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, което представлява административно
нарушение на чл. 185 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата. В
случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната
административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер -
да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не
съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Приложените по делото доказателства доказват
констатациите на административния орган. С оглед съставените за констатираното
нарушение Протокол за извършена проверка, Акт за установяване на
административно нарушение (в случая при проверката са съставени два АУАН),
които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила
относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани
доказателства в обратната насока, съдът намира, че правилно административният
орган е счел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка „запечатване на обект“.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС
министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните
реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена
Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредбата). Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата
е императивна – „Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за
всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая консумацията е безспорно
установена по видове хранителни продукти – два броя кафета.
С
неиздаването на фискален бон се нарушава законът, като същевременно се
препятства възможността за проследяване движението на стоки и услуги в обекта
на търговеца, поради което издадената ПАМ е в съответствие с целта на закона. Изложените
в оспорената Заповед мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за
мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на същия на всички основания по чл. 146 АПК, включително за
съответствието с целта на закона.
Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка „запечатване на обекта“, поради което
предпоставките за налагането ѝ са тези за налагането на ПАМ. Предвид
наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са
налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, обосновано с приложената по делото Заповед № 5/ 04.02.2019 г., с
която е разпоредил да бъдат уведомени всички продавач – консултанти за спазване
на задълженията по издаването на фискален бон и отговорността, която се носи
при неизпълнение на това задължение. Оче***, след като е допуснато
констатираното нарушение, организацията, независимо от наличието на тази
Заповед, е била недостатъчна, за да мотивира служителите да спазват фискалната
дисциплина.
При сторения анализ, настоящият състав
намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, определеният срок е
съразмерен на нарушението и обстоятелствата, при които е установено, поради
което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и
чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
При този изход на спора на жалбоподателя
не се дължи присъждане на разноски. По отношение искането за присъждане на
разноски по ЧАД № 114/ 2020 г. на Административен съд - Добрич, с Определение
по което е отменено допуснатото предварително изпълнение на Заповедта, за
пълнота съдът следва да отбележи, че това искане не може да бъде разглеждано в
настоящото производство, а следва да бъде отправено до състава, разгледал
съответното дело.
С оглед горното и на основание чл. 172
от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Кооперация
„Районна потребителска кооперация „****““, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Каварна, ул. “****“ № 39, представлявана от председателя Д.И.Щ.,
подадена чрез адв. Д.Д., ДАК, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №74-ФК/ 14.02.2020 г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Районна потребителска кооперация
„****““, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Каварна, ул. “****“
№ 39, представлявана от председателя Д.И.Щ., да заплати на ЦУ на НАП сумата от
100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: