Решение по дело №219/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от „Б. П. Б.”, гр.С., против П. Г. П. и И. П. Б., искова претенция. В исковата молба ищецът твърди, че с условно наречения първи ответник, П. Г. П., в качеството му на кредитополучател и условно наречения втори ответник И. П. Б., в качеството й на солидарен длъжник, на 17.11.2006 год., сключили Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2816/R/ 06/17.11.2006 год. Твърди, че по силата на този договор предоставил на ответниците банков кредит в размер на 250 000 лева. Твърди, че издължаването на кредита следвало да се извърши в 336 месечен срок, като месечните анюитетни погасителни вноски били посочени в специално изготвен погасителен план, представляващ Приложение № 1 към цитирания договор. Ищецът твърди също, че този договор предвиждал и възможност за предсрочна изискуемост, в случай, че кредитополучателят не погаси някоя от вноските, посочена в погасителния план - Приложение № 1. Ищецът изтъква, че солидарният длъжник, условно наречен втори ответник в настоящото производство, също остава задължен по този договор до погасяването на всички задължения на кредитополучателя, с което обяснява и правния си интерес от предявяване на иска по отношение на солидарния длъжник. Твърди също, че на 26.04.2007 год., бил сключен Анекс № 1 към цитирания договор, както и че с Нотариална покана с изх.№ КС-317/17.02.2009 год., уведомил кредитополучателя и солидарния длъжник, че към същата дата са в просрочие по цитирания банков кредит с повече от 90 дни. С тази покана ищецът дал седмодневен срок на ответниците в производството, да заплатят дължимите суми към банката, като при не плащане обявил, че цялата сума по кредитната експозиция се явява предсрочно и незабавно изискуема. Твърди, че на 18.03.2009 год., той-ищецът депозирал в Районен съд - Кърджали заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, с длъжници П. Г. П. и И. П. Б.. С разпореждане, постановено по образуваното ч.гр.дело № 314/2009 г. по описа на Районен съд - Кърджали, било допуснато незабавно изпълнение и бил издаден изпълнителен лист срещу солидарните длъжници П. Г. П. и И. П. Б. за следните суми: главница в размер на 136 289.86 лева, произтичаща от цитирания договор за банков кредит; законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК - 23.03.2009 год. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 7 314. 23 лева, представляваща наказателна лихва, съгласно чл. 15, ал. 4 от цитирания договор за банков кредит, за периода от 03.11.2008 год. до 20.03.2009 год., включително, както и деловодни и съдебни разноски в размер на 2 872.08 лв. –държавна такса и 1 886.04 лв. - адвокатско възнаграждение. Ищецът също твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 01.04.2009 год., било образувано изпълнително производство № 106/2009 год. по описа на ЧСИ, с рег. № 705 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с Р. на действие Окръжен съд - гр. Бургас. Ищецът твърди, че е бил уведомен, че длъжниците П. и Б. са предявили възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК, което действие му било съобщено на 31.07.2009 год., от който момент за него възникнал правен интерес да предяви настоящия иск. Изтъква, че и към този момент - 24.08.2009 год., т.е. момента на предявяване на исковата молба в съда, дължимата сума не е изплатена от длъжниците. Поради изложеното ищецът моли настоящата инстанция да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно суми, произтичащи от договор за кредит, обезпечен чрез ипотека № 2816/R/06/17.11.2006 год., изменен и допълнен с Анекс № 1 към същия договор, а именно - главница в размер на 136 289.86 лева, законна лихва върху главницата, считано от 23.03.2009 год. до окончателното изплащане на тази сума, сумата в размер на 7 314.23 лева, представляваща наказателна лихва, съгласно чл. 15, ал. 4 от цитирания договор за периода от 03.11.2008 год. до 20.03.2009 год. включително, както и сумите за съдебни и деловодни разноски.

В дадения надлежен срок, по делото са постъпили отговори от ответниците П. и Б.. Същите считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Основният изложен от ответниците довод се свежда до това, че по цитирания договор за кредит не било налице просрочие на дължимите погасителни вноски по главницата и липсвало основание в този смисъл за предявяване на предсрочна изискуемост на същия, защото между страните по цитирания договор бил договорен първоначално гратисен период от 12 месеца, през който период за ответниците в производството, не възниквало задължение за погасяване на главницата.

В открито съдебно заседание, ищецът „ Б. П. Б.”, гр.С., чрез процесуалния си представител – адв. С., поддържа исковата си претенция по изложените в същата съображения. Излага обстойни съображения, като акцентира на това, че забавата на длъжниците за периода от 28.11.2007 г. до 16.05.2008 г., е дало основание на Банката-ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем още на 16.04.2008 г.

В открито съдебно заседание, ответникът П. Г. П., чрез процесуалния си представител – адв. Д., оспорва исковата претенция изцяло. Излага съображения. Изтъква, че по делото банката не е посочила коя е началната дата на просрочие на кредита, от която банката е обявила кредита за изцяло изискуем, от който момент възникват част от правата й по процесния договор, в частност това по чл.15, ал.4 за начисляване на наказателна лихва, това по чл.25 за служебно събиране на суми от сметките на длъжниците, извън нарочната, обслужваща кредита, сметка. Изтъква, че сама банката първоначално твърди за начални две дати – 03.11.2008 г. в заявлението по чл.417 от ГПК и датата посочена в поканата от 17.02 2009 г., а в съдебно заседание посочила нова дата.

В открито съдебно заседание, ответникът И. П. Б., чрез процесуалния си представител – адв. Б., оспорва исковата претенция изцяло. Изтъква, че по делото банката не е посочила коя е началната дата на просрочие на кредита, от която банката е обявила кредита за изцяло изискуем, от който момент възникват част от правата й по процесния договор, в частност това по чл.15, ал.4 за начисляване на наказателна лихва, това по чл.25 за служебно събиране на суми от сметките на длъжниците, извън нарочната, обслужваща кредита, сметка. Изтъква, че сама банката първоначално твърди за начални две дати – 03.11.2008 г. в заявлението по чл.417 от ГПК и датата посочена в поканата от 17.02 2009 г., а в съдебно заседание посочила нова дата.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Настоящото производство е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Предявеният иск по своя характер е установителен такъв. Установителният характер на иска произтича от целта му. А целта на предявяването му е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение по реда и в сроковете на чл.414 от ГПК, разколебава изпълнителна сила на издадената заповед. Изискуемите се материално правни предпоставки за неговото завеждане в производството са налице : депозирано на 23.03.2009 г., от ищеца „Б. П. Б.” , гр.С., Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК; издадена по образуваното ч.гр.д. № 314/09 г. на КРС, Заповед № 409/30.03.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, депозирано в срок срещу издадената заповед възражение с правно основание чл.414 от ГПК, с вх. № 3412/22.06.2009 г. на КРС, от името на длъжниците П. и Б.. Налице е и процесуално-правната предпоставка за допустимост на исковата претенция, а именно настоящият иск е предявен на 24.08.2009 г., т.е. в законово предвидения едномесечен срок, течащ от 31.07.2009 г. /датата на уведомяване на взискателя/. Съобразно разпоредбата на ал.1 на чл.422 от ГПК, доколкото срокът по чл.415, ал.1 от ГПК, е спазен, следва да се приеме, че настоящата искова претенция е предявена от момента на подаване на цитираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно на 23.03.2009 г. От прочита на цитираната заповед № 409/30.03.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, се установява, че със същата е разпоредено длъжникът П. Г. П. и длъжникът И. П. Б. да заплатят солидарно на кредитора „Б. Пиерос Б.”, гр.С., сумата в общ размер 143 604.09 лв., от която сума главница в размер на 136 289.86 лв., наказателна лихва 7 314.23 лв. за периода от 03.11.2008 г. до 20.03.2009 г. и законна лихва от 23.03.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата 2 872.08 лв. за държавна такса и 1 886.04 лв. за адвокатско възнаграждение. Със заповедта е разпоредено издаването на изпълнителен лист, като въз основа на издадения такъв от 01.04.2009 г., е образувано на 20.05.2009 г., изп. дело № *0106 по описа на ЧСИ С рег. № 705 на КЧСИ, с Р. на действие Окръжен съд, гр. Бургас.

Всъщност по така предявената допустима искова претенция, подлежаща поради това на разглеждане по същество, не се спори, че страните в производството - ищецът като кредитодател и ответниците са сключили договор за банков кредит № 2816/R/ 06/17.11.2006 год., както и че са сключили Анекс № 1 към същия този договор. Не е спорно и обстоятелството, и че условно нареченият първи ответник и длъжник е кредитополучател, а отговорността на втория ответник и длъжник се предопределя от качеството му на солидарен длъжник по този договор. Не е спорно по делото, че предмет на този банков кредит е предоставена в заем сума от 250 000 лева, която е усвоена на два транша - 200 000 лева на 27.11.2006 год. и разликата от 50 000 лева, е усвоена на втори транш на 27.04.2007 год. От прочита на цитирания договор се установява още и това, че: отпуснатият кредит ще бъде използван на три части за покупка на апартамент „А” 117, на апартамент „А” 119 и на апартамент „А” 217, находящи се на първи етаж на жилищна сграда, разположена в ПИ 11538.3.119 в землището на гр. Свети Влас, Община Несебър, Област Бургас; усвояването на кредита се извършва ЕДНОКРАТНО от кредитополучателя в рамките на един месец от датата на договора/ чл.5/; за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на първите шест месеца в размер на 2 %, а за остатъка от периода лихва в размер на 9.5 %/ чл.14, ал.1/; погасяването на главницата ще се извършва след изтичане на първоначално уговорения гратисен период от 12 месеца/чл.21/; погасяването се извършва на 336 месечни анюитетни погасителни вноски, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора /чл.22/ ; крайният срок на издължаване на кредита е 17.11.2034 г. /чл.23/. В договорът е предвидена клауза за предсрочна изискуемост на същия, като банката може едностранно да прекрати договора за кредит, да преустанови усвояването на същия и да изиска незабавно плащане на дължимите главница, лихви и всички други свързани задължения, в частност ако кредитополучателят не е погасил в срок някоя от вноските, съгласно погасителен план – Приложение № 1 /чл.28, б.”а”/ ; при просрочие на дължимите погасителни вноски по главницата и при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, просрочената главница до погасяването й се олихвява с лихвен процент, представляващ сбор от договорения, и наказателна надбавка в размер на 4 пункта/ чл.15, ал.4/ ; в случай на просрочие на погасителните вноски и лихви върху тях, банката събира с предимство дължимите суми плюс наказателни добавки от наличните и постъпващи средства по сметките на кредитополучателя и солидарния длъжник, за което те се задължават да дадат изрично съгласие с подписването на договора / чл.25/; за обезпечаване на кредита кредитополучателят и солидарният длъжник учредяват в полза на кредитора законна ипотека върху посочените вече недвижими имоти-апартаменти „ А” 117, 119 и 217, както и върху ап. № 2 в Б. № 1-3, вх.”А”, .1, в жилищен комплекс „Обеля- 2”, ул.109, кв.17, гр.С. / чл.18/; солидарният длъжник остава задължен до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит чл.13, ал.1/. От прочита пък на сключения на 26.04.2007 г., анекс № 01 към договора, се установява, че със същият е договорена промяна досежно даденото на банката обезпечение, като вместо ап. № 2 в Б. № 1-3, вх.”А”, .1, в жилищен комплекс „Обеля- 2”, ул.109, кв.17, гр.С., е записан ап.2 в жил.блок „ Сан Стефано” на ул. „Сан Стефано” в гр. Кърджали, ведно с прилежащите избено и таванско помещение.В този аспект в производството се установява, че длъжниците са вписали в полза на банката като обезпечение на получения по процесния договор, кредит, договорна ипотека върху така конкретизираните в договора и в анекса, недвижими имоти -4 броя апартаменти, съответно на дата 17.11.2009 г. по отношение на първите 3 бр. апартаменти, находящи се в гр. Свети Влас, а на 26.04.2007 г. и по отношение на ап.№ 2, находящ се в гр. Кърджали.Така цитираното нееднократно Приложение № 1 към процесния договор, също е приложено по делото. От прочита на същото, а и от приетите по делото три заключения, по назначените съдебно-счетоводни експертизи, безспорно се установява, че съдържанието на приложение № 1 категорично противоречи на разпоредбата на чл.21 от договора.

В производството се установява, че с покана от 17.02.2009 г., банката е уведомила длъжниците, че към 10.02.2009 г., са в просрочие с повече от 90 дни и общата сума на задълженията им по процесния договор за кредит възлиза на 136 880.09 лв., в т.ч. 136 289.86 лв.- редовен дълг; 590.20 лв. – просрочена лихва и 285.06 лв. –просрочена такса. Банката е дала срок от 7 работни дни, считано от датата на получаването му, да погасят всички дължими суми, като ако това не бъде направено до 17 часа на последния работен ден, от следващия ден банката обявя цялата сума по кредитната експозиция за ПРЕДСРОЧНО И НЕЗАБАВНО ИЗИСКУЕМА. С оглед обстоятелството, че поканата е връчена на длъжника П. 24.02.2009 г. /на солидарния длъжник на 23.02.2009 г./, и при установено в производство отсъствие на плащане, то този първи ден, се явява 07.03.2009 г. Противно на така установеното, видно от писмо изх. № ИД-35187/ 10.11.2008 г., подписано от зам. Главен Изп.директор и ръководител дирекция „Правна” на банката-ищец, длъжниците П. и Б. са били уведомени, че още към 23.10.2008 г., процесният кредит вече е бил ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ, а дължимата се по него сума била в размер, съответно главница - 186 486.16 лв. и лихви – 4 568.91 лв.

Вещото лице Г. Д., изготвила първото заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза, установява, че е приела изхождайки от документите, предоставени й от ищеца, като съответстваща на погасителния план, съставляващ Приложение № 1 към договора, за начална дата за начисляване на наказателната лихва, датата 13.11.2008 г. Вещото лице установява, че освен сметката, по която е отпуснат за усвояване кредита BG34РRIВ *9806 с титуляр П., имало още две вътрешно банкови сметки, от които се е обслужвал с вътрешнобанкови транзакции, кредита, и при това още преди тази дата. / 19-20.08.2008 г./ Вещото лице Г. Д. е категорична, че ако банката беше спазила 12-месечния гратисен период, ответниците не биха били в просрочие. / л.208, т.1 от делото/

Вещото лице Н. установява, че считано от 28.12.2006 г. и до 28.04.2007 г., банката е начислявала върху главницата от 200 000 лв., договорената лихва от 2%, като от 28.05.2007 г. върху главница вече от 250 000 лв. банката е начислила отново лихва в размер на 2%. Така изчислените дължими суми са били заплатени от длъжникът П.. От 28.06.2007 г. и до 29.10.2007 г., банката е начислила лихва в размер на 9.5% върху главница от 250 000 лв. Вещото лице уточнява, че за периода от 28.11.2006 г., датата на усвояване на първия транш от кредита, и до 31.12.2007 г., по обслужващата ипотечния кредит, сметка са постъпили суми в размер на 35 670.33 лв./ л.321, т.2 от делото/, а за периода от 28.12.2006 г. до 28.11.2007 г. е била дължима лихва в размер само на 14 369.44 лв. и такси в размер на 3 279.64 лв. Като за периода от 16.05.2008 г. до 03.11.2008 г., на четири пъти – на 16.05.2008 г., на 19.08.2008 г., на 20.08.2008 г. и на 03.11.2008 г., по кредита са били внесени суми в общ размер на 144 689.00 лв.

И така както вече беше посочено безспорно е в производството обстоятелството, че между ищецът, „Б. П. Б.”, гр.С., от една страна като кредитодател, от друга страна ответникът П. Г. П., в качеството му на кредитополучател и ответникът И. П. Б., в качеството й на солидарен длъжник, на 17.11.2006 год., е сключен Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 2816/R/ 06/17.11.2006 г., ведно с Приложение № 1 –неразделна част от същия, както и че към този договор на 26.04.2007 год. е бил сключен Анекс № 1. Безспорно е и това, че по силата на този договор банката-ищец е предоставила на ответниците банков кредит в размер на 250 000 лв. Както вече беше посочено не се спори в производството, че кредитът е усвоен на два транша - 200 000 лева на 27.11.2006 год. и разликата от 50 000 лева, е усвоена на втори транш на 27.04.2007 год. Този безспорно осъществил се по посочения начин факт обаче определено се е осъществил в противоречие с клаузите на договора. Първо съобразно разпоредбата на чл. 5 от процесния договор, кредитът е следвало да бъде усвоен ЕДНОКРАТНО от кредитополучателя в рамките на един месец от датата на сключване на договора, т.е. до17.12.2006 г. Това е изначално неточно изпълнение на процесния договор от страна на банката -ищец в производство, кридитодател по договора. Второ цитираното Приложение № 1, неразделна част от процесния договор, безспорно е в категорично противоречие с разпоредбите на сами  договор, чиято неразделна част е. И по-точно приложението противоречи на разпоредбата на чл.21 от договора, която изрично предвижда 12 месечен гратисен период за погасяване на главницата по кредита, а в приложението са предвидени вноски за погасяване и на главницата, считано от момента на сключването му / л.194, т.1 от делото/. И тъй като приложението е част от целия договор, и в този смисъл съставлява една от неговите клаузи, и доколкото не води до порочност на целия, следва да бъде изключена само тази клауза от договора. Изводът е обусловен от разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, и по аналогията на чл. 26, ал.4 от ЗЗД. Т.е. дължимите вноски и погашения могат и следва да се считат за дължими, респ. извършени само с оглед разпоредбите на процесния договор, но не и съобразно цитираното Приложение № 1.

Или казано в обобщение следва за връщане на отпуснатия на кредитополучателя П. П., кредит в размер на 250 000 лв., от който размер сумата от 200 0000 лв. отпусната и усвоена на 27.11.2006 г. и сумата от 50 000 лв., отпусната и усвоена на 28.04.2007 г., в договора е предвиден 12 месечен гратисен период, за който доколкото в цитираната договорна разпоредба на чл.21, не е посочен начален момент, съдът на основание чл.20 от ЗЗД, счита, че следва този момент да бъде от усвояването на кредита, а именно от 28.11.2006 г. досежно 200 000 лв., а по отношение на останалите 50 000 лв., то този начален момент следва да тече от 28.04.2007 г. Или за периода от 28.11.2006 г. и до 28.11.2007 г., е следвало банката да начислява лихви в размер на 2% за първите 6 месеца /от 28.11.2006 г. до 28.05.2007 г./ върху сумата от 200 000 лв., а през следващите 6 месеца / от28.05.2008 г. до 28.11.2007 г / лихва в размер на 9.5% върху сумата от 200 000 лв. Установява се в производството, че това свое договорно задължение, банката е изпълнила точно. Не така обаче стоят нещата досежно главницата от 50 000 лв. Същото съобразно разпоредбите на договора се следва и за сумата от 50 000 лв. Или казано с други думи за периода от 27.04.2007 г. до 27.04.2008 г. чете гратисния период за издължаване на главницата от 50 000 лв., като върху тази главница за първите 6 месеца /от 27.04.2007 г. до 27.10.2007г./ се следва лихва в размер на 2 %, а за следващите 6 месеца / от 27.10.2007 г. до 27.04.2008 г./ се следва лихва в размер на 9.5% върху главницата от 50 000 лв. Сборът от дължими плащани по двете главници за съответните дължими за тях периоди, е размерът на дължимите вноски по кредита от длъжника П., респ. от солидарния длъжник Б.. Но от изложеното от вещото лице Н. в производството се установява, че считано от 28.12.2006 г. и до 28.04.2007 г., банката е начислявала върху главницата от 200 000 лв., договорената лихва от 2%, а от 28.05.2007 г. и върху главница от 250 000 лв. банката е начислила дължимата се лихва в размер на 2%, и че така изчислените дължими суми са били заплатени от длъжникът П.. От 28.06.2007 г. и до 29.10.2007 г., банката НЕПРАВИЛНО е начислила лихва в размер на 9.5%о върху главница от 250 000 лв. Неправилността идва от това, че и по отношение на главницата от 50 000 лв. в 6 месечния, период с дължима 2% лихва, течащ от 27.04.2007 г. до 27.10.2007 г., банката още от 28.06., т.е от едва от втория месец, е започнала да начислява лихва и върху главница от 50 000 лв. в размер на 9.5%. Въпреки направеното от 28.06.2007 г. и до 29.10.2007 г., неправилно изчисление на дължимата лихва, длъжникът П. е заплатил тези сума. Вещото лице уточни в производството и обстоятелството, че за периода от 28.11.2006 г., датата на усвояване на първия транш от кредита, и до 31.12.2007 г., по обслужващата ипотечния кредит сметка са постъпили суми в рÓзмер на 35 670.33 лв./ л.321, т.2 от делото/, а за периода от 28.12.2006 г. до 28.11.2007 г. е била дължима според банката лихва в размер само на 14 369.44 лв. и такси в размер на 3 279.64 лв. Т.е. внесената за посочения период сума е надхвърляла посочените задължения, още повече, че същите както беше посочено са били и неправилно изчислени в по-висок размер. Вещото лице установи също, и че за периода от 16.05.2008 г. до 03.11.2008 г., на четири пъти – на 16.05.2008 г., на 19.08.2008 г., на 20.08.2008 г. и на 03.11.2008 г., по кредита са били внесени суми в общ размер на 144 689.00 лв. Или казано с други думи, ако 03.11.2008 г., както банката-ищец твърди, е първата дата на просрочие, респ. на предсрочна изискуемост на кредитната експозиция, то към тази дата просрочие в производството не е установено.

Изложеното до тук категорично оборва в производството и твърдяното от банката просрочие на задълженията повече от 90 дни към дата 26.02.2008 г., в приложеното извлечение от сметка BG34PRIB*9806 с титуляр длъжникът П.. /л.224, т.2/ Нещо повече доколкото по отношение на това извлечение по договор за кредит от сметка BG34PRIB*9806, с изх. № 61/ 12.04.2010 г. на „Б. П. Б.”, офис Кърджали;по отношение на извлечение – отчет по договор за кредит на сметка № BG76PRIB*7029, с изх. № 62/12.04.2010 година на „Б. П. Б.”, офис Кърджали;по отношение наизвлечение – отчет от сметка № BG 68PRIB*9404, с изх. № 64/12.04.2010 година на „Б. П. Б.”, офис Кърджали; по отношение на извлечение – отчет по сметка № BG76PRIB*7029, с изх. № 63/12.04.2010 година на „Б. П. Б.”, офис Кърджали; и по отношение на извлечение – отчет по сметка № BG35PRIB*9806 с изх. № 72/03.05.2010 година на „Б. П. Б.”, офис Кърджали, е открито производство по оспорване истинността им досежно тяхното съдържание, и доколкото ищецът върху когото лежи тежестта на доказване, поради това, че оспорените документи са частни такива, които не носят подписа на оспорилата ги страна, не доказа тяхната истинност, същите като неистински съдът изключва от доказателствата по делото и не ги кредитира.

В обобщение доколкото в производството не се установи банката да е процедирала по посочения начин, произтичащ от обвързващия я процесен договор, то искът с посоченото правно основание и в посочените размери се явява неоснователен и недоказан. В този смисъл вещото лице Г. Д. е категорична, че ако банката беше спазила 12-месечния гратисен период, ответниците не биха били в просрочие. / л.208, т.1 от делото/

За изчерпателност на изложението следва да бъде посочено, че в производството не се установява и точната дата на просрочие, която да е свързана с правото на банката, от тази дата да направи цялата кредитна експозиция изискуема. Така например в Заявлението си по чл.417 от ГПК, банката-ищец посочва като дата на забава – 03.11.2008 г.; в писмо изх. № ИД-35187/ 10.11.2008 г., банката-ищец твърди, че към 23.10.2008 г., процесният кредит вече е бил ПРЕДСРОЧНО ИЗИСКУЕМ; вещото лице Г.Доброджалиева изготвяйки своето неоспорено от страните заключение, посочва за такава дата, и при това извлечена от представеÝите й от банката документи – 13.11.2008 г./л.197, л. 208, т.1 от делото/. За първи пък в пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца сочи за дата на просрочие - 16.04.2008 г.; от обсъдената в предходен абзац покана от 17.02.2009 г., банката е уведомила длъжниците, че от 07.03.2009 г., банката обявя цялата сума по кредитната експозиция за ПРЕДСРОЧНО И НЕЗАБАВНО ИЗИСКУЕМА. Установяването на тази дата е от значение: първо защото едва след нея възникват правата на банката, предвидени в процесния договор, а именно тези по чл.15, ал.4, за възможността от тази дата банката да начислява върху просрочената главница до погасяването й, лихва в размер на сбора от договорения лихвен процент + наказателна надбавка в размер на 4 пункта, и както и правото по чл.25 от процесния договор, а именно правото банката да събира с предимство дължимите суми плюс наказателни добавки от наличните и постъпващи средства по ВСИЧКИ сметки на кредитополучателя и солидарния длъжник, за което те са дали изрично съгласие с подписването на договора. И второ установяването на тази дата е от значение, с оглед правата и задълженията на банката –ищец, в качеството й на кредитна институция, съобразно разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции. И това е така и защото, константната съдебна практика приема, че възможността за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението И упражняването на тази възможност от страна на банката-кредитор, са две различни хипотези. Съгласно чл.28, б.”а” от процесния договор, предсрочната изискуемост настъпва обективно при сбъдването на материално правната предпоставка, съдържаща се в сключения между страните договор. А втората хипотеза само по себе си съдържа освен обективния елемент- наличието на регламентираната забава и субективен такъв- волята на банката да направи вземането за предсрочно изискуемо. В казуса тези предпоставки са се осъществили в своята изискуема се кумулативност с поканата от 17.02.2009 г. Разбира се посоченото в разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото да се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.418 от ГПК, възниква за банката не само при предсрочно изискуемост на кредит, но и при сбъдване на материално правната предпоставка длъжникът да не е издължил на договорените дати за плащане кредитът или отделни вноски от него /предл.1, ал.2, чл.60 от ЗКИ/. В производството обаче такова обстоятелство не се твърди, напротив претендира се изрично поради предсрочната му изискуемост дължимостта на цялата кредитна експозиция. С оглед изложеното в производството търсения дължим размер определено не се доказва. И това е така защото банката е процедирала изцяло по кредита не съобразно клаузите на сключения договор, а по някакви недоказани от нея в производството, свои вътрешни правила. И доколкото предмет на установяване в настоящото производство е факта на съответствие между дължимата сума и посочената такава в издадената по реда на чл.417 от ГПК, заповед за изпълнение, а това съответствие определено не се установява, то тази констатация още веднъж води до извода, че исковата претенция като недоказана, следва да бъде отхвърлена изцяло.

При този изход на делото, доколкото изрично са поискани от ответниците в производството, им се следва заплащане на разноски. На ответника П. в доказания размер от 8 310 лв., платени за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице, а на ответницата Б. в доказания размер от 8 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявената от „Б. П. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.С., Р. „С.”, бул. „В.” № 3, ЕИК *, против П. Г. П. от гр. К., ул. О. П. № *, Б. „. Г., вх. „*”, .1, ап.*, ЕГН *, и И. П. Б. от гр. К., ул. О. П. № *, Б. „. Г., вх. „*”, .1, ап.*, ЕГН *, искова претенция с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, за установяване на солидарната дължимост от ответниците на сумите, произтичащи от договор за кредит, обезпечен чрез ипотека № 2816/R/06/17.11.2006 год., изменен и допълнен с Анекс № 1/ 26.04.2007 г., и присъдени със Заповед № 409/ 30.03.2009 г. за изпълнение на парично вземане по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 314/2009 г. по описа на Районен съд, гр. Кърджали.

ОСЪЖДА „Б. П. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.С., Р. „С.”, бул. „В.” № *, ЕИК *, да заплати на П. Г. П. от гр. К., ул. О. П. № *, Б. „. Г., вх. „*”, .1, ап.*, ЕГН *, сумата в размер на 8 310 лв., съставляваща разноски в производството.

ОСЪЖДА „Б. П. Б.”, със седалище и адрес на управление гр.С., Р. „С.”, бул. „В.” № *, ЕИК *, да заплати на И. П. Б. от гр. К., ул. О. П. № *, Б. „. Г., вх. „*”, .1, ап.*, ЕГН *, сумата в размер на 8 200лв., съставляваща разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд, гр. Пловдив, считано от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :