Р Е Ш
Е Н И Е
№ 217
гр.П., 14.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в публично заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при
секретаря М. А., като разгледа докладваното от
с ъ д и я т а анд №
261 по описа а ПпРС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на М.А.Р. ***-0321-000934/17.09.2018 г.
на Началник РУП към ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание чл.174,ал.1,т.2 и на осн.чл.137в,ал.3 от ЗДвП са му наложения
- глоба в размер на 1 000 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца и са отнети 10 к.т.; глоба в размер на 50 лв. и са отнети 6 к.т. за
това, че „на 07.09.2018 г. в 23.10 ч. в
гр.П., на ул.“М. Т.“ срещу блок № *, движещ се в посока към ул.“Р. Д.“,
управлява л.а.“Форд Транзит“ с рег.№ OF J**** собственост на A. S. A. от град Offenbach
am Main след
употреба на алкохол установено с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с №0042, скалата на който в 23.13 ч.
отчете 0.81 промила алкохол в издишания въздух. Пробата е под № 03235. Водачът
имаше мирис на алкохол и заяви, че е изпил две бири Издаден талон за медицинско
изследване № 0035578, отказа да даде кръвна проба. При проверката се установи,
че Р. превозва в автомобила дете под тригодишна възраст, без да е оборудван със
системи за обезопасяване. Автомобилът временно е спрян от движение“ – нарушения по чл.5, ал.3, т.1 и по чл. 137в, ал.3 от ЗДвП.
В
жалбата се оспорват извършените нарушения, като се излагат доводи
относно допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон, довели до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. В с.з. жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.Н.Л. от ТАК, която поддържа
жалбата на посочените основания и пледира за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата
страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна
прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят М.А.Р. ***, бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на
МПС /справка л.11/ за категории „В”, „АМ” и „В1“, с правоспособност придобита
през 2013 г. като до извършване на настоящите нарушения бил санкциониран с
глоби по фиш и за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 07.09.2018
г. жалбоподателят употребил алкохол – бира, след което и доколкото не се
чувствал повлиян от него, решил да управлява собствения на трето лице т.а.“Форд
Транзит“ с рег.№OFJ**** /Заб. в обстоятелствената част на акта е посочен
като рег.№ OF
N J ****/. В
автомобила освен жалбоподателя били още един мъж и малко дете. Около 23.10 ч. при движение по ул.“М. Т.“ в посока ул.“Р.
Д.“, управляваният от Р. л.а. бил спрян за проверка от служители на РУ МВР П. –
полицай С.Х. и полицай Х.Х.. След като установили
самоличността на водача, липсата на оборудване в автомобила за превозване на
дете и усетили мирис на алкохол, полицай
Ст.Х. проверил водача за употреба на алкохол с помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с № 0042,
скалата на което в 23:13:38 отчела 0.81 на хиляда концентрация на алкохол в
издишания въздух. Нарушителят признал, че е изпил 2 бири в домашни условия. Бил
му издаден талон за изследване № 0035578 /приложен л.35/, с който му била
предоставена възможност да се яви до 00.30 ч. в ФЦСМП гр.П. за да даде кръв за
химическо изследване. Водачът се запознал със записаното в талона за
изследване, приел и се съгласил с
показанията на техническото средство, и отказал да даде кръв за анализ. За
констатираните нарушения по чл.5,ал.3,т.1 и чл.137в ал.3 от ЗДвП бил съставен
АУАН серия Д, № 0291883 /приложен л.7/,
който бил предявен и връчен на нарушителя. Последният се запознал със
съдържанието му и го подписал без възражения, като саморъчно вписал и, че
„няма да дам кръвна проба вярвам на апарата“. След като и в 3-дневният
срок по чл.44,ал.1 ЗАНН не депозирал допълнителни писмени възражения по акта, било
издадено и атакуваното в настоящия процес НП №18-0321-000934/17.09.2018 г. на Началник
РУП към ОДМВР Т., РУ П., връчено лично
на нарушителя на 01.10.2018 г.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните
в с.з. актосъставител С.Х., св.Х.Х.,
както и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се
оспорва от защитата на нарушителя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Съдът
констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за
извършените нарушения на правилата за движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото
и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от
компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона
(случай,
в който се презюмира), така и
да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй
като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган–Началник РУП
към ОДМВР Т., РУ П., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и приложената /л.9/
Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, са
делегирани права по смисъла на
чл.47,ал.2 от ЗАНН.
Съдът
намира за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя касаещи допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Всъщност в
по-голямата си част жалбата съдържа анализ и разсъждения относно поведението на
полицейските служители, което е неотносимо към предмета
на доказване по делото. Отправени са множество упреци към тях досежно мястото
където са били застанали, липсата на съпричастност към съпругата на водача и
т.н. – възражения, на които съдът не дължи отговор доколкото не касаят състава
на вмененото нарушение. Единственото конкретно възражение на защитата /поддържано
и в с.з./ е свързано с твърдение за това, че полицейските служители не са
предоставили реална възможност на нарушителя да даде кръвна проба. Твърди се,
че нарушителят Р. не е разбрал, че след като приема показанията на техническото
средство няма право да даде кръвна проба, каквато по-късно все пак е решил да
даде, но тъй като е бил задържан в РУП П. е било изтекло времето до 0.30 ч., в
което е следвало да посети ФЦСМП П.
Съдът
намира подобни възражения за голословни, неоснователни и ненамиращи нужната
доказателствена опора в приобщената доказателствена съвкупност. Преди всичко подобно
възражение очевидно не кореспондира с разпоредбата на чл.189,ал.2 ЗДвП,
която размества доказателствената тежест и придава формалната доказателствена
сила на редовно съставения АУАН, относно установените в него факти. На
жалбоподателя Р. следва да се напомни, че
административнонаказателното производство се развива по реда на ЗАНН и
специалните закони, какъвто в случая е ЗДвП, и едва когато се установят
празноти в последните, по аргумент от чл.84 ЗАНН се прилага НПК. В конкретният
случай АУАН е съставен от компетентен орган, в кръга
на неговите правомощия, спазена е изискваната от закона форма за валидност и
процесуалните правила, и съдържа всички необходими реквизити по чл.42 ЗАНН. Ето
защо актът е редовно съставен и се ползва с формална доказателствена сила до
доказване на обратното предвид разпоредбата на чл.189,ал.2 ЗДвП. В тежест на нарушителя
е да установи, че отразените обстоятелства в АУАН не съответстват на
действителното положение, като обаче такива твърдения за други факти и
доказателства в обратния смисъл жалбоподателят не е ангажирал, при което съдът
несъмнено е обвързан от нормата на чл. 189,ал.2 от ЗДвП.
Съдът
приема, че контролните органи са спазили изцяло реда за установяване употребата
на алкохол, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На осн.чл.3,ал.1 е извършена проверка на място посредством годно
техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с № 0042 /видно от протокол за успешно преминала проверка от 24.04.2018
г. със срок на валидност 6 месеца,л.33/, скалата на което в 23.13. 38 ч. е
отчела 0.81 промила алкохол в издишания въздух /протокол л.34/ - показания на
техническото средство, с които водачът Р. се съгласил видно от саморъчното
записване на изявлението за това в акта. При наличието на такова съгласие и по
аргумент чл.6,ал.4,изр.2 от Наредба № 1 следва, че се приемат за достоверни
именно показанията отчетени с техническото средство, т.е. априори в тези случаи
е излишно издаване и връчване на талон за изследване, съгласно чл.6,ал.3,изр.2
от същият нормативен акт. Въпреки това обаче и независимо, че водачът не е имал
възражения против достоверността на данните на техническото средство, то
полицейските служители са му издали и талон за медицинско изследване № 0035578 /приложен
л.35/ - по образец, от който съдържанието на който също е видно, че при
съгласие на нарушителя с показанията на техническото средство ОСТАНАЛАТА ЧАСТ
НЕ СЕ ПОПЪЛВА. Следователно след като нарушителят се е запознал с показанията
на техническото средство и е приел като достоверна установената концентрация на
алкохол в издишания въздух, респ. саморъчно е потвърдил за тези обстоятелства, то не е било необходимо да му бъде давана
каквато и да е допълнителна възможност за даване на кръв за медицинско
изследване. В този контекст не намират процесуална опора и твърденията на
защитата за поставяне на нарушителя в обективна невъзможност да даде кръв за
изследване, тъй като е бил задържан в сградата на РУП П. за време изключващо
възможността до 0.30 ч. да се яви в ФЦСМП П.
За процесуална пълнота на изложението следва да се посочи, че визираната
от съда и действаща към датата на нарушението разпоредба на чл.6,ал.3 от
Наредбата е била отменена с изменения в ДВ, бр.81/02.10.2018 г. (влезли в сила 3 дни след обнародването й, по
аргумент от чл.5,ал.5 от КРБ, доколкото не е определен друг срок, т.е. от
05.10.2018 г., докато нарушението предмет на издаденото НП е извършено на 07.09.2018
г., т.е. преди тази дата). Към
настоящия момент съгласно чл.3,ал.2 и ал.3 от Наредбата, когато с техническо
средство е установена концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда, вече
задължително се попълва и талон за изследване по образец, т.е. съгласието на
нарушителя с показанията на техническото средство и тяхното изрично приемане,
понастоящем вече е правно ирелевантно. От своя страна
АНО в НП също коректно е посочил установената концентрация като 0.81 /промила/,
т.е. по никакъв начин не е опорочено производството по ангажиране отговорността
на нарушителя, респ. и правото му на защита. По същият начин следва да се
отговори и на възражението на защитата относно неяснота в извършеното нарушение
доколкото при описание на същото се сочело, че нарушителят е отказал кръвна
проба. Нарушителят действително е отказал кръвна проба, но това очевидно не е
друго нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, а е вписано само досежно допълване на
фактическия състав по чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, доколкото там е предвидена
възможност за алтернативно изследване на кръвта – чрез медицинско и химическо
изследване и/или техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
От
събраните в
хода на съдебното дирене доказателства по несъмнен и категоричен начин се
установява, че на 07.09.2018 г., на посоченото място и час, жалбоподателят е
управлявал МПС – л.а.“Форд Транзит“ с рег.№ OF J****. Не се спори по делото, че
посредством техническо средство "Алкотест Дрегер 7510"
с фабр.№ 0042, в 23.13 ч.
е отчетена концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 0.81 на хиляда, т.е. е налице
съставомерна концентрация над 0.5. на хиляда. При така отчетените обективни
данни и както вече съдът посочи по-горе, установяването
на алкохолното съдържание в кръвта на жалбоподателя е осъществено при стриктно спазване
на изискванията и реда, регламентирани в Наредба
№ 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Алкохолното съдържание в издишания от нарушителя
въздух е установено и доказано по несъмнен начин в размер на 0.81 на хиляда, което
попада в административнонаказателния състав по чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП. Ето защо
съдът намери, че изцяло правилно и законосъобразно
наказващият орган е преценил, че водачът М.А.Р. е управлявал МПС в
нарушение на чл.5,ал.3,т.1
от ЗДвП, който
забранява на водачите да управляват ППС под въздействието на алкохол
и в нарушение по чл.137в,ал.3 от ЗДвП, който въвежда забрана за
недопускане превозване на деца под тригодишна възраст в МПС, които не са
оборудвани със системи за обезопасяване.
Съгласно
чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП се наказва с
лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на 1 000
лв. водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до
1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./
за същото нарушение се отнемат задължително и 10 к.т. В конкретният случай
безспорно е налице пълно съответствие между фактическата обстановка
констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от
наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава
всеки водач на МПС да не го управлява под въздействие на алкохол – разпоредба,
чиято конкретна индивидуализация касаеща границите на допустимата концентрация
е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, по силата на който е санкциониран
нарушителя.
Нарушението е извършено виновно,умишлено, като
нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел
е че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС в това си състояние, но
въпреки това е управлявал л.а., с което е допускал настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
Отделно
от това, съгласно чл.137в,ал.3 от ЗДвП в МПС, вкл. и от вида на това
управлявано от жалбоподателя не
се допуска превозване на деца под тригодишна възраст, когато липсва система за
обезопасяване. В случая е безспорно доказано, че в л.а. е превозвано дете под
тригодишна възраст независимо, че не е установена неговата самоличност,
доколкото полицейските служители нямат подобно задължение. За съставомерност на
нарушението по чл.137в,ал.3 от ЗДвП е достатъчно и само визуално да бъде
констатирана възрастта на превозваното дете и липсата на система за
обезопасяване по смисъла на чл.137б от ЗДвП. Подобен правен извод се налага и
при съпоставка с приложимата санкционна норма чл.183,ал.4,т.10 от ЗДвП, по която
се налага наказание глоба в размер на 50 лв., а съгласно
чл.6,ал.1,т.11 от Наредба № Із-2539 за това нарушение се отнемат задължително и
6 к.т. на
водач, който превозва деца (т.е. липсва необходимост за
допълнителна индивидуализация като например: пол, самоличност, ръст или може би
акт за раждане)
в нарушение на изискванията на Глава втора, раздел ХХV. От субективна страна и това
нарушение е извършено от водача при пряк умисъл – с оглед неговата
правоспособност несъмнено е съзнавал задължението си да не се съгласява и да не
превозва в л.а. дете под тригодишна възраст предвид липсата на система за
обезопасяване, с която автомобила очевидно не е бил оборудван. Наказанието,
което му е наложено също е правилно индивидуализирано във фиксирания му размер
от 50 лв. и 6 к.т., поради което и справедливостта му в настоящото производство
не следва да се обсъжда.
Водим от
горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0321-000934/17.09.2018 г. на
Началника на РУП П.,с което и на основание чл.174,ал.1,т.2 и чл.183,ал.4,т.10
от ЗДвП, на М.А.Р. ***, ЕГН-**********,***,офис
*, чрез адв.Н.Л. ***, са наложени отделни
административни наказания съответно - глоба в размер на 1 000 лв. /хиляда
лева/, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца и
отнемане на 10 к.т. на основание чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № Із-2539/2012 г. на
МВР; глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и отнемане на 6 к.т. на осн. чл.6,ал.1,т.11
от Наредба № Із-2539, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: