Р Е Ш Е Н И Е
№
262981/22.12.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8387 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба, с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК частичен положителен
установителен иск от М.И.М., британска гражданка, родена на *** г., срещу „Ю.Ф.“
ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „*, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на
ищцата сумата в размер на 9 000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща част от
заплатен от нея инвестиционен депозит в размер на 15 000 британски паунда поради прекратяване след изтичане на срока на
сключен между страните Договор за инвестиционен депозит от 01.03.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /21.02.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 1534/18.03.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2472/2020 г. на ВРС.
В
исковата молба ищцата М.И.М. твърди, че на 01.03.2013 г. между страните е
сключен договор за инвестиционен депозит в размер на 15 000 британски паунда, по който договор е издаден високодоходен депозитен
сертификат и запис на заповед, като по време на сключване на договора ищцата е
представлявана от своята майка *. Сочи, че е
заплатила депозита по договора, който е бил за срок от 365 дни, след изтичането
на които, ако същият не бъде подновен от страните, ответникът се е задължил да
върне на инвеститора депозираната сума, ведно с 10 % лихва при поискване.
Излага, че падежът е настъпил на 30.10.2019 г., с отправена до ответника покана
по електронен път, на която последният не се е отзовал. Твърди, че към момента
ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което и за нея е налице
интерес от установяване на вземането в размер на 9 000 лв. по издадената
заповед за изпълнение.
Ответникът
„Ю.Ф.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че представените с исковата молба документи /договор за
инвестиционен депозит и високодоходен депозитен сертификат/ не са произвели
правни последици, защото в съдържанието и на двата документа е записано, че
нямат правна стойност, освен ако не са представени заедно с доказателство, че
посочената сума е била изплатена и получена от попечителя. Сочи, че не е
получавал процесната сума от 15 000 британски паунда
и от представеното платежно нареждане не се установява този факт. В тази връзка
излага, че плащането на сумата в платежното нареждане е извършено в полза на
трето лице Ю.Ф.Г. (* Ltd.), плащането е извършено на 09.01.2007 г., която дата
предхожда с 6 години датата на сключване на двата процесни документа,
основанието на плащането е „покупка на акции и дялове“, което няма връзка с
процесните документи, и сумата не съответства на претендираната от ищцата.
Твърди още, че представеният с исковата молба договор е такъв с характера на
договор за заем и няма доказателства парите да са предадени в собственост на
заемателя, за да подлежат на връщане. Сочи, че дори да се приеме, че сумата е
била заплатена на ответното дружество, то срокът на договора е изтекъл на
01.03.2014 г. и давностният срок за връщане на сумата изтича на 28.02.2019 г.,
поради което и вземането е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба.
Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба.
В производството е привлечено като трето лице
помагач на страната на ищеца „Ю.Ф.Г.“ ООД, които не изразяват становище.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Представен
е Договор за инвестиционен депозит от 01.03.2013 г. /с превод от английски
език/ сключен между „Ю.Ф.“ ЕООД /попечител/ и М.И. * /инвеститор/, представлявана от майка си * М., по силата на
който инвеститорът е предложил и попечителят е приел инвестиционен депозит в
размер на 15 000 английски лири, който ще бъде инвестиран от попечителя,
както той прецени за добре и в най-добрия интерес на инвеститора. Попечителят
се е задължил по същото време на получаване на депозита да издаде на името, за
сметка на и в полза на инвеститора депозитен сертификат и запис на заповед.
Договорът е валиден за 365 дни, като при изтичане и в случай, че валидността на
договора не е подновена или удължена от страните по него, попечителят се
задължава да изплати по нареждане в полза и за сметка на инвеститора в брой или
по банкова сметка ***0 лири плюс 10%. Договорът може да бъде подновен за
допълнителен период от 365 дни, при условие, че двете страни дадат съгласието
си за това, като дадат писмено известие една на друга, поне 30 дни преди
неговото изтичане. В договора е записана забележка, че документът няма правна
стойност, освен ако не е представен заедно с доказателство, че посочената сума
е била изплатена и получена от попечителя. На документа липсва положен подпис
за инвеститора.
Представен
е Депозитен сертификат за висок доход и запис на заповед от 01.03.2013 г. /с
превод от английски език/, издаден от „Ю.Ф.“ ЕООД на името, в полза и по
нареждане на М.И. *, представлявана
от майка си * М., в който е
записано, че „Ю.Ф.“ ЕООД са получили на 01.03.2013 г. от бенефициента на този
депозитен сертификат и запис на заповед сумата от 15 000 английски лири
като депозит за висок доход, в съответствие с правилата и условията на публична
оферта, отправена за това. Продължителността на депозита е 365 дни от деня, в
който депозитът е бил подновен с подписване на настоящия документ. „Ю.Ф.“ ЕООД
неотменимо потвърждават и гарантират, че при падежа на този депозит ще изплатят
при първо поискване по нареждане и за сметка и в полза на М.И. *, представлявана
от майка си * М., сумата в
размер на депозита плюс договорена лихва или в брой, или по банков път, в която
и да е сметка, като вложителят ни предостави писмено както преди, така и на или
след датата на падеж. В документа е записана забележка, че няма правна
стойност, освен ако не е представен заедно с доказателство, че посочената сума
е била изплатена и получена от попечителя.
Представено
е платежно нареждане от 09.01.2007 г. /с превод от английски език/, от което се
установява, че в полза на „Ю.Ф.Г.“ ООД е преведена сумата от 30 003.50
евро /с равностойност на 20 430 лири/ с вписано основание „покупка на
акции или дялове“.
Представена
е декларация /с превод от английски език/, с която * декларира, че това е името й и преди е била известна
като * и * М., както и че е
променила името на дъщеря си от М. * на М.М.. Между страните няма
спор относно индивидуализацията на лицата.
Представен
е акт за раждане /с превод от английски език/, от който се установява, че * е майка на М.И. *.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза в счетоводствата на ответника
„Ю.Ф.“ ЕООД и третото лице помагач „Ю.Ф.Г.“ ООД се установява, че е налице
паричен превод от ищцата 20 430 лири или 30 003,50 евро към „Ю.Ф.Г.“
ООД. Установяват се пет броя парични преводи с наредител
„*“ ООД към ищцата в
периода 2008 г. – 2014 г. на обща стойност 20 570 лири. Установява се в
счетоводните записвания на „Ю.Ф.Г.“ ООД в журнал на сметка 411. Клиенти „МРС *“, че за периода
01.01.2007 г. – 31.12.2007 г. на 09.01.2007 г. е
осчетоводена сумата 30 003.50 евро или 58 680,85 лв., или 20 430
лири. За тази сума няма данни да е издавана фактура, да е ползван данъчен
кредит или да е възстановяван ДДС. Вещото лице описва, че сумата от
30 003.50 евро /20 430 лири/ е върната с нареждания от 22.01.2008 г. за
2 400 лири, от 10.04.2009 г. за 2 400 лири, от 02.02.2010
г. от 2 400 лири, от 16.02.2011 г. от 2 400 лири, от 07.03.2012 г. от
7 800 лири и от 20.05.2014 г. от 3 170 лири. Вземането за сумата от
10 083,27 лв. е отписано на 31.12.2018 г. За преводите няма издадени
фактури, не е ползван данъчен кредит и не е възстановяван ДДС. В счетоводството
на „Ю.Ф.“ ЕООД от 2008 г. до 10.11.2021 г. /датата на проверката на вещото
лице/ не са установени счетоводни записвания с аналитични партиди на някое от
имената на ищцата или майка й.
На
зададени въпроси по реда на чл. 176 ГПК управителят на ответното дружество и
третото лице помагач * отговаря, че не
е вярно, че посочените в исковата молба суми са постъпили по сметка на „Ю.Ф.Г.“
ООД в полза на че „Ю.Ф.“ ЕООД, а че тази сума е трансферирана директно по
сметка на „Ю.Ф.Г.“ ООД и представлява инвестиционен депозит за покупка на земя.
Не е вярно, че страните са имали правоотношения по повод договор за
инвестиционен депозит, сертификат за висок доход и запис на заповед. Не е
наясно с наличието на запис на заповед или договор, но ако е имало такива това
е било направено с намерение за по-нататъшна инвестиция, която не се е
материализирала. Управител е на „Ю.Ф.Г.“ ООД. Имало е споразумение между
дружеството и ищцата за покупката на земя за инвестиция, което не е било
уредено в писмен договор, защото след изпращането на 10 %-ния
депозит тя е трябвало да дойде да довърши сделката за прехвърляне на
собствеността, но е казала, че не може да събере парите, на което той й е
отговорил, че има право да задържи депозита й.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен
е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, което вземане представлява
част от заплатен от ищцата инвестиционен депозит, който подлежи на връщане при
прекратяване на договора между страните.
На
първо място ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за инвестиционен
депозит от 01.03.2013 г. за сумата от 15 000 лири, но по делото е
представен документ на английски език, от който се вижда, че липсва положен
подпис от майката на ищцата, която се твърди, че е представлявала същата към
тази дата, което поставя под съмнение сключването на този договор. От
представения депозитен сертификат за висок доход и запис на заповед от
01.03.2013 г. може да се приеме, че договор действително е бил сключен,
доколкото в него е записано, че ответникът е получил тази сума. Ответникът не
бил издал този документ и не би го предоставил на ищцата, ако договор не беше
сключен.
Представеното
платежно нареждане от 09.01.2007 г. съдът намира, че е неотносимо към спора,
доколкото касае превеждането на сума, която предхожда сключването на процесния
договор с 6 години. В самия договор или в сертификата не е записано, че именно
тази преведена сума съставлява депозит, който ще бъде използван за целите на
договора. Също така сумата е в друг размер, а не уговорената между страните. В
тази връзка и счетоводните записвания в дружеството „Ю.Ф.Г.“ ООД във връзка с
получаването на тази сума и последващото й
възстановяване на ищцата чрез няколко превода в периода 2008 г. – 2014 г. също
са неотносими и евентуално касаят други правоотношения между страните.
По
делото липсват представени от ищцата доказателства за нареждането на сумата от
15 000 лири на 01.03.2013 г., като получаването на същата не е отразено и
в счетоводството на ответника, в което по данни на вещото лице липсват всякакви
счетоводни записвания във връзка с ищцата или нейната майка. Въпреки това
издадения от управителя на дружеството документ /л. 9/, а именно Депозитен
сертификат за висок доход и запис на заповед би следвало да се счита като
разписка, с която се признава получаването на сумата. В самия документ, обаче,
изрично е записано, че той няма правна стойност, ако не е придружен с
доказателство за заплащане и получаване от Попечителя на записаната в него
сума.
Тази
забележка е от важно значение, защото води до извода, че договорът за депозит и
сертификата се сключват/издават предварително, още преди сумата да е
действително преведена, но действието им се поражда едва при получаване на
инвестиционния депозит. Тези документи дори са от една и съща дата, от което
може да се предположи, че сертификатът се предоставя на инвеститора веднага, а
не едва след представяне на доказателства за изплащане на депозита. В този
смисъл документите нямат стойност и не пораждат задължения за попечителя
/ответника/, ако такива доказателства не бъдат предоставени пред попечителя.
По
делото не се събраха доказателства, че сумата от 15 000 лири действително
е била изплатена на ответника от ищцата или нейната майка, като ако това беше
сторено, то ищцата би разполагала с платежно нареждане или друго доказателство
в тази връзка, доколкото разполага с такова относно предходната сключена
сделка, за която е заплатила депозит през 2007 г. Ищцата не представя
доказателства, че е изпълнила елемент от фактическия състав, който страните са
предвидили, за да породи действие сключения между тях договор, а именно да
предостави инвестиционния депозит в размер на 15 000 лири, поради което и за
попечителя не се е породило задължението да върне същия, заедно с лихва или да
го възстанови при изтичане срока на договора. Тези изводи на съда водят до
неоснователност на предявения иск.
Дори
да се приеме, че договорът е породил действието си, ищцата е предоставила
депозита и за ответника е възникнало задължение да го възстанови, то правото на
ищцата да претендира това вземане пред съд се е погасило по давност, каквото
възражение е релевирал ответникът. В договора за инвестиционен депозит и в
сертификата е записано, че са валидни за срок от 1 година, като след изтичането
на срока, ако той не е подновен или удължен писмено поне 30 дни преди това
/каквито доказателства липсват по делото/, попечителят дължи връщане на
депозита плюс 10 процента. Срокът на договора е изтекъл на 1 март 2014 г., от
която дата следва да се счита, че е настъпил падежът на задължението за връщане
на депозита (без да се съобразят 72 ч. отсрочка, които са предвидени), като
доколкото вземането се погасява с общата пет годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
срокът за предявяването на иска е изтекъл на 01.03.2019 г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено чрез куриер на 20.02.2020 г.,
която дата е след изтичането на давностния срок,
поради което същият не е бил прекъснат. Неоснователно е възражението на ищцата,
че давностният срок започва да тече от поканата за връщане, доколкото в
договора има уговорен падеж и в него не е предвидено, че сроковете ще започнат
да текат от изпращането на покана. В тази връзка искът следва да се отхвърли и
на това основание
С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК разноските в
производството следва да се възложат в тежест на ищцата, като ответникът с
отговора на исковата молба е претендирал адвокатско възнаграждение, но по
делото не са представени доказателства за извършването на този разход, поради
което и не следва да се присъжда.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК частичен
положителен установителен иск от М.И.М., британска гражданка, родена на *** г.,
срещу „Ю.Ф.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „*, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на
ищцата сумата в размер на 9 000 лв.
/девет хиляди лева/, представляваща част от заплатен от нея инвестиционен
депозит в размер на 15 000 британски паунда поради
прекратяване след изтичане на срока на сключен между страните Договор за
инвестиционен депозит от 01.03.2013 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.02.2020 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
1534/18.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2472/2020 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Ю.Ф.Г.“ ООД, ЕИК * - трето лице
помагач на страната на ищеца.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: