№ 85
гр. Силистра, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Костадинов
при участието на секретаря Хрисиела Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Росен Д. Костадинов Административно
наказателно дело № 20223420200022 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на .............. ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление с.Попина, община Ситово, обл.Силистра, представлявано от управителя М. А.
М., против Наказателно постановление № 19-2100019/30.11.2021г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на ТД - жалбоподател, на
основание чл. 79, ал. 4 вр. чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.24, ал.2 ЗТМТМ вр. чл.32, ал.1 и ал.3 от
Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
В жалбата се застъпва позиция за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила поради липса на териториална и материална компетентност на
актосъставителя, непосочване на дата на извършване на нарушението, препятстващо
преценката за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН, сочи се, че в АУАН не се съдържат данни
къде и кога е била извършена проверката върху чиито констатации се гради обвинението,
както и не са описани обстоятелствата във връзка със същата, което води до неяснота по
какъв начин, кога и въз основа на какво АНО е приел – отразено и в НП, че е имало
проверки в предприятието на 24.09.2021г. и на 29.09.2021г. .Подчертава се, че към акта не е
налице такъв документ, който да удостоверява факта на тези проверки, както и че е налице
опороченост на производството поради позоваване на административното обвинение на
попълнената от лицето В. Н. писмена декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, без същият да
владее писмено и говоримо български език, което определя този документ като нередовно
доказателство.
1
Визират се и нарушения на материалния закон - свързано с обстоятелството, че
чужденецът В.Николаев работил повече от 90 дни в Р.България, поради което за
работодателя не възниквало задължение за подаване на декларация по чл.24, ал.2 ЗТМТМ.
Изтъкват се аргументи за несправедливост на наложеното административно
наказание поради несъобразяване и неприлагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН с отправяне на
предупреждение.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие по
съображенията, изтъкнати в нея. Подчертава, че протоколът за извършената проверка не е
част от административно-наказателната преписка и не е описан в АУАН, като не е налице и
компетентност на АНО, издал наказателното постановление поради липсата на
оправомощаването му от директора на Изпълнителна агенция „Инспекция на труда“, тъй
като тази компетентност не произтича от самия закон. Изтъква и че представената по делото
заповед досежно делегирането на права на директора на Дирекция „ИТ“ – Силистра, която е
от 2014г., не включва такива по ЗТМТМ, който закон е приет и респ. започнал действието
си през 2016г. Посочва, че всички изисквания на трудовото законодателство са били спазени
по повод трудовото ангажиране на чуждия гражданин и моли случаят да се квалифицира
като маловажен с отправяне на предупреждение към наказаното дружество. Претендират се
разноски по делото, за които се представят и писмени доказателства.
Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че оплакването за осъщественото общуване на руски
език между инспектора и някои от заетите при ТД лица по повод попълването на писмената
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е несъстоятелно, тъй като на тези лица,
невладеещи български език, им е било посочено какво е съдържанието на документа и те
добросъвестно и доброволно са отразили данните за трудовото си правоотношение.
Подчертава, че тази декларация се явява само детайл от доказателствения материал, който
включва трудовия договор на лицето, присъствените форми, платежните ведомости, което
потвърждава, че като гражданин на трета държава е бил приет на сезонна работа до 90 дни в
съответната календарна година. Изразява становище, че протокола от извършената проверка
предхожда образуването на административнонаказателното производство, започнало със
съставяне на акта. Посочения протокол се представя във въззивното съдебно производство,
което обстоятелство по никакъв начин не е довело до ограничаване, затормозяване и
препятстване правото на защита на наказаното лице, тъй като същия е връчен на лицата
представляващи дружеството при неговото съставяне. Счита, че компетентността на
директора на Д „ИТ“- Силистра, въпреки липсата на заповед за нарочното му
оправомощаване, произтича от законовите предписания, съдържащи се в Устройствения
правилник на ИА „ИТ“ и от общия процесуален закон. Излага доводи за неприложимост на
чл.28 ЗАНН и прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява,
не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
2
се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
На 24.09.2021г. св.Д. – главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Силистра, посетила свинекомплекс в село Попина, община Ситово, област Силистра - обект
на ТД – жалбоподател .............. ЕООД, но не успяла да осъществи среща със сезонно
ангажираните работници в каквато насока била проверката – контрол на предприятията,
които имат работници на сезонна заетост. На 29.09.2021г. отново отишла в свинекомплекса,
където провела среща с излезлите в почивка три лица – чужди граждани, които не говорели
български език. Във връзка със събиране на съответната информация посредничел единият
работещ в комплекса, български гражданин, който говорел руски език. Св.Д. раздала
писмени декларации по чл.402, ал.1, т.3 КТ, които лицата попълнили на друг език, и
оставила празни бланки, които да бъдат попълнени от останалите работници. Такава
декларация била предоставена и от работника В. Н., гражданин на Република Молдова.
При извършената документална проверка се установило, че А. К. е трудово
ангажиран по силата на сключен трудов договор № 453/15.07.2021г., с основание чл.68, ал.1,
т.1 вр. чл.68, ал.3 КТ, между него и ТД - жалбоподател, при условията на сезонна заетост за
срок от 90 дни. Работникът изпълнявал длъжността „общ работник“ с място на работа –
свинекомплекса, при нормална продължителност на работното време и основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 650 лева. Трудовият договор бил съставен на два езика
–руски и български, регистриран в НАП, регистрирани били и данните за лицето,
придружени и с превод на паспорта му на български език, които документи редом с
поименния график за работните смени през месец септември 2021г. визирали, че Николаев е
започнал изпълнението на трудовите си задължения на 16.07.2021г.. За отработените през
месец юли 11 работни дни му било начислено и трудово възнаграждение в размер на 325
лева. На 28.10.2021г. трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие на
страните, считано от същата дата.
Предвид така изяснените данни контролните органи отправили запитване на
29.10.2021г. до Агенцията по заетостта за наличие на подадена от работодателя информация
за извършване на регистрация на чужденеца, гражданин на трета държава, за краткосрочната
му сезонна заетост до 90 дни, съгласно изискването на чл.24, ал.2 (в редакцията
ДВ.бр.21/2021г., в сила от 01.06.2021г., предишна ал.3). На 02.11.2021г. в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Силистра бил получен отговор, че за посоченото лице не е
постъпвала декларация и не е извършвана регистрация в Агенцията по заетостта.
На 05.11.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра била получена
информация, че за гражданинът на Република Молдова В. Н. няма данни в
информационните фондове на МВР относно издаване на разрешение за пребиваване на
територията на Република България.
3
Горепосочените обстоятелства били отразени в съставения от св.Д. Протокол за
извършена проверка № ПР 2131365/23.11.2021г., екземпляр от който бил връчен на
представляващите ТД – жалбоподател упълномощени лица Н. В..а и Н. Т.., удостоверено с
техните подписи.
Същите фактически данни са залегнали и в словесните рамки на административното
обвинение, съдържащо се в съставения на ТД–жалбоподател АУАН № 19-2100019 от
23.11.2021г. за нарушение на чл.24, ал.2 ЗТМТМ вр. чл.32, ал.1, и ал.3 от ППЗТМТМ. Актът
бил предявен на присъствалото при процедурата по съставянето упълномощено да
представлява наказаното дружество лице Н. В..а, с връчен екземпляр от същия.
Съдът констатира, че в хода на административно-наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на
абсолютните, които на самостоятелно основание обуславят отмяната на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Липсата на нарочно овластяване на директора на
дирекция „ИТ“ – Силистра да издава наказателни постановления за установени нарушения
по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция, очертава неспазване на
императивното изискване на издаването на НП от компетентен държавен орган. Нормата на
чл. 67 ЗТМТМ урежда, че цялостният контрол по спазването на този закон се упражнява от
министъра на труда и социалната политика, а специализираната контролна дейност се
осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на
труда и социалната политика. В тази връзка разпоредбата на чл.79, ал.4 повелява, че
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган
или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на
съставителите на актове. Това очертава, че представителната власт на директора на Д „ИТ“ -
Силистра не произтича директно от закона, а само по силата на изричното му овластяване от
ръководителя на посочения в закона контролен орган. Предвид това е некоректно и
позоваването на тази разпоредба като основание за издаване на наказателното
постановление, посочена в същото.
Доводът на процесуалния представител на АНО, че разпоредбите на Устройствения
правилник са основата за тази конкретна материална компетентност е неприемлив.
Устройственият правилник е вътрешно ведомствен акт, който урежда структурата,
вътрешния ред на дейност и начина на разпределение на функциите на ангажираните в
институцията длъжностни лица, и няма силата да обвързва трети лица със задължителните
за неговите служители правила по повод на това разпределение. А дори и да се счита за
първоизточник на представителна власт, следва да се отбележи, че изрично в чл.16, ал.4, т. 2
от Устройствения правилник е посочено, че директорите на дирекции "Инспекция по труда"
„осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2
от Закона за административните нарушения и наказания“, която разпоредба е обща. Същата
регламентира, че административни наказания могат да налагат ръководителите на
ведомства, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да
контролират тяхното изпълнение, както и длъжностните лица и органите, овластени от
4
съответния закон или указ. Директорът на Д „ИТ“ – Силистра не е ръководител на
ведомство, а на териториална структура, който не се явява и овластен по силата на
конкретния материален закон – ЗТМТМ да налага административни наказания за неспазване
на същия. Следва да се отбележи, че представената с преписката и приложена по делото
Заповед № 3-0035/29.01.2014г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“ определя териториалната компетентност на служителите - с правомощия на
инспектор, като не се спори от страна на АНО, че заповед за оправомощаването му да
издава наказателни постановления по ЗТМТМ, обнародван в ДВ.бр.33/26.04.2016г., не е
издадена.
Видно от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление,
административното обвинение не съдържа дата на вмененото нарушение. След
изброяването на установените обстоятелства по случая е посочено, че „работодателят не е
регистрирал в Агенция по заетостта, чрез подаване на декларация, за осъществяване на
сезонна работа до 90 дни без прекъсване по чл.24, ал.2 ЗТМТМ с чужденеца В. Н.,
гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, при условията и
реда, определени в чл.32, ал.1 и ал.3 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, считано до
16.07.2021г. и до момента на проверката“. Така обозначеното не фиксира точна дата на
деянието, нито пък е ясно от кога до кога е следвало да се изпълни въпросното задължение и
въобще има ли указан от законодателя срок, в рамките на който да се осъществи въпросното
задължение или изпълнението на същото във времево отношение е по негово усмотрение.
Налице е неспазване изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН за пълното описание
на относимите към административното обвинение обстоятелства и за изписването в пълнота
на съответните материалноправни разпоредби, поради което и самото обвинение остава
неясно. Цифровото посочване на законовите правила не замества изричното словесно
очертаване на вменената неправомерна деятелност, което се явява необходимо с оглед
възможността за разбиране на обвинението и за пълноценно упражняване правото на защита
от наказания правен субект.
Обвинението по настоящия случай е за неизпълнение на определено задължение в
определен от закона срок (непосочен в същото), което не се гради на въпросната декларация
по чл.402, ал.1, т.3 КТ, за да се явява ключов момента за липсата на превод на български
език на този документ. Въпреки това следва се отбележи, че е налице нарушение поради
неспазване правилото за осигуряване на възможност на съответното лице, в случая
проверявания работник - чужд гражданин, невладеещ български език, да получи писмен
превод на задължителната при извършване на такива проверки декларация на разбираем за
него език.
Изяснено е, че фактът на трудовата ангажираност на чуждия гражданин е установен
от сключения трудов договор с него и регистрацията му в НАП. Данните, предоставени от
МВР разкриват, че за това лице няма информация да му е била издавана виза/разрешение за
пребиваване в Република България, за да се обсъжда приложение на чл.75а, ал.3 ЗТМТМ
вместо ал.2, макар в случая изпълнението по трудовия договор да е продължило извън
5
уговорения срок по т.4.2, като за сезона работа.
При проследяване хронологията на съответните действия от страна на инспектора
св.Д. и респ. на АНО се установява, че към датите на изпращане и получаване на
информацията от Агенцията по заетостта за конкретния работник чужд гражданин и
гражданин на трета държава – 29.10.2021г. и 02.11.2021г., трудовото правоотношение със
същия вече е било прекратено – на 28.10.2021г. Същевременно трудовият договор след
сключването му е бил регистриран, като е бил съставен на български език и на разбираем за
лицето език – руски, данните за работника са били регистрирани в НАП, същият е започнал
фактическото изпълнение на трудовите си задължения след сключването на договора,
надлежно е била оформена останалата документация – присъствени форми и платежни
ведомости, което поставя въпроса и доколко в конкретния случай е била направена
преценката за съразмерност на посоченото от обвинението нарушение и наложената
имуществена санкция.
Предвид констатираните абсолютни нарушения на процесуалните правила, явяващи
се неотстраними във въззивната фаза на административнонаказателното производство, тъй
като съдът не може да замества волята на административно-наказващия орган, който
формулира и повдига административното обвинение, административно-наказателната
отговорност на ТД-жалбоподател се явява ангажирана в разрез с изискванията на закона.
По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
720 лева (с вкл. ДДС), за които са представени и доказателства за заплащането му, съдът
намира, че не е налице прекомерност по повод възражението на процесуалния представител
на АНО. Размерът е определен по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, съгласно правилото на чл.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване минималния праг в съответствие с
правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл. 14 от Наредбата. Съдът приема, че
заплатеният адвокатски хонорар съответства на фактическата и степента на правна
сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2100019/30.11.2021г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с което на .............. ЕООД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление с.Попина, община Ситово, обл.Силистра,
представлявано от управителя М. А. М., е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.24, ал.2
ЗТМТМ вр. чл. 32, ал.1 и ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на .............. ЕООД,
ЕИК .............., с.Попина, община Ситово, обл.Силистра, представлявано от управителя М. А.
6
М., направените по делото разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7