РЕШЕНИЕ № 289
Гр. Враца 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на 09.06.2009 г. в състав:
Председател:Борислав
Самоковски
при
участие на секретаря В.Н. ,като разгледа докладвано- то от съдията Борислав Самоковски търг. дело № 33 по описа за 2009
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „П.”
АД гр. В., срещу „Б. Г.” ЕООД гр. В.. С изнесените обстоятелства в исковата
молба се претендира заплащането на 87915.93 лв. – претендирани,
като дължима цена на извършени по договор строителни работи, договорна
неустойка и обезщетение за забава на плащането. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства. Направено е и доказателствено искане за допускане на
съдебно счетоводна експертиза с подробно определена задача. Поискано е и
допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху
банковите сметки на ответника до размера на иска. Допуснато е исканото
обезпечение. В съдебно заседание от процесуалните представители на ищеца и на
ответника са представени доказателства за това, че ответника е заплатил на
ищеца главницата по претендираната сума.
Представителите на ищеца поддържа иска в останалата му част – за законна лихва
върху главницата в размер на 9 139,40 лв. и неустойка в размер на 5834,78
лв. Ответника оспорва иска само в частта, в която се претендира законната
лихва, не и в частта за договорната неустойка. Не се оспорва изчисления размер
на неустойката и на законната лихва. Счита за недопустим иска по отношение на
частта за законна лихва. При тази обстановка представителите на ищеца поддържат
иска и по отношение на лихвата, но се отказват от искането си за счетоводна
експертиза. От процесуалния представител на ответника след съдебното
заседание са постъпили и писмени
бележки, в които се поддържа становище за неоснователност на иска в частта му
за законната лихва.
След като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори и са съгласни, че
на 09.05.2008 г. между ”П.” АД, гр. В., като ИЗПЪЛНИТЕЛ и „Б. Г.” ЕООД гр. В.,
като ВЪЗЛОЖИТЕЛ е сключен договор за възлагане изпълнение на строителство.
Изпълнителя е изпълнил възложената работа, като за удостоверяване на това, на
19.05.2008 г., е изготвен и подписан двустранен Протокол образец 19, за
установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи. Към същия момент е издадена от ”П.” АД и е приета от
представляващия ответника и фактура № 742 от 19.05.2008 г. на стойност 72934.75
лв. с ДДС. Възложителя не е изпълнил задължението си за плащане. На 21.07.2008
г., до ответника е изпратена покана за доброволно плащане, на която не е
отговорено. Исковата молба е подадена на 23.03.2009 г. На 01.04.2009 г.
ответника е заплатил на ищеца сумата от 72 934,75 лв. – представляващи
задължението по фактура № 742 от 19.05.2008 г. и същевременно главницата, чието
плащане се претендира в първоначалната искова молба.
При така установеното от фактическа страна
съдът намира предявените искове за ДОПУСИМИ, а разгледани по същество те са и
ОСНОВАТЕЛНИ.
Ищеца е предявил три обективно съединени
иска. В съдебно заседание процесуалните му представители оттеглят иска за
плащане на главницата по процесния договор, поради
заплащането й след подаването на исковата молба. Поддържат се останалите два
иска. Първият е с правно основание чл. 92 ЗЗД – за заплащане договорена
неустойка за забава в размер на 5834.78 лв. Този иск не се оспорва от ответника
и неговия представител нито по основание нито по размер.
Вторият предявен и поддържан иск е с правно
основание чл. 294 ал. 1 ТЗ. С него ищеца и представителите му претендират, че
сключеният между страните на 09.05.2008
г. договор за възлагане изпълнение на строителство представлява търговска
сделка и следователно по нея се дължи заплащането на лихва върху дължимата
сума. Претендирана е сумата от 9139.40 лв. /девет
хиляди сто тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ – законна лихва върху
главницата по договор от 09.05.2008 г. за възлагане изпълнение на строителство
за периода от 26.05.2008 г. до 18.03.2009 г.
Действително, съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ,
между търговци, каквото качество страните безспорно са имали при сключване на
договора, лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Изрична уговорка в
противен смисъл в случая липсва.
Ответникът противопоставя генералното
възражение, че уговорената в договора неустойка изключва възможността ищецът да
претендира лихва като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение
на основание чл. 86 ЗЗД, като прилага примери за сходна съдебна и арбитражна
практика.
Ищецът обаче е предявил иск не за мораторната
лихва по чл. 86 ЗЗД, а за лихвата по чл. 294 ТЗ. Въпросът е, дали се касае за
различна правна квалификация на претенцията за обезщетение /в който случай намира
приложение практиката да не се комулират две
обезщетения за забава – мораторна лихва и неустойка/,
или за различни искове, всеки от които с различно правно основание.
Настоящият състав на съда,
намира, че претендираната лихва по чл. 294 ТЗ не е
идентична с мораторната лихва по 86 ТЗ. Става въпрос
за една обичайно дължима лихва в търговския оборот, предвидена от законодателя,
с оглед спецификата в качеството на субектите и чиято цел не е обезщетение за
претърпените вреди, а по-скоро едно обичайно дължимо търговско възнаграждение.
Независимо от сходния им режим
наименование тези две претенции имат различно основание. Затова е допустимо да се претендира
едновременно лихвата по чл. 294 ал. 1 ТЗ и договорна неустойка. Договорната
неустойка е елемент от състава на двустранната сделка. Тя може да бъде претендирана
само ако е изрично уговорена, както е и в процесния
случай. Същевремено, нормата на чл. 294 ТЗ определя дължимостта на лихва /като възнаграждение/ при отношенията
между търговци във всички случай, в които не е уговорено противното. Тази лихва
се дължи независимо от останалите особености на конкретните търговски
отношения.
Затова съдът намира, че и двата
иска предявени от „П.” АД гр. В. са основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед на този изход на делото,
съдебните разноски също следва да бъдат изцяло присъдени в полза на „П.” АД гр.
В.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б. Г.” ЕООД гр. В., с ЕИК: ****, да
заплати на ”П.” АД, гр. В., с ЕИК:****, сумата от 9139.40 лв. /девет хиляди сто
тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ – законна лихва върху главницата
по до говор от 09.05.2008 г. за възлагане изпълнение на строителство за периода
от 26.05.2008 г. до 18.03.2009 г., 5834.78 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет
и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ – неустойка по договора, както и
6715 лв. /шест хиляди седемстотин и седемнадесет лева/ - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от уведомяването на страните, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: