Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
при участието на секретаря Цветанка
Павлова като разгледа докладваното от младши съдия Гащарова
в. гр. д. № 203 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 257/14.11.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 204/2017 г. по описа на РС – Ихтиман са отхвърлени предявените от С.Н.В., чрез пълномощника адв. Г. В. от САК, срещу ЕТ „О. – Н. Ц.“ и „Г.“
АД, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че поземлен имот с площ от 26,844 дка, девета
категория, с начин на трайно ползване изоставена нива, в местност „Черкезко
село“, представляваш имот № 037007 по картата на землището,
идентичен с част и образуван от разделянето на бивш имот № 037007, целия с площ
от 29,444 дка в местност „Черкезко село“ по документ за собственост при граници
на имота по актуална скица: имот № 037008 – бензиностанция на „ЕТ „О.- Н.Ц.“,
имот № 037003 – изоставена нива на наследниците на С. В. С., имот № 000290 –
вътрешна река, МОСВ, имот № 036014 – изоставена нива на наследниците на С. Р.Т.,
имот № 000253 – път I клас, имотна партида № 27706; поземлен имот с площ от
2,600 дка с начин на трайно ползване бензиностанция, съставляващ
имот № 037008 по картата на землището, идентичен с част от и
образуван от разделянето на бивш имот № 037007, целия с площ от 29,444 дка в
местност „Черкезко село“ по документ за собственост, ведно с построените в
имота бензиностанция с 3 колонки, търговска част и гараж и масивна сграда –
бърза закуска, при граници по актуална скица: имот № 037008 – бензиностанция на
ЕТ „О.- Н.Ц.“, имот № 037003 – изоставена нива на наследниците на С. В. С..,
имот № 000253 – път I клас, не са собственост на ЕТ „О. – Н. Ц.“. Присъдени са
разноски.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник – С.Н.В., чрез пълномощника адв.
Г.В. – САК, в която са
изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд не е обсъдил обстоятелството, че към датата на образуване на изпълнителното
дело с № 183 по описа на ДСИ към РС-Ихтиман процесните
имоти не са били собственост на ЕТ „Озон - Найден Ценков“, а са били негова собственост.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК по
делото не е постъпил отговор от насрещните страни – ЕТ „О.- Н.Ц.“ и „Г.“ АД.
В о.с.з., въззивникът,
редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.
К. Д. с представено пълномощно. Поддържа депозираната въззивна
жалба и не сочи нови доказателства.
В о.с.з., въззиваемият
- ЕТ „О. – Н.Ц.“, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител.
В о.с.з., въззиваемият
- „Г.“ АД, представлявано от Милчо В. – изпълнителен директор, редовно призован,
не се явява лично. Явява се адв. С.Т. - САК с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора си и моли за
потвърждаване на атакувания акт. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, и във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.
259 от ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
На 17.03.2017 г. въззивникът
С.Н.В., чрез пълномощника адв. Г. В. от САК, е
предявил отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК срещу ЕТ „О. – Н.Ц.“ и „Г.“ АД, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че поземлен
имот с площ от 26,844 дка, девета категория, с начин на трайно ползване
изоставена нива, в местност „Черкезко село“, представляваш имот №
037007 по картата на землището, идентичен с част и образуван от разделянето на
бивш имот № 037007, целия с площ от 29,444 дка в местност „Черкезко село“ по
документ за собственост при граници на имота по актуална скица: имот № 037008 –
бензиностанция на „ЕТ „О. – Н. Ц.“, имот № 037003 – изоставена нива на
наследниците на С. В.С., имот № 000290 – вътрешна река, МОСВ, имот № 036014 –
изоставена нива на наследниците на С. Р.Т., имот № 000253 – път I клас, имотна
партида № 27706; поземлен имот с площ от 2,600 дка с начин на трайно ползване
бензиностанция, съставляващ имот № 037008 по картата на землището,
идентичен с част от и образуван от разделянето на бивш имот № 037007, целия с
площ от 29,444 дка в местност „Черкезко село“ по документ за собственост, ведно
с построените в имота бензиностанция с 3 колонки, търговска част и гараж и
масивна сграда – бърза закуска, при граници по актуална скица: имот № 037008 –
бензиностанция на ЕТ „О. – Н. Ц.“, имот № 037003 – изоставена нива на
наследниците на С. В. С.., имот № 000253 – път I клас, не са собственост на ЕТ
„О. – Н.Ц.. По така предявения иск е образувано гражданско дело № 204/2017 г.
по описа на РС – Ихтиман.
С отговора на исковата молба, в
производство по гражданско дело № 204/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, „Г.“ АД
е предявило насрещен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу ищеца - С.Н.В.
и ответника „ЕТ „О. – Н. Ц.“, за признаване спрямо него за относително
недействителен на договора за покупко- продажба, с
който едноличният търговец е продал процесните имоти
на С.В.. С определение от 13.10.2017г. насрещният иск е бил отделен за
разглеждане в самостоятелно производство.
С решение № 127/01.08.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 1258/2017г. по описа на РС- гр. Ихтиман, на
основание чл. 135 от ЗЗД, е обявен за
относително недействителен по отношение на „Г.“ АД договорът
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № 83, т. ІІ, рег. № 2900, дело № 242/2012 г. на нотариус Р. Г.,
с който Н. Ц.в, действащ в качеството си на ЕТ „О. – Н.Ц.“ е продал
на С.Н.В. поземлен имот с площ от 26,844 дка., IX категория,
с начин на трайно ползване - изоставена нива, в местността „Черкезко село“,
представляваш имот с № 037007 по картата на землището, идентичен с част и
образуван от разделянето на бивш имот № 037007, целият с площ от 29,444 дка в
местност „Черкезко село“, ведно с построените в имота бензиностанция с 3
колонки, търговска част и гараж и масивна сграда – бърза закуска.
Постановеното решение е обжалвано от
ответниците - С.Н.В. и ЕТ „О.- Н.Ц.“, пред
ОС-София.
С решение № 166/09.05.2019 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 89/2019 г.
по описа на ОС-София е потвърдено първоинстанционното решение с № 127/01.08.2018 г., постановено по
гражданско дело № 1258/2017 г. по описа на РС- Ихтиман.
Срещу въззивното
решение е депозирана касационна жалба от ответниците
- С.Н.В. и ЕТ „О. – Н. Ц.“, която е оставена без разглеждане с определение №
293/09.10.2019 г., постановено по т.д. № 221/2019 г. на Върховен касационен съд
на Р. Б., II т.о.
С определение № 22/16.01.2020 г.,
постановено по ч.т.д. № 3015/2019 г. на Върховен касационен съд на Р. Б., I т.о, е
потвърдено определение № 293/09.10.2019 г.,
постановено по т.д. № 221/2019 г. на Върховен касационен съд на Р. Б., II т.о.
Респективно решението, с което на основание чл. 135 от ЗЗД, е обявен за относително недействителен по
отношение на „Г.“ АД договорът за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 83, т. ІІ, рег. №
2900, дело № 242/2012г. на нотариус Р. Г., с който Н. Ц., действащ в качеството
си на ЕТ „О. – Н. Ц.“ е продал на С.Н. процесните
недвижими имоти е влязло в законна сила.
От изложеното е видно, че между едни
и същи страни, по отношение на едни и същи имоти са разгледани два иска – по
чл. 135 от ЗЗД и по чл. 440, ал. 1 от ГПК.
Правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД да бъдат обявени за относително недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, е материално преобразуващо
право, а искът, с който се упражнява, е конститутивен.
Целта му е да запази от намаляване длъжниковото
имущество и да го приготви за принудително изпълнение, като върне спрямо
кредитора отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима
на длъжника. Създава се една фикция, имотът е преминал от един патримониум в друг, но спрямо обезпечения по реда на чл. 135 ЗЗД кредитор имотът се запазва в имуществото на длъжника
във вида и положението, в които е бил при сключване на увреждащата сделка.
Спрямо кредитора - ищец длъжникът се поставя в положението преди сделката.
Между сключилите я страни и за всички трети лица сделката е действителна и е
породила правни последици.
С предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК се цели да се установи, че вещта, върху която е
насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника и по този
начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за
негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето
лице.
Съгласно правната теория и практика,
искът по чл. 135 ЗЗД няма вещноправно
действие, при неговото уважаване прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но
за кредитора се създава възможност да насочи изпълнението към прехвърленото
имущество, като приобретателят (собственик) следва да
търпи изпълнението за удовлетворяване на чуждото (на длъжника) задължение (тълкувателно решение № 5/29.12.2014 г. по тълк.
д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
На следващо място, в производството
по гражданско дело № 1258/2017г. по описа на РС- гр. Ихтиман, по чл. 135 от ЗЗД
е прието, че се е осъществила сделка, покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 83, т. ІІ, рег. № 2900,
дело № 242/2012 г. на нотариус Р.Г., с който Н.Ц., действащ в качеството си на
ЕТ „О. – Н. Ц.“ е продал на С.Н.В. процесните
имоти, респективно въпросът за
собствеността е решен между същите страни и е недопустимо да се преразглежда. Следователно,
при влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД, с което искът е уважен, не се спори между
обвързаните от силата на присъдено нещо субекти, че длъжникът не е собственик
на вещта, по отношение на която е предприето принудителното изпълнение. Липсата
на спор относно материалното право изключва съдебна намеса чрез исков процес в
защита на същото. Дори да бъде разгледан иска по чл. 440 ГПК и той
да бъде уважен, това няма да е пречка за предприемане на принудителни
изпълнителни действия от взискателя – кредитор,
ползващ се от решение по чл. 135 ЗЗД, спрямо ответника – приобретател
по увреждащата сделка за имущество, предмет на същата. Целта на иска по чл. 135 ЗЗД е възможност за насочване на принудително
изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят ѝ
не отговаря за задълженията към кредитора (в този смисъл определение № 101 от 17.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 226/2020 г., IV г. о.).
Респективно приобретателят,
въззивник в настоящето производство, няма правен
интерес от иск по чл. 440 ГПК, тъй като от една страна собствеността му върху процесните имоти, предмет на принудително изпълнение не се
оспорва, а от друга - правото на взискателя да събере
вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а
от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД (аргумент от определение № 189 от 28.09.2017
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3126/2017 г., I г. о., ГК, определение № 348/12.05.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 1594/2014 г. IV, г.о. на ВКС ).
С оглед гореизложеното, настоящият
съдебен състав, счита, че предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 440 ГПК е недопустим, поради което първоинстанционното
решение следа да бъде обезсилено.
По разноските.
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл
искане, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството пред двете съдебни инстанции.
Във възззивното производство
е представен договор за правна защита и съдействие с № ********** с отразено
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева
(л. 29 от в.гр.д. № 203/20г.).
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като отчете, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че е проведено едно с.з. пред въззивния
съд, цената на предявения иск и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм.
относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на
РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, намира, че действително заплатеният от
дружеството размер на адвокатско възнаграждение от 2000 лв. е прекомерен,
поради което следва да бъде намалено до 1096 лева.
В първоинстанционното производство, видно от
договор за правна защита и съдействие на л. 121 е договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 2000 лева. В това производство не е било направено
възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 257/14.11.2019 г., постановено по гражданско
дело № 204/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, с което са отхвърлени предявените
от С.Н.В., чрез пълномощника адв. Г. В. от САК, срещу ЕТ „О. – Н.Ц.“
и „Г.“ АД, отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 440, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че поземлен имот с площ от 26,844 дка, девета
категория, с начин на трайно ползване изоставена нива, в местност „Черкезко
село“, представляваш имот № 037007 по картата на землището,
идентичен с част и образуван от разделянето на бивш имот № 037007, целия с площ
от 29,444 дка в местност „Черкезко село“ по документ за собственост при граници
на имота по актуална скица: имот № 037008 – бензиностанция на „ЕТ „О. – Н.Ц.“,
имот № 037003 – изоставена нива на наследниците на С. В.С., имот № 000290 –
вътрешна река, МОСВ, имот № 036014 – изоставена нива на наследниците на С. Р. Т.,
имот № 000253 – път I клас, имотна партида № 27706; поземлен имот с площ от
2,600 дка с начин на трайно ползване бензиностанция, съставляващ
имот № 037008 по картата на землището, идентичен с част от и
образуван от разделянето на бивш имот № 037007, целия с площ от 29,444 дка в
местност „Черкезко село“ по документ за собственост, ведно с построените в
имота бензиностанция с 3 колонки, търговска част и гараж и масивна сграда –
бърза закуска, при граници по актуална скица: имот № 037008 – бензиностанция на
ЕТ „О. – Н. Ц.“, имот № 037003 – изоставена нива на наследниците на С. В.С..,
имот № 000253 – път I клас, не са собственост на ЕТ „О. – Н.Ц.“.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 1073/17.03.2017
г. депозирана от С.Н.В., чрез пълномощника адв. Г. В.
от САК, с която са предявени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК срещу ЕТ „О. – Н. Ц.“ и „Г.“ АД,
като недопустима.
ОСЪЖДА С.Н.В., ЕГН: **********, да заплати
на „Г.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 3
096 лева (три хиляди деветдесет и шест
лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производствата пред
двете съдебни инстанции.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в. гр. д. №
203 /2020 год. по описа на ОС-София.
Решението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.