Решение по дело №33/2009 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 17
Дата: 30 юни 2009 г. (в сила от 1 март 2010 г.)
Съдия: Борислав Димитров Самоковски
Дело: 20091400900033
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 289

 

Гр. Враца 30.06.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 09.06.2009 г. в състав:

                             Председател:Борислав Самоковски

при участие на секретаря В.Н. ,като разгледа докладвано- то от съдията Борислав  Самоковски търг. дело № 33 по описа за 2009 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба на „П.” АД гр. В., срещу „Б. Г.” ЕООД гр. В.. С изнесените обстоятелства в исковата молба се претендира заплащането на 87915.93 лв. – претендирани, като дължима цена на извършени по договор строителни работи, договорна неустойка и обезщетение за забава на плащането. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е и доказателствено искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза с подробно определена задача. Поискано е и допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размера на иска. Допуснато е исканото обезпечение. В съдебно заседание от процесуалните представители на ищеца и на ответника са представени доказателства за това, че ответника е заплатил на ищеца главницата по претендираната сума. Представителите на ищеца поддържа иска в останалата му част – за законна лихва върху главницата в размер на 9 139,40 лв. и неустойка в размер на 5834,78 лв. Ответника оспорва иска само в частта, в която се претендира законната лихва, не и в частта за договорната неустойка. Не се оспорва изчисления размер на неустойката и на законната лихва. Счита за недопустим иска по отношение на частта за законна лихва. При тази обстановка представителите на ищеца поддържат иска и по отношение на лихвата, но се отказват от искането си за счетоводна експертиза. От процесуалния представител на ответника след съдебното заседание  са постъпили и писмени бележки, в които се поддържа становище за неоснователност на иска в частта му за законната лихва.

След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и са съгласни, че на 09.05.2008 г. между ”П.” АД, гр. В., като ИЗПЪЛНИТЕЛ и „Б. Г.” ЕООД гр. В., като ВЪЗЛОЖИТЕЛ е сключен договор за възлагане изпълнение на строителство. Изпълнителя е изпълнил възложената работа, като за удостоверяване на това, на 19.05.2008 г., е изготвен и подписан двустранен Протокол образец 19, за установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи. Към същия момент е издадена от ”П.” АД и е приета от представляващия ответника и фактура № 742 от 19.05.2008 г. на стойност 72934.75 лв. с ДДС. Възложителя не е изпълнил задължението си за плащане. На 21.07.2008 г., до ответника е изпратена покана за доброволно плащане, на която не е отговорено. Исковата молба е подадена на 23.03.2009 г. На 01.04.2009 г. ответника е заплатил на ищеца сумата от 72 934,75 лв. – представляващи задължението по фактура № 742 от 19.05.2008 г. и същевременно главницата, чието плащане се претендира в първоначалната искова молба.

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявените искове за ДОПУСИМИ, а разгледани по същество те са и ОСНОВАТЕЛНИ.

Ищеца е предявил три обективно съединени иска. В съдебно заседание процесуалните му представители оттеглят иска за плащане на главницата по процесния договор, поради заплащането й след подаването на исковата молба. Поддържат се останалите два иска. Първият е с правно основание чл. 92 ЗЗД – за заплащане договорена неустойка за забава в размер на 5834.78 лв. Този иск не се оспорва от ответника и неговия представител нито по основание нито по размер.

Вторият предявен и поддържан иск е с правно основание чл. 294 ал. 1 ТЗ. С него ищеца и представителите му претендират, че сключеният между страните на  09.05.2008 г. договор за възлагане изпълнение на строителство представлява търговска сделка и следователно по нея се дължи заплащането на лихва върху дължимата сума. Претендирана е сумата от 9139.40 лв. /девет хиляди сто тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ – законна лихва върху главницата по договор от 09.05.2008 г. за възлагане изпълнение на строителство за периода от 26.05.2008 г. до 18.03.2009 г.

Действително, съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ, между търговци, каквото качество страните безспорно са имали при сключване на договора, лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Изрична уговорка в противен смисъл в случая липсва.

Ответникът противопоставя генералното възражение, че уговорената в договора неустойка изключва възможността ищецът да претендира лихва като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение на основание чл. 86 ЗЗД, като прилага примери за сходна съдебна и арбитражна практика.

Ищецът обаче е предявил иск  не за мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД, а за лихвата по чл. 294 ТЗ. Въпросът е, дали се касае за различна правна квалификация на претенцията за обезщетение /в който случай намира приложение практиката да не се комулират две обезщетения за забава – мораторна лихва и неустойка/, или за различни искове, всеки от които с различно правно основание.

Настоящият състав на съда, намира, че претендираната лихва по чл. 294 ТЗ не е идентична с мораторната лихва по 86 ТЗ. Става въпрос за една обичайно дължима лихва в търговския оборот, предвидена от законодателя, с оглед спецификата в качеството на субектите и чиято цел не е обезщетение за претърпените вреди, а по-скоро едно обичайно дължимо търговско възнаграждение. Независимо от сходния им  режим наименование тези две претенции имат различно основание.  Затова е допустимо да се претендира едновременно лихвата по чл. 294 ал. 1 ТЗ и договорна неустойка. Договорната неустойка е елемент от състава на двустранната сделка. Тя  може да бъде претендирана само ако е изрично уговорена, както е и в процесния случай. Същевремено, нормата на чл. 294 ТЗ определя дължимостта на лихва /като възнаграждение/ при отношенията между търговци във всички случай, в които не е уговорено противното. Тази лихва се дължи независимо от останалите особености на конкретните търговски отношения.

Затова съдът намира, че и двата иска предявени от „П.” АД гр. В. са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед на този изход на делото, съдебните разноски също следва да бъдат изцяло присъдени в полза на „П.” АД гр. В.

     Водим от горното съдът

Р    Е    Ш    И:

     ОСЪЖДА „Б. Г.” ЕООД гр. В., с ЕИК: ****, да заплати на ”П.” АД, гр. В., с ЕИК:****, сумата от 9139.40 лв. /девет хиляди сто тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ – законна лихва върху главницата по до говор от 09.05.2008 г. за възлагане изпълнение на строителство за периода от 26.05.2008 г. до 18.03.2009 г., 5834.78 лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ – неустойка по договора, както и 6715 лв. /шест хиляди седемстотин и седемнадесет лева/ - деловодни разноски.

     Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от уведомяването на страните, че е изготвено.                                                     

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: