Р Е Ш Е Н И Е
№ 260027 / 2.3.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На трети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....21....по описа за............2020…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от С.И.П. с която същият чрез неговия пълномощник и процесуален
представител адв. Н.Н. е предявил установителен иск с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу
С.А.Г. .Със същият иск
горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник С.Г. , че същият му дължи паричната
сума в размер на 7 7000 лв. , което задължение представлява невърната
заета сума по договор за заем сключен
между тях на дата 16.02.2010 година , както и законовата лихва върху същата горепосочена главница
, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
304 от 23.06.2014 г. по ч. гр.д. № 485 / 2014 година по описа на Районен съд Карнобат – 20.06.2014 г. до окончателното
изплащане на горепосочената главница . Със същата искова молба ищецът моли
съда да осъди ответника да му заплати и сумата представляваща всички направени от него по настоящото съдебно производство съдебни разноски на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ,както и направените от него съдебни разноски присъдени му по заповедното производство по
ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на Районен съд
Карнобат.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, не се
явява лично но чрез неговия процесуален представител поддържа така предявения от него
иск и иска уважаването му изцяло , ведно
с всички законни последици от това.
Ответникът в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
специално назначеният му особен процесуален представител е подал отговор по исковата молба
с която е предявен горепосочения
установителен иск срещу него и по този
начин е взел становище по същия иск в същия отговор като
счита същият за допустим за разглеждане , но за изцяло неоснователен и моли
съда да го отхвърли изцяло .
Същият ответник редовно
призован не се явява лично в
съдебно заседание , като се явява неговия процесуален представител който пак заявява по повод на предявения срещу него иск ,
че не дължи сумата претендирана за установяване с него и по този начин моли той
да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца С.И. П. иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника С.А.Г. съществуването в полза на ищеца П. на твърдяното
от него вземане за посочената от
него сума. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът
намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко
императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият
от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в твърдения и приложен към делото от страните договор за паричен заем ,
ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от
него задължения – да е предоставил в собственост твърдяната от него парична
сума от 7700 лв. по процесния договор на ответника , ответникът също като страна в
това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил
задължителните плащания респ. да не е върнал на ищеца заетата от него парична
сума в уговорения между страните срок затова и
затова в полза на ищеца да е възникнало правото на претенция за същата сума в претендирания за установяване размер и период и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си
молба ищецът С.И.П. твърди, че 16.02.2010
г. между него и ответника С.А.Г. е бил сключен договор за паричен заем , с
нотариална заверка на подписите на двете страни , по силата на който ишецът П. в качеството му на заемодател е предоставил
на ответника С.Г. в заем паричната сума от 7700 лв., а последният ответник се е
задължил да върне същата заета сума най-
късно на падежа й – до 16.02.2011 година, като по този начин между тях било налице облигационно правоотношение по повод
на сключения между тях договор за заем .Ищецът
твърди , че предвид допуснатото
неизпълнение на същия договор от страна на ответника изразяващо се в неплащането от негова страна
на заетата от него сума от 7 700 лв. в
уговорения срок – до 16.02.2011 година , затова ищецът по този начин е получил правата на кредитор по процесния договор за паричен заем и с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК за
горепосочената сума респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължения въз основа на
документ по чл. 417 т.3 от ГПК –с № 304 от 23.06.2014 г.. С нея КРС е
разпоредил на ответника С.А.Г. , явяващ се длъжник по сключения договор за паричен
заем посочен по- горе да заплати на
кредиторът – ищецът по делото , горепосочена сума посочена в и в диспозитива
на исковата молба, а именно: парична
сума в размер на 7700 лв., както и
законната лихва върху главницата , считано от дата 20.06.2014 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане
, както и сумата от 593, 44 лв. представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
С оглед на това съдът намира, че спрямо
ищецът по настоящото дело е налице една от императивните кумулативни
предпоставки за уважаването на настоящия иск- в негова полза да има образувано
заповедно производство за процесната сума дължаща се от ответника, която е и
предмет на настоящото производство.
Ответника посочен по- горе не е бил намерен на
съответния посочен адрес и затова тъй като по отношение на него поканата за
доброволно изпълнение и издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
т. 3 от ГПК са му връчени при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК и тъй като по
отношение на него поради това заповедта
за изпълнение не е влязла в сила , съдът с нарочно определение № 1134 от 26.11.2019 г. по същото ч.гр.д. № 485 / 2014
г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че
може да предяви настоящия установителен
иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което
с настоящата си искова молба сегашния ищецът
е сторил. Горепосочените факти така установени от настоящия съд не се
спорят от страните по делото.
Ответникът по
делото чрез специално назначения му процесуален представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на сключен между тях договор за
заем за процесната сума , тъй като твърди , че не е получавал процесната сума и
поради това липсва между страните твърдяното от ищеца заемно правоотношение
обективирано в договора за паричен заем, като по този начин моли съда да отхвърли
на това основание така предявения иск.
Действително
процесният договор за паричен заем се явява реален договор , като такъв той се
сключва след постигане на съгласие между страните по него за сключването му ,
но въз основа на него следва да има и
реално предаване на сумата предмет на този договор. По този начин предаването
на заетата сума е в доказателствена тежест на страната която се позовава на
сключвания договор за паричен заем и основава претенциите си на този договор.
Следователно въз основа на така направеното възражение от ответника за това ,
че той не е получил реално сумата от 7700 лв. предмет на настоящия договор за
паричен заем , тъй като ищеца основава претенция по настоящото дело на този
договор за паричен заем , то в тежест на последния е да докаже , че процесната
заемна сума е получена от ответника.
По настоящото
дело ищецът е представил писмено доказателство – договор за паричен заем
приложено към ч.гр.д. № 485 / 2014 г. по описа на Районен съд Карнобат ,
сключен между страните , който е с нотариална заверка на подписите им. Съгласно
същия договор за паричен заем е че той е сключен на дата 16.02.2010 г. между
страните по делото С.П. и С.Г. по силата
на който ишецът П. в качеството му на
заемодател е предоставил на ответника С.Г. в качеството му на заемател в заем процесната паричната сума от 7700 лв.,
а последният ответник се е задължил да върне същата заета сума най- късно на падежа й – до 16.02.2011
година. Това е така и по силата на този договор ответника е получил процесната
сума тъй като в клаузата на т.2 от
договора страните са се уговорили че предаването на цялата заемна сума от заемодателя на заемателя ще се извърши по следния начин – изцяло в момента на подписването на договора , на ръка
и в брой. Освен това в клаузата на т.4 от същия договор страните са се
уговорили , че заемодателят е длъжен да предаде на заемателя заемната сума по
реда и в сроковете съгласно т.2 от същия договор , което се доказва с положения от заемателя
подпис под същия договор, който след това е и нотариално заверен. По
този начин се доказва , че страните са сключили процесния договор за паричен
заем на процесната сума от 7 700 лв. , като същата сума е била получена от
ответника- заемател съгласно клаузите на т.2 и т.4 от договора , което се
доказва с полагането от негова страна на подписа му в същия договор , който
подпис е нотариално заверен от съответния нотариус.По този начин съдът прие ,
че е налице писмено доказателство удостоверяващо по един несъмнен и безспорен
начин, че страните по делото през
процесния период са били в правоотношения уредени по силата на сключен между тях
договор за заем за процесната сума . Това е така тъй като съдът намира , че ищеца доказал сключването на процесния договор между
страните по делото по един категоричен и безспорен начин , както и дължимостта и неплащането на процесната
сума от страна на ответника , която да
се явява наистина дължима преди
инициирането на заповедното производство пред Районен съд Карнобат , с оглед
уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на
длъжника по процесния договор Ето защо на това основание поради доказването от
страна на ищеца , че между страните по делото е бил сключен процесния договор
за паричен заем и че сумата уговорена в него е била получена от ответника ,
съдът намира , че не следва да бъде отхвърлят този иск.
Ответника чрез
особения си процесуален представител е направил възражение за погасяването на
претендираното вземане по договора за паричен заем по давност на основание чл.
110 от ЗЗД , което възражение съдът е приел за разглеждане .
Съобразявай
се с практиката на съдилищата отразена в т.р. № 2 от 26.5.2015 г. на ВКС по
т.д. № 2 / 2013 г. на ОСГТК , т.р. № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4 /
2013 г. на ОСГТК , т.р. № 8 от 02.4.2019 г. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 г. на
ОСГТК и решение № 118 от 12.12.2019 г. по дело № 2288 / 2018 г. на ТК 2 отд.съдът
намира следното : процесният договор за паричен заем е срочен и като такъв е
сключен на дата 16.02.2010 г. и с падеж
на вземането по него на дата 16.02.2011 година откогато започва да тече пет
годишната погасителна давност на вземането по чл. 110 от ЗЗД.Заповедното
производство по ч.гр.д. № 485 е образувано по подаденото заявление на дата
20.06.2014 г. , като въз основа на него
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК № 304 от 23.06.2014
г. . Въз основа на нея е издаден и съответния изпълнителен лист на дата 23.06.2014
г., който е получен на дата 03.07.2014 г. от процесуалният представител на
ищеца адв. Н.Н..От тогава до месец април
2019 г. същият ищец не е предприел
никакви изпълнителни действия срещу
ответника въпреки , че у него се е намирал съответния горепосочен изпълнителен
лист. Видно от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9 е че с
разпоредбата на чл.422
ал.1 ГПК /според която искът за установяване съществуването на вземането се
смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/, е създадено изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно
момента на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици
/вкл. прекъсване и спиране на давността/. В производството по чл.422 ГПК общото
правило на чл.235 ал.3 ГПК е приложимо, като съдът взема предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, а това са фактите, настъпили след предявяване на
иска, респ. – след момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В хипотезата на чл.418 ГПК, доколкото
заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, имат за основание издаденото
разпореждане за незабавно изпълнение и не подлежат на съобразяване от страна на
съда в исковия процес. В т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /относно приложението на чл.116 б.В ЗЗД при
молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – / отм. /
се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед
за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за
съществуване на вземането по чл.422 ал.1 ГПК, като
предявяването му има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.415 ал.1 ГПК. С
липсата на подобна правна уредба в ГПК отм. г. е аргументиран изводът, че на молбата
за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено
действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно
изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния
процес. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което
длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае
това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според
тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което
ако той няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът
бездейства /не предявява иск/, давността тече, защото той може да избира да
предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да
тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си,
докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила, започва
да тече нова давност. Такава започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа /като иска нови изпълнителни
способи, ако не е удовлетворен/, или да не действа. Преценени в цялост,
тълкувателните мотиви на ТР № 2/26.06.2015 г. изтъкват бездействието на
кредитора във времето като основание за течение на погасителната давност, а
тълкувателните мотиви на ТР № 4 от 18.06.2014 г. и ТР № 8 от 21.02.2019 г.
отдават значение на факти, които могат да бъдат съобразявани в хода на
производството по чл.422 ГПК след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С
оглед горното, съдът следва да приеме ,
че липсва бездействие на кредитора в заповедното производство при издаване на
обикновена заповед за изпълнение, т.к. препис от нея се връчва на длъжника за
възражение от заповедния съд и изпълнителен лист може да се издаде едва след
влизането й в сила /чл.416 ГПК/. Преди този момент кредиторът няма правна възможност да действа по
изпълнението й. При издаването на заповед за незабавно изпълнение на
основанията, посочени в чл.417 ГПК, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист /чл.418 ГПК/.
Заповедта за изпълнение в този случай се връчва на длъжника от съдебния
изпълнител, след образуване на изпълнително дело /чл.418 ал.5 ГПК/ по
почин на кредитора. Следователно, времето от момента на издаване на заповед за
незабавно изпълнение ведно с изпълнителен лист до предприемане на действия по
връчването й на длъжника зависи от волята на кредитора. Ето защо правилото, че
погасителната давност се прекъсва с предявяване на иска за съществуване на
вземането, но към минал момент - този на подаване на заявлението, ако искът е
предявен в срока по чл.415 ГПК, съгласно прогласеното в чл.422 ал.1 ГПК обратно
действие на исковата молба, може да важи безусловно само за заповедите,
издадени по чл.411
ал.3 ГПК. В случаите по чл.418 ГПК /които
показват по-голямо сходство с предходната процесуална уредба на ГПК отм. г. -
отм. за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/
бездействието на кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез
съдебния изпълнител, с което да започне да тече както срокът на длъжника за възражение
по чл.414 ГПК,
така и срокът на кредитора за предявяване на иска по чл.415 ГПК, следва да
бъде зачетено в производството по чл.422 ГПК като факт
с правно значение по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК.
Указанията в посочените тълкувателни решения, съгласно които давността относно
вземането се прекъсва, считано от момента на подаване на заявлението, ако са
спазени условията на чл.422
ал.1 ГПК, се съотнасят към хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК само
когато такова изпълнение е предприето в рамките на разумния срок, съответстващ
на постановената съда незабавност на изпълнението. Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено,
но въпреки това кредиторът бездейства - не получава издадения в негова полза
изпълнителен лист, не образува изпълнително производство въз основа на него,
респективно не овластява съдебния изпълнител да връчи заповедта за незабавно
изпълнение и по този начин препятства осъществяване в пълнота на фактическия
състав на заповедното производство и стабилизирането на заповедта, то тогава се
касае именно за бездействие по смисъла на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.,
което не може да има за последица прекъсването на давността.Следователно от
падежа на вземането по сключения между
страните договор за паричен заем – 16.02.2011 година до настоящия момент ,
въпреки , че кредиторът е получил
изпълнителен лист на дата 03.07.2014 г.за вземането си по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
т.3 от ГПК , последният не е предприел никакви изпълнителни действия по
събирането на същото вземане до 2019 година , когато е било образувано по
негова молба изпълнителното дело № 201980504004120, тъй като не се явяват изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на горепосоченото изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение по него , проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки и съответно набавянето на
документи, книжа и др. Затова при тези факти съдът намира, че петгодишната
погасителна давност относно вземането е изтекла на 16.02.2016 г. /заявлението
за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК не
прекъсва давността/, а предприемането на действия по образуването на
изпълнително производство и връчване на заповедта на длъжника е станало около
пет години след издаването й, т.е. при наличие на бездействие на кредитора в
посочения период. В тази хипотеза, макар исковата молба за установяване
съществуването на вземането да е предявена в срока по чл.415 ГПК, тя не
може да прекъсне вече изтеклата погасителна давност. Погасяването на вземането,
предмет на заповедта за незабавно изпълнение от 23.06.2014 г., в периода преди
образуването на изпълнителното производство съставлява факт с правно значение,
чието съобразяване води до извод за несъществуване на спорното вземане след
16.02.2016 година респ. , че същото е погасено по давност. По този начин
вземането на кредитора се явява погасено по давност , считано от 16.02.2016 г.
и същото не подлежи на изпълнение. Затова въз
основа на гореизложеното следва да бъде посочено от съда това , че претенцията на ищцовата страна се явява абсолютно
недоказана като погасена по давност и
същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна изцяло, ведно с претендираното
искане за присъждане на съдебни разноски
по заповедното производство. По този
начин следва да бъде отхвърлено и искането на ищеца да му бъдат заплатени и направените от него
съдебни разноски по настоящото дело . Ответната страна е поискала присъждане на
разноски по настоящото дело , като понеже не е представила доказателства за тях, то
съдът намира, че същите не следва да й бъдат присъдени на основание чл. 78 ал.3
от ГПК , поради това , че тя не е направила фактически такива
разноски по настоящото дело.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК предявен от С.И.П. с ЕГН **********
, с адрес *** , същият и с адрес на пълномощник – адрес за връчване
на съдебни книжа и призоваване – град Сливен
пл. Хаджи Димитър № 2 А , бизнес сграда, ет.2 офис 7 чрез адв. Н.Н. *** срещу С.А.Г. с ЕГН ********** с адрес *** с който иск С.И.П.
моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на горепосочения ответник С.Г. , че същият в
качеството му на длъжник – заемател по договор за паричен заем му дължи
паричната сума в размер на 7 7000
лв. , което задължение представлява невърната заета сума по договор
за заем сключен между тях на дата 16.02.2010 година , както и
че му дължи и законовата лихва върху същата горепосочена главница ,
считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 304 от 23.06.2014 г. по ч. гр.д. № 485 /
2014 година по описа на Районен съд
Карнобат – 20.06.2014 г. до окончателното им изплащане като неоснователен и
недоказан изцяло , като отхвърля и искането за присъждане на направените от него
разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 485 / 2014 г. по описа на
Районен съд Карнобат , както и отхвърля
и искането за присъждането на съдебни разноски направени от ищеца по настоящото гражданско дело № 21 / 2020 г.
по описа на Районен съд Карнобат като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: