Решение по дело №12918/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262086
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Свилен Станчев Иванов
Дело: 20201100512918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София 30.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Албена Ботева

Членове: 1. Невена Чеуз

2. Свилен Станчев

като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев в.ч.гр.дело N 12918 по описа за 2020 г., прецени:

            Производство по чл. 436 във вр. с чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на М.Г.М. от гр. София, срещу постановление от 15.09.2020 г. по изп. дело № 20208510400725 на ЧСИ М.П.№ 851 район на действие СГС, с което частният съдебен изпълнител е наложил на жалбоподателката – длъжник в изпълнителното дело, глоба в размер на 400 лева (изп. дело № 20208510400725 л. 152-152). Жалбоподателката излага следните доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление:

- неспазване на процедурата по чл. 528 ал. 1, 2 и 4 от ГПК, която следва да предхожда налагането на глоба по чл. 528 ал. 5 от ГПК;

- неспазване на срока по чл. 528 ал. 1 от ГПК, който се дава на родителя длъжник да изпълни задълженията си по ал. 2, с оглед връчването на поканата за доброволно изпълнение на 04.05.2020 г. и определена първа дата на предаване на 09.05.2020 г.;

- твърдение за уважителни причини за неизпълнение на задълженията за предаване на детето: чувствителност на детето и работа с психолог (за датата 23.05.2020 г.), преживян от детето стрес вследствие агресивно поведение на бащата (за дата 26.06.2020 г.), продължаващ „болнични“ на детето (за дата 11.07.2020 г.), отсъствие на родителя длъжник от адреса, поради ремонт в жилището, с твърдение на жалбоподателката, че бащата е посетил посочения от нея адрес, без да вземе детето.

            Насрещната страна Б.Д.К.не взема становище по жалбата.

            Съдебният изпълнител в писмено становище, имащо характер на мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК, излага доводи за неоснователност на жалбата .

            Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

            Изпълнителното производство е образувано с молба на Б.В.К., по изпълнителен лист от 31.03.2020 г. по гр. дело № 561/2020 г. на СРС 84-ми състав, издадено на основание определение № 70249 от 23.03.2020 г. на същия съд за определяне на привременни мерки по чл. 127 ал. 3 от СК - режим на лични контакти с детето Д.Б.К.– 2 годишен на бащата Б.Д.К.. Съгласно изпълнителния титул, се предвижда следния режим на лични отношения на детето с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца в събота от 9:00 ч. до 18:00 ч. в неделя с преспиване, както и три пъти по 10 дни по време на лятото (през месеците юни, юли и август), което време не съвпада с платения отпуска на майката, както и всяка четна година за Коледните и Великденските празници на от 10:: часа на първия празничен ден до 18:00 часа на последния празничен ден. Предвижда се право на бащата да присъства на рождения ден на детето, а при липса на съгласие да го взема от 10:00 ч. до 14:00 ч., както и право да го взема на рождения си ден от 21.07. от 10:00 ч. до 19:00 ч., както и по всяко друго време по предварителна уговорка с майката и изричното нейно съгласие.

            На длъжницата по изпълнението – майката М.Г.М., е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 09.04.2020 г. за предаване на детето на взискателя за следните периоди от време: на 17.04.2020 г. в 10:00 ч. до 20.04.2020 г. в 18:00 ч.; на 02.05.2020 г. 9:00 ч. до 03.05.2020 г. от 18:77 ч.; на 16.05.2020 г. от 9:00 ч. до 17.05.2020 г. в 18:00 ч. С поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е поканил майката да съобщи обстоятелствата по чл. 528 ал. 2 от ГПК в тридневен срок от получаването на поканата. С документ, озаглавен „Молба/заявление“, постъпил при ЧСИ с вх. № 28874 от 14.04.2020 г., майката е посочила следните обстоятелства, които счита за пречки за изпълнение на задължението ѝ за предаване на детето: направено искане за изменение на привременните мерки; разпространяването на епидамия от Ковид-19 и твърдение за възможно застрашаване здравето на детето, и обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г., като излага и доводи за влошено здравословно състояние на детето; силна привъзраност на детето към майката и силната му разстроеност от обстановката в семейството непосредствено преди раздялата на родителите; изразянена съмнение в емоционалната и психическа стабилност на бащата. Към молбата е приложена заповед за незабавна защита по чл. 19-20 от ЗЗДН от 24.02.2020г., болничен лист от 03.04.2020 г., фиш от посещение на ЦСМП на 04.04.2020 г. и становище на психолог. С молба вх. № 32234 от 29.04.2020 г. майката е изложила съображения за зачитане на висшия интерес на детето. Позовава се на възрастта на детето, здравословното му състояние, наличие на опасност за здравето на детето от контакт с бащата и излага твърдения за неспособност на бащата да се грижи за детето. Приложени са 2 бр.документи, попълнени върху бланки „Медицинско направление“ (ИД л. 36-37). На 09.05.2020 г. съдебният изпълнител е пристъпил към действия за предаване на дете, обективирани в протокол с изх. № 26151 от 09.05.2020 г. (л. 46-48). Действията са извършени на адрес гр. София ул. „********ет. ********в присъствието на бащата Борис К.. Според констатациите на съдебния изпълнител в протокола, майката ги е посрещнала на стълбищната площадка пред жилището. Констатирани са изявления на майката, че детето е наразположено от няколко дни и плаче, било на терапия с инхалации, предписана от личния лекар и предстои контролен преглед. Между родителите било постигнато споразумение за среща на бащата с детето в присъствието на майката зад жилищната сграда след един час. След един час майката дошла на уговореното място, без да доведе детето, като обяснила, че „детето плаче и не желаело да слиза навън“ (л. 47). На 23.05.2020 г. повторно били проведени действия за предаване на детето, отразени в протокол изх. № 27788 от 23.05.2020 г. В протокола е отбелязано, че срещата е проведена пред входа на блока, с М.Г.М. и Б.В.К., като майката не води детето със себе си и предаване на детето не се е осъществило. На 01.06.2020 г. съдебният изпълнител е поискал съдействие от Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина, изразяващо се в разясняване на майката на последиците от неизпълнението на режима на лични отношения, предприемане на мерки по Закона за закрила на детето и изготвяне на социален доклад. С посми изх. № ДП/Д-С-СЛ/212-001 от 05.06.2020 г. (л.79-80) ДСП Слатина е уведомила съдебния изпълнител за посещенията на адреса, на който пребивават майката и детето, констатациите за хигиенно,битовите условия и състоянието и поведението на детето. Направени са констатации за здравословното състояние на детето по твърденията на майката.

            Със съобщение изх. № 30847 от 19.06.2020 г. съдебният изпълнител е уведомил майката, че следва да предаде детето на бащата на 26.06.2020 г. за упражняване на родителските права за следните периоди от време: от 26.06.2020 г. в 10:00 ч. до 05.07.2020 г. в 18:00 ч., представляващо 10 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на дата 11.07.2020 г. в 9:00 ч. до 12.07.2020 г. от 18:00 ч.; на дата 21.07.2020 г. от 10:00 ч. до 19:00 ч. (рождения ден на бащата) и дата 25.07.2020 г. в 9:00 ч. до 26.07.2020 г. в 18:00 ч. Майката М.Г.М. е подала молба с вх. № 41773 от 25.06.2020 г., в която се излагат твърдения за среща на детето с бащата на 21.06.2020 г. и че „бащата не е проявил никакъв интерес към емоционалното и здравословното състояние…“ на детето. Майката излага също, че е посетила независим психолог на 24.06.2020 г. и прилага психологическо становище (л. 96-97). На 26.06.2020 г. в ДСП Слатина са се явили майката и бащата, като майката е заявила, че няма да има предаване на детето, но ще се види с баща си, като в рамките на деня ще прецени дали да остане с баща си. Срещата била отразена в протокол от 26.06.2020 г. (л. 100). В протокол от същата дата (л. 101) е отразена изявление на бащата, че след 10-15 минути майката е взела детето от срещата и е казала на бащата, че среща с детето няма да има.

            Със съобщение изх. № 32376 от 01.07.2020 г. (л. 103) съдебният изпълнител е уведомил майката, че следва да осигури упражняването на родителските права на бащата за следния период от време: от 18.07.2020 г. в 10:00 ч. до 27.07.2020 г. в 18:00 ч., както и 01.08.2020 г. в 10:00 ч. до 10.08.2020 г. от 18:00 ч. С молба вх. № 44237 от 08.07.2020 г. майката е заявила, че ще бъде в платен годишен отпуск за периода от 15.07.2020 г. до 27.07.2020 г. включително. Приложена е молба за платен годишен отпуск и заповед за неговото разрешаване (л. 115).

            На 11.07.2020 г., съдебният изпълнител провел действия по предаване на дете, отразени в протокол изх. № 33436 от 11.07.2020 г. Датата на изпълнение е била съобщена на майката със съобщение изх. № 30847 от 19.06.2020 г. (л.91). В протокола било отразено, че майката не се е явила на срещата, като след обаждане по телефона заявила, че не може да предаде детето, защото е болно и не може да се вижда с баща си.

            На 01.08.2020 г. съдебният изпълнител провел действия по предаване на дете, отразени в протокол изх. № 38226 от 01.08.2020 г. (л. 136-138). Датата на предаване била съобщена на майката със съобщение изх. № 32376 от 01.07.2020 г. (л. 103). Действията били проведени на адрес: гр. София ул. „********ет. 3 ап. 9. Майката не е присъствала на адреса по време на действията. Според констатациите в протокола, селд телефонен разговор със съдебния изпълнител майката заявила, че детето не било психически подготвено за предаването и това би му се отразило зле.

            Така изложените обстоятелства обуславят следните фактически и правни изводи на съда:

            Задължението за предаване на дете е вид задължение за незаместимо действие, уредено в чл. 528 от ГПК. Неговата уредба предвижда няколко етапа на провеждане на изпълнението: връчване на родителя, задължен да предаде детето, на покана за доброволно изпълнение; съобщение от длъжника по чл. 528 ал. 2 от ГПК дали е готов да предаде детето, какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето; предаване на детето – доброволно, или с предприемане на съответните действия за принудителното му отнемане и/или налагане на глоба. Правомощието на съдебния изпълнител да наложи глоба на задължения родител е предвидено в чл. 528 ал. 5 от ГПК, който препраща към предвидената в чл. 527 ал. 3 от същия кодекс глоба за действия, противни на това, което длъжникът е задължен да върши или търпи.

            Глобата по чл. 528 ал. 5 от ГПК, за разлика от глобата по ал. 3 от същия член, представлява едновременно санкция за неизпълнение на задължението за предаване на детето и способ за неговото принудително изпълнение. Предпоставките за нейното налагане е неизпълнение на задълженията на родителя – длъжник да осигури предаване на детето.

            Задълженият родител по настоящото изпълнително дело е майката М.Г.М.. До същата е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от нея на 09.04.2020 г. След съобщаване на датите на изпълнение, в хода на делото са проведени общо четири действия за предаване на детето в изпълнение на режима на лични отношения. При нито едно от тези действия на съдебния изпълнител майката не е осигурила контакт с детето на бащата или органа на изпълнение. Доводите, че детето не е в добро здравословно състояние, са голословни и не са подкрепени от представените по делото доказателства. Представените документи, озаглавени „Медининско направление/искане“, издадени от АИППИМП д-р Е.З. нямат характер на медицинско направление (адресирани са до ЧСИ – л.36-37) и в тях се съдържа единствено констатация за „чести ИДГП (предполага се „инфекции на горните дихателни пътища“)“ и ОИГДП („обща инфекция на горните дихателни пътища“), без предписано лечение или направление към специалист. В амбулаторен лист от 01.07.2020 г. (л. 107) е описана анамнеза по данни на майката „на 26.06.2020 г. детето станало неспокойно, плаче неудържимо, не може да спи. Афебрилно. Отказва да се храни. Детето се оплаква от болки в корема“. Следва да се отбележи, че на същата дата – 26.06.2020 г., за която майката твърди влошено здравословно състояние на детето, се е провела среща с бащата в ДСП Слатина, където майката не е съобщила за подобно състояние на детето. Майката не е потърсила медицинска помощ на тази дата за твърдяното влошаване на здравословното състояние, а прегледът при АИМП д-р З. е бил осъществен четири дни по-късно, без констатации за влошаване на здравословното състояние (л. 107). Представен е фиш за посещение на СМП (л. 18) от 04.09.2020 г., преди започването на изпълнителните действия, където не е констатирано влошаване на здравословното състояние. Психологическите изследвания, представени от майката, не удостоверяват отрицателни промени в емоционално-психичното състояние на детето, предизвикани от бащата – данни за това се съдържат в началото на психологическите изследвания, като се уточнява, че информацията е по данни на майката (л. 19, л. 109). Твърденията за влошено здравословно състояние на детето се опровергават от изявленията на майката пред органите на ДСП Слатина, където майката описва детето като „здраво дете, без данни за хронични и/или умствени заболявания (л. 79).

            Изложеното дава основание на съда да приеме, че не са били налице уважителни причини за непредаване на детето при проведените действия на съдебния изпълнител. Показателно е, че по време на тези действия на съдебния изпълнител майката нито веднъж не е осигурила достъп до детето нито на бащата, нито на органа на изпълнението, с което практически е предотвратила възможността съдебният изпълнител сам да се увери в състоянието на детето и при необходимост да отложи или да отмени съответното изпълнително действие. Психологическите консултации с детето са провеждани в отсъствието на бащата, което е поставило и съответния психолог, който е работил с детето, в невъзможност да възприеме и анализира твърдени от майката негативни реакции на детето по адрес на бащата.

            Липсата на уважителни причини за отказа на майката да предаде детето на насрочените от съдебния изпълнител действия по предаване обуславя извод на съда за съзнателно неизпълнение от страна на майката на задълженията ѝ по чл. 528 ал. 1 от ГПК по  изпълнителното дело. Налице е била предпоставката на чл. 528 ал. 5 във вр. с чл. 527 ал. 3 от ГПК за налагане на глоба. Съдът обаче намира размера на глобата за завишен, приема сумата от 200 лева за размер на глобата, съответен на характера, тежестта на нарушението и семейното и материалното положение на майката. В частта над тази сума постановлението следва да се отмени. В останалата част жалбата следва да се остави без уважение.

            Разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани в настоящото производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

            Отменя постановление от 15.09.2020 г. по изп. дело № 20208510400725 на ЧСИ М.П.№ 851 район на действие СГС, в частта, в която частният съдебен изпълнител е наложил на М.Г.М. – длъжник в изпълнителното дело, глоба, над сумата от 200 лева, до наложения размер от 400 лева.

            Оставя без уважение жалба с вх. № 68396 от 06.10.2020 г. на М.Г.М. срещу постановление от 15.09.2020 г. по изп. дело № 20208510400725 на ЧСИ М.П.№ 851 район на действие СГС, в частта, в която частният съдебен изпълнител е наложил на М.Г.М. – длъжник в изпълнителното дело, глоба до сумата от 200 лева.

            Разноски не се присъждат.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                          2.