О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 1767 / 17.12.2019г.
Административен съд Пазарджик, в закрито заседание,
като разгледа докладваното от съдията – докладчик Георги Видев административно
дело №1095 по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:
Постъпило е искане от адвокат В.С.С., като пълномощник
на А.Г.Г., наречено „молба“ за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като бъде осъдена насрещната страна да му заплати 500 лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Искането е съобщено на насрещната страна но тя не е
подала отговор по него.
Искането е частично основателно:
В решението си съдът неправилно е приел, че
адвокатското възнаграждение само е договорено но не е платено, поради което не
е присъдил на А.Г.Г. разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения
на лист 9 от делото договор за правна защита и
съдействие Г. и адвокат С. не само са договорили възнаграждение от 30
лв., а са отбелязали, както цифром, така и словом, че същата сума е заплатена.
Затова, решението в частта му за разноските следва да бъде изменено, като
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ бъде осъдена да заплати и тази сума
на А.Г.Г., ведно с вече присъдената сума от 10 лв. за платена от него държавна
такса за образуване на делото, т.е. следва да му се присъдят общо 40 лв.
Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Действително, преди второто поред открито съдебно
заседание е представено пълномощно (находящо се на лист 64 от делото) съгласно
което А.Г. упълномощава адвокат С. да го представлява при условията на чл. 38
от Закона за адвокатурата, защото е материално затруднен и не може да заплати
адвокатския хонорар по Наредба № 1. Представен е и списък на разноските, в
който адвокат С. е отразил претенция за адвокатски хонорар при условията на чл.
38 от Закона за адвокатурата.
Следва да се отбележи, че практиката на ВАС е
противоречива по въпроса дали следва да бъде доказвано обстоятелството, че
лицата, на които е оказана безплатна правна помощ са затруднени. Независимо от
отговора на този въпрос, в случая безспорно не са налице предпоставките,
предвидени в чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА за присъждане на
адвоката възнаграждение в минималния предвиден от закона размер от 500 лв. за
процесуално представителство по административни дела без материален интерес.
Посочените разпоредби предвиждат следното:
Чл. 38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на:
2. материално затруднени лица;
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал.
1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая безспорно не е налице оказване „безплатно“ на
„адвокатска помощ и съдействие“, каквато е една от предпоставките на
разпоредбата, видно от цитираното ѝ съдържание. Това е така, тъй като
както е посочено по-горе на лист 9 от делото е наличен друг договор за правна
защита и съдействие между Г. и адвокат С.,
с който същите не само са договорили възнаграждение от 30 лв. и са отбелязали,
както цифром, така и словом, че същата сума е заплатена. Този представен
договор за правна защита и съдействие представлява безспорно доказателство, че
оказаната адвокатска помощ не е безплатна, като е без значение платения размер
на възнаграждението. Следователно е недопустимо да се прилага ал. 2 на чл. 38,
който е приложим само при безплатно оказване на адвокатска помощ и съдът да
осъжда другата страна да заплати възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя Решение № 783 от 15.11.2019 г., постановено по
настоящето административно дело № 1095 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2019 г. в следния смисъл:
В диспозитива на решението вместо „Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на лишения от свобода А.Г.Г. разноски по делото в
размер на 10 лв. /десет лева/“ да се чете „Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на лишения от свобода А.Г.Г.
разноски по делото в размер на 40 лв. /четиридесет лева/“.
Отхвърля искането на А.Г.Г. и процесуалния му представител адвокат
В.С.С. за изменение на Решение № 783 от 15.11.2019 г., постановено по
настоящето административно дело № 1095 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2019 г. посредством присъждане на адвокатско възнаграждение за
разликата над присъдения размер от 30 лв. до претендирания размер от 500 лв.
Определението е окончателно.
Съдия:/п/