Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Ловеч, 01.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети
наказателен състав в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от
съдията НАХД №1327 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С
наказателно постановление № 18-0906-001670 от 25.10.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на
сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, на В.И.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Освен това, на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 точки.
Недоволен от
наказателното постановление останал жалбоподателят В.И.,
който го обжалва в срок чрез адвокат Д.М., като моли съда да го
отмени изцяло и приеме, че същото е необосновано и немотивирано и издадено в
противоречие на материалния и процесуалния закон. Твърди, че още при съставения
АУАН и диспозитива на НП има съществени разлики, които възпрепятстват организирането
на защитата на нарушителя. Счита, че е недопустимо свалянето на контролните
номера на автомобила, единствено и само с устен мотив, че нарушителят не е
спазил срока, визиран в ЗДвП да представи нотариално заверен договор или
пълномощно в КАТ и сочи, че се свалят контролни номера при строго
конкретизирани случаи в закона, като в настоящия казус този случай не е от
императивните, които задължават служителите на КАТ да свалят контролни номера. Изтъква,
че се получава едно „недоносче” - автомобилът няма контролни номера, като
липсва заповед на административнонаказващ орган, който има такива правомощия за
прекратяване на регистрацията на МПС за сроковете, визирани в закона - минимум
6 месеца. Твърди, че въпреки, че договора за промяна на собствеността не е
предаден в КАТ в указания срок, той не прави нарушителя собственик и автомобилът
е с всички реквизити, досежно изправност да се движи - ГТП, ГО и пр., както и
че договорът за покупко-продажба на МПС не прави В.И. собственик на автомобила,
а по българското законодателство собствеността се установява чрез
регистрационния талон. Заключава, че според НП на административнонаказващия
орган, чиито правомощия са над закона излиза, че никой няма право да вземе и
ползва автомобил с чужда регистрация да си свърши работата.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него адвокат Д.М.
и не вземат допълнително становище по жалбата.
Ответникът – ПП при ОД на МВР –
Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното
писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и
да потвърди наложеното наказание.
От събраните
по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 27.07.2018 година мл.автоконтрольор
В.Б.М., присъствието на свидетелите Б.К.К. и Г.И.Г. – служители на РУМВР –
Ловеч съставил акт серия Д №613667 против В.И.И. с ЕГН **********
*** затова, че на 27.07.2018 година в 09:30 часа в гр.Ловеч по
бул. „Велико Търново” с посока на движение към Сектор „ПП“ - Ловеч управлявал личен
лек автомобил Рено Еспейс с рег. № ******, което не е регистрирано по надлежния ред в определения
срок. Автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Водачът
не е изпълнил задължението си по чл.190 ал.3 от ЗДвП във връзка с чл.171 т.1
б.“д“ да заплати влязло в сила НП 18-0940-000040 от 07.02.2018г., връчено на
22.06.2018г., с което е нарушил чл.140 ал.1 пр.1 и чл.190 ал.3 от ЗДвП.
Образуваната с акта АНП е била прекратено и изпратена на Районна прокуратура –
Ловеч с оглед данни за престъпление по чл.345 от НК. С постановление от
14.08.2018 година на РП – Ловеч е било образувано досъдебно производство №150/2018г.
по описа на ОДМВР – Ловеч за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
След проведено разследване с постановление от 10.10.2018 година наблюдаващият
прокурор от РП – Ловеч е приел, че обществената опасност на деянието е явно
незначителна /чл.9 ал.2 от НК/, поради което и на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във връзка с чл.24 ал.1 т.1 пр.1-во от НК е прекратил наказателното
производство. Постановлението за прекратяване
не е било обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила на 23.10.2018г.
След влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство по указание на прокурора копие от постановлението е било изпратено
на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Ловеч за реализиране на административнонаказателна
отговорност по ЗДвП на жалбоподателя И.. Въз основа на цитираното по-горе
постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл.53
от ЗАНН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което АНО приел,
че жалбоподателят И. е извършил административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
за което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от писмените доказателства по делото - постановление за
прекратяване на наказателно производство от 10.10.2018 г. по ДП № 150/2018 г.
по описа на ОД на МВР Ловеч, заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
МВР и ДП № 150/2018 г. по описа на ОД на МВР Ловеч.
При това положение от правна
страна съдът счита, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
В настоящия случай намира приложение
изразеното становище в т.3 от ТР № 3 от 22.12.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на
ОСНК на ВКС, което е постановено с цел привеждане на правораздавателната
дейност на съдилищата в България в съответствие с принципа по чл.4 &1 от
Протокол №7 към ЕКПЧ, който гласи, че никой не може да бъде съден или наказан
от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан
или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази
държава. Този акт е подписан от Република България на 3 ноември
Цитираната разпоредба на
Протокола към ЕКПЧ прокламира принципа "ne bis in idem". Тълкуването,
което дава ОСНК в общите положения развити в мотивите на ТР се свежда до това,
че съгласно буква б) принципа забранява окончателно осъдено или оправдано лице
не само да бъде наказано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да
подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Дублирането на наказателни
процедури е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си,
след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл.4 §1 от Протокол №7
поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси
срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на
влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато
деецът вече е „съществено засегнат“ от дейността на властите, възниква
състояние на нарушение на правилото.
Съгласно разбирането на ОСНК
изложено в буква г) принципът nе bis in idem препятства повторението на
наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда
изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер.
В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на
обжалване в наказателното производство“ и чл.4 от Протокол №7. Връзката между
двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол. Приета е формулировката на Обяснителния
доклад към Протокол №7, който следва разбирането на Европейската конвенция за
международна валидност на наказателни присъди. Този акт определя решението за
окончателно, когато е придобило силата на res judicata. Следователно, първото
производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт,
окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно
деяние (административно нарушение или престъпление). За този извод са без
значение видът на акта: наказателно постановление, съдебно решение, присъда,
разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство,
характерът на акта: осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК и др.
Принципа се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса и
се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му
е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като
наказателни като ОСНК отбелязва, че понятието „наказателно производство“ по
смисъла на Конвенцията не е идентично със стриктното му значение по
националното законодателство, а има собствено автономно значение.
Съдът намира, че в случая е
налице приключило наказателно производство на фазата на досъдебното производство
с окончателен акт – постановление за прекратяване на наказателното
производство. Налице е идентичност в субекта на двата процеса: по НК и по ЗАНН.
Двете производства следва да се квалифицират като наказателни по смисъла, който
влага чл.6 &1 на ЕКПЧ и съгласно критериите за оценка на характера на производството
като такива по теста „Енгел“, възприет от практиката на Съда на Европейския
съюз. Касае се безспорно за идентичност на деянията не с оглед тяхната
квалификация, а в конкретния случай и с оглед нея, а най-вече предвид
фактическата идентичност от обективна и субективна страна на осъщественото от
дееца поведение.
С оглед изложените съображения
съдът счита, че проведеното по реда на ЗАНН наказателно преследване по
отношение на жалбоподателя, след като спрямо него е водено и прекратено с
окончателен акт наказателно производство, е в нарушение на принципа, залегнал в
чл.4 §1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧ, поради което постановения в производството по
ЗАНН акт на административно наказващия орган се явява незаконосъобразен и
следва да бъде отменен само на това основание.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001670 от 25.10.2018 година на Николай Васков Недялков – Началник на
сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
год. на Министъра на МВР, с което на В.И.И. с ЕГН ********** *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за шест месеца за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: