Решение по дело №80/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208, ал.1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.Н.Н., ЕГН**********, гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника адв. М.З. против Решение № 158 от 16.11.2023 г., постановено по АНД № 20235310200371 по описа на Районен съд гр. Асеновград, с което е изменено Наказателно постановление № 22-0239-002049 от 14.03.2023 г. издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Асеновград за наложеното му на основание чл. 182, ал. 5 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. С решението си Районен съд гр. Асеновград изменя административното наказание, като редуцира глобата в размер на 400 лв. и отменя наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. Недоволен от така постановеното решение, касаторът инициира настоящото съдебно производство.

Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Пълномощникът адв. З. депозира молба, с която поддържа изцяло подадената касационна жалба, излага становище по същество на спора и моли да бъде отменено като незаконосъобразно решението на РС гр. Асеновград. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответната страна – началник на РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не взема становище по основателността на касационната жалба, не депозира отговор в срок. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита решението на РС гр. Асеновград за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения 14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Районен съд гр. Асеновград е бил сезиран с жалба с вх. № 000-9273 от 17.05.2023 г. против Наказателно постановление № 22-0239-002049 от 14.03.2023 г. издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Пловдив, РУ Асеновград за наложеното му на основание чл. 182, ал. 5 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В жалбата се сочи, че АУАН е съставен след преклузивния тримесечен срок по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН за съставяне на такъв, че в НП не е отразено по кой участък се е движил водачът и какъв е видът на пътния знак за ограничаване на скоростта, както и че административният орган е неправилно е тълкувал и приложил материалния закон като е счел, че жалбоподателят е извършвал административни нарушения „системно“. За да измени атакуваното пред него НП първоинстанционният съд, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за безспорно установено, че жалбоподателят е водач, който е управлявал посоченото МПС на изложените в атакувания НП обстоятелства по констатирано нарушение на скоростта, като единствено изложените обстоятелства за повторност не съответстват на обективно установените по делото факти и от там на законовите разпоредби, посочени като квалификация на деянието. В тази връзка в обжалваното решение е изложил изводи за кой случай следва да се приложи повторност и при какви обективни предпоставки за това. Затова от негова страна е направен извод за липса на установено административно нарушение с правна квалификация по чл. 182, ал. 5 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, и за наличие на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, в която връзка изменил атакуваното НП, като намалил размера на наложеното наказание глоба на 400 лева и отменил наложеното наказание 6 месеца лишаване от правоуправление. По отношение на въведените от защитата възражения за нарушения на чл.34 ЗАНН единствено посочил, че датата на приложената по преписката декларация не е основание да се изключи административно наказателната отговорност, като АУАН е издаден в едногодишен срок от датата на извършване на нарушението.

Обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразили се в непълнота на събраните доказателства.

Първоинстанционният съд не е изпълнил служебното си задължение да извърши всички съдебно следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като събере всички необходими доказателства, за да може да направи съответният анализ, като изложи съображения кои от тях кредитира и по какви съображения. Произнасянето пир непълнота на събраните доказателства води до невъзможност да бъде даден отговор на всички наведени от жалбоподателя възражения. В действителност по отношение на вменената „системност“ на жалбоподателят като нарушител на движението по пътищата, липсват конкретни, ясни и необходими доказателства. Цитираните от първоинстанционният съд писмени доказателства- три бр. ЕФ не са приложени по делото, поради което липсват конкретни доказателства за нейното установяване и респективно за направените от съда изводи за нейната липса. Жалбоподателят като водач на МПС е многократен нарушител на закона за движението по пътищата, затова за изясняване на спорните обстоятелства е необходимо да се проведе в пълнота съдебно следствие по прилагане на съотносимите към обстоятелствата по вмененото нарушение писмени доказателства. На следващо място, по преписката действително е приложена декларация от 28.06.2022г. по чл.188 от ЗДвП, която е несъвместима с провежданото административно- наказателно производство, в което е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Тази декларация се съставя само и единствено в случаите, когато има противоречие кое лице е управлявало установеното МПС.В настоящият случай е приложена по преписката справка за собственост на МПС с рег.№СТ1431РВ и не са налице доказателства за друго лице, извън собственика, което да е управлявало същото. Още повече, видимо положеният в декларацията подпис се разминава с подписите, положени в съставеният АУАН и на разписка за получаване на НП. Налице е противоречие в събраните доказателства, което следва да се обследва с необходимите процесуално – следствени действия за тяхната истинност. На следващо място, в оригинала на приложеният АУАН бл.№ 066487 от 23.12.2022г. е посочено, че същият е съставен на основание №239р-12543/17.06.2022г., като документ с таков номер не е приложен по делото. Събирането на посочените писмени доказателства и изясняването на тяхното съдържание и фактите, които установяват, е необходимо с оглед преценката на приложението на чл.34 от ЗАНН в настоящият случай, както и на авторството на нарушението, респективно наличие или липса на съществени пороци на проведеното административно – наказателно производство. Липсата на всички необходими доказателства води до невъзможност настоящата инстанция да се произнасяне и по всички наведени от касационният жалбоподател възражения.

С оглед на изложеното, касационният състав счита, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което решението на районния съд следва да се отмени като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на АРС, с указания да се съберат и обсъдят по съответния процесуален ред всички допустими и относими доказателства, досежно наличието на твърдяното административно нарушение и законосъобразността на издаденото НП. Въз основа на всички събрани доказателства и след обсъждането им, следва да се постанови безпротиворечив съдебен акт, даващ еднозначен отговор за законосъобразността или незаконосъобразността на обжалвания административен правораздавателен акт.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски за настоящото съдебно производство, следва да се произнесе районният съд, съобразно изхода на спора по същество.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIII състав,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 158 от 16.11.2023 г., постановено по АНД № 20235310200371 по описа на Районен съд гр. Асеновград.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Асеновград за ново разглеждане от друг състав на съда съобразно дадените указания.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: