Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 13.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№171 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №19-0270-000193/08.04.2019г. на началник РУ-ГУЛЯНЦИ към ОД на МВР – Плевен на В.И.И., ЕГН********** *** за нарушаване на чл.147, ал.1 от ЗДвП; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.190, ал.3 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП били наложени различни по размер наказания глоба.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя И., който го е обжалвал. Излага доводи, че в АУАН, а в последствие и в издаденото въз основа на него НП били допуснати съществени процесуални нарушения, които не можело в съдебна фаза да бъдат санирани от АНО и в тази връзка следвало според жалбоподателя издаденото НП да се отмени изцяло.

Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил лично, но е ангажирал защитник, който също е бил редовно призован, не се е явил и в съдебно заседание не е взел становище по жалбата.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище. Актосъставителят В. и свидетеля Ф. се явяват в съдебно заседание и дават показания.

НРП е била редовно призована, но не се е явил представител.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         НП е било връчено на жалбоподателя на 26.06.’19г., а жалбата е била заведена в РУ на МВР-ГУЛЯНЦИ на 03.07.2019г., поради което съдът намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя, като му е надлежно връчен, съдържа необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа реквизити по чл.57 от ЗАНН.

Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя, като в него е посочил, че има възражения.

По същество на визираните нарушения, съдът съобрази следното:

На жалбоподателя е вменено това, че на 03.04.2019г. около 22.42 часа в гр.ГУЛЯНЦИ на ул.“В. ЛЕВСКИ“№52, като водач на лек автомобил „***“ с ДК №***, негова собственост управлявал МПС, което:

1.    Не е преминало задължителен технически преглед, за което срокът изтекъл на 22.01.2019г.;

2.    МПС било с неосветена задна регистрационна табела;

3.    Не заплатил глоба по електронен фиш К2233527/22.08.2018г. в сила от 02.11.2018г. на сектор ПП-ПЛЕВЕН;

4.    Не представил свидетелство за управление на МПС;

5.    Не представил контролен талон към свидетелство за управление на МПС;

6.    Не представил свидетелство за регистрация на МПС - част втора.

 

При така установеното следва да се посочи, че е налице липса на единство в словесното описание на фактическата обстановка в АУАН, НП и отделно визираните нарушения като материално правни разпоредби на закона в т.4, т.5 и т.6 от НП. На жалбоподателя е вменено извършването на нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП затова, че при проверката от органите на АНО не представил СУМПС, СРМПС  и контролен талон към СУМПС. В санкционните разпоредби на чл.183, ал.1, т.1, предл.1, предл.2 и предл.3 от ЗДвП  е посочено, че се санкционира водач, който не носи определени документи. В обстоятелствената част на НП се сочи единствено и само не представя. Очевидно е налице вътрешно противоречие при така направената формулировка от АНО, тъй като не става ясно какво точно нарушение е вменено на водача, че не носи или че не представя СУМПС, СРМПС и контролен талон или че ги носи, но отказва да ги представи на актосъставителя. От своя страна това създава неяснота какво точно нарушение е вменено на жалбоподателя, като по този начин той не може да го разбере и да организира адекватно защитата си. Нарушаването правото на защита във всички случаи води до порочност на процесния акт и изисква неговата цялостна отмяна като незаконосъобразен.

В допълнени на горното следва да се отбележи, че в т.5 от НП е посочено от АНО, че жалбоподателя не носи контролен талон от СУМПС. Контролният талон не е инкорпориран в СУМПС, а съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП се издава отделно и има удостоверителна функция за валидността на издаденото СУМПС. С оглед на строго формалния характер на административно наказателното производство е налице съществен порок и нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Във връзка с изброените по-горе нарушения трябва да се отбележи, че разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП няма предвидени две предложения, а същата сочи, че водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС на МПС от съответната категория и контролния талон към него, за което е предвидена и една санкция. Нормата не предвижда алтернативно носене на СУМПС или контролния талон към него, а кумулативното им наличие у водача. Законодателят не е употребил хипотезата в алтернативен вариант, за да се приеме, че е налице изброяване на необходимите документи, а от там и хипотетичното съществуване на две различни правонарушения отделно едно от друго. Нарушението по тази разпоредба може да бъде само и единствено едно, а не две. Приемането на противното означава един водач да може да носи или СУМПС, или талон към него. Със своеобразното разделяне на тази разпоредба на две нарушения на жалбоподателя, вместо да е налице обвинение за извършеното едно административно нарушение са му вменени две, с което недопустимо е утежнено положението му. Още повече, че в случая към момента на съставяне на АУАН контролния талон на водача е бил отнет и е съществувала обективната невъзможност последният да бъде представен на органите на АНО към момента на извършване на проверката.

По отношение на нарушението в т.1 от обжалваното НП по чл.147, ал.1 от ЗДвП следва да се посочи, че в обстоятелствената част на НП е отбелязано, че процесното МПС „***“ с ДК№*** не е преминало задължителен годишен технически преглед. Липсват каквито и да било доказателства за това как е установено това нарушение. В хода на производството пред съда единствено актосъставителя сочи, че извършил от служебния таблет проверка за преминаване на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на задължителен годишен технически преглед. Дори да се приеме, че е налице такова нарушение остава съвършено неясно откъде контролния орган е почерпил тази информация, за да направи обоснован извод, че е налице това нарушение. Органите на АНО при извършване на проверка са имали възможност въз основа на представените от водача документи да констатират изпълнените или не на това задължение и да отбележат в АУАН и НП въз основа на какви документи, евентуално от намиращия се в лявата част на предното стъкло стикер, че е налице нарушение.

Следващото посочено в НП нарушение се отнася до неосветена задна регистрационна табела, както е и записано в обстоятелствената част на НП, а в т.2 от същото се сочи „незначителна техническа неизправност“, поради което е визирано нарушаване на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Така посочената обаче материално правна разпоредба има общ характер и дори несъответства на така посоченото словесно описание. Буквалният й текст е  „движещите се по пътя ППС трябва да бъдат: т.1 технически изправни“. В случая никъде не се споменава за неосветеност на регистрационна табела, евентуално незначителна техническа неизправност.

Следва да се посочи, че конкретния текст на приложимата в случая разпоредба е тази на чл.70, ал.1 от ЗДвП, чието систематично място е в раздел XVII от ЗДвП-Използване на светлините, където се сочи, че при движение през нощта и при намалена видимост МПС и трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер. Тази формулировка съвпада с твърдяното нарушение. В случая е налице погрешно подвеждане на установените факти от състава на правна норма, което води до невъзможност за жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, а оттам се накърнява и правото му на защита. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че на основание т.6.1.6, б.“е“ от приложение №5 към чл.31, ал.1 от наредба №Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, закриване на регистрационната табела или на лампа (когато не се използва) е неизправност, която е незначителна или значителна в зависимост от конкретните обстоятелства. Затова нарушение не става ясно защо за АНО е налице незначителна или евентуално значителна неизправност с оглед ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Мотиви и в двете насоки липсват.

По отношение на третото нарушение, а именно управление на МПС с незаплатена в срок за доброволно изпълнение наложена глоба по електронен фиш №К2233527/23.08.2018г. в сила от 02.11.2018г. следва да се посочи, че последното е въведено в разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП, а именно наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен сок от влизане в сила на НП, електронен фиш или съдебно решение или определение на съда при обжалване. ЗДвП предвижда, че при незаплатена доброволно глоба в срок без значение по какъв вид акт и в кой срок, може да се предприеме и наложи ПАМ, каквато в случая очевидно е наложена, доколкото се сочи, че на основание чл.171, ал.1 т.1, б.Д от ЗДвП временно е отнето СУМПС, а последицата от неплащане в срок предоставя възможност на АНО да потърси правата си чрез публичен изпълнител. Никъде в разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДвП, така и в относимата към влезлите в сила НП, респективно електронни фишове, разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП законодателят не укорява поведение изразяващо се в управление на МПС след наложена санкция глоба с електронен фиш, респективно с влязло в сила НП, която санкция не е заплатена в съответния срок. Така процесното НП в частта по т.3 относно деяние по чл.190, ал.3 от ЗДвП санкционирано неправилно по чл.185 от ЗДвП с глоба от 20лв. е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част. Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на жалбоподателя, като в съдържанието му се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

С оглед изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление №19-0270-000193/08.04.2019г. на началник РУ-ГУЛЯНЦИ към ОД на МВР – Плевен, с което на В.И.И., ЕГН********** *** за нарушаване на чл.147, ал.1 от ЗДвП; чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.190, ал.3 от ЗДвП; чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП били наложени на основание чл.181, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50лв.; на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50лв.; на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10лв.; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10лв., като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: