РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. гр.Мадан, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100290 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от Е. А. Б. против "Неткредит" ООД да бъде прогласена за
нищожна клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между
страните, предвиждаща заплащането на неустойка на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК,
както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ
КРЕДИТ „ДО 500” №*** от 11.01.2022г„ сключен с „Неткредит“ ООД, съгласно който
ищцата следва да върне сумата по кредита от 703.04 лева, при сума на получаване 500.00
лева, при ГПР 49.09%, годишен лихвен процент- 40.06%. Спрямо чл.6 от Договор за
потребителски кредит „ДО 500” №***, в случай че кредитополучателят не представи на
кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно
реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството
неустойка в размер на 4.00 (четири) лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия
ден от всеки лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.6 от Договор за потребителски кредит №
*** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Клаузата за неустойка от Договор
за кредит № *** била нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по
смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендирала чрез нея е в размер на
над сумата на отпуснатия кредит в размер на 500.00 лева. Посочва, че съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза била и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока.
Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.
Твърди, че клаузата в чл. 6 от Договор за потребителски кредит № *** според която се
1
дължи неустойка при неосигуряване в срок обезпечения чрез гаранция или банкова гаранция
се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
директива. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било свързано
пряко с претърпените вреди /нямало данни за кредитора да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение/, било пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди, че е
налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съобщава, че
посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Счита, че са
нарушени изискванията на разпоредбата по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което Договор за
потребителски кредит № *** е недействителен. По изложените съображения моли за
уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът
сочи, че по договора ответникът бил отпуснал кредит на ищеца под формата на заем за
сумата от 350 лева. Уговорено било, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и
да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план по
чл. 11, ал. 2 от договора за кредит. С платежно нареждане от 11.01.2022 г. на ищеца била
преведена заемната сума в размер на 350 лева. Ищецът е поел задължение да заплати на
ответника възнаградигелна лихва за ползваната кредитна сума в размер на 40.60 % на
годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.09 %. По силата на
чл. 4.3 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение за своето
задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова
институция или двама поръчители. Представянето на избраната гаранция е следвало да бъде
направено в рамките на уговорения между страните срок. При непредставяне до края на
срока на договора за кредит на надлежна гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 и 2 от договора,
ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 1200 лева максимален размер. В чл. 6, ал.
3 от договора изрично е предвидено, че неустойка се дължи само за периодите, в които
кредитът е бил без осигурена гаранция. Кредитополучателят имал възможност да осигури
гаранция и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. От тук следва, че
кредитополучателят може да избегне възникването на задължението за неустойка или да
ограничи неговия размер, в случай че предостави надлежно обезпечение и след изтичането
на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Уговореният размер на неустойката по чл. 6, ал. 1 от
договора в размер на 1200 лева е горната граница, до която може да се начислява неустойка,
но дължимата неустойка може да бъде и в много по-нисък размер или дори минимална, ако
в срока на договора за заем кредитополучателят предоставени на кредитора надлежно
обезпечение. Оспорва се възражението на ищеца за нищожност на клаузата съдържаща се в
чл. 4, ал. 3 от Договора. Уговарянето на неустойка при неизпълнение на съществено
договорно задължение, поето доброволно от едната страна, не нарушавало добрите нрави,
особено при условията на пазарна икономика. Ищецът бил получил информация за
условията на договора и размера на евентуално дължимата неустойка още преди сключване
на договора. След като кредитополучателят бил уведомен предварително за това изискване
на кредитора, той разполагал с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да
предостави и едва след като осигури изпълнението на изискването на кредитора да сключи
договора за заем (а не първо да сключи договора за заем и после да търси обезпечение).
Ищецът разполагал и с правото да се откаже от сключения договор за потребителски кредит
в срок от 14 дни от сключването му. Ответникът се позовава на чл. 20а ЗЗД. Посочва, че
законът не забранява кредиторът да изисква обезпечавана на вземанията му по договори, а
му предоставя различни възможности в тази насока. Сочи, че съгласно чл. 3.2.7 и чл. 3.2.8 от
Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит” ООД,
преди сключване на Договор за потребителски кредит, потребителят може да предостави на
кредитодателя предложено, от него обезпечение за предварително одобрение. Посочва, че
Банките също изискват обезпечения за всеки един кредит, който отпускат, но това не
2
означава, че прехвърлят риска от кредитора на кредитополучателя, както се твърди в
исковата молба. Твърди, че доколкото цялата информация била предоставена на ищеца
преди сключване на договора, то било неоснователно твърдението, че на ищеца не били
ясно оповестени икономическите последици от сключване на договора, както и че е бил
заблуден по отношение на размера на годишния процент на разходите. Не било основателно
и твърдението, че размерът на уговорената в чл. 6 от процесния договор за кредит неустойка
противоречи на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба, 1224 лева е
максималният размер на неустойката. По този начин се определя горна граница на
отговорността за неизпълнение на поето договорно задължение. Задължението за
предоставяне на обезпечение може да си изпълни по всяко едно време на действие на
договора, а се дължи неустойка само за периодите, в които не е предоставено обезпечение.
Неустойката нямало как да бъде предвиден в ГПР след като може изобщо да не се дължи.
По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответника за осъждане на Е.
А. Б. да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД обща сума в размер на 464.46 лева, от които 350
лева главница и 114.46 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
завеждането на исковата молба до окончателното й плащане. Посочва, че по договор за
потребителски кредит ищецът бил получил под формата на кредит сумата от 350 лева на
11.01.2022 г. Съгласно чл. 3 във връзка с чл. 2, ал. 2 от договора, кредитополучателят бил
длъжен да заплати дължимата лихва по процесния кредитен транш в срок от 30 дни от
неговото получаване. В случай че главницата не бъде погасена, то дължимата лихва за
ползване на усвоения транш до окончателното му погасяване се заплащала на всеки 30-ти
ден, следващ датата на падежа на предходното лихвено плащане. Въпреки че съгласно
горепосочената разпоредба на договора за кредит ищецът е трябвало да направи 9 лихвени
плащания до датата на подаване на настоящи отговор на искова молба, от негова страна не
са извършени никакви погасявания. Към настоящия момент били просрочени вноски, както
следва: вноска с падеж на 11.02.2022 г. в общ размер на 11.68 лева лихва, вноска с падеж на
13.03.2022 г. в общ размер на 11.68 лева лихва, вноска с падеж на 12.04.2022 г. в общ размер
на 11.68 лева лихва, вноска с падеж на 11.06.2022 г. в общ размер на 11.68 лева лихва,
вноска с падеж на 11.07.2022 г. в общ размер на 11.68 лева лихва, вноска с падеж на
10.08.2022 г. в общ размер на 11.68 лева лихва, вноска с падеж на 09.09.2022 г. в общ размер
на 11.68 лева лихва, вноска с падеж на 09.10.2022 г. в общ размер на 11.68 лева лихва.
Общото задължение по дължимите вноски било в размер на 93.44 лева. По изложените
съображения моли за уважаване на насрещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от
ответника по насрещния иск Е. А. Б.. Счита, че не са налице предпоставките за предсрочна
изискуемост на договора за потребителски кредит. Така формулирания чл. 7, т. 2 във вр. с
чл.8 от процесния договор бил изцяло неразбираем, поради което не можело да се направи
преценка при какви предпоставки ще се реализира възможността на кредитодателя да обяви
договор за предсрочно изискуем. Нито в договора, нито в общите условия имало разяснение
и точни критерии, при който може да бъде упражнена опцията за предсрочна изискуемост.
Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ответницата и било основание за
недействителността й, на основание чл.147 от ЗЗП- клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. Посочва, че така
формулирания чл. 7 т. 2 във вр. с чл.8 към договора за кредит била изцяло в нарушение на
чл.146 от ЗЗП. Посочва, че сключеният между страните договор имал характер на Договор за
потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Позовава се
на чл.22 от ЗПК, като възразява, че договора е нищожен на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11
от ЗПК. Оспорва като нищожни клаузите в договора предвиждащи заплащане на неустойка,
както и клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави. Въвежда възражение, в случай че съдът уважи исковете на първоначалния
ищец и обяви търсената по договор за потребителски кредит №*** неустойка за
недействителна и недължима да прихване заплатената от ищцата сума за неустойка по
договор за потребителски кредит №*** с търсимата по него главница и лихва, а ако обяви
Договор за потребителски кредит № *** за нищожен да прихване заплатената от ищцата
сума за лихва и неустойка към търсената главница по Договор за потребителски кредит
№***. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
3
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2022 г.,
по силата на който ответникът НЕТКРЕДИТ ООД предоставил на Е. А. Б. потребителски
кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева, със срок на ползване 1 година
от датата на сключването му. Съгласно договора потребителят има право да усвоява суми по
кредитната линия (траншове) до максимално разрешения лимит. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
договора първия транш по кредита в размер на 350 лева се предоставя на кредитополучателя
на датата на сключване на договора за кредит, а при невъзможност на следващия работен
ден. Според чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата
лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период в срок от 30 (тридесет) дни.
В чл. 11, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като
възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на
40.60% от главницата по кредита. Чистата стойност на кредитната линия (подлежащата на
получаване главница) е в максимален размер от 500 лева. Годишният процент на разходите
по кредита е в размер на 49,09% от сумата на кредита, а общата сума, дължима от
кредитополучателя по договора, е в размер на 703,04 лева. Според чл. 4, ал. 3 от договора в
срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от
потребителския кредит, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството
гаранция по кредита съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят не представи на кредитора
гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и
условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка
в размер на 4.00 лева плюс 0.89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки
лихвен период и 0.89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Според чл. 6, ал.
3 от договора неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена
гаранция.
Представена е справка по договор за потребителски кредит „до заплата“ № *** от
ответника НЕТКРЕДИТ ООД, съгласно която по процесния договор е усвоена сумата от 350
лева от ищцата на 11.01.2022 г.. Начислени са вземания в общ размер на 464,46 лева, от
които 350 лева главница и 114,46 лева лихва. Представено е платежно нареждане, видно от
което сумата от 350 лева е преведена от НЕТКРЕДИТ на Е. А. Б. на 11.01.2022 г. по банков
път. Като доказателства по делото са приети: стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, справка от НОИ и справка за
активни кредити на Е. А. Б., Заявка за отпускане на кредит- 2 бр., ОУ приложими към
договорите за потребителки кредити на НЕТКРЕДИТ ООД,
Сключеният между страните договор по своята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства,
поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ищецът е физическо лице,
което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК. Доколкото сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, за неговата валидност и последици важат
правилата на действащия ЗПК, в глава трета на който са уредени изискванията за формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит.
По отношение на въведените възражения от ответника по насрещния иск възражения
за недействителност на процесния Договор за потребителски кредит: В процесния случай,
4
твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно
свързани с клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора, предвижаща заплащането на неустойка за
непредставяне на гаранция по кредита. Прочитът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията по отношение на гаранцията по кредита, която следва да бъде представена от
страна на кредитополучателя са посочени в 3.2.1 от ОУ, а именно: банкова гаранция,
издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция, издадена от
небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; двама
поръчители, които следва да са наети на безсрочен трудов договор, да получават минимум
1500 лева брутно месечно възнаграждение и към датата на сключване на Договора за
потребителски кредит да нямат кредити с повече от 30 дни просрочие. По отношение на
банковата гаранция или гаранцията, издадена от финансова институция в чл. 4, ал. 3 от
договора е посочено, че същата следа да бъде за сумата от 1000 лева и със срок на валидност
до 11.01.2027 г. Така въведените изисквания в цитираните по-горе клаузи по отношение на
въведеното задължение на кредитополучателя за предоставяне на гаранция по кредита и
срокът за предоставянето й- до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло
да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че
последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, в случая за кредитен лимит
от 500 лева. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гаранция по договора в
размер на 1000 лева със срок на валидност до 11.01.2027 г. или две лица поръчители,
отговарящи на множество кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели
да се обогати. От друга страна непредставянето на гаранция по договора не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за
представяне на гаранция и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на
договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Същевременно,
кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет.
Вземайки предвид сегашния размер на ГПР от 49,09%, то с включването на вземане за
неустойка в размер на 0,89 % от усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е бил без
осигурена гаранция, то ГПР би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Самия кредитор в договора е предвидил начислената неустойка да се заплаща заедно със
следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане – чл. 6, ал. 6 от
договора. Включена по този начин към лихвеното плащане, неустойката на практика се
явява добавък към дължимата възнаградителна лихва по договора и представлява сигурна
печалба за кредитополучателя. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в
годишния процент на разходите. Ето защо договорът за потребителски кредит № *** от
11.01.2022 г. сключен между НЕТКРЕДИТ ООД и Е. А. Б. не отговоря на изискванията на
чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не
отговаря на реално прилаганият между страните, което води до недействителността на
договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
5
за да се приеме, че дори целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ответника по насрещния иск, както и доводите на страните,
свързани с настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такава е и оспорената с
първоначалния иск неустоечна клауза по него. За пълнота следва да се посочи и че
предвидената в договора неустоечна клауза е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в
процесния договор за потребителски кредит излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на
кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на гаранция по договора. Задължението за предоставяне на
гаранция по договора има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит.
Непредоставянето на гаранция не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави гаранция и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на
подлежаща на връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
С оглед изложеното предявеният първоначален установителен иск е доказан по
основание и следва да бъде уважен. По отношение на предявения насрещен иск: Имайки
предвид последиците на недействителността на договора за потребителски кредит по чл. 22
от ЗПК, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, първоначалният ищец дължи само чистата
стойност на кредита, но не и други такси и разноски, вкл. и договорна лихва. Чистата
стойност на кредита възлиза на усвоената от Е. А. Б. сума от 350 лева, като по делото не са
ангажирани доказателства да са извършвани каквито и е да плащания от страна на
кредитополучателя по договора. С оглед изложеното предявеният насрещен иск за
заплащане на главница в размер 350 лева следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на насрещния иск – 04.11.2022 г. до окончателно изплащане
на сумата, а искът за заплащане на договорна лихва в размер на 114,46 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по първоначалния иск разноски се дължат на ищеца.
Същите се констатираха от съда в размер на 50 лева – заплатена държавна такса, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. По делото е представен договор за правна
помощ и съдействие за ищеца от 02.09.2022 г. на л. 71 от делото, съгласно който му е
предоставена безплатна правна помощ от адв. М. М. по първоначалния иск на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия
случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 (действаща към момента на
сключването на договора за правна помощ), съдът определя адвокатско възнаграждение за
адв. М. М. в размер на 300 лева, съобразно материалния интерес на делото, която сума
следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на ищеца.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК по насрещния иск се дължат разноски и на двете
страни. Ищецът по насрещният иск НЕТКРЕДИТ ООД е реализирал разноски в размер на
50 лева – държавна такса по насрещния иск и 400 лева – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по гр.д. № 290/2022 г. по описа на Районен съд Мадан, видно
6
от представената фактура № 149/22.01.2023 г. и извлечение за кредитен превод от
23.10.2023г. на л. 76-77 д. По делото не са представени доказателства, от които да е видно
каква част от сумата касае процесуално представителство по първоначалния и каква част по
насрещния иск, с оглед на което следва да се приеме, че сумата е заплатена по равно – по
200 лева за първоначалния и 200 лева за насрещния иск. По съразмерност с уважената част
от насрещния иск в полза на НЕТКРЕДИТ ООД се дължат разноски в размер на общо 188,39
лева- за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
На ответника по насрещния иск е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.
М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв., видно от представения договор за правна
помощ на л. 70 от делото, като договорът е сключен на 14.12.2022 г. – след изменението на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004, поради което следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по насрещния иск в
минималния размер от 400 лева. По съразмерност с отхвърлената част от иска в полза на
пълномощника на ответника следва да бъде заплатена сумата от 98,57 лева.
Възнагражденията на процесуалните представители на страните са в законоустановените
минимуми съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г за МРАВ, с оглед на което намира
въведените от страните възражения за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
неоснователни. Ето защо съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит
№ *** от 11.01.2022 г., сключен между „Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от
И.Н.Х.-С. – Управител и Е. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р., обл. Смолян,
предвиждаща заплащането на неустойка при неосигуряване на гаранция, на осн. чл. 26, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, поради уговарянето й в противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.-С. –
Управител да заплати на Е. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р., обл. Смолян
сумата от 50 лева (петдесет лева) – деловодни разноски за заплатена държавна такса по
първоначалния иск.
ОСЪЖДА Е. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р., обл. Смолян, да заплати на
„Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар
Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.-С. – Управител сумата от 350
лева – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск –
04.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на
Е. А. Б. да заплати на „Неткредит“ ООД сумата от 114,46 лева – договорна лихва.
ОСЪЖДА Е. А. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Р., общ. Р., обл. Смолян, да заплати на
„Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Лъчезар
Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.-С. – Управител сумата от 188,39
лева – разноски по съразмерност с уважената част от насрещния иск.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Лъчезар Станчев 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Н.Х.-С. –
Управител да заплати на адв. М. В. М., АК Пловдив, съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. П. №
... сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по предявения първоначален иск и
сумата от 98,57 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв
за осъществено процесуално представителство по съразмерност с отхвърлената част от
насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
8