О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№                                                                      19.01.2012г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                                  гражданска колегия,

На 19.01.2012 година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:   КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                                         МАРИНА ХИСТОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Възз.гр.дело №23 по описа за 2012г.

За да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Кондор – И.П.”***, срещу решение №713/02.12.2011г. по гр.д.№ 1745/2011г. по описа на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивното търговско дружество иск по чл.240 ЗЗД за разликата над сумата 4000.10лв. до размера на сумата 16 000лв. поради извършено прихващане със сумата 11 999.90лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от същата страна иск по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата 1313.31лв. до размера на сумата 4871.11лв. поради извършено прихващане със сумата 3 557.80 лв.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима, при което съдът следва да насрочи делото за разглеждане в о.с.з., като преди това извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

Според оплакванията на въззивника, решението на ЯРС в оспорената му част е неправилно, поради допуснато от съда нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излага, че като процесуално действие за защита възражението за прихващане се предявява съдебно, за да се вземе предвид едно вече настъпило прихващане, а не за да се предизвикват неговите материално- правни последици. Твърдението на въззивното еднолично дружество с ограничена отговорност е, че в случая няма настъпило материално–правно прихващане преди предявяване на иска, поради което ответникът е следвало да упражни правата си чрез иск. В нарушение на процесуалните правила районният съд не обсъдил тези доводи на ищеца, сега въззивник, нито възражениаята му за това, че като наемател по сключения с ответника договор за наем ЕООД-то не е ползвало реално една част от наетия имот, поради което е спорно вземането и изискуемостта на това вземане  на ответника - наемодател по този наемен договор. На следващо място въззивникът сочи, че ЯРС неправилно е разбрал и възраженията му за нищожност на процесния договор за цесия. Според „Кондор-Ив.П.”ЕООД, договорът за цесия е нищожен на две основания - първо на основание чл.26 ЗЗД поради липса на основание, защото цесията е уговорена като възмездна сделка, без да е договорена и платена цена; второ - на основание чл.26,ал.2 ЗЗД, защото е налице привидност (симулация) на волеизявленията на страните по договора за цесия. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените от страната искове в размерите, с които е извършено прихващане. Заявява и претенции за разноските, направени пред двете съдебни инстанции по същество.

С подадения писмен отговор въззиваемата страна „Семена и посадъчен материал-98”АД гр.Ямбол е оспорила въззивната жалба и моли решението на ЯРС в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, според които районният съд е извършил прихващането по делото при наличие на законовите предпоставки за това. Към договора за цесия сочи, че същият е действителен, т.к. съдържа всички съществени условия между цедента и цесионера, включително цена, която е платена чрез извършено прихващане със задължение на цесионера към цедента по друг сключен между тях договор за заем. Отречена е и твърдяната симулативност на договора за цесия, тъй като страните по него са постигнали съгласие да прехвърлят едно действително задължение, произтичащо от договор за наем, за да погасят свои насрещни задължения, произтичащи от договор за заем. Но дори да се приеме тезата на въззивника за наличие на симулация поради неплатена цена, доводът на въззиваемата страна е, че договорът за цесия е действителен като безвъзмездна сделка за цесия, сключена между търговци, за която сделка се прилагат разпоредбите на гражданското право. Претенция за разноските пред въззината инстанция завява и въззиваемата страна.

Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция.

С оглед горното, ЯОС

                                           

                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

НАСРОЧВА  делото в о.с.з. на 07.02.2012г. от 9.30 часа.

За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба, депозиран от „СМП-98”АД-Ямбол.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                     

                                                                                                      2.