Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 30.12.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На втори декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №1055 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от З.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Комплекс „К.“, бл.***, вх.**, ет.***, представлявана от адв. К.Д., против Л.Г.У.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищцата твърди, че на 07.07.2019
г. около 01.00 часа посетила дома на приятеля си Л.У. ***, където се бил събрал
с негов приятел в присъствието на жени и видимо пиян. Пред входа на блока я чакала
нейната дъщеря, брат ѝ и още един познат. Ищцата казала на ответника, че
иска да си вземе документите и други лични вещи, при което Л.У. започнал да я
удря и блъска в коридора. Ищцата паднала на земята и си ударила си главата, но
той продължавал да я стиска за ръцете и изблъсква навън към входната врата.
Незнайно по какви причини Л. се бил обадил на тел. 112 и съобщил за инцидент в
дома му, но не съобщил адреса си.
След случката ищцата се прибрала
вкъщи и оттогава до момента имала с. Н. – изпитвала чувство на страх да се
прибира сама по тъмно след работа.
Рано сутринта се събудила от
болка и видяла, че има множество синини по цялото тяло вследствие на кръвонасядане
от ударите. Посетила РУ Полиция в град К. и обяснила на дежурните полицаи какво
е станало. Те като я видели казали, че наистина са получили сигнал за битов
скандал в с. В., но без да има адрес. Въпреки това дошли до с. В. вечерта, като
по това време имало празник на селото, който продължил до късно. След като
полицаите я видели, че е насинена я посъветвали да посети кабинета на Бърза
помощ в град К., но оттам я изпратили веднага в УМБАЛ „С.. Г.” – П.за
освидетелстване. Изготвено било съдебномедицинско удостоверение № 761/2019 год.
със заключение за кръвонасядане по лява и дясна мишница, кръвонасядане по
дясното бедро, които травматични увреждания според медицинското заключение били
причинени по механизма на удар с или върху твърд предмет и на ищцата били
причинени болка и страдание. От Центъра за спешна медицинска помощ – гр. П. на
ищцата била издадена Карта № 5988, рег.№ 1622310.
През следващите дни се наложило
тя да посети лекар – специалист, защото изпитвала силни болки, в гръбначния
стълб, болка в гърба и към лявата ръка и главоболие, замаяност и световъртеж,
за което имала издадени амбулаторни листове № 4271/10.07.2019 г. и №
746/11.07.2019 г. и рецепта за изписани медикаменти, които закупила веднага.
Също така след една седмица трябвало да се яви на контролен преглед за
продължаване на лечението.
На 10.07.2019 год. от страх да не
ѝ нанесе отново побой, ищцата подала жалба срещу Л.У. *** заведена под №
281000- 8007/10.07.2019 г., по която била разпитана още същия ден.
С оглед изложеното за ищцата бил
налице правен интерес за предявяване на гражданския иск срещу Л.Г.У..
Моли съда, да постанови
решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати сумата от общо 5100 лева,
представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както следва:
- сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на нанесен ѝ побой от ответника на 07.07.2019 г. в с. В.,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 07.07.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението;
- сумата от 30 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства по освидетелстването
ѝ във връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на изписването ѝ – 07.07.2019 г., до окончателното изплащане
на обезщетението;
- сумата от 10 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства за медикаменти във
връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на закупуването им – 11.07.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението;
- сумата от 60 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства за транспорт от гр.
П. и гр. К. във връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на закупуването им – 11.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът, представляван от адв.
М.Р., оспорва иска като допустим, но неоснователен.
Признава, че с ищцата имали близко познанство
от около година и половина, от които той една година живеел и работел в
чужбина. Със същата – З.А.А., се бил срещал няколко пъти преди 1 година и
понеже работел в чужбина, били стигнали до уговорката, докато него го няма, тя
да се грижи за цветята в апартамента му и за минималните разходи, които се
натрупали в негово отсъствие. За тази цел оставил парични средства на ищцата, с
които да ги покрие. Твърди, че не поддържали постоянни отношения и никога не
били в постоянна връзка. Преди тази случка се виждал и с други жени, което било
известно на ищцата, която от своя страна също се срещала с други мъже.
За конкретната случка ответникът
заявява следното:
На 06.07.2019 г. около 20:00 ч.
се събрали с приятели в неговия апартамент в с. В.. Били малка компания от
четири човека – ответникът, един негов приятел, Х. Х., неговата приятелка К. (К.),
както и една приятелка на ответника от молдовски произход, И. Ю.. По същото
време в с. В. се провеждал ежегоден събор, който имали намерение да посетят
по-късно. Веселили се докъм 01:00 ч. след полунощ, когато ответникът чул
позвъняване от домофона на входната врата на блока. Помислил си, че е друг
негов приятел, който се очаквало да дойде при тях и просто отключил, без дори
да попита кой го търси. Когато се позвънило на вратата на апартамента, и
отваряйки за да посрещне този приятел, видял насреща си З.А.. Същата нахлула
избутвайки го в апартамента и се нахвърлила веднага върху момичето от молдовски
произход – И.. Ищцата започнала да я псува, да я удря, като не спирала да я
обижда. Казвала, че ги била видяла от прозореца, понеже ответникът живеел на
първия етаж, че се прегръщали и се целували. Ответникът я хванал за ръцете и се
опитал да я завърти така, че да застане зад него, а той – между тях, за да не
се стигнело до по-сериозни последствия, и да предотврати и двете да се наранят.
Но ищцата не преставала да крещи в истерия, да буйства и да се дърпа и да прави
опити да го заобиколи, за да стигне пак до И. и да я удря.
След като видели, че няма да се
успокои, решили да я оставят в хола, където се разиграла въпросната сцена и те
да отидат в кухнята, като си мислели, че по някое време ще се успокои и ще си
тръгне, виждайки, че никой не ѝ обръща внимание. Но въпреки това, не след
дълго ищцата дошла и в кухнята, където се започнал нов скандал. Пак тръгнала да
напада молдовката и постоянно повтаряла как ответникът ѝ бил изневерил и
коя била тази с него. Ответникът решил, че този изблик от страна на З. няма да
приключи скоро и този път се обадил направо на телефон 112. Казал им кой се
обажда, на кой адрес се намира и какъв е случая. Те му отговорили, че ще го
свържат с полицията в К.. Казал на З., че се е обадил и след малко ще дойдат
полицаи, но тя не му повярвала докато не чула втория му разговор с полицията.
Тогава явно се изплашила и му взела телефона, като започнала да крещи, че той я
бил нападнал и щял да я пребие. Полицаят затворил понеже нищо не успял да
разбере. През това време З. крещяла по адрес на ответника да изтрие всички
нейни снимки, които имал в телефона си. Казала, че ще си тръгне и да се обади
на полицая да му каже да не идва. Ответникът изтрил всичко, което имал като
нейни снимки в своя телефон и ѝ казал да си върви. След няколко минути получил
обаждане от полицая, който го попитал дали всичко е наред. Ответникът отговорил,
че са потушили спора между тях и няма за какво да идват. След случката решили
да не ходят на провеждащият се по това време събор на селото и си легнали, като
приятелите му останали да пренощуват при него понеже били от гр. К..
Впоследствие ответникът разбрал от свой приятел – Д. Й., че след скандала ищцата
отишла на събора при него и компанията му, които били събрани на една маса.
Била разстроена и им казала, че преди малко хванала ответника в изневяра и
пребила една молдовка.
Към 7:00ч. на другия ден отново
се позвънилo на вратата.
Ответникът станал и когато отворил, отново видял З.. Започнала отново да се
разправя с него и да му се заканва какво щяло да му се случи. Той се опитал да
ѝ обясни, че няма претенции спрямо нея и няма за какво да му се заканва.
Тя обаче не спирала да го обижда, като дори взела перваза от вратата и се опитала
да го удари, но ответникът затворил вратата и тя поела удара. От тази сутрин
нямал никакви контакти с нея. През следващите дни разбрал от приятели, че
същата разправяла на всеки в селото, че я бил пребил от бой и щял да види какво
ще стане.
След няколко дни полицай на име Б.
от полицията в гр. К. му се обадил, че трябва да даде показания в Кметство с. В..
Там ответникът написал обяснения във връзка с инцидента, като посочил и кои
свидетели са били на въпросната случка. Полицаят го предупредил с протокол и му
казал да не контактува с нея. Няколко дена след даване на показанията, една
вечер А. – един от братята на З., му позвънил и го заплашил със саморазправа.
Ответникът и на него обяснил, че нищо не е станало, но той не искал да го
изслуша и му затворил. Но същата вечер никой не дошъл да го потърси. Сутринта
се обадил на същия полицай, при когото бил дал показания, да му съобщи, че е
получил заплаха от един от братята на З.. Полицаят му казал да го потърси, ако
отново се повтори, но след това обаждане от А., повече никой не го бил
притеснявал.
На 07.08.2019 г. ответникът
получил исковата молба, с която З. претендирала да ѝ заплати парична сума
за неимуществени и имуществени вреди. Твърдяла, че има кръвонасядания по двете
ръце и дясното бедро. Но същата работела като сервитьорка и тези ѝ
кръвонасядания било напълно възможно да са от вида и характера на работата
ѝ. Болките, които изпитвала същата в гръбнака си, също били следствие на
натоварената ѝ работа и носене на тежки табли, както и от предходната
ѝ работа в завод за кабели. Същата и преди се била оплаквала на ответника
и той знаел, че тя ползва периодично болнични в следствие на болки по тялото
ѝ от работата. Знаел, че посещава и д-р Д. Б., невролог в болницата в
гр.К. и ползва болнични. Миналата година била приета за лечение в болница по
повод проблеми с гръбнака и неблагоприятно неврологично отражение върху главата
ѝ.
Ответникът счита, че така
предявените спрямо него искове за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло. Оспорва
представените с исковата молба писмени доказателства. Претендира разноските по
делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представено в препис
Съдебно медицинско удостоверение № 761/08.07.2019 г., в което е отразено, че
при прегледа на З.А.А. са установени: кръвонасядане по дясната и по лявата
мишница; кръвонасядане по лявото бедро. Пострадалата е заявила пред
освидетелствалият я д-р Й. Ш. – старши ординатор в отделението по съдебна
медицина при УМБАЛ „С.. Г.“ – гр. П., че нараняванията са ѝ нанесени от Л.Г.У.
след удряне и стискане с ръце и блъскане в странични предмети. Според
заключението на д-р Ш. описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с или върху тъп предмет и добре отговарят по начин и време да
са получени така, както е отразено в предварителните сведения /от
освидетелстваната/. На З.А.А. са ѝ били причинени болка и страдание.
Представен е в препис от Амбулаторен
лист № 4271/10.07.2019 г. в който на пациента З.А.А. е поставена основна
диагноза: „П. т. на г. с н. л.“. Посочено е, че лицето съобщава за битово
насилие и нанесен побой, както и за травма на главата. В момента на прегледа е
с главоболие и напрегнатост.
От представения в препис Амбулаторен
лист № 746/11.07.2019 г. се установява, че на З.А.А. е поставена основна
диагноза: „О. с. р.“ и придружаващи заболявания и усложнения: „Б. в г. о. на г.
с.“. По данни на пациента, след нанесен побой преди четири дни е с оплаквания
от пристъпно главоболие, пристъпи от замаяност и световъртеж, болки в гърба и
към лявата ръка.
Ищцата представя доказателства за
извършени разходи във връзка с направените ѝ прегледи и закупуването на
лекарства: рецептурна бланка от д-р Ч. – невролог, фискален бон от 11.07.2017
г., квитанция № **********/08.07.2019 г. и фактура № **********/08.07.2019 г.
Видно е, че на 10.07.2019 г. З.А. е заплатила 30 лева за освидетелстването
ѝ и издаването на Съдебно
медицинско удостоверение № 761/08.07.2019 г., а на 11.07.2019 г. е закупила
предписаните ѝ от д-р Ч. лекарства за сумата от общо 10.80 лева.
Представената с исковата молба
карта от Център за спешна медицинска помощ рег. №1622310 е абсолютно нечетлива,
поради което съдът не я кредитира като писмено доказателство и не следва да я
обсъжда.
По делото са представени 2 бр.
амбулаторни листове за извършени прегледи на З.А. от д-р Д. Б. – невролог.
Същите са от дати, предхождащи процесния инцидент – 10.05.2019 г. и 13.05.2019
г., като и при двата прегледа е поставена основна диагноза: „У. на г. к., н. д.“.
Мнението на д-р Б. е за временна неработоспособност на пациента, като същата е
насочена за консултация с ревматолог.
От приложеното заверено копие на
преписка №281000-8007/10.07.2019 г. по описа на РУ К. се установява, че е
образувана по жалба на З.А.А. за това, че на 07.07.2019 г. около 01:00 ч. е
отишла до апартамента на приятеля си Л.У., който в нетрезво състояние ѝ
нанесъл побой. В дадените обяснения Л.У. отрича тези твърдения, като заявява,
че З.А. без покана нахлула в жилището му и нападнала присъстващата там негова
приятелка. Преписката е била прекратена поради липса на извършено престъпление,
а на ответника по настоящото производство е съставен предупредителен протокол
по ЗМВР.
По делото
е приложена справка от Дирекция „Национална система 112“ – Р. ц. К., ведно с
компактдиск, съдържащ аудио-записи на подадени сигнали от Л.У.. От справката и
след изслушване в с. з. на приложения СД, се установява, че на 07.07.2019 г. в
01.18 ч. и в 01.55 ч. ответникът се е обадил от тел. **********, съобщавайки,
че бившата му приятелка З.А. ***, вдигнала е скандал и отказва да си тръгне,
въпреки настояванията му.
От показанията на свидетеля Б. Й.
Г. се установява, че ищцата ѝ е близка приятелка и се виждат почти всеки
ден. Познава и Л.У., който преди време се намирал в интимни отношения със З.А..
Впоследствие ответникът заминал за чужбина и оставил банкоматната си карта и
ключа от апартамента си в с. В. на ищцата, която внасяла издръжка за неговото
дете. Ответникът бил извън страната около три месеца и се завърнал през м. юни
2019 г. На 6-ти срещу 7-ми юли 2019 г. имало събор в с. В., като през този ден
ищцата била на работа в ресторант „Б. р.“. Около 07:20 ч. на 07.07.2019 г.
свидетелката получила телефонно обаждане от З.А., която ѝ се оплакала, че
Л.У. ѝ нанесъл побой. Двете заедно тръгнали към полицията в гр. К., като
по пътя ищцата разказала на приятелката си подробности за инцидента. Обяснила,
че отишла до апартамента му, за да вземе някакви документи и заварила ответника
в компания с друг свой приятел и две жени. С едната от тях – молдовка, Л.У. се
целувал, което ищцата видяла през прозореца още докато била отвън. След като
влязла в апартамента, с Л. се скарали и той започнал да я бие. Стискал я за
гушата и за ръцете, като свидетелката видяла, че ищцата има синини по двете
ръце в областта между лактите и раменете, както и по бедрото. При пристигането
в полицията в К. се оказало, че там вече имат информация за случая и насочили
пострадалата към болнично заведение. Впоследствие З.А. се снабдила с медицински
документи. Свидетелката познавал ищцата от дълго време и знаела, че тя има
сериозни здравословни проблеми в гърба, възникнали при предишната ѝ
работа в „А.“, където работела с кабели и по цял ден стояла в една поза.
От показанията на свидетеля Д. И.Й.
се установява, че познава страните по делото – с ищцата били съседи, а с
ответника понякога пиели кафе. Те двамата преди време били двойка, случвало се
заедно със свидетеля да са в една компания по време на събирания и празненства.
През лятото на 2019 г. свидетелят бил на събора в с. В. заедно със съпругата си
и свой приятел. Било след полунощ, когато при тях дошла ищцата, придружавана от
своята дъщеря. З.А. била видимо разстроена и изнервена. Казала, че пребила
някаква молдовка, с която хванала Л. да ѝ изневерява. Заявила, че отишла
в апартамента на Л. и там го заварила в компанията на тази жена. Ищцата не се
оплакала тя да е бита, нямала видими наранявания и не изглеждала да е
злоупотребила с алкохол. След няколко дни свидетелят се срещнал с ответника,
който потвърдил, че имало инцидент в дома му. Ищцата дошла без покана в дома му
и налетяла на друга жена от присъстващите, от молдовски произход. Ответникът се
принудил да повика полиция, тъй като З. вдигнала голям скандал и отказвала да
си тръгне. Свидетелят познавал Л.У. като тих и кротък човек.
От показанията на свидетеля Х. Г.
Х. се установява, че е приятел на ответника и познава ищцата покрай приятелството
си с него. Известно му е, че двамата са имали интимни отношения и понякога З.А.
оставала да спи в дома на Л.У.. Вечерта на 06.07.2019 г. свидетелят,
приятелката му К., жена от молдовски произход на име И. и ответникът Л.У. се
събрали в апартамента на последния, за да се почерпят. По това време се
провеждал и съборът на с. В.. Около 01:00 ч. след полунощ, без да е канена,
пристигнала ищцата. Ядосана и агресивна, тя се нахвърлила върху И. с думите „К‘ва
си ти, курва, какво правиш тука?“. Блъскала я и я дърпала, като се опитвала да
я изхвърли навън. Л. застанал между двете и се опитал да потуши скандала, но
без успех. З. отказвала да си тръгне и нападала както него, така и И..
Ответникът позвънил два пъти в полицията, оплаквайки се от поведението на
ищцата. За да се успокои, всички се преместили в кухнята и оставили ищцата сама
в хола. Тя обаче дошла и там и продължила да се държи агресивно към ответника и
приятелката му И.. В крайна сметка полиция не дошла, а З. след известно време
си тръгнала. Настроението на всички вече
било развалено и си легнали, като останали да нощуват в дома на ответника. На
сутринта свидетелят чул, че някой хвърля камъчета по прозореца му. Станал и
видял З., която поискала да ѝ отвори. Той отказал и заявил, че не желае
да се намесва. Когато по-късно излязъл от спалнята, свидетелят разбрал, че
ищцата все пак се качила до апартамента. Л.У. я посрещнал на прага на вратата,
отново станал скандал и З.А. се опитала да го удари с дъска. Той затворил
вратата и ударът попаднал в нея, като свидетелят видял образувалата се в
резултат на това дупка.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Предявен е иск за присъждане на
обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане с правно основание
чл.45 от ЗЗД. Искът е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща
правен интерес от водене на настоящото производство. Разгледан по същество
искът е неоснователен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или
бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между
противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат
имуществени и неимуществени, като в настоящото производство ищцата е
претендирала и имуществени, и неимуществени вреди.
За успешното провеждане на
предявения иск, в тежест на ищцата е да установи извършени от ответника
неправомерни деяния /действия или бездействия/, в резултат на които са
причинени посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди;
причинно – следствената връзка между деянието и вредите; размерът на
претърпените вреди.
В случай на установяване на
горните предпоставки, в тежест на ответника е да обори презумпцията за
виновност, визирана в чл.45, ал.2 ЗЗД или изпълнение на задължението си да
репарира причинените вреди.
Не е спорно по делото, че
страните са били в интимни отношения, като на процесната дата – 07.07.2019 г. в
дома на ответника в с. В. е възникнал скандал. Според твърденията на ищцата, тя
отишла там с намерение да вземе свои документи, а ответникът, в нетрезво
състояние, безпричинно ѝ нанесъл побой. Тези нейни твърдения обаче се
опровергават по категоричен начин както от гласните, така и от събраните
писмени доказателства. З.А. представя медицински документи, в които са описани
нанесени ѝ травматични увреждания – синини и кръвонасядания по ръцете и бедрото,
и доколкото тези писмени доказателства са подкрепени от показанията на св. Г.,
съдът приема, че те са възникнали при инцидента от 07.07.2019 г. Не се доказа
обаче, че уврежданията са ѝ причинени от ответника. Напротив, както от
изслушания аудио-запис от РЦ 112 – К., така и от показанията на св. Й. и св. Х.
се установи, че ищцата е била тази, която без разрешението на ответника е
нахлула в дома му и в изблик на ревност е потърсила саморазправа с жената от
молдовски произход, която е била в компанията на Л.У.. Била е силно ядосана и
агресивна и независимо от молбите на ответника, е отказала да си тръгне. Това е
накарало Л.У. да потърси помощ от полицията, което би било нелогично, ако отговарят
на истината твърденията на ищцата, че той ѝ е нанесъл побой. По-късно същата
нощ ищцата дори заявила пред св. Й., че хванала Л. да ѝ изневерява с
някаква молдовка и я пребила.
Настоящият съдебен състав счита,
че при възникналия конфликт, предизвикан от ищцата З.А., тя действително е
получила кръвонасяданията описани в медицинските документи, но по делото не се
доказа причинната връзка на тези увреждания с действията на ответника, като е
възможно да са причинени от стълкновението с другата жена. Дори и да се приеме,
че синините са причинени от Л.У., то това е станало докато се е опитвал да
преустанови скандала и да издърпа настрани ищцата, която е проявила агресия и е
опитала саморазправа с приятелката на ответника, т. е. действията му няма как
да бъдат окачествени като противоправни.
Сочените в исковата молба болки в
гръбначния стълб се установи, че не са следствие от процесната случка, а
датират от времето, когато ищцата е работела в завод за производство на кабели.
Тези твърдения на З.А. се опровергават от показанията на осигурения от самата
нея свидетел Б. Г..
С оглед всичко изложено съдът
намира, че не е установено противоправно поведение от страна на ответника и
причинно-следствена връзка между неговите действия и травматичните увреждания,
получени от ищцата, а впоследствие – и направените от нея разходи за лекарства,транспорт
и издаване на медицински документи, поради което предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 10.08.2019 г. в размер на 600.00
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН предявеният от З.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, Комплекс „К.“,
бл.***, вх.***, ет.*** по чл. 45 ЗЗД, за осъждането на Л.Г.У., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск да
ѝ заплати сумата от общо 5100 лева, представляваща обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, както следва:
- сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания,
вследствие на нанесен ѝ побой от ответника на 07.07.2019 г. в с. В.,
ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 07.07.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението;
- сумата от 30 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства по освидетелстването
ѝ във връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на изписването ѝ – 07.07.2019 г., до окончателното изплащане
на обезщетението;
- сумата от 10 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства за медикаменти във
връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на закупуването им – 11.07.2019 г., до
окончателното изплащане на обезщетението;
- сумата от 60 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства за транспорт от гр.
П. и гр. К. във връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на закупуването им – 11.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Комплекс „К.“, бл.***, вх.****, ет.**** да
заплати на Л.Г.У., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 600.00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: