РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 14.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Димитринка
Иванова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7461
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.С.Д. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата В.С.Д. твърди, че на 14.03.2016 г. като
пешеходец е вървяла в гр. София по левия тротоар на ул. „********“ (с посока
бул. „А. ***), когато на кръстовището с ул. Позитано и пропаднала в шахта. При
падането си напред и върху тротоара получила наранявания на главата, била
обляна в кръв. Така получените наранявания създали загрозяващ вид на лицето й.
Това стресирало и нея и семейния й партньор, който я напуснал заради
загрозяващите белези. Нощем трудно
спяла, изпитва страх да не си разбие
главата. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
настъпване на събитието до окончателното им плащане, както и направените по
делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
оспорва предявения иск, като поддържа, че злополуката не е станала по описания
в исковата молба начин, както и че падането на ищеца се дължи на неизпълнение
на задължения на служители на общината. Оспорва настъпването на твърдяните
вреди, както и причинната връзка със събитието. При условията на евентуалност оспорва
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли предявения
иск да бъде отхвърлен като претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката
М. С.Ш.– сестра на ищцата В показанията си свидетелката установява, че
на 14.03.2016 г. рано сутринта, около 8 часа, в гр. София, слизайки от
западната страна на метростанция „Сердика“, тръгвайки от посока: бул. „Ал.
Стамболийски“ към ул. „Позитано“, вървели със сестра си по левия тротоар на ул.
„********“. Насочили се към спирката на трамвай № 5 в посока ж.к. Л.. Двете
били натоварени с доста багаж: пликове, документи, личен багаж като дамски
чанти. Изведнъж навлезли в изключително разбит участък от пътя и сестра й
изведнъж се препънала. Кракът й попаднал в улична яма, залитнала и за части от
секундата се сгромолясала, падайки напред по лице и по глава. Ищцата не можела
да мръдне, мърморела и леко си мърдала горната устна, умирала от болка, стенела,
виела, изпаднала в шок. Добри хора й помогнали да се изправи. Сестра й
споделила, че има бели точки и й се губели моменти. Болял я носът. Чувствала го
счупен. Част от зъбите й все едно ги нямало. Казала, че в главата й нещо
скърца. Не можела да мърда главата, врата, ръцете, тялото. Успели да я заведат
в къщи, но тя изпаднала в шок, когато се видяла в огледалото От тази хубава
жена, тя била заприличала на чудовище. Започнала да приема медикаменти,
лекарства, рехабилитация. Това нейно състояние продължавало и до ден днешен. Била
депресирана, чувствала се като едно нищо, като човек с недъг. Сънувала
инцидента често. Не можела да си намери работа заради външния вид. Все още
имала белези. Напуснал я и партньорът й, с който живеели на семейни начала от
доста дълго време. Той също се плашел от вида й и не искал вече да е с нея. Ищцата
не смеела да върви по тротоар. Белезите все още стояли на лицето й, защото били
жестоки в областта на носа, горната устна беше хлътнала на една посока, поради
това фъфлела и трудно й се разбирало какво говори. Белези имала по лицето, по
бузата и по носа, също има и към устата. Белезите не били красиви и даже били
отчайващи. Тя била свикнала с предишната си красива външност и не можела да
понесе, че прилича на това, което е в момента. Свидетелката заявява, че сестра
й използвала много консултации при лекари, много мазила, много средства и много
рехабилитации. Едната й челюст от лицето мърдала и хрупала. До ден-днешен я боляло
лицето, челюстта и носа.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице установява, че в резултат на злополуката ищцата В.С.Д. е получила
разкъсно – контузна рана по лигавицата на устната кухина на горна устна 0,8
св., охлузвания в областта на носа, охлузвания на кожата на горна устна в
основата на дясната ноздра, кръвонасядания над горната устна двустранно,
кръвонасядане и охлузвания в областта на дясното коляно. Вещото лице посочва,
че травматичните увреждания могат да бъдат получени по начина, описан от
ищцата, като по своя медико-биологичен характер представляват временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалата. Установява, че пострадалата е изпитала болка при
получаване на уврежданията, която в следващите дни е била само от раната на устната
– при хранене. Посочва, че установените увреждания би следвало да преминат за
срок от 1-2 седмици без да оставят последствия за живота и здравето на
пострадалата. Заявява, че единствено раната на лигавицата на горната устна ще
зарасне с образуване на белег с линейна форма и дължина 0,8 см., който ще
остане за цял живот, но на практика разположението му – по лигавицата на
устата, практически не позволява да е видим за околните.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Задължението за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно
противоправно действие или бездействие на определено лице, от което са
причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК
и съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е
било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника. В тежест
на ответника е било да установи, че е възложила на свои служители изпълнението
на вменените от закона дейности, свързани с поддръжка на общинските пътища.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 14.03.2016 г. ищцата В.Д. ******* І в
участъка между бул. А. ***. Установява се и причинната връзка между събитието и
констатираните увреждания.
Съгласно разпоредбата на § 7, т. 4
от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване са
общинска собственост. По силата на
разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. В конкретния случай, общината чрез своите служители
не е изпълнил задълженията си за поддръжка, която се изразява в осигуряване на
безопасно и удобно движение по пътя през цялата година и предпазването му от
преждевременно износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/.
Следователно налице са основания
за ангажиране на отговорността на ответника за виновно бездействие на
служителите и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с
оглед събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на виновното бездействие на служители на
ответника на ищеца са причинени увреждания - разкъсно – контузна рана по
лигавицата на устната кухина на горна устна 0,8 св., охлузвания в областта на
носа, охлузвания на кожата на горна устна в основата на дясната ноздра,
кръвонасядания над горната устна двустранно, кръвонасядане и охлузвания в
областта на дясното коляно. Установява се, че възстановяването е продължило
около 1-2 седмици, като е останал малък белег, който е на място, което не е
видимо за околните. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел
относно вида на уврежданията и трайността им, тъй като те не съответстват на
останалите събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното, съдът
намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 1000
лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е възникнало от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и
без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – т.е. от деня на увреждането.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 50 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
Съгласно
чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Х. Г.Ч. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите С.О., ЕИК-********, гр. София, ул. „*******№
**да заплати на В.С.Д., ЕГН-**********,***
сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания – разкъсно – контузна рана по лигавицата на устната кухина на
горна устна 0,8 св., охлузвания в областта на носа, охлузвания на кожата на
горна устна в основата на дясната ноздра, кръвонасядания над горната устна
двустранно, кръвонасядане и охлузвания в областта на дясното коляно, причинени
на 14.03.2016 г. от виновно противоправно бездействие
на служители на ответника по поддръжка на тротоар на ул. „********“, гр. София,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на събитието – 14.03.2016 г.
до окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 1000 лева до предявения размер от 50000
лева – обезщетение за неимуществени вреди като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.О.,
ЕИК-********, гр. София, ул. „*******№ **да заплати на В.С.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 50 (петдесет) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 във връзка с чл. 8 от ГПК В.С.Д.,
ЕГН-**********,*** да заплати на С.О.,
ЕИК-********, гр. София, ул. „*******№ **сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата С.О., ЕИК-********, гр. София, ул. „*******№
**да заплати на адв. Х. Г.Ч., личен
номер*********, с адрес гр. София, бул. *********кантора 419 сумата от 300 (триста) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: