Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 08.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание
на 29.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА
НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Г., като
разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №6582 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано въз основа на
депозирана искова молба от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, ***, с управител ***, чрез юрк. Г.К., Съдебен адрес:***, тел. ***
e-mail: ***, против Д.Д.Б., е адрес: ***, в която се твърди следното: на
13.09.2016г. между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „***“ и Д.Д.Б. е сключен Договор за кредит № ***, по реда
на чл. 6 от ЗПФУР.
Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл.3, във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „***“
ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в
системата на „***“ на интернет страницата на кредитодателя - ***. На посочената
страница „***“ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на
кредитополучателя на интернет страницата на „***“. Кредитополучателят трябва да
подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че
се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С
подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел
и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***.
Съгласно точка 2.2 от общите
условия кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска допълнителна,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на
кредит, като същата гарантира получаването на отговор до 20 (двадесет) минути
от изпращането й.
В процесния случай, на
13.09.2016г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „***“
под № *** и явяващ се седемнадесети по ред договор за кредит между тях. В
заявката си Д.Б. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 90,00
(деветдесет лева), като заявява и ползването на допълнителната, незадължителна
услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат за период от
23 дни, с падежна дата - 06.10.2016г. Съгласно заявката на ответницата и
условията по договора, сумата е отпусната от кредитодателя посредством
системата *** на името на кредитополучателя в „***“ АД на същия ден -
13.09.2016г.
На 17.09.2016г. Д.Б. заявява
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 100,00 (сто лева), като
отново заявява и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно Общите
условия, кредитополучателят има право да кандидатства допълнително, преди да е
върнал първоначално отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит,
съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за
кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера
на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния
кредит. Договорът е изменен на същата дата - 17.09.2016г. Съгласно клаузите на
изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки
изтеглен Допълнителен кредит се дължат пропорционално лихви и такси, съгласно
разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На
17.09.2016г. кредитодателят отпуска исканата сума на кредитополучателя в „***“
АД. В последствие договорът е изменен още на два пъти, съответно на 19.09.2016
г. и на 25.09.2016г. Допълнително поисканите суми, съответно в размер BGN 90,00
(деветдесет лева) и BGN 50,00 (петдесет лева), са преведени на името на
кредитополучателя в „***“ АД на 19.09.2016г. и на 25.09.2016г.
С последното изменение на
договора от 25.09.2016 г. Б. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ
размер BGN 409,03 (четиристотин и девет лева и три стотинки), от които главница
в размер BGN 330,00 (триста и тридесет лева), договорна лихва в размер BGN 6,76
(шест лева и седемдесет и шест стотинки) за периода на ползване на кредита и
такса за експресно разглеждане в размер BGN 357,88 (триста петдесет и седем
лева и осемдесет и осем стотинки).
С настъпване на падежа по
договора - 06.10.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада
в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.2. от Общите условия, от
07.10.2016г., „***“ ЕООД (***) започва да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,00%
към договорния лихвен процент - в конкретния случай - 40,48%, върху
неизплатената сума за периода на просрочието.
На 23.11.2018г. „***“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на
който Цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № *** в общ размер
BGN 796,91 (седемстотин деветдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки) от
които: главница - BGN 330,00 (триста и тридесет лева); такса експресно разглеждане
BGN 72,27 (седемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки); договорна лихва
- BGN 6,76 (шест лева и седемдесет и шест стотинки); наказателна лихва - BGN
357,88 (триста петдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от
07.10.2016г. (денят, следващ падежа) до 22.11.2018г. (денят предхождащ
цесията); такси за събиране за 3 бр. писма - BGN 30,00 (тридесет лева).
Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за
цесия, в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжницата от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка
„Непотьрсен“. Поради което, към настоящата искова молба, прилагам уведомление
за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл.
99, ал. 4 от ЗЗД, „***“ ЕООД предоставят на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за
прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до настоящия
момент забавата на ответника продължава.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумите,
както следва : неплатена главница по Договор за кредит № *** в размер BGN
330,00лв. (триста и тридесет лева), такса за експресно разглеждане в размер BGN
72,27лв. (седемдесет и два лева и двадесет и седем стотинки) и наказателна
лихва в размер BGN 357,88лв. (триста петдесет и седем лева и осемдесет и осем
стотинки) за периода от 07.10.2016г. до 22.11.2018г., както и законна лихва
върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането.
Претендират се разноски по
делото.
В срок е депозиран писмен отговор
от ответницата, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се,
че договор за кредит № ***/ 25.09.2016 година е сключен в нарушение на чл.5
ал.2 от Закона за потребителските кредити. Излага се, че съгласно чл.5 ал.(1)
от Закона за потребителските кредити, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът
или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно
изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора
условия на договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит, а в ал.(2) на същата правна норма е посочено, че
Информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно
приложение № 2.
Ищецът не удостоверява, че по
претендирания заем заемателят е запознат предварително от заемодателя с
преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски
формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за
предмет предоставяне на финансови услуги. Такъв стандартен европейски формуляр
обаче не е представен по делото, поради което и няма как да се направи извод за
съответствието му с процесния договор, респ. - за индивидуална определеност на
неговите клаузи. След като, в случая, ищецът не представя изискуемия и подписан
от потребителя европейски формуляр, то явно е, че заемодателят не е изпълнил
задълженията си по преддоговорни отношения във връзка с договаряне на т.нар.
потребителски кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК освен при
неспазване на изискванията на чл.10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7
- 12 и т. 20. По отношение на него следва да се установи дали са спазени
изискванията на чл.11. В случая получаването от ответника на преддоговорна
информация за параметрите на кредита и че такава е била предоставена от ищеца
не е установено чрез стандартен европейски формуляр.
В Договора за кредит №*** посочената т.нар.
такса за експресно разглеждане със сигурност представлява прикритата забранена
такса за управление. А съгласно чл.21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по
заемното правоотношение.
Съгласно текста на ал.4 на чл.10 ЗПК: „(4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.“
Оспорените клаузи на договор за
кредит №*** не са индивидуално уговорени, както е и безпрекословно установимо
от съдържанието им, защото същият потребител няма как да изрази становище по
тяхното съдържание, и то по причина че същите не предоставят информация за
конкретни параметри на таксите и комисионните /извлечимо и от мотивите на
Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т. д. № 535 / 2016 г. на ВКС/. Очевидно
кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, което
не е ясно и разбираемо.
Доколкото тези клаузи, съответно
липсата на ясно и точна регламентация на правата и задълженията на всяка една
от страните по него, не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, респ. на споразумението (чл. 143, т. 8 от
Закон за защита на потребителите), то същото следва да се преценят като
сключени във вреда на потребителя, т. к. не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
За потребителя е от основно
значение да бъде информиран преди сключването на договора за договорните
условия и за последиците от това сключване. Именно въз основа на тази
информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени
предварително от продавача или доставчика (вж. решение RWE Vertrieb, EU: С:
2013: 180, точка 44). Изискването за прозрачност на договорните клаузи,
предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено единствено до
разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка.
Доколкото въведената с Директива
93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението
на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по
отношение на степента му на информираност, това изискване за прозрачност трябва
да се тълкува разширително. С оглед дадените разрешения в решение С 26/2013 - ***
и *** срещу *** съдът следва да определи дали с оглед на всички елементи на
релевантните факти, включително публичността на информацията, предоставена от
кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл
да установи договорното съдържание, потенциално значимите за него икономически
последици и общата себестойност на сключения договор. Не Общите условия, а
индивидуалният договор определя правата и задълженията на страните и именно в
този смисъл законодателят е предвидил, че съответната информация трябва да е
включена в договора. В специалния Закон за потребителските кредити изрично е
записано в чл.11, ал.1 в 27 самостоятелни пункта какво трябва да съдържа
договора, докато за общите условия не са предвидени подобни изисквания, поради
което не може да се приеме, че те заместват липсващото императивно съдържание
на съглашението по кредита при отсъствие на изрична нормативна регламентация за
това.
Не е установено по делото
заемателят да е запознат и съгласен с Общите условия. И това защото не
декларативното упоменаване в договора че потребителят е запознат с тези
условия, а изричното полагане на подписа на същия върху документите
удостоверява действителното му запознаване и информираност.
Не се дължи сума за експресно
разглеждане, наказателна лихва, както и лихва по „кредитния договор” и по
причина че е договорен лихвен процент в размер на 40.48 % и годишен процент на
разходите в размер на 49.5 % са явно неравноправни клаузи и като такива са
нищожни.
В конкретния случай е договорена
лихва и годишен процент на разходите по-висок от 30 % , поради което се
заявява, че противоречат на добрите нрави.
Неясен е и произходът на
претендираната наказателна лихва в размер на сумата от 357.88 лева.
Ответната страна заявява, че е
извършила частични плащания по договора за кредит, за което моли съда да й даде
възможност да представи доказателства до първото по делото съдебно заседание.
Съдът е дал такава възможност, но доказателства не са представени.
В о.с.з. ищецът не се
представлява. Ангажирано е писмено
становище.
В о.с.з. ответната страна,
редовно призована, не се явява и не се
представлява. Въпреки дадената възможност да се представят доказателства за
извършено плащане по кредита, такива не са представени – нито в указания срок,
нито впоследствие предвид отлагането на делото във времето.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Страните спорят относно
валидността н сключените процесни договори за кредит. Предвид приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице К.Т. по изготвената компютърна техническа експертиза, се установява, че
ответницата е сключила надлежно процесните договори за кредит.Не е опорочена
процедурата, предвидена в закона, поради което съдът приема, че се установява
даването на съгласие от страна на ответницата за сключването на процесните
договори за кредит. Същата се е
съгласила да заплати такси за експресно
разглеждане на искането и наказателна лихва. В отговора ответницата
навежда доводи за
недействителност на договора, които доводи съдът приема. Същевременно ,
ответницата не оспорва да не е п получила фактически заетите й от ищеца суми,
дори напротив-твърди ,че е извършила плащания и размерът на дълга й не е този , който претендира ищецът. Направила е искане съдът да й даде възможност да
представи доказателства в тази връзка и
съдът е уважил искането й. Същата обаче не е представила никакви
доказателства, нито е изразила последващо становище по делото. При това
положение съдът приема, че заетите суми реално са получени от ответницата. В
нейна тежест е да докаже връщане на същите, но както беше посочено вече, това
не е направено.
По делото се установява също и
факта на сключване на рамков договор за цесия от 23.11.2018ГОД. между
кредитодателя „***“ ЕООД и и ищеца, с предмет - вземания по договори за кредит.
По делото е представено и потвърждение за станалата цесия. Установява се, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В
тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което
същата се уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият
кредитор, но няма данни същото да е връчено-останало е непотърсено на посочения от нея адрес за съобщения и контакт. Тъй като е
налице обаче изрично изявление от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът
е редовно уведомен за станалата цесия с връчването на преписите от ИМ и
приложенията. Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да
бъде извършено с връчването на съдебните книжа, в рамките на предявеният осъдителен
иск. Съобразно нормата на чл.99 ал.3 от ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника
за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да
изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което
е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото
на ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици, в т.ч. и за цесията.
Съдът следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма,
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; относно формата на договора;
налице ли е противоречие с добрите нрави, налице ли е неравноправна
клауза. В случая доводи са наведени от ответната страна.
Съдът приема, че в процесния
случай не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен
лихвен процент; не е регламентиран и размерът на "печалбата на
кредитора" - възнаградителна лихва, като не е посочено каква част от
подлежащата на връщане сума представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по
какъв начин е определен общо дължимият размер по кредита и какви вземания
конкретно се включват в този размер. Тези пропуски сами по себе си са
достатъчни, за да се приеме, че договорът, респ. измененията му са
недействителни.
Съгласно чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая няма информация за
последователността на разпределение на дължимата сума между различните
задължения.
Съгласно договора, за
кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница, ведно
с лихви и такси за експресно разглеждане на документи. При това положение, за
да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде посочено по ясен и
разбираем за потребителя начин разпределението погасителната вноска между
различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се
погасяват, което в случая не е направено. Информацията е най-обща, не отговаря
на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво
точно се включва в размера на подлежащата на връщане сума като части от отделни
вземания.
Не е изпълнено и задължението по
чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, доколкото описаната в тази разпоредба информация следва
да бъде обективирана в съдържанието на договора, което в случая липсва.
Недействителна е клаузата за наказателна
лихва, предвидена в чл.13.2 от Общите условия като надбавка, която се формира
като към договорния лихвен процент се прибавя ОЛП, определен от БНБ – 10,01%. По
този начин за исковия период дължимата лихва възлиза на сума в по-висок размер
от заетите средства. Клаузата противоречи на разпоредбата на чл.33 от ЗПК,
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно ал.2 когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Приложима е разпоредбата на чл.21
ал.1 ЗПК и на това основание посочената клауза е нищожна. Клаузата противоречи
и на добрите нрави, доколкото драстично нарушава принципа на справедливост и не
държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. Нищожността на клаузата е
пречка за възникване на задължение по нея.
Недействителна е и клаузата за
такса експресно разглеждане доколкото и тук е приложима разпоредбата на чл.21
ал.1 ЗПК. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона, а именно чл.10а,
ал.2 ЗПК и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.
Отделно от това липсват доказателства, че действително е извършена услугата за
експресно разглеждане, както и не е ясно какво представлява същото. Липсва
пояснение за това и в Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7- 12 и 20 и ал.2 и
чл.12 ал.1 т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Няма доказателства за това ответницата да е извършила плащане по процесните договори,
поради което основателен се явява само искът за главницата и тази сума следва
да се присъди на ищеца-300лв., ведно със законната лихва. Останалите искове
следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказан.искът се явява
основателен и доказан само за главницата – 330лв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно
уважената част на исковете - в общ размер 177,99лв. Няма доказателства за направени разноски по делото
от страна на ответницата, което да
следва да се съобрази при пресмятането на разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД Д.Д.Б.,
е адрес: ***, призована на адрес по месторабота – *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление:***, ***, съдебен адрес:***, сумата 330лв.- представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ***,
ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба в съда – 07.10.2019год. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, ***,
съдебен адрес:***, против Д.Д.Б., е адрес: ***, призована на адрес по
месторабота – ***, иск на основание чл.79 от ЗЗД за заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на 72,27лв. и иск за заплащане на наказателна
лихва в размер на 357,88лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78 ал.1 от ГПК Д.Д.Б., е адрес: ***, призована на адрес по месторабота-*** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление:***, ***, съдебен адрес:***, направените разноски по делото съразмерно
уважената част на исковете в размер общо
177,99лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: