№ 67
гр. Варна, 23.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000735 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Образувано е по обща ЧЖ, подадена от ТЪРГОВИЩЕ СИТИ ЦЕНТЪР ЕООД / в н./,
чрез синдика на дружеството В. Г. и от А. ТРАНС ЕООД /в н./, чрез синдика на същото В.
Л., срещу определение №211/22.11.2022г., постановено по т.дело №69/2022г. на Окръжен
съд –Търговище, с което е прекратено производството по делото, на основание чл.130 ГПК.
С жалбата се изтъква, че постановеното определение на ТОС е неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателите излагат, че към датата на откриване производствата по
несъстоятелност спрямо всяко от дружествата -ищци, те не са имали безспорни вземания
към ответника Д. А.. Последният като едноличен собственик на капитала в двете дружества
–ищци си е отпускал заеми и дивиденти в размер, както следва: за Търговище сити център
ЕООД – сумата от 110 000 лева, а за А. транс ЕООД – сумата от 1 439 133 лева. И за двете
вземания са водени дела по чл.647, т.6 от ТЗ, по които в полза на дружествата са издадени
изпълнителни листи за посочените суми по отношение на общия длъжник Д. А., гражданин
на Турция, с регистриран постоянен адрес в РБ.
Жалбоподателите считат, че едногодишният срок по чл.649 ТЗ вр.чл.135 ЗЗД не тече
от откриване производствата по несъстоятелност на двете дружества –ищци, а считано от
влизане в сила на решенията по чл.647 ТЗ, съответно за първото от 09.05.22г. и за второто -
от 13.07.2022г. Излагат доводи, че не би могло искът по чл.647 ТЗ да бъде предявен заедно с
иска по чл.135 ЗЗД, тъй като пасивната легитимация по исковете е различна. Твърдят, че
искът по чл.135 ЗЗД, предявен с исковата молба, производството по която е било
прекратено, е обусловен от исковете по чл.647 ТЗ, с които е установено вземане от
1
длъжника. Сочат, че към датата на решенията за откриване производство по
несъстоятелност на двете дружества не са съществували предпоставки за водене на искове
по чл.135 ЗЗД. На самостоятелно основание по отношение на А. Транс ЕООД /в н./,
определението е неправилно, тъй като решението по т.дело №54/2021г. на ТОС за откриване
производство по несъстоятелност е било обжалвано и не е било влязло в сила. Претендират
отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и връщане за
продължаване на съдопроизводствените действия, евентуално отмяна и връщане на
производството само по отношение на А. Транс ЕООД.
След изпълнение на дадените указания, съдът намира подадената частна жалба за
редовна и производството по същата допустимо. Жалбите са подадени от легитимирани
страни, в преклузивния срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
По същество на жалбата съдът я намира за основателна поради следното:
Производството е било образувано по искова молба /при условията на активно
субективно съединени искове/ на ТЪРГОВИЩЕ СИТИ ЦЕНТЪР ЕООД / в н./, чрез синдика
на дружеството В. Г. и А. ТРАНС ЕООД /в н./, чрез синдика В. Л., срещу Д. А., гражданин
на Република Турция, с посочен адрес в РБ и в Република Турция и съдоговорител А. Х. А.,
ЕГН **********, гр.Търговище, за прогласяване относителната недействителност на
извършена между ответниците физически лица, сделка от 24.02.2020г., с която първият Д. А.
продава на втората ответница А. А. всичките си 50 броя дружествени дяла от трето
дружество Сити Контрол Каруош ЕООД, ЕИК *********, като по този начин длъжникът Д.
А. се е лишил от имущество във вреда на кредиторите си. Такива кредитори са двете
дружества предявили иска. Сделката е безвъзмездна като не са налице доказателства за
плащане; извършена е между свързани лица. Ищците въвеждат конкретни твърдения по
предпоставките по Павловия иск.
С определение от 22.11.2022г. ОС-Търговище е прекратил производството по делото
като приел, че предявеният иск по чл.135 ЗЗД е недопустим. Съобразно аргументите на съда,
искът е заведен от дружества в несъстоятелност, поради което синдиците им са могли да
упражнят потестативното право за предявяване на иск по чл.135 ЗЗД в едногодишния
преклузивен срок по чл.649, ал.1 ТЗ от откриване производствата по несъстоятелност по
отношение всяко от дружествата –ищци. Съдът е обективирал преценка, че след като
производството по несъстоятелност е открито по т.дело №53/2021г. на 02.08.2021г. за
Търговище Сити център ЕООД и на 18.08.2021г. по т.дело №54/2021г. – за А. Транс ЕООД,
то предявеният на 22.11.2022г. иск по чл.135 ЗЗД е просрочен. Тъй като искът е заведен от
синдиците след изтичане на срока по чл.649 ТЗ, то същият е недопустим и подлежи на
прекратяване.
Въззивният състав не споделя изложените от съда доводи за недопустимост на иска
поради пропускане преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ.
Предявените искове намират основание в разпоредбата на чл.135 ЗЗД като са
предявени от две търговски дружества, които твърдят, че всяко едно от тях се явява
2
кредитор на ответника Д. А.. Всеки от ищците твърди, че основава качеството си на
кредитор въз основа на влезли в сила решения. Към исковата молба са приложени преписи
от изпълнителни листи, издадени в полза на всяко от дружествата срещу ответника -
длъжник Д. А., за заплащане на парични суми.
Спрямо двамата ищци е открито производство по несъстоятелност: по т.дело
№53/2021г. на ТОС, за Търговище сити център ЕООД и по т.дело №54/2021г. на ТОС, за А.
транс ЕООД. Тъй като и двете дружества са обявени в несъстоятелност, исковете се
предявени от синдиците им съгласно правомощията в чл.658, т.7 ТЗ, срещу длъжник,
посочен в изпълнителния титул на всеки от кредиторите.
Конститутивният иск не е насочен към сделка или действие, извършени от
дружествата в несъстоятелност, с които се злепоставят интересите на кредиторите им, а
спрямо сделка, извършена от трето лице. Искът по чл.135 ЗЗД е предоставен на всеки
кредитор по отношение на длъжник, който е предприел увреждащи действия за намаляване
имуществото си и/или затруднява удовлетворяването от него. Именно по този начин се
квалифицират предявените искове. С тях не се атакуват действия на дружествата –
длъжници в производствата по несъстоятелност, които застрашават масата на
несъстоятелността, а извършена от трето лице сделка, която препятства осребряване на
вземанията спрямо същото лице. Поради това, исковете са предявени от синдиците като
представляващи дружествата в несъстоятелност съгласно общото правомощие на синдика в
чл.658, т.7 ТЗ, от името на тези дружества, а не от синдиците в качество на процесуални
субституенти на кредиторите в универсалното изпълнение. Ответник по исковете не е
несъстоятелният длъжник, а задължено към него трето лице и контрагента му.
Предявяването на исковете е в общата хипотеза на чл.135 ЗЗД и уговореният в чл.649 ТЗ
преклузивен срок не е приложим. Обстоятелството, че не се атакува действие на длъжника в
несъстоятелността изключва обвързване предявяването на иска по чл.135 ЗЗД със сроковете
по чл.649 ТЗ. Постановеното в различен смисъл определение е неправилно.
Поради достигане до различни изводи по поставения въпрос, определението на ТОС
следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №211/22.11.2022г. постановено по т.дело №69/2022г. на
Окръжен съд Търговище.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4