№ 53
гр. София , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:..........
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20201110144311 по
описа за 2020 година
v
Предявени са искове от Р. С. В., ЕГН **********, с адрес ......., чрез адв.Джаджарова,
със съдебен адрес ......., партер, против ......, със седалище и адрес на управление .......,
представлявано от Д М и З С, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищеца не му дължи сумите, за които на 27.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 42717/2009 г. по описа на
СРС, състав е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя на ищцата – НДВ, в полза на
...... прехвърлила впоследствие вземането си на ответника с договор за цесия от 2012 г., и
въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело № .... по описа на ЧСИ ГД, .....
от КЧСИ, продължено от ДСИ при РС-Костинброд под № ......, а именно: сумата от 2500.00
лв. главница по договор за кредит, сумата от 141.31 лв., представляваща възнаградителна
лихвя за периода от 01.04.2008 г. до 06.09.2009 г., сумата от 121.52 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.04.2008 г. до 06.09.2009 г., както и сумата от 273.15 лв.,
представляваща присъдени разноски по делото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се сочи, че въз основа на изп.лист по ч.гр.д.№ 42717/2009 г. по
описа на СРС, ..... е образувала пред ЧСИ ГД първоначално изп.дело № ..... Впоследствие
страните по делото са променени, като на мястото на починалия длъжник, е конституиран
неговия наследник – ищеца по делото. Първоначалният взискател пък е заменен от
ответника, който е изкупил вземането му по процесното изпълнително основание.
Ищецът съобщава, че първоначално образяваното изп.дело № .... по описа на ЧСИ
ГД, ..... от КЧСИ е прекратено през 2018 г. по молба на взискателя, а след това пред същия
ЧСИ е образувано ново изп.дело № ....., продължено от ДСИ при РС-Костинброд под № .......
Ищецът поддържа становище, че по първоначално образуваното изп.дело не са
извършвани изп.действия, с изключение на наложена на 26.03.2010 г. възбрана върху
жилище, собственост на първоначалния длъжник. По делото са правени само справки за
длъжника. С оглед на това, аргументира се извод, че давността за предявените за събиране
1
суми е изтекла на 26.03.2015 г.
По тези съображения ищцата иска съдът да признае за установено, че ищецът не
дължи на ответното дружество присъдените му по ч.гр.д.№ 42717/2009 г. по описа на СРС,
вземания, като погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът
оспорва иска, като излага данни, че след снабдяване с изп.лист по гр.д.№ 42717/2009 г. по
описа на СРС, 72 състав, кредиторът на наследодателя на ищцата - „ЦКБ” АД, е образувало
изп.дело през 2009 г., а именно изп.дело № 942/2009 г. по описа на ЧСИ ГД. Впоследствие,
след смъртта на първоначалния длъжник, на негово място по изп.дело е конституирана
ищцата, която е единствения наследник на Николай Видинов, която не се еотказала от
наследството му. Излагат се твърдения, че въз основа на сключен договор за цесия, през
2011 г., ищецът е придобил процесното вземане, като въз основа на подадена от него до
ЧСИ молба на 24.09.2012 г., той е конституиран като взискател по изп.производство.
Ответникът признава, че изп.дело е прекратено по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но
премпцията е настъпила в периода от 09.09.2014 г. до 19.05.2017 г., след което самият
взискател с нарочна молба до ЧСИ е поискал прекратяване на производството. След като
това производство е прекратено, ищецът е поискал отново от ЧСИ ГД да образува ново
такова, а именно изп.д.№ 279/2018 г., по което с молбата за образуване взискателят е
поискал прилагането на конкретни изпълнителни способи, с което е прекъснал
погасителната давност. През 2019 г. пък изп.дело е преобразувано под № 83/2019 г. по описа
на ДСИ при РС-Костинброд.
В отговора на исковата молба подробно са описани и предприетите изп.действия от
взискателите по посочените изп.дела, по които е възложено събиране на присъдените по
гр.д.№ 42717/2009 г. по описа на СРС, 72 състав, вземания.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не се представляват. Вземат писмено становище по
съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищцата се
позовава на настъпила погасителна давност. В тази насока следва да се отбележи, че
вземанията за главница по договорите за кредит се погасяват с общата 5-годишна давност по
чл.110 от ЗЗД, а тези за лихви – с кратката 3-годишна – съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не намира приложение
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като се касае за вземане, присъдено в заповедно
производство, чийто краен съдебен акт не е приравнен като последици на съдебното
решение / за разлика напр. от съдебната спогодба – чл.234, ал.3 ГПК/ и който акт е издаден в
друго, различно от исковото производство, което няма характера на съдебен процес относно
2
вземането по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД /в този смисъл решение № 141 от 17.07.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК/.
По делото не е спорно, че на 27.10.2009 г., по ч.гр.д.№ 42717/2009 г. по описа на СРС,
72 състав, срещу наследодателя на ищцата – НДВ, е издаден изпълнителен лист за
задължения към ..... за главница от 2500.00 лв. по договор за кредит, за възнаградителна
лихва от 141.31 лв. за периода от 01.04.2008 г. до 06.09.2009 г., за мораторна лихва от 121.52
лв. за периода от 01.04.2008 г. до 06.09.2009 г., като са присъдени и разноски по делото в
размер на 273.15 лв.
По делото са налице доказателства за образувани въз основа на така издадения
изп.лист, 2 изп.дела, а именно № 942/2009 г. и № 279/2018 г., и двете по описа на ЧСИ ГД,
..... от КЧСИ. По първото има извършени редица изп.действия спрямо наследодателя на
ищцата, а именно опис на движими вещи от 21.01.2010 г. и от 18.03.2010 г., възбрана на
недвижим имот от 25.03.2010 г. Впоследствие, ищцата е конституирана на мястото на
починалия длъжник, като на 13.03.2012 г. до нея е изпратена покана за доброволно
изпълнение и едновременно с това е уведомена за насрочен опис на движимите й вещи на
11.04.2012 г.След това спрямо нея са извършвани и други изп.действия, а именно опис на
недвижим имот от 18.04.2012 г., запор на трудовото й възнаграждение от 12.06.2013 г. и от
11.09.2014 г.
Междувременно, на 24.09.2012 г. ответното дружество ..... е поискало да бъде
конституирано като взискател по делото поради придобиване на предадените за събиране
суми, въз основа на договор за цесия от 28.12.2011 г. От страна на това дружество, на
08.02.2018 г. е подадена молба за прекратяване на изп.дело на основание чл.433, ал.1 т.8 от
ГПК, а на 17.04.2018 г. – за образуване на ново изп.дело. С последната взискателят е
поискал извършване на редица изп.действия спрямо Р.В., сред които опис на движими вещи,
възбрана на недвижим имот, запор на трудово възнаграждение и на сметки в банки. На
04.06.2019 г. е подадена нова молба от взискателя за налагане на запор на вземанията на
длъжника от негови осигурители и работодатели.
При тези данни съдът следва да съобрази становището на ВКС, залегнало в ТР №
2/2013 г. на ОСГТКВКС - т. 10 от същото, според което в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС,
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
В съдебната практика се приема, че молбата за образуване на изп.дело сама по себе
си не прекъсва давността за вземанията, предявени за събиране, но когато в нея се съдържа
искане за прилагане на определен изп.способ, то тогава такъв ефект настъпва от момента на
поискването му, освен ако осъществяването му е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал неговото прилагане /в този смисъл решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, /. Данни за това обаче липсват по
настоящето дело.
3
Безспорно с предявяването на молбата за издаване на изпълнителен лист, както и с
издаването на същия, давността за вземанията на ответника е прекъсната. Със самата молба
за образуване на изп.дело от 10.11.2009 г. обаче от една страна, не е поискано извършване
на определени изп.действия, а е направено общо овластяване по реда на чл.18 от ЗЧСИ, на
ЧСИ ГД да събере предадените му вземания. От друга страна, независимо от това, от
образуване на изп.дело № 942/2009 г. – 10.11.2009 г., до 11.09.2014 г. /л.55 от делото/
висящността на производството е поддържана с предприети конкретни изп.действия. След
този момент обаче са изминали повече от 2 години /до 19.05.2017 г., когато е подадена от
взискателя молба за извършване на опис на движими вещи на длъжника/, в които
взискателят е бездействал и не е поискал прилагане на изпълнителни способи за събиране на
вземанията му.
С оглед на това следва да се приеме, че изп.дело е прекратено по силата на закона на
11.09.2016 г. – по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Евентуално извършени след този момент
действия, са без правно значение като извършени по вече прекратено изп.производство. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая няма значение дали съдебният
изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога го е
направил, тъй като този акт има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира
върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането.
На 17.04.2018 г., т.е. година и половина по-късно след прекратяване на първото
изп.дело, кредиторът ..... е поискал с нарочна молба /л.34-35 от делото/ образуване на ново
изп.дело пред ЧСИ ГД, ... от КЧСИ, в която молба е посочил изпълнителни способи, които
да приложи съдебния изпълнител спрямо длъжника Р.В.. Така подадената молба прекъсва
започналата да тече давност, доколкото както се посочи вече, тя съдържа искане за
предприемане на изп.действия. След подаването й има данни за повторна молба от
взискателя от 04.06.2019 г. /л.36 от делото/ с ново искане за изп.действия, а именно запор на
вземанията на длъжника от съответните осигурители и работодатели.
При тези данни съдът намира, че доколкото от 11.09.2014 г. – датата на последно
предприетото валидно изп.действие по изп.дело № 942/2009 г., до 17.04.2018 г. – датата на
образуване на новото изп.дело № 279/2018 г. с молба за прилагане на конкретно описани
изп.способи, са изминали 3 г. 7 м. и 6 дни, то погасени по давност са единствено
присъдените в полза на ответника вземания за лихви.
Именно исковете за установяване тяхната недължимост следва да бъдат уважени в
пълния им размер, а исковете за установяване недължимостта на процесната главница и
разноски по делото, по което е присъдена, да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, за което е
направила искане. След запознаване с приложените по делото платежни документи, съдът
констатира, че ищцата е заплатила държавна такса по уважените искове в размер на 100.00
лв., а от адвокатското възнаграждение на процесуалния й представител, съразмерно на
уважената част от исковете, следва да й се присъдят 39.82 лв.
Ответникът пък претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
/отразено в инкорпорирания в отговора на исковата молба списък по чл.80 от ГПК/. Същото
е в границите, предвидени в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ, и срещу
него не е направено възражение за прекомерност от ищцовата страна. Ето защо, съобразно
отхвърлената част от исковете, на ответника следва да се присъдят 274.03 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......, със седалище и адрес на
управление ......., представлявано от Д М и З С, че Р. С. В., ЕГН **********, с адрес ......., не
му дължи сумата от 141.31 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.04.2008 г. до 06.09.2009 г., и сумата от 121.52 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.04.2008 г. до 06.09.2009 г., и двете по договор за кредит, сключен между НДВ
и ...... за които на 27.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 42717/2009 г. по описа на СРС, състав е издаден
изпълнителен лист, и които ..... е прехвърлила впоследствие на ..... с договор за цесия от
28.11.2011 г., като въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № .... по описа
на ЧСИ ГД, ..... от КЧСИ, а след това и изп.дело № ..... по описа на ЧСИ ГД, ..... от КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. В., ЕГН **********, с адрес ......., против ......, със
седалище и адрес на управление ......., представлявано от Д М и З С, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 2500.00 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, сключен между НДВ и ...... за която на
27.10.2009 г. по ч.гр.д.№ 42717/2009 г. по описа на СРС, състав е издаден изпълнителен
лист, както и сумата от 273.15 лв., представляваща присъдени разноски по посоченото дело,
които вземания ..... е прехвърлила впоследствие на ..... с договор за цесия от 28.11.2011 г.,
като въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № .... по описа на ЧСИ ГД, .....
от КЧСИ, а след това и изп.дело № ..... по описа на ЧСИ ГД, ..... от КЧСИ.
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление ......., представлявано от Д М и
З С, да заплати на Р. С. В., ЕГН **********, с адрес ......., сумата от 139.82 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН **********, с адрес ......., да заплати на ......, със седалище и
адрес на управление ......., представлявано от Д М и З С, сума в размер на 274.03 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5