Р Е
Ш Е Н И Е №1126
гр. Перник, 08.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав, в открито съдебно
заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията Златарева
гр. дело № 1691 по описа на съда за 2018
год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 110 и сл. ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила
искова молба от Р.А.И. против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.
Перник, за признаване на установено
несъществуването на вземания в размер от 785,32 лв., претендирани от ответника
като Вик оператор за доставени услуги за периода от 08.12.2003г. до
31.01.2006г., 126,57 лв. – обезщетение
за забава в плащанията за периода от 03.03.2004г. до 20.03.2006г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2006г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 21,24 лв. за направени разноски по делото,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение за същите.
Ищецът твърди, че давностният срок за събиране на процесните вземания по
изпълнителния титул е изтекла. С нарочна молба с рег. № 7965/22.03.2018г. /на л. 10 от делото/ обосновава правния
си интерес от воденето на отрицателен установителен иск с конкретни съображения
за образуваното въз основа на молба вх. №03962 от 18.09.2007г. изпълнително дело №911/2007г. по описа на ЧСИ
С. Г. Д.. В тази връзка сочи и конкретно предприети изпълнително действия за
принудителното събиране на процесните вземания, а именно – изпращането наа
покана за доброволно изпълнение с изх. № 07325/04.12.2017г., запрно съобщение с
изх. № *********/04.12.2007г. до търговско дружество „Ливел“ гр. София за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а така също и
молба с изх. №06648/02.12.2008г. за налагане на възбрана върху ¼ ид.ч.
от недвижим имот в гр. Перник. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК.
При така изложените фактически
твърдения иска от съда да признае за установено в отношенията между страните,
че не дължи процесните вземания, поради изтекла погасителна давност. Претендира
разноски
Ответното дружество не е депозирало отговор на
исковата молба в срока за това. Изпраща процесуален представител в първото по
делото заседание, който изразява становище, че вземането не се претендира и е
отписано от счетоводството на дружеството като погасено по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между
страните и от съдържащия се в кориците на приложеното в заверен препис
изпълнително дело № 911/2007г. по описа на ЧСИ С. Д., се установява, че същият
е издаден на 20.04.2006г. по ч.гр.д. № 2145/2006г. на основание чл. 237 ГПК/
отм./ за процесните вземания на стойност 785,32 лв. – главница за консумирана и
отведена питейна вода за периода от 08.12.2003г. до 31.01.2006г., 126,57 лв. –
обезщетение за забава за периода от 03.03.2004г. до 20.03.2006г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
13.04.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и за разноските по
делото от 21,24 лв.
Видно от заверения
препис от изпълнителното дело е, че същото е образувано по молба на ответника
на 18.09.2007г.и е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на
основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК на 30.04.2018г. Последното предприето
действие по принудително изпълнение е вписването на възбрана върху недвижим
имот на длъжника под вх. рег. № 4670/03.12.2008г. по описа на Служба по
вписванията. С разпореждане от 10.12.2009г. съдебният изпълнител е вдигнал
наложената възбрана.
По делото е приета
като доказателство аналитична оборотна ведомост за сметка 445 „Присъдени
вземания“ за периода от 01.04.2018г. до 30.04.2018г., в която вземането от Р.А.И.
по изп. дело №911/2007 на ЧСИ С.Д. е отразено с нулево салдо.
В тази връзка е
допуснато и изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. След проверка в счетоводството
на ответника вещото лице Б.П. е посочило, че процесните вземания са отписани на
01.04.2018г. Дало е заключение, че основанието за извършения счетоводен запис е
изтекъл погасителен срок.
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да прецени допустимостта на производството по делото, съдът съобрази
практика на ВКС, съдържаща се в решение № 83 от 23.05.2018 г. по гр. д. №
3448/2017 г. на Трето Г.О., както и цитираните в него решение № 362 от
28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от
22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от
18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О. Според тази практика
правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и
зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца
и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко
положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено
вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо
принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно
оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба
също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. С
цитираната съдебна практика ВКС приема, че когато ответникът с извънсъдебното
си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба
е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Въз основа на цитираната съдебна практика съдът намира, че производството
по делото е процесуално недопустимо поради отсъствието на правен интерес като
положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Ищецът изрично е посочил в исковата и
уточнителната молба / на л. 10 от делото/, че е бил длъжник на ответника за
процесните вземанията по изпълнително дело от 2007г., че последното действие на
съдебния изпълнител е от 02.12.2008г. и че след този момент взискателят не е
поискал изпълнение. Подробно е изложил правни аргументи защо според него в този
случай вземането е било погасено по давност, а изпълнителното дело е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК по силата на закона. Ето защо е поискал от
съда да признае за установено, че вземането е погасено по давност. Макар уточнителната
молба /на л. 10 по делото/ да е подадена от ищеца в изпълнение на дадените му
указанията от съда по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК – да изложи конкретните
обстоятелства, от които извежда наличието на правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск, в т.ч. отправени от ответника покани за плащане
на процесните суми, или дуга форма на извънсъдебно претендиране на оспореното
вземане, конкретни факти за наличието на такъв интерес не са посочени.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника по същество е оспорил необходимостта да се инициира настоящото дело, след като вземането
отдавна не съществува и не се претендира, включително и е отписано счетоводно,
като погасено по давност.
С оглед на така изложеното съдът намира, че липсва конкретен правен
интерес от така предявения иск. След изтичане на погасителната давност ответникът
не е предприемал никакви действия по принудително или доброволно събиране на
вземането, а в първото по делото заседание всъщност признава, че вземането е
погасено по давност. Възможността в бъдеще ответникът да предприеме
изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен
интерес. Противното би означавало правният интерес да почива на предположение,
а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава
правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на
ВКС.
Ето защо производството е недопустимо, поради липса на положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, поради което делото
следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход на спора ищецът дължи на ответника всички сторени по
делото разноски, а именно - 90 лв. за възнаграждение на вещото лице по
излушаната съдебно-счетоводна експертиза и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130, ал. 1 ГПК производството по гр. дело №1691/2018 г. по описа на Районен съд-Перник,
образувано по искова молба от Р.А.И. с ЕГН ********** против „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр. Перник, за
признаване на установено несъществуването на вземания в размер от 785,32 лв.,
претендирани от ответника като Вик оператор за доставени услуги за периода от 08.12.2003г.
до 31.01.2006г., 126,57 лв. –
обезщетение за забава в плащанията за периода от 03.03.2004г. до 20.03.2006г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2006г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 21,24 лв. за направени разноски
по делото, поради погасяването им по давност след издаване на изпълнителен лист
от 20.04.2006г. по гр.д. № 2145/2006г. на РС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.А.И. с ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, гр. Перник, ул. „Средец“ №11, сумата от 190 лева за разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: